МОТИВИ към Присъда №73/16.05.2019год.
По НЧХД №296/2018г. по описа на МРС
Предявена е тъжба от С.А.К. *** против А.М. ***,в която тъжителят твърди,че
на 24.12.2018год. ,около 11,00часа бил на пазар в гр.Джебел,като около
14,00-15-00часа пред магазин „Деведжи“ в гр.Джебел се срещнал с подсъдимия
,който тръгнал заплашително към него,псувайки го.След това подсъдимия започнал
да му нанася юмручни удари по лицето,нанесъл му удар с крак,в областта на
ребрата,в лявата страна на тялото
му.След това се намесили случайни хора,а подсъдимия се обърнал и си тръгнал.
Тъжителят твърди,че бил прегледан на 25.12.2018год. от съдебен лекар,който
му издал СМУ№313/2018год.,като видно от
същото,в резултат от нанесените му от подсъдимия удари му били причинени
оток,кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и гръдния кош.
В следствие на извършеното срещу него престъпление му били причинени от
подсъдимия неимуществени вреди,които оценява на сумата в размер на 2 000лв.
Моли съда да признае подсъдимият А.М.Б.
за виновен в това,че на 24.12.2018год. около 14,00-15,00часа пред хранителен
магазин „Деведжи“ в гр.Джебел му причинил леки телесни повреди – оток,кръвонадясания
и охлузване на кожата на лицето и гръдния кош,довели до причиняване на болка и
страдание - престъпление по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК и му бъде наложено
предвиденото в закона наказание.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от тъжителят С.А.К.
против подсъдимия А.Б. за сумата в размер на 2000лв.,представляваща обезщетение
за нанесените от същият неимуществени вреди,вследствие на деянието по
чл.130,ал.2 от НК,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането -24.12.2018год.
до окончателното заплащане на сумата.Претендира и за направените по делото
разноски.
Повереникът на тъжителят,счита,че по
категоричен начин е доказано извършването на деянието от подсъдимият,както и неговата
вина, в следствие на което тъжителят К. е причинена лека телесна повреда ,по
смисъла на чл.130,ал.2 от НК.Счита,че е доказан и гражданския иск по основание
и размер.
В съдебно заседание подсъдимият
А.М.Б.,редовно призован не се явява.Представлява се от упълномощен
защитник,адв.Л.Б.,***,който уточнява ,че имената на подсъдимия са А. Фатме Б.,с
ЕГН : **********.
Защитникът на подс.Б. счита,че
съдът следва да произнесе оправдателна присъда,тъй като обвинението не е
доказано по несъмнен начин,а подсъдимият не може да бъде признат за виновен въз
основа на предположения.Ето защо счита,че подс.Б. следва да бъде оправдан по
предявеното обвинение и съдът следва да отхвърли изцяло предявеният граждански
иск.
Съдът като прецени събраните доказателства,в тяхната съвкупност и
поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А. Фатме Б. е роден на ***год.
в гр.Джебел,същият е с постоянен адрес ***,но работи в чужбина,с ЕГН : **********,като
съгласно Справка за съдимост от 09.04.2019год. е неосъждан.
Семейството на подсъдимия А. Фатме Б. и тъжителят С.А.К. *** като са в лоши
взаимоотношения.
Видно от справка ,относно извършена проверка по преписка от 09.11.2018год.
по описа на РУ-Джебел,лицата Орхан А.Б. и Фатме Юсеин Б.,която е майка на подс.А.
Фатме Б. са подали жалба срещу С.А.К. и негови близки,за това,че на
25.10.2018год. били ударени с вила от него.Спорът бил по повод животни,които
влезли в имот на С. и Гюлтен К.,които били собственост на Фатме Б..
На 24.12.2018год. около 14,00часа,пред магазин „Деведжи“ в гр.Джебел, на
ул.“Йълдъръм“, тъжителят С.К. се срещнал с подсъдимия А. Бекил,който бил
подразнен от случилото се с майка му,за което обвинявал С.К..Поради това го
псувал и обиждал на улицата,пред магазина,а след това му нанесъл и удари по
лицето и тялото ,с юмрук и ръка.
За инцидента ,пострадалия С.К. ***,като ОД се обадил на св.Е.М. и св.И.К.,служители
на управлението.Последните двама ,в полицейското управление установили С.К.,който
им обяснил за случая ,след което заедно отишли до хранителния магазин
„Деведжи“,но там не установили посд.А.Б..Св.М. и св.К. разговаряли с лица,които
се намирали на мястото,но не могли да установят свидетели-очевидци.След това
полицейските служители отишли и до с.Казаците,общ.Джебел,но не намерили А.Б. в
дома му,а неговият син му се обадил по телефона.Същия ден подс.Б. ***,където
дал обяснения по случая.Св.Е.М. съставил против него АУАН № 79/24.12.2018год.,за
нарушение на чл.5,ал.1 от Наредба №1 на ОбА Джебел.
Въз основа на този АУАН ,от кмета на Община Джебел е издадено НП №
01/17.01.2019год.,с което на А. Фатме Б. е наложено административно наказание
Глоба в размер на 20лв.,за това,че на 24.02.2018год. около 14,00часа в гр.Джебел,ул.“Йълдъръм“ ,до хранителен
магазин „Деведжи“ е предизвикал скандал с лицето С.А.К.,изразяващ се в
отправяне на обиди и закани,с което си поведение е нарушил чл.5,ал.1 ,обществения
ред и морал по Наредба № 1 на ОбС-Джебел.
По-късно същия ден в дома на пострадалия С.К. *** отишъл и сина му,св.А.С.К.,пред
когото С. отново обяснил за случилото се ,а именно ,че А. го ударил и поради оплаквания
му, св.А.К. ***,за да бъде прегледан.По-точно пострадалия се оплаквал от болки
в ребрата,бил надут,но прегледа от съдебен лекар,поради късния час ,бил
извършен на следващия ден.
На 25.12.2018год.,в 08,45часа, тъжителят С.А.К. бил прегледан от съдебен лекар,който при
прегледа констатирал ,че в долната част на дясната скула се установява
хоризонтално разположено ивицовидно охлузване на кожата ,покрито с къмночервена
корица.В областта на лявата буза се установява оток на меките тъкани и
кръвонасядане.В областта на лявата ребрена дъга се установява синкаво
кръвонасядане.
Съгласно заключението на СМУ№313/2018год. описаните увреждания – оток
,кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и гръдния кош са получени при
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да
е възникнало така,както съобщава освидетелстваният.Било е причинено болка и
страдание.
На 27.12.2018год. тъжителят С.К. депозирал и писмена жалба в Ру-Джебел
,против А. Б.,въз основа на която е
образувана преписка ,вх.№611000-2486/27.12.2018год. по описа на
РУ-Джебел,сПостановление от 15.01.2019год. РП-Момчилград е постановила отказ да
се образува наказателно производство
,поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер и е прекратила
преписката.
Приетата от съда фактическа
обстановка се потвърди след събиране в съдебно заседание на наличните гласни
доказателства,а именно : показанията на свидетелите Е.М. , И.К. и А.С.К.,напълно,
както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира напълно
показанията на св.Е.М. и св.И.К.,полицейски служители,които са се отзовали
непосредствено след случилото се на подадения от пострадалия К. сигнал.Така св.М.
сочи,че е възприел и състоянието му,след като съобщил ,че подс.Б. го ударил по
лицето,тъй като имало видими белези-кръв
по носа.Също така ,както св.М.,така и св.К. са възприели обясненията на
подсъдимия ,дадени по-късно същия ден в полицейското управление,като същият е
признал,че поради пререкания ,възникнали по-рано между неговата майка и
пострадалия К.,на инкримирината дата е предизвикал скандал,нанесъл му е и удар
– един шамар,но други хора ги разделили.
От своя страна съда кредитира
свидетелките показания на св.А.С.К.,като отчете факта,че той е син на тъжителя.Същия
сочи,че баща му се оплакал от болки ,в следствие нанесени му удари и то именно
от А.Б..Показанията на този свидетел,а така също и на упоменатите двама
полицейски служители не само ,че кореспондират по между си,но и се подкрепят от
констатациите ,отразени в СМУ№313/2018год. от съдебен лекар,при прегледа на С.К..Така
относно обективното състояние по време при прегледа на пострадалия ,съдебния
лекар е констатирал охлузване на кожата ,покрито с тъмночервена корица в
долната дясна скула,както и в областта на лявата буза е установен оток на
меките тъкани и кръвонасядане.В областта на лявата ребрена съга е установено
кръвонасядане.Така отразените травматични увреждания от съдебния лекар, напълно
съответстват на показанията на свидетелите,които сочат,че са възприели ,от една
страна кръв по лицето на пострадалия,а от друга страна,болки и отток по ребрата
му.
При
така описаната фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият А. Фатме Б. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130,ал.2 от НК,тъй на 24.12.2018год. около 14.00-15.00часа пред хранителен магазин
„Деведжи“ в гр.Джебел,обл.Кърджали причинил на С.А.К. *** лека телесна повреда
– оток,кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и гръдния кош ,изразяваща
се в причиняване на болка и страдание,без разстройство на здравето.
Съдът
приема за безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл поне три удара на
пострадалия,предвид описаните в СМу от съдебен лекар травматични
увреждания,които не съответстват на признанията му пред полицейските служители
за нанесен само един удар,шамар. В резултат на нанесените от
подсъдимия удари , на пострадалия са били причинени упоменатите вече травматични увреждания - в
долната част на дясната скула се установява хоризонтално разположено ивицовидно
охлузване на кожата ,покрито с къмночервена корица.В областта на лявата буза се
установява оток на меките тъкани и кръвонасядане.В областта на лявата ребрена
дъга се установява синкаво кръвонасядане.
Получените
наранявания на С.К. са в причинно-следствена връзка с нанесеният му от подсъдимия
удари с ръка и крак по тялото. По този начин, с оглед вида на констатираното от
съдебният лекар увреждане СМУ,което
съдът приема, на С. Кабмер е била причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.2 от НК – болка и страдание ,без разстройство на здравето.
