Р
Е Ш Е
Н И Е № 260796
гр. Пловдив 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното двадесет и първи април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. № 560 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №260132/13.01.2021г. на Пловдивския районен съд ХVІІ-ти гр.
с. постановено по гр. д. № 4537/20г. с което се отхвърля предявения иск от М.А.Д.
с ЕГН ********** с адрес: *** против К.Б.А. с ЕГН ********** с адрес: *** за
признаване за установено, че ищцата е собственик на имот – УПИ II-416, 417 от
квартал 73 по кадастрално-регулационния план на с. Устина, Община Родопи, обл.
Пловдив, одобрен със заповед № 477/1976г. с площ от 800 кв.м при граници на
имота: улица с о.т. 181 и о.т.182, УПИ I – 415, 417, УПИ
III -416, УПИ XIII-418 край
регулацията, без сградата в имота с административен адрес: *** на основание
придобивна сделка по покупко-продажба на недвижим имот оформена в нот.акт № 148, том 6, рег. № 7397, дело №
1125/09.12.2013г. на нотариус Т.Д. като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят
М.А.Д.
с ЕГН **********,***, Пловдивска област моли съда да
отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи
предявения иск по съображения изложени в жалбата и в хода на устните
състезания.
Въззиваемата
страна К.Б.А.
с ЕГН ********** с адрес: *** счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира
разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Спор относно
фактическите обстоятелства по делото няма. М.А.Д., ЕГН ********** твърди, че е
собственик на процесния имот на основание продажба от 09.12.2013г.,за която е
съставен нотариален акт от същата дата, на която е и вписан по надлежния ред.
К.Б.А. с ЕГН ********** се легитимира
като собственик на процесния имот по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот по реда на чл. 496 от ГПК издадено по изп. д. № 1971/11г. от ЧСИ
К. Павлов, което влязло в сила на
18.03.2020г. – вж. л. 6 (гръб) от приложеното в. ч. гр. д. № 2396/20г.
Купувачът К.Б.А. е закупил и сградата построена в същия имот, която обаче не е
предмет на настоящето дело. Изпълнителното дело, по което е съставено
възлагателното постановление е образувано за събиране на вземането на взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД, в полза на което длъжниците И.И.Д. и Н.М.Д. са учредили
договорна ипотека върху спорния имот през 2008г., за което са съставени два
договора за учредяване на договорна ипотека, съответно от 03.06.2008г. и
17.11.2008г., които са вписани на посочените дати. Жалбоподателката счита, че К.
Б. А. не може да противопостави права на собственост спрямо нея, защото И. и Н.Д.
при учредяване на ипотеките са се легитимирали като собственици на процесния
имот като купувачи в режим на СИО на основание договор за продажба срещу
задължение за издръжка и гледане от 18.05.1992г. на родителите на И.Д. (И. и Ф.).
Понеже този договор е развален с решение по гр. д. № 10806/10г. на ПдРС, VІІІ
гр. с. и решение по в. гр. д. № 2325/11г. на ПдОС счита, че развалянето има
обратно действие съгласно нормата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД и така имотът се е
върнал в патримониума на прехвърлителите И. и Ф.Д..
Тук следва да се има предвид, че
обсъждания договор сключен през 1992г. е за прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот и подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл. 112, б. „а“ от
ЗС, а според чл. 88, ал.2 от ЗЗД развалянето на такива договори не засяга
права, придобити от трети лица, преди вписването на исковата молба за
развалянето на договора.
Или последователността на релевантните
по делото факти е следната: На 18.05.1992г. се сключва договора за продажба
срещу задължение за издръжка и гледане на процесния имот; на 03.06.2008г. и
17.11.2008г. са вписани договорни ипотеки върху този имот, по които длъжник,
съответно ипотекарен длъжник са И. и Н. Д.; исковата молба за разваляне на
договора на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен през 1992г. е вписана на 13.07.2010г., което се установява от справката
на Службата по вписванията на л. 83, пореден № 10 със съвпадащи страни и
предмет на делото по вписаната искова молба, т.е. вписването на исковата молба
е след вписването на договорните ипотеки и затова решението по иска за
разваляне на договора за продажба от 1992г. срещу задължение за издръжка и
гледане е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, съответно на купувача от
побличната продан, защото той извлича правата си от реализирането на ипотечното
право на ипотекарния кредитор да изнесе имота на публична продан в качеството
му на трето лице по смисъла на чл. 88, ал.2 от ЗЗД. Едва на 09.12.2013г. Б.А. и
И. и А.Д. продават имота на М. А. Д..
След като развалянето на договора за
продажба срещу задължение за издръжка и гледане не може да се противопостави на
ипотекарния кредитор, чиято ипотека е подновена в срока по чл. 172, ал.1, изр.
второ от ЗЗД с поредни номера 2 и 3 от справка на Службата по вписванията, то решението,
с което се разваля посочения договор е непротивопоставимо и на купувачът от
публичната продан на процесния имот.
-стр.3 от решение по в. гр. д. №
560/21г. на ПдОС-
Изложеното
налага извода, че макар жалбоподателката да е закупила имота преди влизане в
сила на постановлението за възлагане, нейните права са
непротипоставими на купувача от
публичната продан, поради което предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Районният
съд е достигнал до същия краен правен извод, поради което обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемия сумата 1 500лв. разноски.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260132/13.01.2021г. на Пловдивския районен съд ХVІІ-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 4537/20г.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на К.Б.А. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата 1 500 (хиляда
и петстотин) лева разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.