Решение по дело №1248/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 486/17.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 318/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0002947/30.05.2025 г.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно поради неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Посочва, че в производството по препирнята за подсъдност между РС – Варна и РС – Шумен ВКС приел, че нарушението е извършено в гр. Варна. В обжалваното решение районният съд приел в противоречие с постановеното от ВКС, че мястото на нарушението е в Шумен и съответно, че Началникът на ОО „АА“ – Варна не е компетентен да издаде наказателното постановление, което му дало основание да отмени последното. Касаторът твърди, че действията или бездействията на превозвача се извършват по мястото на седалището му, където той ръководи своята дейност. В случая той следвало да извърши действия по контрол и координация за спазване на маршрутното разписание, каквито не се установявали и не били доказани. Не били доказани и събития от извънреден характер, които да възпрепятстват изпълнението на маршрутното разписание. Тъй като счита отмененото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, моли то да бъде потвърдено след отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът в производството, „Нишикли травел“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на жалбата. В допълнение към мотивите на съда за място на нарушението гр. Шумен и съответно за липса на териториална компетентност на административнонаказващия орган посочва, че деянието представлява маловажен случай. Позовава се и на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в посочване на две различни места на извършване на нарушението в наказателното постановление. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Посочва, че формулираното от административнонаказващия орган нарушение „неосигуряване на спазването на маршрутното разписание“ подлежи на санкциониране с обща санкция по чл. 105, ал. 1 от ЗавтП, а изводът на районния съд за териториална некомпетентност на органа е неправилен. Пледира решението на районния съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с указания за правилното прилагане на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред районния съд е било Наказателно постановление № 23-0002947/30.05.2025 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Нишикли травел“ ЕООД за нарушение на чл. 40, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Нишикли травел“ ЕООД притежава лиценз на Общността за превоз на пътници, валиден до 31.12.2026 г., и разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, по силата на което извършва превоз по редовна сезонна международна автобусна линия по маршрут Силистра – Малко Търново – Дерекьой – Истанбул, като на територията на България линията е с маршрут Силистра – Разград – Шумен – Бургас – Малко Търново. Съгласно маршрутното разписание тръгването от автогара Шумен е в 22,45 ч. По получен на 13.03.2024 г. в областния отдел сигнал за системно неспазване на маршрутното разписание при потегляне от автогара Шумен били изискани дневниците за изпълнение на курсовете, от които било установено, че на 04.09.2023 г. автобусът на дружеството с рег. № [рег. номер] е потеглил от тази автогара в 20,15 ч., вместо в 22,45 ч. Тези констатации били отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че не осигурило спазването на маршрутно разписание към разрешението за международен превоз на пътници. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, предявен и подписан без възражение. Писмени възражения не постъпили и въз основа на съставения акт на 30.05.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което дружеството било наказано с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Въз основа на установените факти, от правна страна районният съд е приел, че деянието е квалифицирано по чл. 40, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и в качеството си на превозвач дружеството е било натоварено със задължението да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание. Приема за безспорно установено, че на посочената дата автобусът, посредством който е изпълняван превозът, е потеглил от Автогара Шумен в час, различен от този в разписанието, следователно дружеството не е изпълнило задължението си за спазване на маршрутното разписание. Районният съд обаче е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения при формулиране на нарушението, което било описано като „неосигуряване спазването на маршрутното разписание“, тоест като нарушение на задължение, каквото превозвачът няма вменено от чл. 40, ал. 5 от наредбата. Самото нарушение се изразявало в неспазване на предвидения час за тръгване от Автогара Шумен, а не в несъздаване на условия за спазването на разписанието, поради което е приел нарушението за извършено в гр. Шумен, а не в гр. Варна, където е седалището на дружеството. Предвид този извод относно мястото на нарушението районният съд е счел, че наказателното постановление е издадено от орган без нужната териториална компетентност, предвид чл. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Като съществено процесуално нарушение районният съд е приел и това, че в началото на обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено като място на нарушението гр. Варна, а впоследствие – че неспазването на разписанието е извършено при потегляне от Автогара Шумен, което е довело до неяснота относно твърденията на органа и е засегнало процесуалните права на санкционираното лице. С тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна, но не и правните му изводи относно липсата на компетентност на административнонаказващия орган. Предвид естеството на нарушението, вменено на дружеството – „неосигуряване на спазването на маршрутното разписание“, твърденията на административнонаказващия орган са за бездействие да се приемат и/или наложат необходимите управленски и организационни мерки за спазване на маршрутното разписание, които би следвало да се извършат на мястото, където се ръководи дейността на дружеството, а именно гр. Варна. Макар самото потегляне на автобуса в различен от определения в маршрутното разписание час да е извършено в гр. Шумен, този факт е отбелязан в наказателното постановление като час на потегляне от Шумен, а не като място на извършване на нарушението. Според описанието на фактите, от това изпълнение на превоза в час, различен от този в маршрутното разписание, е направен извод за неосигуряване на спазването на разписанието от страна на превозвача. Ето защо не е налице и установеното от районния съд противоречие във фактическите твърдения на органа относно мястото на извършване на нарушението, което да е затруднило дружеството да разбере срещу какви факти да се защитава и съответно да е накърнило правото му на защита.

Районният съд е отменил наказателното постановление само на основание липсата на териториална компетентност и неяснота относно мястото на извършване на нарушението, като не е изложил мотиви по останалите възражения на дружеството и не е извършил цялостна проверка за спазване на процесуалните правила и за правилно приложение на материалния закон в административнонаказателното производство. Не са обсъдени твърденията на въззивника за други съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на нарушението, за липса на компетентност на административнонаказващия орган поради невъзможност да му се делегират упражнените правомощия, както и за неправилно определена санкционна норма на чл. 99, предл. 3 от ЗАвтПр, вместо чл. 105, предл. първо от ЗАвтПр. Не са изложени мотиви и по твърдението му за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Така допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да обсъди всички доводи на жалбоподателя и да се произнесе по всички гореописани твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Шести тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 486/17.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 318/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Варна за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.