М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 615/2017 год.на АРС-ІІ н.с .
Районна
прокуратура–Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия Ю.Х.М. за това, че:
І.На 03.02.2017 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 2500 лева от владението на А.А.П., ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпление
по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1
т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 букви “а” и “б” от НК.
ІІ. На 14/15.02.2017 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
“Ситроен 3Х” с рег. № *** на стойност 500.00 лева от владението на К.М.М., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като моторното превозно средство
е оставено без надзор – в землището на гр.Черноочене, обл.Кърджали /главен път
I-5, 334+100км./ и деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1, вр. с чл.28
ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага за първото от горните престъпления
, а именно това по чл.196
ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 букви “а” и
“б” от НК да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58А
ал.1 от НК , а именно, лишаване от
свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение
на престъплението по чл.346
ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК се предлага налагане на наказание лишаване от свобода ,което след редукцията
по чл. 58а ал.1 от НК да бъде в размер
на две години лишаване от свобода и което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира се
и за приложение на разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК ,като на подсъдимия М. бъде определено едно общо най-тежко наказание
за двете престъпления в размер на три години лишаване от свобода ,което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
В наказателния процес беше
предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата А.А.П.
срещу подсъдимия Ю.Х.М. за сумата от 2 500 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди причинени от престъплението, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.02.2017г. до
окончателното й изплащане. Същата бе конституирана като частен обвинител и
граждански ищец в процеса и се представлява от повереник в лицето на адвокат Х..
Повереника - адвокат Х. пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитника си адв. Т. моли за по-леко наказание от
предложеното от прокурора определено при
условията на чл. 58А ал.1 от НК .
Съдът на
базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна.
Ю.Х.М. е роден на ***г. в гр. ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, с постоянен адрес:*** /понастоящем
намиращ се в Затвора гр.Пловдив/, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ю.М. е осъждан общо пет пъти, като от
значение за правната квалификация на деянията предмет на обвинението са съдебните актове по НОХД № 258/2015 г. на
Районен съд –Свиленград, по НОХД № 550/2015 г. по описа на РС-Кърджали и по
НОХД № 915/2015 г. по описа на РС-Хасково . По последните две от изброените
дела за извършени от подсъдимия престъпления по чл. 346 ал.1 , вр. с чл. 26 ал.1
от НК , по чл.194 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК , по чл.346Б от НК , по чл. 195
ал.1 т.3 , вр. с чл. 194 ал.1 у вр. с чл.26 ал.1 от НК , с присъдата по НОХД №
915/2015 г. е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1 година при „Строг“ режим и е постановено на основание чл. 68 ал.1
от НК да изтърпи отделно и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца
, наложено му по НОХД № 258/2015 г. на РС-Свиленград . Присъдата е влязла в
сила на 24.11.2015 г. , като наказанията са изтърпени съответно на 07.01.2016
г. и на 30 .12.2016 г. Горепосочените осъждания определят квалификацията на
деянието по чл. 196 ал.1 т.2 , вр. с чл. 195 ал.1 т.3 , вр. с чл.194 ал.1 , вр
с чл. 29 ал.1 б.А и б. Б от НК, предмет на настоящото обвинение извършено от
подсъдимия М., като такова извършено при условията на опасен рецидив.
Осъждането по НОХД № 550/2015 г. на РС- Кърджали е от значение при определяне
на квалификацията на престъплението по чл. 346 ал.2 т.1 и т.2 , вр. с ал.1 ,
вр. с чл.28 ал.1 от НК извършено от подсъдимия М. при условията на
„повторност“, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
Свидетелката А.П. е собственик и управител на „АП
Технолоджи” ЕООД гр.Асеновград. В това
качество свид.П. стопанисва ресторант “Бохеми”, находящ се в гр.Асеновград на
ул.”Цар Иван Асен II” № 107. През
втората половина на месец януари 2017г. подсъдимият Ю.М. започнал временно
работа в ресторанта, като барман. В същия ресторант, като сервитьорка работила
свид. Г.Д./сестра на свид.П./. Свид.Д. няколко пъти се уговаряла с подсъдимия М.
за да оформят трудовия му договор, но той отлагал, по различни причини. Свид.П.
отделяла парични средства от оборота на заведението за трудови възнаграждения,
като ги държала в черно портмоне в шкаф пред кухнята. На О2.02.2017г. подсъдимият
М. бил на работа в заведението до 15.00 часа, след което си тръгнал. На същата
дата свид. Д. застъпила на работа в 15.00 часа и приключила около 04:00ч. на
03.02.2017г. Преди да си тръгне свид.Д. преброила паричните средства за трудови
възнаграждения – банкноти на обща стойност 2500 лева, сложила ги обратно в
портмонето и го оставила на шублера в заведението, тъй като на сутринта
следвало да бъдат изплатени на персонала. Същата сутрин около 06:30ч.
свидетелката З.Х., която е работила в кафе – аператив “Бохеми” при започване на
работа е установила, че е бил взломен прозореца в кухнята на заведението и от
шублера липсвало портмонето и сумата от 2500 лева.
По случая било образувано Досъдебно производство № 106/2017г. по описа
на РУП-Асеновград, образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по
чл.194 ал.1 от НК.
Свидетелят К.М. притежавал лек
автомобил “Ситроен 3Х” с рег. № *** който се паркирал в близост до дома му в
гр.Асеновград на ул. „Русалка“. Автомобилът нямал контактни ключове, като
двигателят се запалвал посредством допълнително монтирани два бутона. Тъй като
свидетелят М. не притежавал СУМПС, автомобилът се управлявал от свидетелката А.П.,
с която живеел на семейни начала. На 14.02.2017г. около 20:30ч. свидетелкатаП.
паркирала горепосочения автомобил на ул.”Русалка” до № 4 в гр.Асеновград, след
което се прибрала в дома си. На 15.02.2017г. около 08:00ч. св.К.М. излезнал от дома си и установил, че
автомобилът го няма. За случая бил
подаден сигнал в РУП-Асеновград, като са били предприети незабавни ОИМ по
установяване на автомобила.
След проведени издирвателни мероприятия било
установено, че автомобилът е изоставен на главен път I-5, 334+100км. в землището
на гр.Черноочене, обл. Кърджали. Незабавно е извършен оглед на МП, при който са
иззети дактилоскопични и одорологически следи.
От проведените ОИМ било
установено, че извършител на деянията е лицето Ю.Х.М., ЕГН: **********. При
проведената беседа пред свидетелите Д.М.и Я.Я.- полицейските служители в
РУП-Асеновград, Ю.М. подробно описал механизма на извършените от него
престъпления.
По делото е изготвена
авто-оценъчна експертиза от заключението на която се установява, че действителната стойност на
автомобила към момента на извършване на престъплението е 500.00 лева.
Назначено е одорологическо изследване на следа
от мирис, която е била иззета от предна лява седалка и сравнителен материал
от обв.М., като в заключението си вещото
лице е посочило, че не е установено сходство.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , които бяха приети
от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза , които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите К.М.М., А.В.П. ,Я.А.Я. А.А.П. ,В.М.В.,Г.
А. Д., Д.Й.М.и А.В.П., а също и от
приложените по делото писмени
доказателства и от заключенията на изготвените АОЕ-за. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал
и кореспондиращи си със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянията си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията , както
следва:
І. По чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195
ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 букви “а” и “б” от НК.
ІІ. По чл. чл.346 ал.2
т.1 и т.2 вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК.
От субективна страна всяко от престъпленията е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл , с целени и настъпили общественоопасни
последици.
