№ 1603
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110210348 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Р. М. Г., ЕГН ********** чрез адв. Г. К. срещу
наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Р-24-25СК-455/23.05.2024 г.,
издадено от заместник - кмета на Столична община, с което на основание чл.
154а, ал. 2 вр. чл. 135 от Наредба за организация на движението на
територията на Столична община /НОДТСО/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.
В подадената жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна, като се
твърди, че същото е издадено от некомпетентен орган, тъй като с решение на
ВАС е отменена разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО в частта,
предвиждаща възможност за оправомощаване на други длъжностни лица да
издават НП, извън кмета на общината. Счита, че при съставяне на АУАН е
допуснато процесуално нарушение, тъй като не е посочено какви СМР са се
извършвали в обекта. Поддържа се, че на процесната дата 18.04.2024 г. такива
не са били извършвани, а се очаквало доставянето на чакъл за изграждане на
строителната площадка и устройството за измиване на ходовата част на
строителната механизация, което устройство е изградено на 19.04.2024 г.
1
Посочва, че за да се достигнат до улицата строителните машини е следвало да
преминат през поземлен имот, собственост на Столична община, който не е
бил асфалтиран. Според жалбоподателя при съставяне на АУАН и издаване на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изискващи ясно и конкретно описание на вмененото нарушение, тъй като и в
двата документа единствено е преписана разпоредбата от НОДТСО, без тя да
е запълнена с конкретика. Твърди се, че НОДТСО не съдържа разпоредба,
която да предвижда отговорност да допустители. Алтернативно се претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. К., която пледира за отмяна на наказателното
постановление като счита, че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Поддържа тезата за липса на
компетентност на органа, издал оспореното НП. Посочва, че към момента на
проверката се е изграждала площадката, върху която е следвало да бъде
монтирано устройството за измиване на ходовата част на строителната
механизация. Намира, че за първи път с НП се въвежда разпоредбата на чл.
154а, ал. 2 от НОДТСО, което е недопустимо и накърнява правото на защита
на жалбоподателя. Алтернативно иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно. Претендира присъждане на
разноски в нейна полза, тъй като предоставя безплатна правна помощ на
жалбоподателя. Подробни аргументи излага в писмен вид.
Въззиваемата страна – заместник- кметът на Столична община се
представлява от юрк. ***, който счита, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.04.2024 г. около 12:30 часа свидетелят П. Г. И. - Ч. – старши
инспектор в Столичен инспекторат, заедно с нейния колега *** извършили
проверка на строителен обект „Жилищна сграда в УПИ IX-440, кв. 11, м.
„Илиянци“, находящ се в гр. София, район „***“, ул. „***“. В близост до
обекта не била поставена информационна табела и плътна строителна ограда.
На бул. „***“ свидетелката Ч. забелязала кални следи от гуми, които водели
до горепосочения обект. Свидетелката установила, че в обекта имало
натрупани земни маси, имало багер и бетоновоз, като се извършвало полагане
на бетон. В строителния обект не било изградено устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини. Бил съставен констативен протокол от
проверката с предписания за представяне на документи. Констативният
2
протокол бил връчен на Р. Г..
На посочената в констативния протокол дата – 19.04.2024 г. в Столичен
инспекторат се явил жалбоподателят Р. М. Г., заемащ длъжността „технически
ръководител“ в „***“ ЕООД и представил част от изисканите документи. На
същата дата – 19.04.2024 г. свидетелката П. Г. И. – Ч. съставила срещу
жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 24-25КС-455/19.04.2024 г. за това, че на 18.04.2024 г.
жалбоподателят като технически ръководител на строителен обект е допуснал
извършването на СМР без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от обекта. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В АУАН
вмененото на жалбоподателя нарушение било квалифицирано като такова по
чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.
На 23.05.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление,
препис от което бил връчен на съпругата на жалбоподателя на 12.06.2024 г., а
на 24.06.2024 г. по пощата била подадена и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите П. Г. И.-Ч., *** ***, заповед № СОА24-РД09-
2149/20.02.2024 г. на кмета на Столична община, длъжностна характеристика
на длъжността старши инспектор към СИ, констативен протокол, известие за
доставяне на НП, справка за актуални трудови договори за жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.-Ч., тъй като същите са
обективни и добросъвестно депозирани. Свидетелят е лицето, което е
извършило проверката на строителен обект, находящ се в гр. София, ул. „***“,
като показанията й представляват източник на преки доказателства относно
осъществилите се факти и установеното от нея. Свидетелката е категорична,
че към момента на проверката в обекта не е имало изградено устройство за
измиване на ходовата част на строителни машини, което обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетеля ***. Същевременно, относно
втория съществен елемент от процесното нарушение, а именно извършването
на СМР свидетелят заяви, че в обекта имало струпани земни маси, багер и
бетоновоз и се полагал бетон. Свидетелката посочи, че на място бил установен
жалбоподателят Г., но същият към момента на проверката се представил като
бригадир, а не като технически ръководител, поради което и съставения
констативен протокол му бил връчен за предаване на техническия
ръководител. Съдът се довери на показанията на свидетелката и в частта, в
която същата посочи, че е възприела замърсяване и кални следи по бул. „***“,
които водели именно до процесния строителен обект на ул. „***“.
Съдът се довери отчасти на показанията на свидетеля ***, като прие, че в
тази част, в която посочва, че към момента на проверката в обекта не е имало
изградено устройство за измиване на ходовата част на строителната
механизация показанията му се подкрепят от заявеното от свидетеля Ч..
Същият посочва, че той лично разстилал чакъл, за да се извърши бетониране,
3
но СМР по самата жилищна сграда не се извършвали. Що се отнася до
твърдението му, че измили гумите на автомобила, доставил чакъла, както и
калните ивици на самия булевард, очевидно е, че след като свидетелката Ч. е
възприела замърсяването по бул. „***“, то гумите на автомобила не са били
достатъчно добре почистени.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, от които се установява компетентността на актосъставителя и
АНО, заеманата от жалбоподателя длъжност /видно от справката за актуални
трудови договори на жалбоподателя/, както и датата на връчване на екземпляр
от НП на жалбоподателя /от представеното известие за доставяне/.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. Съдът констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган.
Актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община се съставят от посочените в
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица, сред които са и
служителите на Столичен инспекторат, каквото качество има
актосъставителят.
Съдът намира за неоснователно възражението на адв. К. срещу
материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно
постановление- заместник –кмета на СО. Според застъпеното в жалбата
разбиране с отмяната на разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО в частта
„или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“ с
решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г.
изключителната компетентност да издава наказателно постановления за
нарушения на НОДТСО е на кмета на общината и същият не може да възлага
своите правомощия на други длъжностни лица, в т.ч. и на заместник-кмета на
общината. Действително с решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм.
дело № 4919/2015 г. е потвърдено Решение № 7976 от 18.12.2014 г. на АССГ
по адм. д. № 6596/2014 г., с което разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО в
частта „или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“
е отменена. Следва обаче да се посочи, че като основание за отмяната на
разпоредбата в тази й част АССГ е приел, че същата „противоречи на чл. 22,
ал. 5 от ЗМСМА, тъй като недопустимо разширява кръга на лицата, които
4
законът допуска да бъдат наказващи органи. Законът в изрична разпоредба
/чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА- бел. съд/ предвижда такова правомощие само за
кмета на общината или негов заместник. С оспорената разпоредба в
оспорената й част пък Наредбата без да ограничава кръга на упълномощените
лица, допуска такова правомощие да се възложи и на лице, различно от
заместник на кмета или кмета на общината. От чл. 8 ЗНА следва извод за
недопустимост с подзаконов нормативен акт да се определя компетентност,
различна от определената със закон, тъй като материята не е неуредена и
общинският съвет няма правомощия да преурежда с наредба въпрос, който
изрично е уреден с нормативен акт от по - висока степен, в случая чл. 22, ал. 5
от ЗМСМА. Оспорената разпоредба в оспорената й част противоречи по
гореизложените съображения и на чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАНН. По
аргумент от чл. 47, ал. 2 от ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат
правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато
това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет. В случая специалният ЗМСМА не предвижда
възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни
наказания на други лица, освен на заместниците на кмета на общината“. От
изложеното в решението на АССГ, което е потвърдено с решение № 12473 от
23.11.2015 г. на ВАС следва извод, че е допустимо кметовете на общини да
възлагат правомощията си на наказващи органи само на заместник-кметовете,
което в случая е сторено със заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. С
оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен за това административен орган. При съставяне на
АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН – АУАН
е съставен в деня след установяване на нарушението, а НП е издадено около
месец по – късно.
Съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение, като едва в
наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 154а, ал. 2 от
НОДТСО – визираната разпоредба е санкционна, в нея е посочено
предвиденото административно наказание за нарушение на чл. 29, ал. 1 т.17 от
НОДТСО и е напълно логично едва в НП същата да е цитирана, тъй като
АУАН няма санкционна функция респ. не е необходимо в него да се сочи
разпоредбата, която предвижда съответно административно наказание за
конкретното нарушение.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на правилата,
изискващи ясно и точно описание нарушението, вменено на жалбоподателя,
поради следното:
Видно от словесното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП на Р.
Г. е вменено, че „техническият ръководител на строителен обект „Жилищна
сграда в УПИ IX-440, кв. 11, м. „Илиянци“ е допуснал извършването на
строително-монтажни работи без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителния обект“. В АУАН
5
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО,
а при издаване на НП на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН АНО е квалифицирал
нарушението, като е посочил и разпоредбата на чл. 135 от НОДТСО,
предвиждаща отговорност за допустителство. От текстовата част на АУАН и
НП несъмнено става ясно, че на жалбоподателя е вменена отговорност не за
негови лични действия, с които е осъществил състава на нарушението по чл.
29а, ал. 1 т.7 от НОДТСО /тоест, че на 18.04.2024 г. той лично е извършил СМР
без посоченото устройство за измиване на ходовата част/, а за това, че е
допуснал друго лице да извърши такова нарушение тоест отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за допустителство.
По своята същност, допустителството представлява особен вид
нарушение, което се осъществява чрез бездействие, при което едно лице не се
противопоставя на определено противоправно поведение (престъпление или
нарушение), реализирано от другиго, въпреки че по закон е длъжно да стори
това. Съгласно правната доктрина и практиката, между проявите на
допустителя и извършителя на нарушението съществува определена връзка,
тъй като бездействието на първия субект улеснява реализирането на
противоправната дейност на втория. Бездействието, при установено законово
задължение за активно поведение, е неправомерно само ако съществува
обективна възможност допустителят да осуети нарушението на извършителя.
В административнонаказателния процес, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН,
е установен принципът за личната административнонаказателна отговорност.
Член 24, ал. 2 от ЗАНН, от своя страна, предписва, че: „За административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия,
учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги
извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да
бъдат извършени“. Изрично с текста на чл. 10 ЗАНН обаче е установено, че
при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ. В случая в чл. 135 от НОДТСО, на който се е
позовал и АНО е уредено правило, въвеждащо възможност да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност и на допустителите
(собственици или длъжностни лица), които съзнателно допуснат техни
подчинени да извършат нарушение на някой от текстовете по Наредбата, като
в този случай тези лица /допустителите/ се санкционират с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Ето защо не се споделя доводът,
изложен в жалбата, че НОДТСО не предвижда възможност за ангажиране
отговорността на допустителите.