По категоричен и несъмнен начин
доказателствата по делото сочат авторството на деянието – леката телесна
повреда е причинена именно от подсъдимия и изключват възможността друг да е
автор на извършеното.Посочените увреждания
са били причинени на 24.12.2018год.,около 14,00-15,00часа,като пострадалият лично
е подал оплакване в РУ-Джебел,където след около 10-15минути,по показанията на
св.М., последния е възприел,както оплакването му ,така и състоянието му-видими
белези от кръв по носа,за което пострадалия съобщил,че са именно в следствие
удар по лицето ,нанесен му от А.Б..Т.е. в този промеждутък от време не е
възможно друг да е причинил инкримираните телесни увреждания на С.К..Последния
е бил и своевременно прегледан от съдебен
лекар,а именно в 08,45часа на 25.12.2018год.,денят следващ инцидента. Т.е. по
време и начин тези увреждания съответстват да са били причинени именно в
следствие действието – нанасяне на удари с ръка и крак от страна на подсъдимия
на 24.12.2018год.,така както е съобщил пострадалия.
Приложеното
като писмено доказателство Постановление от 15.01.2019год.,с което
РП-Момчилград е отказала да образува наказателно производство,поради липса на
престъпление от общ характер ,по никакъв начин не ангажира състава на
съда,който следва да се произнесе по вътрешно убеждение,само и единствено въз
основа на събраните по делото доказателства.Фактическите констатации на
съответния прокурор не обвързват съда.В случая е меродавно ,че за същото деяние
и срещу същия деец не е налице образувано наказателно производство от общ
характер,което би се явило пречка за развитието на настоящото наказателно
производство от частен характер.
Също така съдът счита,че
НП № 01/17.01.2019год.,с което на А. Фатме Б. е наложено
административно наказание Глоба в размер на 20лв.,за нарушение на чл.5,ал.1 от
Наредба № 1 на ОбС-Джебел не е пречка тъжителят С.К. да предяви
обвинение за причинената му телесна повреда.С влязлото в сила наказателно
постановление на А.Б. е вменено административно нарушение – нарушение на
обществения ред и морал,предписани в наредбата на Общ.съвет Джебел,докато
обвинението по тъжбата е за телесна повреда ,по смисъла на чл.130,ал.2 от НК,което деяние е против личността на пострадалия,против неговата телесна
неприкосновеност.Ето защо ,съдът не счита,че с ангажирането на наказателна
отговорност на подсъдимия,за това,че на същата дата и място е причинил лека
телесна повреда на тъжителя се нарушава принципа „не два пъти за едно и също нещо“,тъй
като административната такава не е за същото деяние.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия при пряк умисъл
- същия е желаел пряко настъпването на този резултат – причиняване на телесна повреда на
пострадалия. Съзнавал е, че с нанасяне
на удари ще причини нараняване на същя и е целял именно този резултат.Бил е
налице и мотив за извършване на деянието,предвид взаимоотношенията между С.К.
и майката на подсъдимия,Фатме Б.,за
което подс.А.Б. счита ,че вина има именно С.К.,за което и му е потърсил сметка.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия А. Фатме Б.,съдът установи
,че са налице условията за приложение на чл.78а от НК.
За престъплението по чл.130,ал.2 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до шест месеца или пробация или глоба.Подсъдимият А.Б. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.Не
са налице имуществени вреди,причинени от престъплението.Тъй като тези условия са
едновременно налице,следва подсъдимия да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание.Относно размера на
така определеното наказание ,съда намира,че същия следва да е към минималния
предвиден от закона,като една глоба в размер на 1000лв. би се явила достатъчна
спрямо извършеното от подсъдимия.
По гражданския иск:
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от тъжителя С.А.К. против подсъдимия А. Фатме Б. за сумата в
размер на 2000лв.,представляваща обезщетение за причинените от същия
неимуществени вреди,вследствие на деянието по чл.130,ал.2 от НК,ведно със
законната лихва,считано от датата на увреждането -24.12.2018год. до
окончателното заплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,които
виновно е причинил другиму.Безспорно се установи,че тъжителят и гр.ищец е претърпял
болки и страдания,в следствие причинените му увреждания от страна на подсъдимия и
граждански ответник Б..За обезщетяването
на тези болки и страдания, които съгласно показанията на свидетелите
пострадалия е търпял , по справедливост съда намира,че е необходима и
достатъчна сумата в размер на 500лв.
Остана недоказано твърдението на тъжителката,че в следствие на причинената му
телесна повреда е претърпял повече болки и страдания от обичайните.
Предвид изложеното,следва подсъдимият А.Б. да бъде осъден да заплати на гр.
ищец С.К. сумата в размер на 500лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на причиняване на увреждането – 24.12.2018год.,до
пълното изплащане на същата.В останалата му част предявения граждански иск до предявения размер от 2 000лв.,следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото следва подсъдимият
да бъде осъден да заплати на тъжителя и гр.ищец
направените разноски по делото в размер на 1 037лв.,както и по сметка на
Районен съд гр.Момчилград сумата в размер на 50,00лв. – д.т. върху уважения
размер на гражданския иск.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата
си.
Райнен
съдия :
/П.Амбарева/