№ 7502
гр. С., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110164268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца АЛ. ИВ. М. срещу ответника Н.Г.Н. иск с правна
квалификация чл. 27 ЗЗД за унищожаване на едностранна сделка –
упълномощаване за процесуално представителство по гр.д. № 1284/2010 г. по
описа на СГС, 16 състав В ЧАСТТА МУ по отношение представителството
пред въззивната инстанция поради сключването му при грешка.
Ищецът АЛ. ИВ. М. поддържа, че има сключен с ответника адв. Н.Г.Н.
договор за правна защита и съдействие по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на
СГС, 16 състав. Сочи, че при подписване на пълномощното за процесуално
представителство е бил в грешка досежно учредяването на представителна
власт пред въззивната и касационната инстанция. Оспорва да е давал съгласие
и да е изразявал вола за процесуално представителство пред САС и ВКС.
Моли съда да уважи предявения иск.
Ответникът Н.Г.Н. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Сочи, че е осъществявал процесуално представителство на ищеца в
производството пред СГС и САС, след което ищецът изцяло се възползвал от
услугите на друг адвокат – Георгиев. Сочи, че не си спомня подробности
около сключване на договора. Поддържа, че исковата молба е депозирана
след изтичане на срока за предявяване на иска за унищожаване на
упълномощителната грешка, който счита, е изтекъл на 15.12.2020 г.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 ГПК, намери за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните права и обстоятелства: че ищецът с две упълномощителни сделки е
учредил представителна власт на ответника да го представлява по гр. д. №
1284/2010г. по описа на СГС, 16 състав и по в.гр.д. № 2130/2014г. по описана
САС, 2 състав.
От изисканото производство по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, I
ГО, 16 състав се установява, че същото е образувано по искова молба вх. №
60455/02.12.2009 г. по описа на СРС, подадена от О. В. К.Н.рещу АЛ. ИВ. М.
за установяване съществуване на вземане в размер на 24000 лева – част от
дължима сума в размер на 210 824,78 лева – получена по развален договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
43309/2009 г. по описа на СРС, 33 състав и осъдителни искове за заплащане
на остатъка от сумата до пълния размер.
В образуваното пред СГС първоиснтанционно производство
ответникът АЛ. ИВ. М., ищец в настоящото производство е подал отговор на
исковата молба чрез процесуалния представител адв. В. С., видно от Договор
за правна защита и съдействие № 04743/19.05.2010 г. и пълномощно към него
(находящи се на лист 14 от производството по гр.д. № 1363/2010 г. на САС,
ТО, трети състав). В проведените на 20.01.2011 г., 28.04.2011 г., 06.02.2012 г.,
21.05.2012 г., 24.09.2012 г., 04.03.2013 г., 27.05.2013 г. и 14.10.2013 г.
ответникът АЛ. ИВ. М. и ищец в настоящото производство е бил
представляван от адв. Н.Н., ответник в настоящото производство, видно от
представено преди първото ОСЗ пълномощно, находящо се на лист 55 от
производството по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав.
С постановеното по делото Решение от 07.02.2014 г. съдът е признал за
недоказано оспорването на нотариален акт и изцяло е отхвърлил предявените
от ищеца О. В. К.Н.рещу АЛ. ИВ. М. искове.
По подадена от О. В К.. въззивна жалба е образувано в.гр.д. №
2130/2014 г. по описа на САС, ГО, втори състав. Насрещната страна АЛ. ИВ.
М. е подал отговор на въззивната жалба чрез процесуалния представител адв.
Н.Н., а в проведеното на 10.06.2015 г. открито съдебно заседание е бил
представляван от адв. Н.Н. (по силата на Договор за правна защита и
съдействие № 434604/01.06.2015 г. и пълномощно към него, находящи се на
лист 27 от производството по в.гр.д. № 2130/2014 г. по описа на САС, ГО,
втори състав) и адв. А.Г. (по силата на пълномощно № 140Д2015, находящо
се на лист 28 от производството по в.гр.д. № 2130/2014 г. по описа на САС,
ГО, втори състав).
С постановеното по делото Решение № 1849 от 10.06.2015 г. съдът е
обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която съдът е признал за
недоказано оспорването на нотариален акт и изцяло е потвърдил решението в
2
останалата обжалвана част.
По подадена от О. В К.. въззивна жалба е образувано гр.д. № 1306/2016
г. по описа на ВКС, IV ГО. Насрещната страна АЛ. ИВ. М. е подал отговор на
касационната жалба чрез процесуалните представители адв. А.Г. и адв. Р.Г.
(по силата на пълномощно № 140Д2015, находящо се на лист 35 от
производството по гр.д. № 1306/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО).
С Определение № 517/09.06.2016 г. е допуснато обжалване на
атакуваното въззивно решение, а с постановеното Решение № 218/29.11.2016
г. по гр.д. № 1306/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО е отменено атакуваното
въззивно Решение № 1849 от 10.06.2015 г. по в.гр.д. № 2130/2014 г. по описа
на САС, ГО, втори състав и е уважен предявеният от О. В. К.Н.рещу АЛ. ИВ.
М. положителен установителен иск за сумата 24000 лева – част от дължима
сума в размер на 210 824,78 лева – получена по развален договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 25.08.2007., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43309/2009 г.
по описа на СРС.
По молба по чл. 303 ГПК на АЛ. ИВ. М. подадена чрез процесуалния
представител адв. Г.С. е образувано гр.д. № 2235/2017 г. по описа на ВКС, III
ГИ и с постановеното по делото Решение № 197/15.12.2017 г. е оставена без
уважение молбата за отмяна на Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. №
1306/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО.
На първо място съдът счита, че предявеният от ищеца АЛ. ИВ. М. иск с
правно основание чл. чл. 27 ЗЗД за унищожаване поради грешка на
едностранна сделка – упълномощаване на ответника Н. Г. Н. за процесуално
представителство по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, 16 състав в частта
му по отношение представителството пред въззивната инстанция поради
сключването му при грешка е процесуално допустим. Ищцовата страна сочи,
че евентуално благоприятно за същата решение по настоящото дело ще
послужи за основание за подаване на нова молба за отмяна по чл. 303 ГПК на
влязлото в сила съдебно Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г.
по описа на ВКС, IV ГО. Наличието на правен интерес е обосновано от ищеца
в обстоятелствената част на исковата молба, както и от подкрепените с
писмени доказателства твърдения, че молбата за отмяна е отхвърлена поради
обстоятелството, че правото на участие на АЛ. ИВ. М. в процеса пред
касационната инстанция не е било нарушено (съществувало е валидно
пълномощно по отношение на адв. Н.). Въз основа на тези данни, настоящия
състав приема, че е налице правен интерес при предявения иск.
По иска с правно основание чл. 27, пр. 4 ЗЗД в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че е налице грешка в
предмета на едностранното волеизявление, която засяга съществените
елементи на същото. Съгласно чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за
унищожение на договора тогава, когато се отнася до съществени качества на
същия, а грешка в лицето е основание за унищожаване, когато договорът е
3
сключен с оглед личността. Както е прието и в Решение № 331 от 21.05.2009г.
по гр.д. № 563/2008г. на ВКС, II ГО, грешката като основание за
унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие
между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които
имат значение при формиране на волята му за сключване на договора
досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена. Когато
несъответствието се отнася до отделна клауза, респ. отделно лице няма
пречка само тя, съответно само по отношение на това лице да бъде
унищожена без да е необходимо да се унищожи целия договор тогава, когато
тя не е съществена за сключване на договора.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЗД едно лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания. Разпоредбите на чл.
32 и сл. ГПК изрично регулират процесуалното представителство на страните
по граждански дела и начините на учредяване, упражняване и прекратяване
на представителната власт. В мотивите към т. 5 от ТР № 5 от 12.12.2016г. по
т.д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че отношенията между
упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента
на това доверие зависи обема на представителната власт, която
упълномощителят ще учреди с пълномощното. В зависимост от степента на
доверие, което упълномощителят има към пълномощника си, той може да
ограничи или да не ограничи упълномощаването и с определен срок или с
постигането на определен резултат. За да има действие посоченото
ограничение, същото трябва да е изрично вписано в пълномощното. В тази
насока е и нормата на чл. 34, ал. 4 ГПК, съгласно която пълномощното има
сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено
друго.
Видно от данните по делото с Пълномощно, находящо се на лист 55 от
производството по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав,
АЛ. ИВ. М. упълномощил адв. Н.Н., САК да го представлява и защитава по
гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, 16 състав като води делото до
окончателното му приключването пред всички съдебни инастанции, както и в
производството по отмяна, включително с правата да признава всички
искания на противната страна, да се отказва от искания, да ги намалява или
увеличава, да сключва спогодби, извършва справки, подава и получава
документи и книжа по делото, включително и с правто да получава
изпълнителни листове по делото, както и с правата да преупълномощава при
нужда и други адвокати с правата по настоящото пълномощно.
Пълномощното не е ограничено със срок. По делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства при учредяване на представителна власт с
пълномощно, находящо се на лист 55 от производството по гр.д. №
1284/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав упълномощителят да е
изпаднал в грешка по отношение на обема на учредената представителна
власт (такава за конкретната инстанция) и липсата на заплатен адвокатски
хонорар пред ВКС не разколебава извода на съда. Не се установява и
4
грешката в записаното волеизявление на упълномощителя след подробно
тълкуване от страна на настоящия състав на отношенията и действията на
упълномощителя и пълномощника преди и след упълномощаването. От
събрания по делото доказателствен материал категорично се установява,
действителната воля на страните, адв. Н. да представлява АЛ. ИВ. М. като
води делото до окончателното му приключване пред всички инстанции, както
и в производството по отмяна, каквато е и обичайната адвокатска практика.
Същото е безспорно и изрично уговорено между страните в представеното в
първото по делото открито съдебно заседание в първоинстанцинното
производство пълномощно, находящо се на лист 55 от гр.д. № 1284/2010 г. по
описа на СГС, I ГО, 16 състав и категорично е потвърдено в последствие във
въззивната инстанция с представените Договор за правна защита и съдействие
№ 434604/01.06.2015 г. и пълномощно към него, находящи се на лист 27 от
производството по в.гр.д. № 2130/2014 г. по описа на САС, ГО, втори състав.
Обстоятелството, че АЛ. ИВ. М. в хода на процеса е сключил последващ
договор за правна защита и съдействие и е упълномощил различен
процесуален представител адвокат не засяга валидността на процесната
упълномощителна сделка, нито в цялост, нито на клаузата за процесуално
представителство пред ВКС.
В този смисъл съдът приема, че при учредяване на представителната
власт с пълномощно, находящо се на лист 55 от производството по гр.д. №
1284/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, упълномощителят не е
изпаднал в грешка по отношение обема на учредената представителна власт и
предявеният иск като изцяло неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника.
Същият не претендира и не доказва извършването на такива, поради което не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. ИВ. М., ЕГН ********** с адрес гр.
С., ул. „К.” № 43 АЕТ, ап. 5 срещу ответника Н.Г.Н., с личен номер на
адвоката ********** към САК, с адрес гр. С., ул. „Ал.” №ЕТ иск с правна
квалификация чл. 27 ЗЗД за унищожаване на едностранна сделка –
упълномощаване за процесуално представителство и защита по гр.д. №
1284/2010 г. по описа на СГС, 16 състав (пълномощно, находящо се на лист
55 от производството по гр.д. № 1284/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 16
състав) В ЧАСТТА МУ по отношение представителството пред въззивната
инстанция (САС) поради сключването му при грешка КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6