Определение по дело №332/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 473
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500332
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 473

 

гр. Перник, 31.05.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 31.05.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00332 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 8139/15.03.2019г. от Д.С. срещу заповед по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6219/2018 г. на РС – П.. Във възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че издадената заповед за незабавно изпълнение ведно с поканата за доброволно изпълнение не й е била връчена надлежно; в нарушение на чл. 46, ал. 2 ГПК поканата била връчена при отказ за получаване, който отказ е направен от друго лице, а не от страната. За пръв път е била уведомена, че срещу нея има образувано изпълнително дело пред ЧСИ, едва на 15.02.2019г., когато й е връчена покана за принудително изпълнение. По изложените съображения се иска въззивният съд да приеме възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК да прогласи спиране изпълнението на заповедта за изпълнение, с доводи, че при заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, т.е. до приложението на чл. 417, т. 10 ГПК, със самото възражение по силата на закона изпълнението се спира като в тази хипотеза съдебният акт само констатира и прогласява настъпилото спиране.

Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство М.Б., не е изразил становище.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 6219/2018 г. на РС – П. се установява, че по заявление вх. № 23340/10.09.2018г. в полза на М.Б. срещу длъжника Д.С. е издадена заповед № 4539 от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за суми, произтичащи от запис на заповед, както и на същата дата е издаден изпълнителен лист в полза на М.Б. за посочените в заповедта за изпълнение суми. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, от М.Б. срещу Д.С. е образувано изп. дело № 20187530402653/2018г. по описа на ЧСИ, рег. № ***, район на действие ОС - Перник. В поканата за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника Д.С., като получател е посочено друго лице - майката Т. М., като на 15.01.2019г. връчителят е удостоверил отказът й да приеме поканата и да уведоми дъщеря си Д.С..

По ч.гр.д. № 6219/2018 г. по описа на РС – П. е постъпило възражение вх.№ 5824 от 22.02.2019 г. от длъжника Д.С., с което е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение и че не дължи изпълнение на вземането; поискал е от заповедния съд да обезсили заповедта за незабавно изпълнение както и издадения изпълнителен лист с доводи, че няма валидно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника лично на него. С разпореждане от 13.03.2019 г. заповедния съд е приел, че възражението е постъпило в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, предвид ненадлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение и са дадени указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК; на осн. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 ГПК е спряно изпълнението по заповед № 4539 от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от ***г., издадени по ч.гр.д. № 06219/2018 г. по описа на РС – П.. В изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК, заявителят е представил доказателства по заповедното дело за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК в едномесечен срок от съобщението, а именно на 22.05.2019 г. в Районен съд-П. с искова молба вх.№ 15088/22.05.2019 г.

При така установеното настоящият въззивен състав съобразява следното:

Производството по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК е процесуалноправен институт за проверка пред въззивния съд относно правото на участие на длъжника в заповедното производство, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение при наличие на лимитативно установени хипотези - ако заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника или ако същият не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидими обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Наличието на някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1 от ГПК касае основателността на възражението, по която основателност съдът се произнася след като установи, че то е допустимо. Условие за допустимост на възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е вследствие късното узнаване на заповедта длъжникът да е бил лишен от възможност да оспори вземането, т.е. да не е подадено възражение в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и да не е развито исково производство по иск по реда на чл. 415, ал.1 и чл. 422, ал.1  ГПК.

В конкретния случай това условие за допустимост на процесното възражение по чл. 423 ГПК не е налице, след като от длъжника Д.С. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК срещу вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, което е подадено още на 22.02.2019 г. като заповедният съд го е приел за редовно и подадено в срок и е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Съответно заявителят е представил пред заповедния съд доказателства за предявяване на иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК в едномесечния срок от получаване на съобщението по чл. 415 ГПК, а именно на 22.05.2019 г. в Районен съд-П. с искова молба вх.№ 15088/22.05.2019 г. С оглед на това за молителя и длъжник по изпълнението липсва правен интерес да иска приемане на възражението по чл. 423 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение след като всъщност такова възражение валидно е подадено пред заповедния съд и е прието за редовно при условията и сроковете по чл. 414 ГПК, което е довело като краен резултат иницииране от заявителя на исков процес по чл. 422 ГПК, т.е. има същият ефект както при уважаване на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – арг. от чл. 423, ал. 4, изр. първо ГПК. При тези съображения въззивният съд намира,че след като молителката- длъжник не е била лишена от възможност да оспори вземането, това изключва правния интерес от възражението по чл. 423, ал. 1, ГПК, с оглед коментираните по-горе предпоставки и следва да бъде оставено без разглеждане.

С възражението по чл. 423 ГПК е отправено и искане за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 ГПК, което се разглежда от въззивния съд /според чл. 423, ал. 4 ГПК само искане по чл. 420, ал. 2 ГПК се разглежда от РС при приемане на възражението от въззивния - Определение № 521 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 504/2010 г., I т. о., ТК/, но само при условие, че приеме възражението. Следователно разглеждането на искането за спиране изпълнението на заповедта е в зависимост от произнасянето по подаденото възражение -  арг. от чл. 423, ал.3, изр. второ от ГПК. Предвид недопустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК, обусловеното от него искане на длъжника за спиране изпълнението на заповедта също е недопустимо. Дори и да се приеме, че по искането по чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил незабавното изпълнение, както се посочи с горецитираното разпореждане от 13.03.2019 г. на заповедния съд именно на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 ГПК е спряно изпълнението по процесните заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени срещу молителката- длъжник. Ето защо, след като изрично със съдебния акт е постановено спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК от заповедния съд, е безпредметно да се изпраща делото по компетентност на същия съд за разглеждане на искането на длъжника за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 ГПК, направено в процесното възражение с вх. № 8139/15.03.2019г., по което вече е налице положително произнасяне на РС. Така или иначе като краен извод и в двата случая искането за спиране е лишено от правен интерес.

По разноските

Ответникът по възражението не претендира и не доказва направени разноски в настоящото производство, поради което такива не му се дължат.

Предвид изложеното, Окръжен съд-Перник

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 8139/15.03.2019г. от Д.С.С., ЕГН ********** от *** срещу заповед № 4539 от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 06219/2018 г. по описа на Районен съд – П. и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 00332/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.