№ 660
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330118387 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Р. Г. А., ЕГН: **********, от ************************, е предявил против
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева- главница, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно
обвинение, по което е оправдан, ведно с лихва за забава, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда- 16.02.2017 г. до окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че през 2012 г. в гр. ********** били образувани ДП №
рс-17/ 2012 г. по описа на СБОП- ********** и ДП № 311/ 2012 г. по описа на ОП-
**********. При извършено обиск и претърсване на 26.06.2012 г. от дома на ищеца в гр.
********** били иззети бойни патрони с различен калибър, като за част от тях лицето имало
разрешително, а останалите бил намерил преди изземването им на третия етаж на къщата.
Този етаж се обитавал от майка му до смъртта й, като тя била дългогодишен служител на
МВР и в деня на претърсването ищецът имал рожден ден, като искал да разчисти етажа, за
да посрещне гости за празника си. В друго помещение от дома му, в което пък при
изземването били открити наркотични вещества, се ползвало под наем и той не бил
съпричастен към това. Въпреки всичко обаче, бил задържан и привлечен като обвиняем по
две престъпления- по чл. 354а ал. 1 от НК и по чл. 354в ал. 1 от НК. Първоначално бил с
мярка „задържане под стража“ за 72 часа, потвърдена от съд, но след обжалване същата била
променена на „гаранция“ в размер на 5 000 лева. Във връзка с отделени материали по
1
подсъдност било образувано следствено дело № 117/ 2013 г. на ОСО- Пловдив, по което
като веществени доказателства били приобщени и иззетите от дома му патрони. На
31.10.2013 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК и
предаден на съд. С разпореждане по н. о. х. дело № 203/ 2014 г. на ПОС съдебното
производство било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и
делото било върнато на ОП- Пловдив, която пък от своя страна прекратила производството
относно обвиненията за наркотични вещества и отделила материалите за боеприпасите, като
ги изпратила по подсъдност на РП- Пловдив, където се образувала пр. пр. № 3581/ 2014 г. и
ДП № 140/ 2014 г. на ОСО при ОП- Пловдив. По случая бил внесен обвинителен акт и се
образувано н. о. х. дело № 6948/ 2014 г. на ПРС, XI нак. с-в, като с присъда от 14.01.2016 г.
бил признат за виновен. Последвали обжалване и протест, като с нова присъда от 13.09.2016
г. на ПОС по В. н. о. х. дело № 1704/ 2016 г. бил оправдан изцяло. След нов протест на
прокуратурата, с решение от 16.02.2017 г. на ВКС по нак. дело № 1111/ 2016 г., I н.о. била
потвърдена оправдателната присъда. Наказателното преследване продължило почти четири
години, като до момента на повдигане на обвинението не бил осъждан, нито пък бил
задържан за престъпление. След образуване на наказателното производство търпял негативи
в личен план, бил притеснен от хода на делото, предвид неясния изход, срамувал се от
близките си, отразило му се и на бизнеса, изгубил доходи и уважението на колегите, не
можел пълноценно да се грижи за семейството си, чувствал постоянно неудобство. Изпитвал
непрекъснато страх и стрес от несправедлива присъда, бил принуден да понася всички
ограничения на подсъдим, нарушен бил съня му, вземал хапчета за регулиране на кръвно
налягане. Твърди, че били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
Държавата, в която връзка предявявал иск за обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже
твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк
и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Не били ангажирани и доказателства
за негативни последици върху трудова дейност, отношения с близки, засегнат обществен
авторитет. По същото време срещу ищеца били повдигнати и други обвинения, поради
което не можело да се твърди, че стресът му бил само от въпросното обвинение.
Прокуратурата била действала законосъобразно и претърпените от ищеца неудобства били
обичайните такива. Освен това, оправдателната присъда била за малозначителност на
деянието, което означавало, че такова е извършено. Размерът на претенцията не бил
съобразен със социално- икономическата обстановка в страната, нито със съдебната
практика. Прави се възражение и за съпричиняване. В с.з. чрез процесуалния си представил
поддържа подадения отговор, като представя допълнително и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
2
По делото е приложено следствено дело № 117/ 2013 г. на ОСО- Пловдив,
приключило с мнение на следователя за предаване на обвиняемия на съд за престъпление по
чл. 339 ал. 1 от НК.
Приложени са още н. о. х. дело № 6948/ 2014 г. на ПРС, XI нак. с-в, приключило с
частично осъдителна присъда от 14.01.2016 г. спрямо ищеца, В. н. о. х. дело № 1704/ 2016 г.
на ПОС, с изцяло оправдателна присъда от 13.09.2016 г., както и нак. дело № 1111/ 2016 г., I
н.о. на ВКС, по което с решение от 16.02.2017 г. е окончателно потвърдена оправдателна
присъдата на ПОС.
Приложена е справка за водени срещу ищеца досъдебни производства и прокурорски
преписки.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
ищеца (протокол от с.з. от 07.04.2022 г.). Св. Д.Н. А.а- съжител на ищеца, посочва, че той
бил задържан през 2012 г., като изчезнал за известно време, но тогава двамата не живеели
още заедно. За наркотиците се оказало, че няма нищо общо и тогава се бил успокоил малко.
През 2013 г. сключили граждански брак и нещата им вървели добре- имал успешен бизнес,
имали приятели, излизали навън. Обвинили го обаче за останали от майка му патрони, в
следствие на което станал много различен- затворил се в себе си, мислел, че ще влезе в
затвора, никой не искал да контактува с тях, комшиите шушукали, не искал да излиза.
Започнали проблеми в работата му, служители го напуснали. Започнал да пие лекарства за
кръвно, не можел да спи спокойно, бил нервен. Отношенията и в семейството им се
влошили, стигнали и до развод, но после пак се събрали. Поне 10 пъти ходил в съда през
тези четири години, но след оправдаването вече се чувствал по- добре. Сега и здравословно
бил по- добре, но още пиел хапчета против високо кръвно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, по което е бил оправдан на въззивна и
касационна инстанции. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
3
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото е разпитан един свидетел- бивша съпруга и настояща съжителка на ищеца,
която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение,
безпокойство, стрес, изолация. Макар и показанията й да се преценяват с оглед нормата на
чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на
спора, предвид близостта си с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се
изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни
емоции, притеснения, напрежение, срам и нежелание за контакти. За да е основателен и
доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното
емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него
обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици.
Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да
бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на
поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в
себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението
може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява
чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат
да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на
лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.
За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), като според свидетелката е имало негативно отношение от страна на
съседи, които шушукали за него и разпитвали кога той щял да влезе в затвора, без обаче да
се установява дали е имало отдръпване от страна на околните само, защото ищецът е бил
обвиняем или пък, защото той е искал да преустанови контактите си, като сам се е изолирал.
Твърдения остават и посоченото в исковата молба за проблеми в бизнеса му, намаляване на
4
доходи, напускане на служители, загуба на клиенти и т.н., доколкото за тези обстоятелства
не се ангажират никакви писмени доказателства, от които действително да е видна загуба на
доходи на лицето в периода на обвинението, в сравнение с преди това. Личните притеснения
на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови
субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни
последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма
как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в
неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на
ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма и
доказателства за влошаване на здравословното му състояние, нито са налице писмени данни
за приемане на лекарства, специално изписвани му с рецепта от лекар, както се твърди, а по-
скоро тези му притеснения представляват обичайните страдания, свързани със стрес и
притеснения, които е преживял като обвиняем, които обаче не са били с толкова голям и
силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.
