Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260145
гр. Несебър, 22.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 296 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Н.Н.“
ООД срещу ответника „Г.“ ЕООД са предявени искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2699,76 лв.,
представляваща стойността на доставени стоки по Договор за ключови клиенти от
24.05.2019г. и сумата от 951,40 лв. – неустойка за забава в плащанията. Ищецът
сочи, че между страните бил сключен цитираният договор. Излага, че в изпълнение
на договора доставил на ответника стоки, описани в приложени към исковата молба
фактури. Навежда, че независимо от настъпилия падеж за плащане сумите по
фактурите не били погасни. Обръща внимание, че на основание чл. 3.3 от договора
се дължи и сумата от 951,40 лв. – за забава в плащането. С тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл. 131 ГПК от ответника „„Г.“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е
получавал процесните стоки, не е подписвал протоколи, фактури и молби за
потвърждения. Оспорват се представените от ищеца документи. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. От съда
се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
фактическа и правна страна:
По
предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД:
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника - Договор за ключови клиенти от 24.05.2019г., както и предаването на
вещите, описани в процесните фактури, по които се претендира плащане. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си. При доказването на тези факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По делото е представен договор за ключови клиенти от 24.09.2019г. (на л. 5
от първоначално образуваното гр.д. № 6839/2020г. по описа на Районен съд
Бургас). Същият е подписан от представители на ищеца и ответника и не е оспорен
по делото, поради което се кредитира от съда. С него е уговорено продавачът („Н.Н.“
ООД) да оборудва със сокове и газирани напитки с търговска марка „Нектар“
апарати, находящи се в обект „Фиеста М“ – к. к. „Слънчев бряг“.
Наред с това от ищеца са приложени фактури за осъществявани доставки с
клиент „Г.“ ЕООД (на л. 12 – л. 27 от делото). Съгласно задължителната практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за
продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за
продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа всички необходими
елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена
стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като
получател и предавател, съответното време и място. В този смисъл напр. Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК., Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, както и цитираните в него. В настоящия случай
по делото са представени фактури, които съдържат всички описани по-горе
реквизити, освен подписи в част от тях и имената на лицата, положили подписа си
– в друга част. Това обаче не означава, че с посочените фактури не може да се
докаже наличието на облигационна връзка между страните. В тази връзка следва да
се обърне внимание на обстоятелството, че отразяването на фактурата в счетоводството на
купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл са Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 46 от 27.03.2009
г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК и други.
По делото се установява, че процесните фактури са
включени в дневниците за покупки на ответника за процесните месеци, като по тях
е използван данъчен кредит. В такава насока е заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза (на л. 24 – л. 28 от делото), която не е оспорена
от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна. Това е достатъчно, за да се приеме, че с тези свои действия
ответникът е признал получаването на стоките по тези фактури, както и
възникването на задължения по тях. В случая (дори и при липсата на яснота
кое е лицето подписало част от фактурите и при липсата на подписи върху част от
тях) знанието на купувача за извършените доставки не се предполага, а се установява по безсъмнен начин от
вписването на фактурите в дневниците за покупките и от факта, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер ДДС. В същия смисъл е и
задължителната практика на върховната инстанция – напр. Решение № 46 от 27.03.2009
г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на
ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК.
С оглед изложеното може да се приеме, че
представените по делото писмени доказателства, в комбинация с извода на вещото
лице, че издадените фактури са включени в дневниците за покупки на ответника и
във връзка с тях е ползван данъчен кредит, са достатъчни, за да докажат
наличието на облигационна връзка между страните по делото, във връзка с която
на „Г.“ ЕООД са доставени фактурираните стоки (по количество и вид). От
представените фактури и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява и конкретният размер на задължението на ответника, а именно –
2699,76 лв., а освен това във всяка от фактурите е отбелязан падеж за плащане,
който към момента е изтекъл.
Т.е. всички факти от фактическия състав на
предявени иск са доказани по делото, поради което същият следва да бъде уважен и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума.
По
предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е уговорена валидна неустоечна
клауза и осъществяване на предвидените в нея предпоставки, пораждащи вземането
за неустойка, както и неговия размер.
Видно от чл. 3.3 от цитирания договор за ключови клиенти от 24.09.2019г.
купувачът се задължава да заплаща стойността на доставената стока в срок от 30
дни от датата на получаване на фактурата, като при закъснение на плащанията продавачът
начислява лихва в размер на 0,1 % за всеки ден от закъснението. Налице е
валидно уговорена неусточена клауза, като видно от заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза претендираната сума от 951,40
лв., основана на тази
клауза, попада в рамките на дължимата сума за периода на забава в плащанията по
процесните фактури. Ето защо и този иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Следва да се присъдят и направените в производството по обезпечение на
бъдещ иск разноски, тъй като съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. От разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск на ищеца
следва да се присъди сумата от 40 лв. – платена държавна такса (не следва да
бъде присъждана цялата платена такса от 50 лв., тъй като по арг. от чл. 22, т.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
държавната такса за обезпечение на бъдещ иск е в размер на 40 лв. и
обстоятелството, че ищецът е надвнесъл държавна такса не е причина ответникът
да бъде натоварван с тези разноски), както и сумата от 302 лв. – платено
възнаграждение за адвокат за образуване и водене на дело по молба за
обезпечение на бъдещ иск срещу „Г.“ ЕООД.
Във връзка с направените в исковото производство разноски на ищеца следва
да се присъдят: сумата от 561,60 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване
и водене на дело по искова молба срещу ответника, сумата от 500 лв. – платени
депозити за експертиза и сумата от 157,99 лв. – платена държавна такса. Не
следва да се присъжда сумата от 240 лв. – платено възнаграждение за правно
съдействие за обезпечаване на вземане срещу „Глион“ ООД чрез запор на недвижима
собственост, тъй като искането за допускане на такова обезпечение е отхвърлено с
Определение № 260226 от 01.03.2021г., постановено по настоящото дело,
потвърдено с Определение № 244 от 26.04.2021г. по в.ч.гр.д. № 686/2021г. по
описа на Окръжен съд Бургас. Т.е. това възнаграждение е заплатено по
неоснователно искане на ищеца и ответникът не следва да бъде осъждан да му го
възстанови.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираните от ищеца
адвокатски възнаграждения е неоснователно, тъй като същите са в близки до
минималните размери по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за исковото производство) и чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата (за обезпечението на бъдещ иск).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** "************, да
заплати на „Н.Н.“
ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 2699,76 лв., представляваща стойността на доставени
стоки по Договор за ключови клиенти от 24.05.2019г., отразени във фактури, издадени в периода 26.08.2019г. –
26.09.2019г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 951,40 лв. – неустойка за забава в плащанията, дължима на основание чл. 3.3 от Договор за ключови
клиенти от 24.05.2019г., а на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 1561,59 лв.,
представляваща сбор от направени по настоящото дело разноски и разноските в
производството по обезпечение на бъдещ иск – ч.гр.д. № 1015/2020г. по описа на
Районен съд Петрич, от които: сумата от 40 лв. – платена държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск, сумата от 302 лв. – платено възнаграждение за адвокат
за образуване и водене на дело по молба за обезпечение на бъдещ иск срещу „Г.“
ЕООД, сумата от 561,60 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене
на дело по искова молба срещу ответника, сумата от 500 лв. – платени депозити
за експертиза и сумата от 157,99 лв. – платена държавна такса по настоящото
дело.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: