РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300503005 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 435,ал.2 и сл. ГПК.
Образувано по жалба на И. П. Ч.,ЕГН-********** от с.К.,обл.Пловдив в качеството
му на длъжник по изпълнително дело № 393/21г.по описа на ЧСИ М.Кирова,рег. № 823 на
КЧСИ и с район на действие ПдОС против действия по насочване на принудително
изпълнение,изразяващи се в насрочена публична продан върху 1/3 ид.ч.от следните имоти:
поземлен имот с идентификатор 35523.1**,с.К.,представляващ нива с площ от 0,974
дка,находящ се в местността Долни исаци,и поземлен имот с идентификатор
3552**,с.К.,представляващ нива с площ от 1,578 дка,находящ се в местността Стадиона,за
които се твърди,че са несеквестируеми на осн.чл.444,ал.5 от ГПК.На това основание се иска
от съда да отмени действията по насочване на изпълнението срещу имота.Към жалбата е
приложена анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин с дата на регистрация
19.11.21г.,декларация по чл.69,ал.1 от ППЗСПЗЗ,регистрационна карта на земеделски
стопанин на името на жалбоподателя,справка за дейността му от МЗХГ.
Взискателят в изпълнителното производство- „Юробанк България“АД,ЕИК-*********
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмени
възражения.
Съдебният изпълнител в мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК счита жалбата за
допустима,но неоснователна по изложени в мотивите съображения.
След преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,настоящата
инстанция намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
1
От приложеното изп.д.№ 393/21г.е видно,че същото е образувано по молба на
взискателя „Юробанк България“АД против жалбоподателя И. П. Ч.,въз основа на
изпълнителен лист от 31.08.20г.на ПдРС,с предмет на изпълнение-парично
задължение,възникнало на основание договор за потребителски кредит.
В хода на производството по изп.дело са извършвани принудителни
действия,включително налагане на възбрана върху 1/3 ид.част от процесните земеделски
земи,опис на същите и насрочване на публична продан. Насрочената публична продан се
атакува с жалбата с доводи за несеквестируемост на нивите на осн.чл.444,ал.5 от ГПК.
От протоколите за опис на имотите се установява,че на място е констатирано,че
нивите са необработваеми.Вещото лице,изготвило заключение за оценка на имотите,също е
констатирало,че двете ниви не се обработват.
Единственият довод на жалбоподателя,изложен в жалбата му е,че имотите са
несеквестируеми,тъй като представляват земи на длъжника,който е земеделски стопанин.
Настоящият съдебен състав счита намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо.Според
разпоредбата на чл.444,т.5 от ГПК,която е императивна, изпълнението не може да бъде
насочено върху земите на длъжника-земеделски стопанин:градини и лозя с площ общо до 5
дка или ниви или ливади с площ до 30 дка.
За да се изпълни цитираната хипотеза обаче е необходимо земите на длъжника да са
земеделски по предназначение,а длъжникът-физическо лице следва да е регистриран като
земеделски стопанин.Целта на разпоредбата на чл.444,т.5 от ГПК е защита на основното
препитание на длъжника земеделски стопанин,а не на всеки собственик на земеделски земи.
В случая от събраните по делото доказателства се установява,че жалбоподателят е
регистриран като земеделски стопанин от 19.11.21г.,един месец след налагане на възбрана
върху процесните зем.земи.В представената справка за дейността на И. Ч. е отбелязано,че
същият разполага с 0,0600 ха,засети с десертни лозя.Двете ниви,предмет на обжалването,не
са обработвани и не представляват лозя.
От гореизложеното е видно,че към датата на налагане на възбраната върху имотите
жалбоподателят не е имал качеството на земеделски стопанин.Макар въпросът за
несеквестируемостта да може да се повдига във всеки момент от изп.производство по повод
конкретно предприети срещу длъжника действия,(в случая-изнасянето на имотите на
публична продан),преценката дали е налице несеквестируемост се прави към момента на
извършване на първото действие в рамките на един изпълнителен способ-в случая това е
налагането на възбраната.(В този смисъл решение № 251/13.02.09г.на ОС-Пловдив по гр.д.
№ 352/09г.).Дори и да се приеме,че жалбоподателят е имал това качество към момента на
насрочване на публичната продан,то по никакъв начин не се доказва той да е ползвал двете
ниви в м.“***“ и „***“ за земеделско производство,още по-малко като лозя,нито да е
издържал себе си и семейството си,осъществявайки дейност като земеделски стопанин и
обработвайки земите си.
Предвид горното жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. П. Ч.,ЕГН-********** от с.К.,обл.Пловдив
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 393/21г.по описа на ЧСИ
2
М.Кирова,рег. № 823 на КЧСИ и район на действие ПдОС против действия по насочване на
принудително изпълнение,изразяващи се в насрочена публична продан върху 1/3 ид.ч.от
следните имоти: поземлен имот с идентификатор 35523.1**,с.К.,представляващ нива с площ
от 0,974 дка,находящ се в местността Д**,и поземлен имот с идентификатор
3552**,с.К.,представляващ нива с площ от 1,578 дка,находящ се в местността Стадиона,за
които се твърди,че са несеквестируеми на осн.чл.444,ал.5 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3