При
индивидуализиране на наказанията Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното, младата му
възраст и семейното му положение , както и факта ,че има малко дете за чиято
издръжка следва да полага грижи. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени обремененото съдебно минало на
подсъдимия и лошите характеристични данни. При определяне вида и размера на наказанието и
индивидуализирането му за всеки един от подсъдимите съобразно
предвиденото в особената част на НК, съдът отчете сравнително високата степен
на обществена опасност на деянието с оглед
негативните обществени настроения против този вид престъпления в региона,
поради значителния им интензитет и
степента, в която те засягат този вид правно защитени обществени отношения. От
друга страна прецени, че подсъдимия е
личност с висока степен на обществена опасност , с оглед
предишните му осъждания отново за
престъпления против собствеността. С оглед диференцираната процедура по която
протече съдебното производство при
определянето на наказанието съдът се съобрази
с препратката на чл.372 ал.2 от НК , относно специалните правила при
определяне на наказанието , според която норма при постановяване на осъдителна
присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Ето защо
ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
определи на подсъдимия Ю.Х.М. за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 ,вр. с
чл. 195 ал.1 т.3 , вр. с чл. 194 ал.1 , вр. с чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК наказание от
четири години и шест месеца лишаване от свобода .
Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното
наказание от четири години и шест
месеца лишаване от свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия М. наказание
от три години лишаване от свобода.
По отношение на престъплението по чл.
346 ал.2 т.1 и т. 2 , вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК съдът по общите
правила на чл. 54 ал.1 от НК определи наказание в размер на три години лишаване
от свобода . Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и редуцирайки
наказанието с една трета съдът наложи на подсъдимия Ю.Х.М. наказание от
две години лишаване от свобода.
Тъй като двете престъпления са в
съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях , съдът приложи нормата на чл. 23 ал.1 от НК
като за горните две престъпления наложи на подсъдимия Ю.Х.М. едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода . Подсъдимия М. до настоящия момент неколкократно е осъждан на
лишаване от свобода,поради което приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено
в случая а и съдът намира , че за
поправянето на подсъдимия е наложително
същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание. Ето защо и На основание чл.57
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи
така наложеното на подсъдимия Ю.Х.М. ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание от ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО ефективно при първоначален СТРОГ
режим.
На основание
чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна
при изпълнение на така наложеното
общо най-тежко наказание от три години
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ю.Х.М. е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от един ден на 20/21.02.2017 г.;
с постановление
на Районна прокуратура Асеновград от 21.02.2017 г. ,на
основание чл.64 ал.2 от НПК до 24.02.2017 г.,
както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 24.02.2017 г. до влизане на присъдата в сила,
като един ден задържане зачете за един ден лишаване от свобода.
Според
преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянията и дееца и най –добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявеният граждански иск от поскрадалата А.А.П. , срещу подсъдимия Ю.Х.М. ,
за сумата от 2500 лева , представляващи обезщетение за
имуществени щети, причинени от престъплението по чл. чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3, вр.
с чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 букви “а” и “б” от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на извършване на деянието 03.02.2017 г. до
окончателното й изплащане е доказан по
основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършеното
деяние от подсъдимия срещу които е предявен искът и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото
беше, че в резултат от извършеното от
подсъдимия М. престъпление гражданският ищец е претърпял
имуществени вреди в горния претендиран размер, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението . Ето защо и предвид
изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен , поради което го уважи в пълния
претендиран размер , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на деликта до окончателното й изплащане.
Съобразно
уважения размер на гражданския иск съдът осъди
подсъдимия Ю.М. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 100 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск .
С оглед изхода на делото съдът
възложи направените в производството разноски на подсъдимия , като на основание чл.189 ал.3 от НПК го осъди , да заплати в
полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджета сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, сумата
от
130.24 лв., представляваща направени
разноски по делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Ю.Х.М., да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.А.П., и сумата от 500,00 лв., представляващи направени
от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По отношение
на приложеното по делото веществено доказателство - 1 брой възглавница, предадена за съхранение на
домакин в РУ на МВР гр. Асеновград, съдът постанови да се унищожи , като вещ без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените
правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура
,както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: