№ 83
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204704 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Т. Д. с ЕГН: **********, съдебен
адрес: *, чрез адв. В. В. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 22-0769-
002665/04.11.2022г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. В. от АК-Бургас, която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 28.11.2022г., а жалбата е входирана
директно в съда на 05.12.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.06.2022 г., около 21:30 часа, в гр. Бургас, полицейски служители от Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, сред които и св. Д. К. П., били на установъчен пункт
на ул. „Булаир“ срещу химическо чистене. Св. П. бил извън служебния автомобил и подал
ясен сигнал със стоп-палка по образец на движещ се по ул. „Булаир“ автомобил марка
„Нисан Мурано“ с рег. № *, в който имало двама мъже. Автомобилът продължил
движението си в посока ул. „Константин Фотинов“, при което бил последван от
1
полицейските служители. Служителите настигнали автомобила, който бил спрян в пресечка
на ул. „Константин Фотинов“. В автомобила нямало лица. Била извършена справка с
дежурен, като било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят М. Д..
Впоследствие св. П. се свързал с Д., като последният не подал декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която да посочи друго лице, което е управлявало автомобила на процесните дата и
час. Поради това и П. съставил АУАН № */19.07.2021 г. за извършено нарушение по чл. 103
от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като записал, че не е
съгласен с констатациите.
На 04.11.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Д. е
осъществил състава на нарушението по чл. 103, поради което и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира
изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Мястото на
извършване на нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно, като е посочено, че след
подаване на сигнала, автомобилът е продължил движението си в посока ул. „К. Фотинов“.
Също така е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на
собсвеник на процесния автомобил, поради това, че не е попълнил деклараця, в която да
посочи, че друго лице всъщност го е управлявало.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
2
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци
на визираното в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП административно нарушение, съответно
не споделя становището на жалбоподателя, че не следва да бъде наказван. Водачът на
автомобила не е изпълнил задължението си да спре автомобила след като му е бил подаден
сигнал със стоп-палка от полицейския служител. Събраните по делото доказателства
установяват, че водачът на моторното превозно средство е бил сигнализиран по
предвидения от закона ред – със стоппалка, да спре за извършване на полицейска проверка,
както и че въпреки този ясно и своевременно подаден сигнал не се е отзовал, а вместо това е
продължил движението си, което е наложило полицейските служители да го последват и
проверят впоследствие. В самата жалба не се излагат доводи за това, че не е бил подаден
ясен и своевременен сигнал, нито пък, че няма причина да бъде спиран за проверка.
Това деяние, категорично съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по
пътищата и е основание за реализиране на административно наказателна отговорност.
Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че за собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тази
отговорност на собственика е презумптивна и бива ангажирана тогава, когато не се
установява кой е бил водач на автомобила по време на извършване на нарушението. В
конкретния случай актосъставителят посочи само, че при подаването на сигнала за спиране
в автомобила е имало двама мъже, без да посочва, че е разпознал именно жалбоподателят
като водач. Впоследствие, когато процесният автомобил е бил установен и в него не е имало
лица, е направена справка, от която се е установило, че жалбоподателят е собственик на л.а.
„Нисан Мурано“ с рег. № *. Поради това актосъставителят П. му е посочил, че в качеството
на собственик ще му бъде съставен акт. По делото липсва попълнена от собственика
декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която той да е посочил, че друго лице е ползвало
автомобила на процената дата и час. Такива твърдения не се съдържат и в самата жалба.
Поради това и правилно е ангажирана отговорността именно на Д. в качеството му на
собственик.
Може само да бъдат направени няколко допълнителни уточнения във връзка с
отговорността по чл. 188 от ЗДвП. Както вече бе посочено, тя е презумптивна и отпада при
посочване от страна на собственика на лицето, което е ползвало автомобила. В този смисъл,
дори и актосъставителят да бе заявил, че е видял в автомобила не двама мъде, а две жени
например, то пак е следвало да бъде ангажирана отговорността именно на собственика на
МПС, ако последният не декларира нищо. В противен случай би се стигнало до избягване на
отговорността от съответния водач, като законът предполага, че собственикът винаги знае
кой управлява автомобила му. Касае се за една допълнителна отговорност на собствениците
на МПС, свързана с полагане на определена грижа да се знае кое лице управлява автомобила
в даден момент. Още повече, че видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач, т.е. предполага се по необорим начин, че е запознат с правилата за
движение по пътищата.
Правилно проложената санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
предвижда, че се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира, че наказанията, които са
наложени на жалбоподателя са индивидуализирани правилно и в съответствие с данните по
3
делото.
Действително, в самото постановление не са изложени мотиви за това защо АНО е
определил наказанията над минималния размер, но това би било порок, ако в в преписката
не се съдържат никакви данни за наличие на отегчаващи обстоятелства. Видно е обаче от
приложената справка за нарушител/водач, че Д. е бил многократно наказван за различни
нарушения на ЗДвП. Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на двете наказания е
бил правилно определен над предвидените за тях минимуми, с оглед обществената опасност
на нарушението и нарушителя.
В обобщение, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди изцяло.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 22-0769-002665/04.11.2022г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на М. Т. Д. с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА М. Т. Д. с ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР-Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4