Решение по дело №1382/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр.чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ****гр. София, чрез адв. Т. срещу Национална агенция за приходите гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 500 лв., представляваща претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, в административно производство по чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП – Варна, ведно със сумата от 93,89 лева, представляваща законна лихва, считано от 10.08.2021 г., до датата на предявяване на исковата молба, както и законова лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното приключване на делото. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ищеца твърди, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, които да ангажират отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица вследствие на незаконосъобразни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Навеждат се доводи, че е доказано наличието на претърпени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на действията на органите по приходите, както и обоснована причинно-следствена връзка между настъпилото отрицателно изменение на имуществото на ищеца и отменените, като незаконосъобразни действия. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа изложеното в молбата, претендира присъждането на разноски по водене на процесното дело, за които представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – НАП София – чрез писмено отговор от процесуалния си представител гл. юрисконсулт И А  изразява становище за неоснователност на иска, като моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че претендираните разноски по фактура № 46/19.08.2021 г. вече са присъдени на ищеца с Определение № 2259/13.09.2021 г. по ЧАД №2009/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Моли съда да постанови присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковата претенция.

След запознаване с доказателствата, представени от страните, доводите и становищата на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 09.08.2021г. в 20.15 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище Варна“ – Запад, органите по приходите от Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ извършили проверка на МПС: марка „Ивеко“ с per. № **** /влекач/ и ремарке с регистрационен номер ****, на което бил натоварен контейнер № MEDU4564824. Стоката била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40. След извършеният оглед на видимата част било установено, че се превозват врати и аксесоари за тях с общо бруто тегло - 10508кг. От представените придружаващи документи е било установено, че доставчик и изпращач на стоката е GUANGDOMG TANDEM IMPORT AND EXPORT CO LTD, Китай. Получател на стоката е „Изток инвест 3000“ ЕООД. Превозвач на стоката от ГКПП „Пристанище Варна“ - Запад до мястото на разтоварване е „Опрев - Транс“ ООД. Извършена била проверка относно идентификационен номер по ДДС на получателя, при която се установило, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС.

На основание чл.37, във връзка с чл.12 от ДОПК от водача на превозното средство е изискано да декларира място, дата и час на разтоварване на стоката. Водачът на транспортното средство е посочил, че стоката ще бъде разтоварена в гр. Николаево, област Стара Загора, склад на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с посочена дата на разтоварване 10.08.2021г. и час на разтоварване - 08.00 часа.

С Протокол №0048456/09.08.2021г.в 20.15 часа са предприети действия за обезпечаване на доказателства - превозваната в транспортното средство стока, изразяващи се в запечатване с 1бр. обикновено ТСК - пломба № 0534088. Свалена била линейна пломба № FX18614080. Стоката е оставена на отговорно пазене в посоченото транспортно средство, като за МОЛ и пазач на стоката е назначен М К С , ЕГН: **********, водач на транспортното средство.

С Протокол cep. АА, № 1473936/10.08.2021г. на органите по приходите при ЦУ на НАП са снети отговорностите на водача на транспортното средство като МОЛ на стоката.

Действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол №0048456/09.08.2021г. са били обжалвани с жалба вх. № 38661/24.08.2021г. пред директора на ТД на НАП – Варна, по административен ред.

С Решение № 193/25.08.2021г., директорът на ТД на НАП - Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна.

След надлежно оспорване с Определение № 2259/13.09.2021г. по адм. д. № 2009/2021 г. по описа на Административен съд – Варна процесните действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, потвърдени с Решение №193/25.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП - Варна били отменени.

Във връзка с осъщественото административно оспорване ищецът е представил преписи от следните писмени доказателства: жалба изготвена от адв. Т. до Директора на ТД на НАП – Варна, дала повод за издаване на Решение № 193/25.08.2021г., на директора на ТД на НАП – Варна, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна; фактура № **********/19.08.2021г. на стойност 500 лв., разписка за прието в брой плащане по фактурата.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съставът на Административен съд – Варна счита допустима предявената искова претенция. Същата е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за лихви, за които вреди се твърди, че са настъпили в резултат от издаването на незаконосъобразен административен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, а именно – ревизионен акт.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; 2. Настъпила вреда; 3. Причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и практиката, „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. „Пряка последица“ се тълкува като директно въздействие върху правната сфера на увредения, иначе казано – увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе постановен незаконосъобразният административен акт или ако длъжностните лица са действали законосъобразно. Под „преки вреди“ се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В процесния случай се установи наличието на отменени по съдебен ред незаконосъобразни действия, а именно - действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, което покрива първата предпоставка на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е по конкретния казус и втората изискуема предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпила за ищеца вреда, състояща се в отрицателно изменение на имуществената й сфера, дължаща се на разходване на средства за ангажиране на адвокатска защита по оспорването на незаконосъобразните действия. Доказателства от ищцовата страна са представени по делото, които удостоверяват сторените разходи в размер на 500 лв. именно във връзка с оспорването по административен ред на действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“.

