Определение по дело №3561/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 8002
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330103561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 8002                                      17.07.2019 г.                              гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в закрито заседание на 17.07.2019 г. в състав:

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3561/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* против Б.Б.В., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15251/2018 г. на ПРС, XIX гр.с.

Предвид наличие на законови предпоставки по чл. 47, ал. 6 ГПК, с разпореждане от 13.06.2019 г., на ищеца е дадена възможност да внесе конкретно посочен размер на възнаграждение за допуснат на ответника особен представител. Със същото ищецът е уведомен за неблагоприятните последици от процесуално бездействие.

Препис от акта е редовно връчен на пълномощника на страната на 27.06.2019 г., видно от наличната разписка.

В предоставения срок /изтекъл на  04.07.2019 г. вкл. – работен ден/, както и до момента, по делото не са представени доказателства за платена сума в определения от съда размер.

Неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на  чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като задължението на ищеца е предпоставка за развитието на процеса /в т.см. - Определение № 211 от 01.04.13 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на IV г. о. на ВКС; Определение № 38 от 16.01.15 г. по ч. гр. д. № 7311/14 г. III г. о. и Определение № 399 от 07.08.17 г. по ч. гр. д. № 2917/17 г. IV г. о./.

С оглед изложеното, исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.

Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* против Б.Б.В., поради неизпълнение в дадения едноседмичен срок на указанията за отстраняване на нередовностите й.

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гражданско дело № 3561 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив. 

ОБЕЗСИЛВА  Заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК  № 8479/28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 15251/2018 г. на ПРС, XIX гр.с.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

           

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника юрк. А.

 

                                                                      СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

АД