№ 5
гр. Велико Търново , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500285 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 255 от 15.07.2020 г. по гр.д. № 869/2019 г. Окръжен
съд Русе е осъдил Н. К. К. да заплати на В. И. Р. сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт,
сумата в размер на 2186,87 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от присъдените 25000 лв. до пълния му
предявен размер от 30000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски.
Против това решение в отхвърлителната част над 25000 лв. е
постъпила въззивна жалба от В. И. Р.. В нея се излагат доводи за неправилна
оценъчна преценка на търпените болки и страдания, с оглед определяне на
справедлив размер на обезщетението. Сочи се, че към днешна дата
пострадалият е загубил възможността да изпълнява ефективно обичайните си
1
ежедневни дейности. Не е отчетено, че претърпените продължителни
физически болки и дискомфорт, невъзможността сам да задоволява своите
ежедневни нужди, срамът, който е изпитал да бъде обслужван от своя син и
неговите приятели, се отразяват неблагоприятно върху психическото и
емоционалното му състояние. Степента на засягане и продължителността на
болките и страданията не е взета предвид от съда и така се е достигнало до
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са
съображения за поведението на ответника К., който освен че е нарушил
установените правила за движение в пешеходна зона, не е проявил и
уважение към пострадалия, като не го е потърсил поне веднъж, за да му окаже
своето състрадание и загриженост. Не са съобразени икономическите процеси
в страната.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, но
в съдебно заседание заявява, че счита жалбата за неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба и от Н. К. К., като постановеното
решение се обжалва изцяло в частта за присъденото обезщетение за
имуществени вреди, а по отношение на неимуществените вреди се обжалва
размера като прекомерен, като в съдебно заседание уточнява, че
справедливия размер на обезщетението според него възлиза на 10000 лв. По
иска за имуществени вреди са наведени доводи, че няма доказателства
ищецът реално да е претърпял тези вреди, тъй като всички разходи са
направени и платени от сина му. По отношение на размера на обезщетението
за неимуществени вреди счита, че от събраните доказателства неправилно е
прието, че и към момента ищецът продължава да куца, като са кредитирани
показанията на заинтересования свидетел – сина на ищеца, а не е отчетена
констатацията на вещото лице, че няма данни за усложнения. Извършените
процедури според жалбоподателя са стандартни за такъв вид наранявания,
включително и получения съдов проблем е типичен и обичаен резултат от
залежаване, поради счупванията, което не може да се приеме за усложнение
при възстановяването на ищеца. Установено е, че нуждата от непосредствени
2
грижи е била само през първите 1 – 2 месеца. При определяне размера на
обезщетението не е съобразено, че ищецът е пенсионер и живее сам, т.е.
уврежданията не са довели до значителна промяна в начина му на живот,
нито по отношение на работоспособността му, социални контакти или
намаляване на доходите му. Периодът на възстановяване е 10 месеца, и не е
много продължителен, като само първите 1 – 2 месеца са свързани със
затруднение в придвижването. Не е съобразено поведението на ответника
след инцидента, който веднага се е притекъл на помощ, сигнализирал е на
телефон 112, изчакал е линейката и е съдействал изцяло на органите на реда
за изясняване на инцидента.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части,
като бъде постановено ново, с което искът за имуществени вреди бъде
отхвърлен, като неоснователен, и бъде намален размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерен.
По тази жалба е постъпил отговор от В. Р., в който се заема
становище за нейната неоснователност. Разходите за лечение, макар и
платени от сина на ищеца, са били за сметка на ищеца и за покриване на
негови нужди. По отношение на неимуществените вреди се заема становище,
че болките и страданията са омаловажени от ответника, като решението в
осъдителната му част относно признатия за справедлив размер на
неимуществените вреди е правилно.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
3
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба В. Р. твърди, че на 20.04.2018 г., около 13,30
часа се придвижвал пеш в посока към бул. Цар Освободител, като по същото
време Н. К. управлявал собствения си велосипед по ул. Александровска. Тази
улица била обозначена с пътни знаци В9 – „Забранено е влизането на
велосипеди“ и В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки“. Докато преминавал вдясно от витрината на клон на ОББ, в
близост до кръстовището с бул. Цар Освободител, пострадалият Р. бил
застигнат от ответника, който в този момент управлявал велосипеда си, при
което Р. бил блъснат от велосипеда в дясната страна на гърба в областта на
кръста. Вследствие на удара Р. паднал на земята, на дясната си страна и
изпитал силна болка в таза и десния крак, не могъл да се изправи. К. спрял до
пострадалия, за да разбере неговото състояние, и като разбрал, че последният
изпитва силни болки, подал сигнал на ЕЕН 112. Р. бил транспортиран в
болница, където се установило, че е получил петрохантерно счупване на
дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, кръвонасядания на дясно
бедро, илеофеморална флеботромбоза в дясно. За това деяние К. е признат за
виновен с влязло в сила на 18.11.2019 г. решение № 630/11.09.2019 г. по АНД
№ 1129/2019 г. на РРС, като на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Вследствие на полученото увреждане, на Р. е извършена операция за
имплантиране на метална остеосинтеза в дясна тазобедрена става, като след
интервенцията е настъпил и съдов проблем. Това е наложило след
прекараното стационарно следоперативно 14-дневно лечение веднага да
постъпи в Отделение по „Съдова хирургия“, след изписването от което
постъпва в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“.
Общият престой в болнични заведения на ищеца е 26 дни. През периода на
възстановяване той не можел да обслужва ежедневните си хигиенно – битови
потребности, придвижвал се с инвалидна количка, като разчитал
изключително на сина си. Към датата на исковата молба още не се е
възстановил, изпитва болки в таза и краката, не може да спи спокойно,
придвижва се с бастун и на кратки разстояния. Движенията в областта на таза
4
са останали ограничени и болезнени, което е породило страх и несигурност у
ищеца. Продължителните физически болки, невъзможността да се обслужва
сам, срамът от необходимостта да бъде обслужван от своя син и неговите
приятели, депресивните и страхови състояния, които все повече се
задълбочават, мотивират ищеца да предяви иск за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 30000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. За лечението са направени разходи в размер на
2186,87 лв., заплащането на които имуществени вреди също се претендира,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се причинно-следствената връзка между поведението на
ответника и уврежданията; оспорва се причинната връзка между настъпилата
флеботромбоза на дясна илеофеморална артерия и инцидента, направено е
възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият не се е
движил с необходимото внимание; оспорва се размерът на обезщетението за
неимуществени вреди като прекомерен; оспорва се претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, като се сочи, че част от тях не са
направени от ищеца, а за друга част – няма доказателства, че са във връзка с
лечението.
Решаващият състав е приел с обжалваното решение, че са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
ответника, приел е, че справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 25000 лв., до който размер е уважил иска,
както и е приел, че разходите за лечение са в пряка връзка с получените
телесни увреждания и е уважил същите изцяло.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпил инцидент на 20.04.2018 г., в гр. Русе,
при който Н. К. К. причинил по непредпазливост средна телесна повреда на В.
И. Р., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен
5
крайник за срок повече от 30 дни, в резултат на причиняването на следните
увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза и илеофеморална флеботромбоза в дясно, за което К. е
признат за виновен с Решение № 630/11.09.2019 г. по АНД № 1129/2019 г. на
РРС в извършване на престъпление по чл. 133, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК и е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание. Решението е влязло в сила на 18.11.2019 г. Инцидентът се е
случил, като К., управлявайки велосипед по ул. Александровска, обозначена с
пътни знаци В9 – „Забранено е влизането на велосипеди“ и В2 – „Забранено е
влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, застигнал пострадалия
Р., който вървял по ул. Александровска в посока към бул. Цар Освободител, и
го блъснал в дясната страна на гърба в областта на кръста. Вследствие на
удара Р. паднал на земята и с оглед силно изпитаните болки бил откаран в
болница.
От приложените по делото медицински документи и епикризи се
установява, че на 20.04.2018 г. ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛ
„Канев” АД, гр. Русе, където е установено пертрохантерно счупване на дясна
бедрена кост, наложило оперативно лечение с метална остеосинтеза за
възстановяване целостта на костта. След изписването му на 03.05.2018 г. Р.
веднага постъпва в Отделение „Съдова хирургия“ при УМБАЛ „Медика“
Русе, с оглед установена илеофеморална флеботромбоза в дясно. На същата
дата на изписването му, е постъпил в „Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина“ при УМБАЛ „Медика“ Русе, където е престоял
до 15.05.2018 г.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че ищецът е получил следните увреждания: пертрохантерно счупване на
дясна бедрена кост, илеофеморална флеботромбоза в дясно, кръвонасядания
на дясно бедро, оток на десния долен крайник, като образуването на тромби
във венозните съдове в горната част на дясното бедро и към малкия таз е в
причинно следствена връзка с травмата на десния долен крайник, като
причините са нарушение на венозния ток в съда от травмата, притискането и
залежаването. Счупването на бедрена кост е наложило оперативно лечение с
метална остеосинтеза за възстановяване целостта на костта за зарастване на
същата, увреждането на венозните съдове е лекувано с антикуагулантни
6
средства. Нормалният възстановителен период за счупването за физически
труд е 8 – 10 месеца, като раздвижването трябва да е до 6 месеца, без
натоварване на крайника, който възстановителен период е съобразен с
възрастта на пострадалия /69 години/. По отношение увреждането на
венозните съдове периода е от 3 до 6 месеца. Счупването на бедрената кост е
свързано с болки след травмата, в следоперативния период, при
раздвижванията на крайника. Съдовото увреждане е с остро начало, поява на
оток и е свързано с болки, които отзвучават при лекарственото лечение.
Болки са налични и при натоварване на крайника, резки температурни
промени на околната среда. Няма приложена медицинска документация за
усложнения, няма медицинска документация, от която да е видно, че са
налице нарушения на основната функция на крайника. „Скъсяването на
десния долен крайник“ и „закованата пета“ са симптоми, по които се
установява счупването на бедрената кост, които не се влияят от възрастта. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че се касае за счупване на бедрена
кост, с отчупване на фрагмент, в близост до съдовете. Образуваният оток,
който притиска съдовата стена, тежката оперативна интервенция,
залежаването влияят на стените на кръвоносните съдове и причиняват
образуване на тромби. Повишеното артериално налягане, установено у
ищеца, няма отношение към промените във венозните съдове. Закованата
пета и скъсяването на десен долен крайник са признак на прясно счупване и
се появяват след него, в резултат на скъсяване на мускулите. Първите 3 – 4
месеца пострадалият трябва да се движи с помощни средства, които се
премахват през последните 2 месеца.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. В. Д.,
приятел на сина на Р.. Той е очевидец на инцидента, като към момента не е
разпознал Р., но впоследствие научил от сина му, че е той. Свидетелят е
ходил да помага на сина на ищеца поне два пъти седмично първия месец, тъй
като човекът бил на легло, не можел да мръдне и трябвало да се носи на ръце
до банята. Впоследствие свидетелят възприел, че сина му А. продължил да се
грижи за баща си още половин година, през който период свидетелят ходил в
тях още един – два пъти. Описва, че грижите се изразявали в пазаруване,
смяна на памперси, подлоги. Синът му живеел на друго място, но всеки ден го
посещавал, защото В. не можел сам да се обслужва. Възприел още, че от
7
залежаването ищецът получил рани. След първия месец разбрал, че с
патерици и с помощта на сина си ищецът започнал да става и да се движи.
Свидетелят помагал, когато се наложило преместването от едното болнично
заведение в друго, като видял крака на ищеца целия посинял, заради
образувания тромб. В. бил отчаян, смятал, че няма да преживее травмата и да
се възстанови, с оглед възрастта си. Изпитвал неудобство, че трябва чужди
хора да му помагат. През м. март 2020 г. свидетелят видял Р., изглеждал по-
добре, но куцал и казал, че още изпитва болки.
Разпитан е и синът на ищеца А. И.. Той описва лечението в
болницата, разказва, че заплатил стойността на импланта с пари на заем.
Всеки ден посещавал баща си, за да му носи храна, неща от първа
необходимост, памперси. Разказва, че пострадалият бил на памперси доста
време след изписването от болницата. Вкъщи дълго време стоял на легло,
всеки ден свидетелят го посещавал, за да го обслужва – пазарувал, готвел,
чистел. Ходел по няколко пъти на ден, за да носи храна за закуска, обяд и
вечеря. Възприел, че баща му много страдал, тъй като болките не
отшумявали. До късна есен св. И. всекидневно го посещавал, защото Р. не
можел да става, да пазарува, да излиза. Купил му патерици, проходилка,
канадка – патерица с една опора за ръката. Сега Р. куца, боли го десния крак.
Заради тромба приемал лекарства за разреждане на кръвта – ксарелто, които
свидетелят му купувал. Преди инцидента баща му бил здрав – нямал ТЕЛК,
нито рецептурна книжка. В момента продължава да пие болкоуспокояващи
лекарства, които свидетелят поръчва от чужбина. Всичките разходи е поел
свидетелят, като баща му не му е давал никакви средства за тях. След
инцидента станал избухлив, нервен, все го боляло нещо.
Св. М., бивш колега на ищеца, знае, че той преди инцидента е бил в
много добро здраве, Последно го видял в края на 2019 г., накуцвал,
свидетелят го попитал какво е станало и ищецът му разказал. Свидетелят не е
възприел помощни средства, само накуцването и ищецът му обяснил, че имал
операция и кракът му е станал по-къс с 3 см. Казал му, че го боли.
За извършените разходи са приложени фактура и фискален бон за
заплатени 1900 лв. за имплант, с получател В. Р. и платец А. И.. Представена
е и фактура за съдебномедицинско освидетелстване и фискален бон за
8
заплатени 40 лв., също от А. И., с получател на услугата В. Р.. Приложен е
фискален бон за закупуване на „ксарелто“, на обща стойност 122,03 лв., от
които платени от клиента 66,84 лв. и от НЗОК – 55,19 лв. Приложен е
фискален бон на стойност 58 лв. – такса КП.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Н. К., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми – при
наличие на изрична забрана за управление на велосипед на мястото на
инцидента, въведена с пътни знаци, К., управлявайки велосипеда си, блъснал
пострадалия, като пряка и закономерна последица от физическите закони
последният паднал и получил телесни увреждания – пертрохантерно счупване
на дясна бедрена кост, с предприето оперативно лечение с метална
остеосинтеза, илеофеморална флеботромбоза в дясно, кръвонасядания на
дясно бедро, оток на десен долен крайник. Това увреждане представлява
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвиква претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице, включително и негативни изменения в емоционален
план.
Между противоправното и виновно поведение на Н. К., изразяващо
се в нарушаване нормативно установено правило за поведение и настъпилата
вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед
постановеното решение по чл. 78а НК на наказателния съд, по въпросите за
авторството, деянието, противоправността и вината, гражданския съд е
обвързан, с оглед правилото на чл. 300 ГПК.
По тези причини, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
9
първостепенния съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
което следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне
на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС
4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, произтичащите от
увреждането физически и психологични последици за увредения, техния
интензитет и продължителност, възраст, социално положение и др., като
всичките обстоятелства се преценяват в тяхната съвкупност, за да се
определи размер на обезщетението, съизмерим с действително претърпяното
неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на
пострадалия. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий
икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. В конкретния случай В. Р. е получил счупване на дясна бедрена
кост, илеофеморална флеботромбоза в дясно, кръвонасядания и оток на десен
крайник. Лечението на счупването е оперативно, с поставяне на метална
остеосинтеза. Пребиваването в болнични заведения за лечение на счупването,
на съдовото заболяване и последваща рехабилитация е продължило общо 26
дни. По време на болничното лечение и около шест месеца от домашното
лечение за ищеца е била наложителна чужда помощ, оказвана от св. И. и с
помощта на св. Димитров. В продължение на около един месец Р. е бил
непрекъснато на легло, след което с помощта на патерици и на сина си е
започнал да се придвижва в къщи. Периодът на възстановяване с оглед
възрастта му – 69 г. към датата на събитието, според вещото лице е в рамките
на осем – десет месеца, от които шест месеца раздвижване, без натоварване
на крайника, а по отношение увреждането на венозните съдове периодът е от
три до шест месеца. В този период ищецът е изпитвал сериозни затруднения в
ежедневието си, особено тежки в началото след инцидента, когато е бил
почти изцяло на легло. От показанията на разпитаните свидетели, които
напълно кореспондират помежду си, се установява, че походката на ищеца е
видоизменена – той започнал да накуцва и почти две години след инцидента
се оплакал на свидетелите, че все още изпитва болки, но не е установено
накуцването да е от скъсяване на крака, тъй като липсват медицински данни в
10
тази насока. Освен физическите болки, се установява, че Р. бил много отчаян
от състоянието си, страхувал се, че няма да го преживее и да се възстанови, с
оглед възрастта си, изпитвал неудобство, че за него се грижат сина му и
чужди хора.
