Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр. Враца, 05.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 04.03.2021г.
/четвърти март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 545 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
С.И.Г. ***, чрез пълномощника * М.М., против Решение № 32-292073/07.10.2020 г.
на Директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“, с което е
потвърден Акт за установяване на задължение № 32-256801/02.09.2020г., издаден
от държавен инспектор при ТД Дунавска, отдел „А.д.”, сектор „О.“.
С жалбата се претендира
отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен, постановен при
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Твърди
се, че атакуваното решение е издадено при липса на доказателства, че С.И.Г. е
данъчнозадължено лице.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител,
поддържа изцяло депозираната жалба, като излага становище за уважаването
ѝ. Претендират се разноски съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Дунавска при Агенция „Митници“, чрез пълномощника * В.Ю., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага становище за законосъобразност на оспорения
акт.
По делото са
събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по
издаване на оспорения акт.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Наказателно постановление № 1286/12.02.2019 г., издадено от Директора на ТД Дунавска
при Агенция „Митници“, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и чл. 128, ал. 2 от Закона
за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на С.И.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2235,16 лева за това, че на 28.03.2018 г. е
държала на адрес *** , акцизни стоки 206,500 литра етилов алкохол с алкохолно
съдържание 49,2 % без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на дължимия акциз - нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. На
основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет
на нарушение – 206,500 литра етилов алкохол на стойност 1602,29 лв.,
представляващи пазарната цена на стоката по смисъла на чл. 4, т. 39 от ЗАДС.
Наказателното
постановление е потвърдено с решение № 72/30.07.2019 г. по АНД № 68 по описа за
2019 г. на Районен съд – Козлодуй.
С решение №
7/07.01.2020 г. Административен съд – Враца е отменил първоинстанционното
решение и потвърденото с него НП. В касационното решение не са изложени мотиви
относно формалната и материална законосъобразност на НП, доколкото е прието, че
административнонаказателната отговорност е погасена поради изтичането на
абсолютна давност.
Със
заявление до Директора на ТД „Дунавска“ вх. № 32-28105/27.01.2020 г. С.И.Г. е
направила искане за връщане на иззетите 206,500 литра етилов алкохол.
С писмо изх.
№ 32-54536/18.02.2020 г. заявителят е уведомен, че стоката е оставена на съхранение
в РУ на МВР – ***, като същата подлежи на връщане след заплащане на дължимия
акциз.
На
22.06.2020 г. в РП – Козлодуй е депозирана жалба от Г. с искане за връщане на
иззетия етилов алкохол без заплащане на дължимия акциз. С писмо от същата дата
РП – Козлодуй е уведомила лицето, че въпросът не е от компетентността на Прокуратурата.
На
02.09.2020 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 102 и чл.
104 от ЗАДС, е издаден Акт за установяване на задължение № 32-256801 от Й.К. Т.
на длъжност ** в ** , в качеството на орган по приходите, с който е определено
задължение за акциз за 206,500 литра етилов алкохол, дължимо от С.И.Г., като
данъчнозадължено лице, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 14, т. 1 от ДОПК, в размер на 1 117,58 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 41
от ЗАДС.
АУЗ е
обжалван по административен ред пред Директора на ТД Дунавска, който го е
потвърдил с решение № 32-292073/07.10.2020 г.
По делото са
представени доказателства от ПС ***, от които се установява, че решението е
получено от лицето на 09.10.2020 г.
Г. е
оспорила решението на Директора на ТД Дунавска пред Административен съд – Враца
с жалба вх. № 2315/21.10.2020 г., във връзка с която е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания
акт, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването
му.
Съгласно
препращащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за
производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз
се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите
служители имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121,
чл. 153, ал. 5 от ДОПК - и на публични изпълнители. Митническите служители,
определени със заповед на директора на Агенция "Митници", имат
компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на
територията на страната.
Съгласно
чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени
в § 1, т. 25, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона
за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на
Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници"
има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а директорите на териториалните
дирекции на Агенция "Митници" имат правомощията на директори на
териториални дирекции в НАП.
Правомощията
по ДОПК се
упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от директора
на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях лица, а правомощията
на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК се упражняват от директора на Агенция
"Митници" или от оправомощени от него лица - чл. 104, ал. 3 и ал. 4
от ЗАДС.
В
случая, Акт установяване на задължение № 32-256801/02.09.2020 г. е издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 104 от ЗАДС. Процедурата е по
установяване на задължения, уредена в глава 14, раздел І „Предварително
установяване“ от ДОПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на
ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл. 107, ал. 4 от ДОПК е
предвидено, че обжалването на АУЗ по административен ред се осъществява пред
директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията
за акциз, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, определените в Закона за митниците
митнически учреждения, каквото по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на Закона за
митниците е ТД Дунавска, имат компетенциите на териториални дирекции на НАП, а директорът
на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ има правомощията на директор на
териториална дирекция в НАП.
Съгласно
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в
частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая
акта за установяване на задължение. Предмет на обжалване пред съда е издаденият
АУЗ, който е потвърден от горестоящия административен орган при обжалването по
административен ред.
Предвид
посочената правна регламентация оспореният акт за установяване на задължение е
издаден от материално компетентен орган – държавен инспектор в сектор „О.“,
отдел „А. д.“ при ТД Дунавска, с правомощията на орган по приходите съобразно
чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Компетентен орган е и Директорът на ТД Дунавска, издал
решение № 32-292073/07.10.2020 г. по реда на административния контрол.
Актът
съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за липса на мотиви - актът съдържа изложение на
фактическите и правни основания за издаването му, които дават възможност на
неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на установеното
задължение и позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност. Не е
налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето.
Актът е постановен в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗАДС, алкохолът подлежи на облагане с акциз.
Жалбоподателката е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС,
съгласно която разпоредба
данъчнозадължени лица са и лицата, които са произвели или са участвали в
производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни
стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил
заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.
С
протокол за доброволно предаване от 28.03.2018 г. С.И.Г. е предала намерения в
дома ѝ етилов алкохол, като е отбелязала, че представлява ** за периода
2002 – 2018 г. за собствена консумация. Именно жалбоподателката е поискала
връщане на акцизната стока със заявление до Директора на ТД Дунавска вх. № 32-28105/27.01.2020
г.
Неоснователно
е възражението за материална незаконосъобразност на акта поради недоказаност на
качеството собственик на акцизните стоки. В случая административният орган се е
позовал на притежаваното от жалбоподателката качество държател, поради което
собствеността върху иззетия етилов алкохол е обстоятелство, което е ирелевантно
към предмета на спора. За да е данъчнозадължено едно лице по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗАДС е достатъчно същото да държи или да участва в държането на
акцизни стоки, без да е необходимо да е техен собственик.
Размерът
на дължимия акциз правилно е определен съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗАДС,
като данъчната основа по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАДС е умножена по приложимата
акцизна ставка съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оспорения акт за
правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
От
ответника по настоящото производство не са претендирани разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.И.Г. ***, против Решение № 32-292073/07.10.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“, с което е
потвърден Акт за установяване на задължение № 32-256801/02.09.2020г., издаден
от държавен инспектор при ТД Дунавска, отдел „А. д.”, сектор „О.“.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: