Р Е Ш Е Н И Е
№ 2870
07.08.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11196 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД.
С исковата молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД против Г.Д.К. и допълнителна молба от 30.07.2019г. и 03.09.2019г. се твърди, че в срок се предявява иск за установяване вземането спрямо ответника в размер на 440.80 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, 184.03 лв. договорна лихва от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., 103.55 лв. лихва за забава от 25.05.2016г. до 11.10.2018г., 123.97 лв. такси за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г. Посочено е, че на *** ответникът сключил със „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем № ***, с предмет заемна сума в размер на 500 лв. Заемателят се задължил да върне сумата, ведно с уговорените лихви, такси, неустойки на 16 седмични погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като длъжникът преустановил плащанията. Падежът на първа погасителна вноска бил 24.05.2016г. На 23.08.2016г. настъпил падежът на цялото задължение. Твърди се, че на *** между заемодателя и ищеца бил сключен договор за покупко-продажба на вземания, като по силата на договора титуляр на вземанията по договора за паричен заем станал ищецът. Твърди се, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, като пратката била върната в цялост. Посочено е, че уведомяването следва да се направи с връчване на уведомлението в тази насока, приложено към исковата молба. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 16998 по описа на ПРС за 2018г., в рамките на което заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземания в посочения размер. Претендирани са направените по делото разноски.
С допълнителна молба от 03.09.2019г. се заявява, че се оттегля претенцията за установяване съществуването на вземане в размер на 123.97 лв. – такси за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., поради което с определение от 04.09.2019г. производството по делото в тази му част е прекратено.
Към момента на насрочване на делото писмен отговор от ответника не е постъпил.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Направено
е възражение за липса на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземания, както и за липса на предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост. Направено е възражение за прекомерност и нищожност на
претендираните с исковата молба договорна лихва и лихва за забава. Формулирано
е и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 16998 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че е издадена заповед № 9415 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.11.2018г., с която е разпоредено Г.Д.К. да заплати сумата от 440.80 лв. главница по договор за паричен заем № ***/**г., 184.03 лв. договорна лихва за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., 103.55 лв. лихва за забава от 25.05.2016г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва от 29.10.2018г. до изплащане на вземането, както и 25 лв. разноски за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем № *** от ***г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г.Д.К., с общ размер на кредита 500 лв., годишен лихвен процент – 40.08 %, 49.100 % ГПР. Приложен е и погасителен план, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника от „Сити Кеш“ ООД за извършено прехвърляне на вземанията на кредитодателя по договора, както и потвърждение за сключена цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно от представеното Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по процесния договор за кредит са предмет на сключения договор. Представен е и самият договор за цесия от дата ***.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което предоставената заемна
сума е изплатена изцяло в брой на заемополучателя. По договора са платени 101
лв., на дати 20.05.2016г. и 31.10.2016г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 16998 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между ответника и „Сити Кеш” ООД се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 500 лева. Договорът е подписан от заемателя - ответник, като по делото не е оспорена автентичността на положения подпис, поради което и съобразно клаузата на чл.4, ал.1 от договора съдът намира за установено получаване на заемната сума от ответника. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 533.31 лева, на 16 вноски, с дата на първо плащане 10.05.2016г. и дата на последно плащане – 23.08.2016г.
По делото е представено Приложение № 1, видно от което вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на настоящия ищец. Действително, видно от приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания няма доказателства да е връчено на адресата. Доколкото обаче заверено копие от уведомително писмо и пълномощно от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се установява, че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от нея и приложенията. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията.
Според разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Освен това, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.08 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Следователно процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. От представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница, но тя не може да бъде присъдена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата до този размер на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за заем, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен до посочения размер – в този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
При този изход на делото, разноски на ищеца не се следват, а от ответната страна няма искане за присъждане на разноски, респ. доказателства такива да са направени.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6 против Г.Д.К., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че съществуват вземанията в размер на 440.80 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен между Г.Д.К. и „Сити Кеш“ ООД, договорна лихва в размер на 184.03 лева за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г.; 103.55 лв. обезщетение за забава за периода от 25.05.2016г. до 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2018г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед № 9415 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.11.2018г. по ч.гр.дело № 16998 по описа на ПРС за 2018г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ Н. Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.