№ 15
гр. Варна, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 75429/02.11.2022 год по описа на ВРС,
депозирана от И. И. И., ЕГН ********** против протоколно определение 5249/28.10.2022
год., постановено по гр. д. 7061/2022 по описа на ВРС, 21 състав, с което ВРС прекратява
производството по делото поради местна неподсъдност на спора на Варненски районен съд
и го изпраща по подсъдност на Районен съд гр. Казанлък.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. 7061/2022 г. ВРС е образувано въз основа на искова молба с
правно основание чл. 432, ал .1 КЗ против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило в гр.
Варна.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу местната подсъдност на
спора, като изразява становище, че искът следва да се предяви и разглежда от съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника съобразно разпоредбите на чл.
108, ал. 1 вр. чл. 105 от ГПК.
В определение № 8371/02.08.2022 г. възражението за местна подсъдност, направено
от ответната страна е оставено без уважение по арг. приложимостта на чл. 115, ал. 2 от ГПК.
С процесното протоколно определение № 5249/28.10.2022 г. ВРС служебно е
прекратил производството и препратил по подсъдност на РС Казанлък с аргумента, че
ищецът, притежавайки качеството на потребител обосновава приложението на чл. 113 от
ГПК, съгласно който исковете на потребителя са подсъдни на съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя. Съгласно справка НБД постоянният и настоящ адрес на
1
ищеца е в гр. Казанлък, ул. „К.“ № **.
Срещу така постановеното определение е настоящата частна жалба, с която се
твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Мотивите за искането се
обосновават с това, че чл. 115, ал. 2 от ГПК е особена местна подсъдност, която дерогира
общата по чл. 108, ал. 1, изр.1 от ГПК, поради което се моли определението да бъде
отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендират се разноски.
І. По допустимостта на частната жалба
Съдът преценява частната жалба за редовна и производството по нея за допустимо.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител,
в преклузивния срок, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при съобразяване изискванията към редовността на частните
жалби.
ІІ. По същество на частната жалба
Разпоредбите за местната подсъдност определят компетентния съд да разгледа
съответната искова претенция съобразно същността на спора.
В настоящия случай предметът на делото касае претенция за обезщетение на
настъпили за ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане в следствие на
настъпило ПТП. Искът е по чл. 432, ал. 1 от КЗ и е насочен срещу застрахователя на лекия
автомобил, чийто водач се сочи за причина за транспортния инцидент, довел до настъпване
на вредите. Това предпоставя приложимостта на разпоредбите на чл. 115 от ГПК.
Законодателят с редакцията на чл. 115, ал. 2 от ГПК е предвидил, че исковете за
обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател,
Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното
събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца или по местонастъпване на
застрахователното събитие. Подсъдността по чл. 115, ал. 2 от ГПК, предвид спецификата на
исковата претенция, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във
всички случаи изключва както общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК - по
седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени
в ГПК местни подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са
регламентирани алтернативни възможности, сред които увреденото лице може да избере
предявяването на иска пред някой от местно компетентните съдилища. След като изборът
принадлежи на ищеца и този избор е направен съобразно правилата на чл. 115, ал. 2 от ГПК,
то преразглеждането на въпроса относно подсъдността не следва да води до промяна, в
случай, че то е инициирано от ответника или служебно от съда.
В подкрепа на изключителното право на ищеца да предяви исковете си пред някой от
алтернативно възможните съдилища е обективираното становище на ВКС в Определение №
536 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2917/2018 г., I т. о., ТК, което дава разяснение в
2
случай на неправилна преценка на ищеца в следния смисъл: „При констатация, че искът е
предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, изборът от
страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи
кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата, е компетентен да
разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този
избор“.
Мотивите на Районен съд Варна относно приложимостта на чл. 113 от ГПК,
произхождащи от извода, че ищецът в случая действа в качеството си на потребител на
застрахователна услуга, не се споделят от настоящата инстанция. Потребителското качество
принадлежи на физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая лицето
претендира обезщетяване на вреди от непозволено увреждане по КЗ, а не такива настъпили
за потребител, произтичащи от нарушение на застрахователен договор за предоставяне
застрахователни услуги и нормата, уреждаща тези случаи по чл. 115, ал. 2 ГПК е изрична и
не позволява различно тълкуване.
Предвид гореизложените съображения, за увреденото лице – ищец са съществували
две възможности – да предяви исковата си претенция по настоящия или постоянния си
адрес, който към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира в гр.
Казанлък или по местонастъпване на застрахователното събитие – ПТП, в резултат на което
са причинени вредите, чието репариране под формата на застрахователно обезщетение се
претендира, което е гр. Варна. Съобразно взетото решение да насочи исковата си молба пред
съда, в чийто съдебен район е настъпило застрахователното събитие, ищецът правилно е
упражнил правото си на избор, като е сезирал Районен съд гр. Варна.
С оглед всичко изложено, ВОС намира разрешението и интерпретацията, направени
от първоинстанционния съд за неправилни и несъобразени с нормативните изисквания на
процесуалния закон, а частната жалба за основателна, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд гр. Варна за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение на искането за присъждане на разноски, съдът намира, че в настоящото
производство, независимо от неговия изход, такива не следва да се присъждат.
Производството по чл. 121 ГПК има за предмет обжалване на определение във връзка с
подсъдността. В това производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно
приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт
разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за родово или
местно компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е
правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се
съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на
определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл. 121 ГПК не се
приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност,
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски.
3
В същия смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т.
д. № 1306/2015 г. на I т. о., определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на IV
г. о., определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на IV г. о., определение №
437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на I т. о. и определение № 529/29.09.2015 г. по ч.
гр. д. № 4300/2015 г. на III г. о., определение № 50 от 25.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
3600/2015 г., II т. о., ТК; определение № 69 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1621/2016 г.,
I т. о., ТК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 121 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5249/28.10.2022г. по гр.д. № 7061/2021г. на ВРС, 21-ви
състав, в частта, с която производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – гр. Казанлък.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4