О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
мл.с.Иван Никифорски
като разгледа докладваното от мл.съдия И.Никифорски въз. ч. гр.дело N`574 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 14367/ 03.10.2018 г. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ***, срещу Определение № 1984 / 04.09.2018 г., постановено по гр.д. № 5779 /2017 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена молбата на дружеството с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба е изразено несъгласие на дружеството „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ***, чрез процесуалния му представител адв. К.К. с присъденият с първоинстанционното решение размер на разноските. Частната жалба съдържа искане за изменение на атакуваното определение и присъждане на разноски на дружеството в размер, посочен в частната жалба.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Ц.К.Й., чрез процесуалния й представител адв. К.К., в който се поддържа, че предявената частна жалба е неоснователна, тъй като първостепенният съд правилно е разпределил разноските в заповедното и исковото производство, съобразно уваженият иск на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Окръжен съд - Враца, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и възраженията, изложени в частната жалба, намира за установено следното:
От фактическа страна:
В хода на производството по ч.гр.д. № 3942 /2017 г. по описа на Районен съд – Враца е издадена Заповед № 2774/ 29.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *** срещу Ц.К.Й. за сумите:460 лева - главница за неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от 14.09.2015 г: 71.23 лева - мораторна лихва за забава за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи направените в заповедното производство разноски.
Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и в указания от съда срок дружеството „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, е предявило иск с правно основание чл. 422 ГПК и предмет сумите по издадената заповед за изпълнение. В хода на образуваното по повод на исковата претенция гр.д. № 5779 г. Районен съд – Враца е постановил решение № 570/19.07.2018 г., с което е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, че Ц.К.Й., ЕГН: ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *** сумата от 460,00 лв., представляваща главница за неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от 14.09.2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й. за устройство Handset SAM Galaxy A5 Black, като по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, последното дружество, в качеството си на поръчител, на 11.05.2016 г. е погасило задължението на Ц.К.Й., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2017 г. до окончателното погасяване; отхвърлил е предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. 86 ЗЗД от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *** против Ц.К.Й., ЕГН: ********** за сумата от 71,23 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.К.Й., ЕГН: ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *** сумата от 283,35 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 5779/2017 г., както и сумата от 201,65 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 3942/2017 год. по описа на РС гр. Враца.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските и по-конкретно за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на дружеството.
По повод на подадената молба е постановено атакуваното определение, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени съображения, че на ищцовото дружество се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Посочва се, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от предявените кумулативно обективно съединени искове поотделно – по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Отбелязва се, че в договора за правна защита и съдействие, представен както по ч. гр. дело № 3942/2017 г. /л. 7/, така и по гр. дело № 5779/2017 г. /л. 38/, е посочено единствено, че в полза на адв. К.К. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., без да е конкретизирано каква част от възнаграждение се отнася за иска за главница и каква част – за иска за лихва за забава.В този смисъл съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде разделено поравно на броя на исковете, тъй като в случая са разгледани два отделни иска, поради което се налага извод, че платеното адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 180,00 лв. по всеки от исковете, във всяко от развилите се пред първостепенният съд производства. Използвайки същия принцип съдът е разделил и платеното възнаграждение за особен представител в исковото производство – за всеки от исковете платеното възнаграждение се равнява на сумата от 75,00 лв. . С оглед на последното е прието, че искането на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая, с постановеното по първоинстанционното дело решение исковата претенция по главният иск с правно основание чл. 146 ЗЗД е изцяло уважена, а тази по чл. 86 ЗЗД изцяло отхвърлена, като неоснователна. Предвид това, първоинстанционният съдия правилно е разпределил разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Правилно и обосновано е приел, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от предявените кумулативно обективно съединени искове поотделно по смисъла чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. След като в договора за правна защита и съдействие, представен както по ч. гр. дело № 3942/2017 г. /л. 7/, така и по гр. дело № 5779/2017 г. /л. 38/, е посочено единствено, че в полза на адв. К.К. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., без да е конкретизирано каква част от възнаграждение се отнася за иска за главница и каква част – за иска за лихва за забава, правилно съдът е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде разделено поравно на броя на исковете, както и за двете отделни производства, следвайки задължителните постановки на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното обуславя извод за неоснователност на възражението в частната жалба, че съдът неправилно е определил разноските в двете производства.Ирелевантно в случая е твърдението на процесуалния представител, че усилията са били съсредоточени към доказване на главния иск, след като са предявени и разгледани от съда два отделни иска.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, като такива не са и претендирани от същия.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1984 / 04.09.2018 г., постановено по гр.д. № 5779 /2017 г. по описа на Районен съд - гр. Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.