Настоящата инстанция счита, че е налице и третата предпоставка по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Причинно-следствената връзка е пряка и непосредствена, тъй като ангажирането на адвокатска помощ е предизвикано от поведението на ответната страна с предприемането на впоследствие обявени за незаконосъобразни действия. До настъпването на имуществената вреда в сферата на ищцата не би се достигнало, ако не бяха извършени незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства, което допълва фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно константната съдебна практика, в законодателството липсва процесуален ред, по който страната в производството по оспорване на административен акт по административен ред, в процесния случай действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, може да претендира направените разходи по повод оспорването така, както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното оспорване на актове на данъчната администрация по чл. 161 от ДОПК. Според §2 от ДР на ДОПК за неуредените въпроси в кодекса се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК също не е уреден въпросът с разноските в административното производство, като не е засегнат в глава Шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“. При липсата на друг процесуален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В процесния случай, както се посочи, е установена по делото отмяната на действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, която отмяна е настъпила след успешно оспорване от страна на ищеца. В развилото се пред Директора на ТД на НАП Варна производство по обжалване на тези действия се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, тъй като било заплатено на адвокат да изготви жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол №0048456/09.08.2021 г. Така стореният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни действия и е непосредствена последица от тях, доколкото ищеца не би търсил и заплатил адвокатски хонорар, ако срещу него не бяха извършени оспорените пред административния орган действия. В допълнение на изложеното и независимо, че защитата в административното производство по ДОПК не е задължителна, следва да се отбележи и изричното разрешение, закрепено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегии, според което адвокатската защита е конституционно закрепена и законово регламентирана в Закона за адвокатурата, поради което заплащането на хонорар се явява имуществена вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в имуществото на ищеца. Видно от данните по делото и правилата на логиката, дружеството не би потърсило адвокатска защита, ако не бяха налице незаконосъобразни действия. В същото време, обжалването на действията по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП е задължителна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на основание чл. 144 от ДОПК, поради което е логически и житейски обосновано ангажирането на професионална защита, каквато е адвокатската. С оглед гореизложеното, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Съдът намира, че искът е доказан по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по административно оспорване на незаконосъобразен РА, издаден против ищцата, доколкото в чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Съдът не споделя възражението на ответната страна, че сумата от 500 лв. по фактура №**********/19.08.2023 г., вече е присъдена с определението по адм.д. №2009/2021 г. на съда. Видно от доказателствата по дело №2009/2021 г., пред съда дружеството е било представлявано от адв. М.Т., който е представил фактура №**********/01.09.2021 г. за възнаграждение за адвокатско представителство пред АС Варна. Тоест фактура №**********/19.08.2021 г. е издадено от адв. Т., за защитата на дружеството пред административния орган, а фактура № **********/01.09.2021 г. е издадена от адв. Т. за защита на дружеството пред съда.

По отношение претенцията на ищеца за лихви, съдът я намира за основателна. Относно началният срок, от който следва да започне изчисляването на лихвата, съдът намира за основателно искането това да е датата на преустановяване на незаконосъобразните действия или в конкретния случай това е 10.08.2021 г. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. В случая се претендират лихви от датата на преустановяване на незаконните действия.

Лихвата изчислена от съда за времето от 10.08.2021 г. до 21.06.2023 г. върху сумата от 500 лв. е 97,98 лв. Претендираната от ищеца сума за лихви е 93,89 лв., което означава, че следва да бъде удовлетворена изцяло.

С оглед изложеното, исковата претенция е основателна. Съдът установи наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. След като основната претенция е намерена за основателна, същото важи и за акцесорното вземане за лихви, поради което същите следва да бъдат присъдени, съгласно изложените от съда мотиви за техния размер.

На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски. Предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на 985 лв., съгласно представения списък, от които 960 лв. изплатен размер на адвокатско възнаграждение и 25лв. заплатена държавна такса за образуване на делото. Направеният разход за адвокатско възнаграждение е доказан, като по делото са представени: копие на фактура № **********/08.09.2023 г. и преводно нареждане, видно от което в полза на адвокатското дружество е заплатена сумата от 960лв. с ДДС.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ****гр. София, сумата от 500 лв./петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства №0048456/09.08.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021г. до предявяване на исковата претенция в размер на 93.89 /деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно с мораторна лихва върху обезщетението от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ****гр. София, сумата от 985 /деветстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: