Р E Ш Е Н И Е
№ 647
гр.Плевен, 20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №676/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от Й.А.М.,
чрез адв. Т. К. ***, против Решение №268/22.06.2020г. по НАХД№386/2020г. по
описа на Районен съд – Плевен, въз основа на което е потвърдено издаденото НП№17-0940-000359/08.12.2017г.
на Началника на РУ- Пордим ОД на МВР, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че административнонаказателното производство по
издаване на оспореното НП е опорочено, като са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди се, че процесното НП е издадено от
некомпетентен орган, по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се също, че непосредствено след
издаване на АУАН, касаторът е заплатил дължимата глоба. Посочва се също, че
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, реално е изтърпяно.
В заключение моли съда да отмени
обжалваното решение, като незаконосъобразно и отмени НП№17-0940-000359/08.12.2017г.
на Началника на РУ- Пордим ОД на МВР.
В с.з., касаторът, ред. пр.,
представлява се от адв. К. и поддържа депозираната касационна жалба.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение №268/22.06.2020г. по
НАХД№386/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е потвърдил НП№17-0940-000359/08.12.2017г.
на Началника на РУ- Пордим ОД на МВР, въз основа на което, на касатора Й.А.М., са
наложени адм. наказания, както следва: на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 1000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 177, ал.1, т.1
от ЗдвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 300лв. и на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв. В решението си, въззивният съд е приел за
установено, че на посочената в АУАН дата- 30.11.2017г., в с. ***, жалбоподателят
Й.М., като водач на л.а. ***, управлява автомобила след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред, с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с
фабр. № 0262 калиброван, който отчел положителен резултат от 0,98 промила от
издишания от водача въздух; водачът М. управлява посоченото МПС, след като е лишен от право да управлява
по съдебен или административен ред и не носи свидетелство за регистрация на
МПС. В обжалваното решение, ПлРС е приел, че не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон при издаване на процесното НП, спазени са
разпоредбите на чл. 42, чл. 57 от ЗАНН, като процесното НП е издадено от
компетентен орган. Приел, е че от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, безспорно се установява описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, както и че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на нарушенията по чл. 5, ал.3, т.1, по чл. 150а, ал.1 и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Приел е за
установено също, че няма допуснати нарушения при реда, по който е установена
употребата на алкохол от водача на автомобила, както и че същият, при издаден талон
за медицинско изследване, не се е явил , за да даде проба. Въззивният съд е приел
за безспорно установено, че М. е управлявал МПС, след като е бил лишен от право
да управлява МПС по административен или по съдебен ред, поради което не
представя СУМПС. Приел е също за безспорно установено, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, без свидетелство за регистрация на същия, като е приел,
че доказателствената сила на АУАН, в тази му част, не е оборена. Въззивният съд
е приел за ирелевантни възраженията на жалбоподателя, че изтърпял наказанието
лишаване от право да управлява МПС и че е заплатил дължимата глоба.
Настоящия касационен състав намира, при извършената
служебна проверка за законосъобразността и допустимостта на атакуваното
решение, че същото е правилно и законосъобразно, не страда от пороците,
изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. В случая не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила и/или материалноправните
норми, водещо до неговата отмяна. Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила,
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора М. факти, за които са наложени съответните наказания,
са установени в пълнота, и правилно от въззивния съд, като при тяхната съвкупна
преценка, е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените
на жалбоподателя нарушения на посочените текстове от ЗДвП. Правилно и законосъобразно
са определени и наложените на касатора адм. наказания. Този извод се споделя и
от настоящата инстанция, по реда на чл.
221, ал.2 от АПК и не следва да се преповтарят.
Не се установи съдебният акт да страда и от
посочените в касационната жалба пороци, което да обуслови неговата отмяна. Настоящият
състав намира, че в хода на административно- наказателното производство, не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи компетентността на
Началника на Пордим ОДМВР- Плевен. Съобразно нормата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП
/неправилно посочена като ал.4 от касатора/, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В случая, както бе посочено по- горе, процесното НП е издадено
от Началника на РУ Пордим ОД МВР- Плевен, въз основа на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи- цитирана в самото наказателно постановление,
въз основа на която, в т. 2,8, началниците на РУ при ОДМВР са упълномощени на
издават наказателни постановления, за обслужваната територия. Цитираната
заповед е приложена по делото като част от адм. преписка. Настоящият касационен
състав споделя изводите на въззвиния съд за ирелевантност на твърденията на
касатора- жалбоподател, относно заплащането на наложената глоба и изтичане
срокът и изтърпяване на наложеното адм. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. В хода на настоящето производство също не се представиха
доказателства за заплащане на глобата, но и факта на евентуалното плащане на
същата не касае произнасянето на съда по законосъобразността на оспореното НП,
респ.- не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. Първо АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №268/22.06.2020г. по НАХД№386/2020г. по описа на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/