В случая законосъобразното ангажиране на отговорността на
жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на строителния
обект за допустителство на нарушение по чл. 29а, ал.1, т.17 от НОДТСО обаче
предполага в АУАН и НП да бъдат посочени и установени следните елементи:
че жалбоподателят притежава особено ръководно качество в определена
йерархия, пасивно негово поведение - бездействие, изразено посредством
6
съзнателно неупражнен контрол с цел да се предотврати нарушение на пряко
подчинени му лица, натоварени с физическото изпълнение на строително-
монтажни работи, ремонтни дейности или дейности по премахване на
строежи, които извършват своята дейност в противовес на забраната на чл.29а,
ал.1, т.17 от НОДТСО или непредприети конкретни действия за
преустановяване на вече извършвано нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от
НОДТСО, при наличие на съзнание у допустителя за извършването на това
нарушение от страна на подчинените му. В случая в нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1 т.5 от ЗАНН нито в АУАН, нито
в НП са отразени каквито и да било конкретни факти относно горепосочените
обстоятелства. Не е посочено кой е извършителят на нарушението на чл. 29а,
ал. 1 т.17 от НОДТСО тоест кое конкретно физическо лице е извършвало СМР,
дали същото е било пряко подчинено на жалбоподателя, съобразно
изискването на чл.135 от НОДТСО. В текстовата част на АУАН и НП е
цитирана законовата разпоредба на чл.29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО, с
бланкетното твърдение, че е допуснато извършването на строително-
монтажни работи без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от обекта, но никъде не е посочено каква
точно дейност е била извършвана на обекта, за да може да бъде направена
преценка, дали тази дейност се включва в понятието строително - монтажни
работи, кой я е изпълнявал, в какви отношения се е намирал с жалбоподателя и
дали те са били такива на йерархия и контрол респ. дали жалбоподателят е
имал качеството ръководител на лицето, което е извършвало СМР в
нарушение на изискванията на чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО. Ангажирането
на отговорността на допустителя, без да бъде установено и без изобщо да се
изложат твърдения за конкретно виновно поведението на подчинено нему
физическо лице недопустимо я превръща в обективна и дерогира субективния
елемент на вмененото му административно нарушение, а подобен подход се
намира в разрез с фундаменталните за всяка демократична и правова държава
принципи. Константна е съдебната практика, вкл. обективирана и в Решение
№ 6014 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8428/2023 г., Решение
№ 5012 от 24.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4615/2023 г. Решение №
4982 от 21.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4800/2023 г., Решение №
3125 от 11.05.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 1611/2023, че и при
допустителството, след като се ангажира отговорността на физическо лице -
допустител, то следва задължително се докаже несъмнено неговото виновно
поведение. Допустителството, съгласно теорията и трайната съдебна практика
е възможно да бъде осъществено само умишлено, но не и при непредпазлива
форма на вина /в този смисъл е и решение № 4982/21.07.2023 г. на АССГ по
кнахд № 4800/2023 г./
Дословното цитиране на разпоредбата, която се твърди да е нарушена, без
да се изложат конкретни твърдения за това какви точно дейности са били
извършвани, дали същите представляват СМР, от кого са били извършвани,
дали това лице е било подчинено на жалбоподателя съществено ограничава
7
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е изправено пред
неяснота срещу какви точно твърдения за осъществени факти се защитава.
Отделно от това бланкетното описание на нарушението, което не е надлежно
конкретизирано с определени факти препятства съда да извърши дължимата
преценка дали тези факти, така както са описани от АНО действително са се
осъществили.
По изложените съображения съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила,
които съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода от делото тежестта за разноски следва да се понесе от
въззиваемата страна. В случая по делото е представен договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. К. е предоставила на жалбоподателя
на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата безплатна правна
помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая с
оглед наложената глоба размерът на възнаграждението, определено по реда на
Наредбата е 800 лева. Тъй като съгласно пар. 2а от ДР към Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията
по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение /в този смисъл е Определение № 266/18.04.2019 г. по дело №
1913/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о/, то възнаграждението, изчислено по реда на
Наредба № 1/09.01.2004 г. с начислен ДДС би било 960 лева.
Предвид задължителния характер на даденото от СЕС с решение от
25.01.2024 г. по дело № С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа не са задължителни за съда при определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Въпреки това съдът
прие посочените в Наредбата възнаграждения като ориентир за справедливата
оценка на адвокатския труд и намери, че с оглед характера и обема на
извършената от процесуалния представител на жалбоподателя дейност следва
да му се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер от 960
/деветстотин и шестдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Р-24-25СК-
455/23.05.2024 г., издадено от заместник - кмета на Столична община, с което
на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община на жалбоподателя Р. М. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.
ОСЪЖДА Столична община заплати на адв. Г. К. от САК сумата от 960
/деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана на жалбоподателя Р. М. Г. безплатна правна помощ по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9