Съобразявайки тези обстоятелства, които са относими към
съдържанието на понятието „справедливост“, настоящият състав счита, че
необходима и достатъчна за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди се явява сумата от 25000 лв., до какъвто извод е достигнал и
първостепенния съд. Не се доказа твърдението на ищеца, че е загубил
възможността да изпълнява ефективно обичайните си ежедневни дейности, че
към момента още не се е възстановил, че се придвижва с бастун и на кратки
разстояния, както и че са останали ограничени и болезнени движенията в
таза, което да обуславя по-висок размер на обезщетението. В тази връзка
оплакванията в жалбата на Р. се явяват неоснователни.
Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в размер на
2186,87 лв. е частично основателен. Извършените разходи за закупуване на
имплант, заплатена такса по клинична пътека, закупуване на лекарство са
доказани с представените документи, като те са необходими за лечението и са
в пряка връзка с полученото увреждане. От стойността на закупеното
лекарство следва да се признае само тази част, заплатена от пациента – в
размер на 66,84 лв., като частта, платена от НЗОК, не води до намаляване на
имуществения патримониум на ищеца. Разходите за съдебномедицинско
освидетелстване не са необходими и не са във връзка с лечението, поради
което заплащането им от ответника следва да бъде отречено. Така стойността
на разходите за медицински изделия и услуги е доказана в размер на 2024,84
лв., от които 1900 лв. – закупуване имплант, 58 лв. – такса КП, 66,84 лв. –
закупуване лекарства. Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
присъдено в този размер. Доводите на жалбоподателя К., че тези разходи са
направени от сина на пострадалия, с оглед на което ищецът не е претърпял
реално имуществени вреди, не могат да бъдат споделени. Закупуването на
медицински изделия и лекарства, заплащането на такса, макар и извършено от
сина му, е за сметка на ищеца, видно от отразяването в приложените фактури,
във връзка с преодоляване последиците от увреждането и като негови
задължения намаляват патримониума му. В това производство отношенията
11
между ищеца и сина му не подлежат на изследване, като активно легитимиран
да предяви иска за заплащане на имуществени вреди е пряко пострадалият от
деликта, дори да е заплатил разходите си чрез негови близки, още повече, че
към момента на заплащането им, той е бил в безпомощно състояние /арг. за
това в т. 4 от ППВС № 4/1975 г./. С оглед на това, претенцията за заплащане
на имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 2024,84 лв., над
който размер обжалваното решение в тази част подлежи на отмяна.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от В. Р. претенция против Н. К. за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди вследствие на настъпилия инцидент на 20.04.2018 г.,
при което му е причинена средна телесна повреда, е основателна и доказана
до размер на 25000 лв., до който искът подлежи на уважаване и в тази част
обжалваното решение следва да се потвърди, а претенцията за заплащане на
имуществени вреди подлежи на уважаване до размер на 2024,84 лв., над който
обжалваното решение следва да се отмени и за разликата до присъдените
2186,87 лв. искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, разноските за първоинстанционното
производство за ищеца, съразмерно с уважената част възлизат на 2420,63 лв.,
а за ответника, съразмерно с отхвърлената част – в размер на 261,41 лв., или
след извършеното прихващане в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 2159,22 лв., над който размер първоинстанционното
решение следва да се отмени.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, депозирана от В. Р.,
направените от него разноски за въззивното производство остават за негова
сметка. Същият следва да заплати съобразно уважената част от жалбата на Н.
К. сумата от 9,98 лв., при съразмерно изчислено адвокатското
възнаграждение по двата иска.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 255/15.07.2020 г., постановено по гр.д. №
869/2019 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която Н. К. К. е осъден да
12
заплати на В. И. Р. обезщетение за причинени имуществени вреди за
разликата над 2024,84 лв. до присъдения размер от 2186,87 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която Н. К. К. е осъден да
заплати на В. И. Р. разноски за първоинстанционното производство за
разликата над 2159,22 лв. до присъдените 2181,95 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. И. Р., ЕГН ********** от гр.
Русе, ул. ****** против Н. К. К., ЕГН ********** от гр. Русе, пл. *********
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от деликт, за разликата
над 2024,84 лв. до присъдения размер от 2186,87 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от 19.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/15.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 869/2019 г. на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ****** да
заплати на Н. К. К., ЕГН ********** от гр. Русе, пл. ********* сумата от 9,98
/девет лева и 98 ст./ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13