№ 252
гр. Плевен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500553 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 525 от 08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1677/2021 г.
Плевенският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на К. Н. Й. с посочено ЕГН и адрес в гр.
Т. следните парични суми:
- сумата от 1 459,12 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 09.03.2018 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване
на ИМ - 09.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
- сумата от 241,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата
молба.
1
Със същото решение ПлРС е отхвърлил претенцията за главница за
периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г. като неоснователна и недоказана.
Със същото решение ПлРС е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда държавна такса в размер на 68,03 лв., както и да заплати на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на адвокат В. П. от ПлАК сумата от 300
лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ.
С определение № 1710 от 29.06.2021 постановено по гр.д. № 1677/2021 г.
ПлРС е изменил на основание чл. 248 от ГПК решение № 525 от 08.06.2021 г.
по делото в частта относно присъдените разноски по чл. 38 ал. 2 от ГПК, като
е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита населението“, гр. София да
заплати на К. Н. Й. сумата от 300 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение в осъдителната му част е
останала ГД „Пожарна безопасоност и защита населението“ към МВР, гр.
София, която чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н.
го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди
се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на
държавните служители в МВР видно от разпоредбатка на чл. 2 ал. 3 от
същата, за които се прилага чл. 107а от КТ и в този смисъл не е приложима за
държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане
на допълнителни суми за положен нощен труд са действали ЗМВР, Наредба
№ 8121з – 773/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., в които
липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно РС е приел, че е
налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е
2
съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, чието служебно правоотношение се урежда единствено със ЗМВР.
Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР
законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния
труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение,
както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност
на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна
седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това
число нощния труд по ЗМВР се различава от това по КТ и коефициентът на
дневния и нощния труд е 1. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1
от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта
от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено
изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с
негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на
полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за
тях са неприложими нормите на общото законодателство, в това число на КТ.
Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на
Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения
нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са
изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от
служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват
доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно
време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50
% увеличение. В жалбата се посочва, че израз на последователността на
законодателя по този въпрос е и последното изменение на ЗМВР, в сила от
11.07.2020 г., при което за да избегне нееднозначното тълкуване на чл. 187 от
ЗМВР, което обосновава разнопосочната съдебна практика изрично в ал. 1 е
добавено изречение трето, което гласи че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В заключение
въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да
3
отмени изцяло решението на РС и вместо него постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като
в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания, но е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 ал. 1 изр. І от
ГПК, поради това, че от РС Луковит е отправено преюдициално запитване до
Съда на Еввропейския съюз, по което е било образувано преюдициално дело
№ С-262/20 г.. Въззивникът се позовава на практика на ВКС в тази насока.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия К. Н. Й. чрез пълномощника му адвокат В. П. от ПАК, в който се
оспорва основателността на въззивната жалба и на направеното искане за
спиране на настоящото въззивно производство. Според въззиваемият адресат
на задължението по чл. 631 от ГПК е само съдът ,който е отправил
запитването – в случая това е РС Луковит, но не и Плевенски окръжен съд,
който не е отправял такова запитване до СЕС. С отговора на въззивната жалба
не се правят доказателствени искания.
С определение № 1008/16.07.2021 г. по делото съдът е оставил без уважение
искането на въззивника ГД „ПБЗН“ - МВР, гр. София за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от ГПК и е
назначил съдебно-икомическа експертиза /СИЕ/ по поставени от съда задачи.
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. представя 2 бр. писмени
становища, в които поддържа подадената въззивна жалба. В първото
становище са включени направени изчисления от страната с оглед
поставените задачи към СИЕ, която се счита, че не е нужно да бъде изготвяна.
Във второто писмено становище се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна и се позовава на
представеното на 02.09.2021 г. заключение на генералния адвокат по
преюдициално дело № С-262/20 г. на СЕС, съгласно което нормативно
определената 8-часова продължителност на нощния труд на работещите на
смени служители със статут по ЗМВР не е в противоречие с нормите на
Директива 2003/88/ЕО на ЕП и в правомощията на държавата – членка е да
определи различна продължителност на нощния труд за определени
категории работници в границите на максимума от 8 часа. Претендира
4
направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско
възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемият не се явява, но чрез пълномощника си адвокат В. П. от
ПАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и приема
направените изчисления в писменото становище на въззивника. Претендира
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.. Представя договор за правна помощ и
списък на разноските.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в
която иска с правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е
отхвърлен за периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г..
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
ПлРС е сезиран от К. Н. Й. с два обективно съединени иска предявени
против ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр.
София, както следва:
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за
сумата от 1 459,12 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 09.03.2018 г. до
01.08.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване
на ИМ - 09.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 241,56 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.
За да уважи частично предявеният иск за сумата от 1 459,12 лв., РС е
5
приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата
със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях
труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в
Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в
правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната
уредба, РС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният
труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че
нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
ПлРС е приел, че с внесеното изменение в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от
ЗМВР, публ. в ДВ бр. 60/07.07.2020 г. е установена нормална
продължителност на работното време при подневно отчитане на работното
време на 8 часа, което изменение е относимо след влизане в сила на
въведената законодателна промяна. За да уважи изцяло предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД ПлРС е приел, че ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение.
С определение в з.с.з. на 16.07.2020 г. въззивният съд назначи по делото
СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната
жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за
възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. С оглед
разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по
спорните по делото въпроси следва да се направят съобразно писмените
доказателства, представени в първата инстанция и становищата на страните,
изложени във въззивната инстанция.
Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за
6
процесният период от 09.03.2018 г. до 10.07.2020 г. въззиваемият Добромир
Игнатов е заемал длъжностите „младши пожарникар“, „пожарникар“ и
“старши пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Червен бряг към РС „ПБЗН“ гр.
Плевен при ОД „ПБЗН“ гр. Плевен към ГД „ПБЗН“ МВР по служебно
правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при
сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от представените в първата инстанция заповеди, графици за
разпределение на дежурните смени в РСПБЗН – Червен бряг, протоколи за
положен труд от държавните служители, работещи на смени в РСПБЗН –
Червен бряг, платежни бележки както и от изчисленията на въззивника,
направени в първата инстанция и при липса на заключение в друг смисъл в
настоящата инстанция, възззивният съд също възприема изцяло, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е
полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се
е изчислявало сумарно. Възззивният съд не възприема направените
изчисления от въззивника пред въззивната инстанция доколкото е видно, че
при едни и същи основни данни при направените изчисления са получени
различни суми от тези в първата инстанция без да се посочи на какво се
дължи разликата. Установява се, че за периода от 09.03.2018 г. до 30.06.2020
г. вкл. въззиваемият е положил общо 1 286 часа нощен труд, които
приравнени в дневен с коефициент 1.143 се равняват на 1 470 часа труд, като
разликата от 184 часа не е заплащана на въззиваемия и при ставка за
извънреден труд, определена на базата на основните работни заплати на
въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1 459,12 лв..
Установява се, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е
положил общо 46 часа нощен труд през първото и 160 часа нощен труд през
второто тримесечие на 2018 г., които 206 часа нощен труд приравнени с
коефициент 1,143 се равняват общо на 236 часа труд. Установява се също, че
за двете тримесечия трудът от общо 30 часа получен в повече след
приравняването не е заплатен на въззиваемия и при съответната ставка е на
стойност общо 213,89 лв.. Установява се, че лихвата за забава върху
главницата от 213,89 лв. за периода на забава е в размер на 57,77 лв., а
лихвата за забава върху останалата главница в размер на 1 245,23 лв. за
7
периода на забава е в размер на 183,79 лв..
Изложените от РС изводи относно наличието на законово основание за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло в частта за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г.. Правилно и
законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на
значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният
съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната
хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в
издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2,
чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8,
12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява
сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР „нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.“, като с
изменението на разпоредбата, в сила от 11.07.2020 г. е добавени второ и трето
изречения, съгласно които „Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън
8
редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 09.03.2018 г. до
10.07.2020 г. са действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда
за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 02.08.2016 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за периода от 10.01.2020 г. до 03.11.2020 г. е действала
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., а за периода от 03.11.2020 г. до
11.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з – 1174/21.10.2020 г.. Съгласно
разпоредбите на чл. 3 от трите Наредби, които са аналогични, държавните
служители в МВР е възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00
часа до 06,00 часа. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., респ. чл. 33 от Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г. и чл. 25
от Наредба № 8121з – 1174/21.10.2020 г.. е предвидено, че отработеното
време, в това число времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12
от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., действала през част от
процесния период от 18.08.2018 г. до 04.10.2019 г. и съответните разпоредби
на Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен час или за част
от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протоколи
-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..
Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като
Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
9
получаването им. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква,
поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица до
11.07.2020 г. съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР до
изменението й.
При липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР до 11.07.2020 г., съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба доводи относно
приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение за процесните периоди, в които не е
действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
като следва да се отчете, че и в двата случая приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
10
Въззивният съд приема, че РС не е съобразил разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017г. за част от процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41
от 2017г., в сила на 01.01.2018 г./, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр.
58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на
нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е
видно, че волята на нормотвореца за процесния период с изключение на
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., което е още един довод за неоснователност на възражението
на въззивника за неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода, че и в двете
хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове се определят в края на
отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл.
9г от НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане: 01.01.2018
г. - 31.03.2018г. и 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г., но не и за положените за
периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм.
ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на
нощните часове в дневни“. През целият процесен период е действала
разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява,
като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове
в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В
11
този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва,
като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното
работно време.
По отношение на периода от 01.07.2020 г. до 11.07.2020 г. с оглед
изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР въззивният съд приема,
че преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2020 г., когато вече действа новата редакция на разпоредбата, съгласно
която полагания нощен труд е с установена продължителност от 8 часа и
липсва основание за преизчисляването му.
Не следва да се обсъжда представеното пред въззивната инстанция
заключение на генералния адвокат по преюдициално дело № С-262/20 г. на
СЕС, тъй като няма характера на акт, задължителен за съдилищата в РБ
съгласно чл. 633 от ГПК.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на
положен извънреден труд за исковия период от 09.03.2018 г. до 10.07.2020 г.
вкл., въззивният съдът приема, че с изключение на периодите от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. вкл. и от 01.07.2020 г. до 10.07.2020 г. вкл. за останалата част
от процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент
1,143 следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за наличие на
положен извънреден труд.
Искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от
ЗМВР се явява частично основателен и доказан за сумата от 1 245,23 лв.,
дължима като допълнително възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. , до който размер следва да бъде
уважен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ –
09.03.2021 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над 1 245,23
лв. до 1 459,12 лв. в размер на 213,89 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен от съда.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се се явява частично основателен и
12
доказан за сумата от 183,79 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимата главница в размер на 1 245,23 лв. за периода на
забава, като за разликата над 183,79 лв. до 241,56 лв. в размер на 57,23 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда поради липса на
доказана забава при заплащането на паричната сума от 213,89 лв..
Относно разноските:
В първата инстанция ищецът е претендирал направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е представил писмени
доказателства за направени разноски в тази размер. Ответникът е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Фактическата и правна сложност на
спора според въззивния съд не налага определяне на възнаграждение на всеки
от процесуалните представители на страните в размер по - висок от
минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, респ. Наредбата за правната
помощ. Не са налице основания за намаляване на заплатеното от въззиваемия
в първата инстанция адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй
като същото е в минимално предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС. Не са налице и основания за определяне на
юрисконсултско възнаграждение над минимално предвидения в закона
размер от 100 лв.. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, респ.
на иска и след компенсация на насрещните вземания за разноски между
страните, въззивният съд приема, че ответникът, въззивник в настоящото
производство дължи на ищеца, въззиваем в настоящото производство
разноски за първата инстанция в общ размер на 236 лв..
Във въззивната инстанция по съображенията направени по - горе въззивният
съд приема, че въззивникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и разноски за държавна такса в размер на
34,02 лв.. По делото са представени доказателства за направени от
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
съгласно представения договор за правна помощ от 10.01.2020 г.. Не са
налице основания за намаляване на заплатеното от въззиваемия адвокатско
13
възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като същото е в минимално
предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. С оглед
частичното уважаване на жалбата въззивният съд приема, че въззивникът
следва да заплати на въззиваемия след компенсация разноски за въззивната
инстанция в размер на 230,56 лв..
С оглед уважената част от иска на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК
въззивникът, в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 57,16 лв..
По изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на
ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в
която искът за главницата е уважен за сумата 1 245,23 лв. и за периода от
01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, в
частта, в която искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е уважен за сумата от
183,79 лв., в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер
на 236 лв., както и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в
размер на 57,16 лв.. Решението на ПлРС следва да се отмени на основание чл.
271 от ГПК в останалата част, в която исковете неправилно са уважени по
изложените по-горе в мотивите на решението правни изводи.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 525 от 08.06.2021
г., изменено с определение № 1710 от 29.06.2021, постановени по гр.д. №
1677/2021 г. Плевенският районен съд, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да
заплати на К. Н. Й. разликата над сумата от 1 245,23 лв. до сумата от
1 459,12 лв. в размер на 213,89 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл., както и за периода от 01.07.2020 г. до 11.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ -
14
09.03.2020 г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да
заплати на К. Н. Й. разликата над сумата от 183,79 лв. до сумата от 241,56
лв. в размер на 57,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата от 213,89 лв. за периода на забава;
- В ЧАСТТА , в която ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да
заплати на К. Н. Й. за разноски за адвокатско възнаграждение разликата над
сумата от 236 лв. до 300 лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ГД „ПБЗН“ към
МВР, гр. София е осъдена да заплати по сметка ПлРС държавна такса върху
цената на уважените искове за разликата над сумата от 57,16 лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Й. против ГД „ПБЗН“ към МВР, гр.
София иск за разликата над сумата от 1 245,23 лв. до сумата от 1 459,12 лв. в
размер на 213,89 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощен
труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., както и за
периода от 01.07.2020 г. до 11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 09.03.2020 г. до окончателното
й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Й. против ГД „ПБЗН“ към МВР, гр.
София иск за разликата над сумата от 183,79 лв. до сумата от 241,56 лв. в
размер на 57,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 213,89 лв. за периода на забава КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на
Плевенския Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която
ГД „ПБЗН“ към МВР, гр. София е осъдена да заплати:
на К. Н. Й.: сумата от 1 245,23 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване
15
на ИМ - 09.03.2021 г. до окончателното заплащане; сумата от 183,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 245,23 лв. за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба –
09.03.2021 г.; сумата от 236 лв. за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение след компенсация.
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 57,16 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР, гр. София, ул. „***“ № *** да ЗАПЛАТИ на К. Н.
Й., ЕГН ********** от гр. Т., ул. „***“ № 3 след компенсация сумата от
230,56 лв. за направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16