Следва да се има предвид, че по отношение на обвинението е прието, че има състав
на престъпление, но е налице явно незначителна обществена опасност на деянието по чл. 9
ал. 2 от НК и лицето е оправдано. Всичко това обуславя по- нисък интензитет на вредите,
защото от формална страна действително са налице признаците на престъпление, за което е
било повдигнато обвинението, което пък представлява основание за присъждане на по-
нисък на търсеното обезщетение, тъй като лицето е осъществило престъпен състав на
деяние, но е прието, че то не е обществено опасно. Пак в тази връзка следва да се посочи, че
освен, че е бил привлечен като обвиняем по процесното деяние, ищецът е бил привлечен
като обвиняем и по две други престъпления, по които дори е бил задържан под стража, но в
последствие производствата по тях спрямо него са били прекратени. Макар тези
обстоятелства да не са въведени като предмет на разглеждане по настоящото дело, те имат
значение по отношение на обезщетението за търпените вреди, доколкото първо- с
настоящото обвинение лицето не за пръв път е станал обект на разследване и второ, което
по- важното- така не може да се прецени кое точно от всичките му последователно
повдигнати три обвинения е предизвикало душевните смущения и му е повлияло негативно,
след като всяко от разследванията от органите на реда е в състояние да доведе до тревоги и
проява на неблагоприятни емоционални последици, а ищецът не е направил подобно
разграничение в исковата си молба.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но
в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с
оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на
възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед
5
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В тази връзка, следва да се
посочи, че от значение за предмета на спора е само обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, а не
и предходните му такива по чл. 354а ал. 1 от НК и по чл. 354в ал. 1 от НК, по които
наказателното производството е било прекратено и за които в настоящия процес не е
предявена отделна претенция за обезщетение, като то не може да се кумулира с
разглеждането обвинение, защото изрично ищецът посочва за както точно търси
обезщетение. Видно от приложеното ДП № 140/ 2014 г. на ОСО при ОП- Пловдив, ищецът
първоначално е привлечен като обвиняем на 31.10.2013 г., а след разделяне на материалите
по ДП и повторно- на 08.10.2014 г., обвинителният акт е внесен в съда на 19.11.2014 г.,
частично осъдителната присъда на ПРС е от 14.01.2016 г., оправдателната присъда на
въззивната инстанция е на 13.09.2016 г., а на касационната инстанция- на 16.02.2017 г.
Първоначално по всичките три обвинения му е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, променена след обжалване в „парична гаранция“, а после само за
държанието на боеприпасите му е била наложената най- леката мярка за неотклонение
„подписка“. Ищецът е имал качеството на обвиняем за около три години и три месеца, което
не е много над разумния срок при три обвинения първоначално, като продължителността на
процеса (преминал през досъдебната фаза и три съдебни инстанции) не се е дължала на
неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини,
свързани със събиране на доказателства за разкриване на обективната истина. Не се
установява конкретният случай да е придобил какъвто и да е отзвук (чрез публикации в
пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните
действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното и съдебното производство не може да се направи извод за наличието на
виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от
властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Оттук следва, че не може да
се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се
мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е завишен, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици,
които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес,
тревоги и притеснения, трябва да бъдат овъзмездени. От значение също така е и времето,
6
през което лицето е имало качеството на обвиняем по процесното престъпление- период от
около три години и три месеца, което не е неразумно дълъг срок за приключване на
досъдебно производство с три обвинения първоначално и три съдебни инстанции след това
само по едното обвинение. Отделно от това, вредите се търсят не към настоящия момент, а
за един минал такъв, когато лицето е било обвиняем и ги е търпяло тогава, т.е.
обезщетението следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост,
както и социално- икономическите условия на живот в страната в периода края на 2013 г.-
началото на 2017 г. Така на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане
на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и
неправомерно обогатяване, съдът намира, че то за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 3 500 лева, като искът до пълния предявен размер от 5 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Началният момент на законната
лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на касационното решение, с
което окончателно е потвърдена оправдателната присъда- 16.02.2017 г., защото до този
момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до
окончателното приключване на делото с влязъл в сила акт, няма хипотеза на незаконно
обвинение.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на иска, на ищеца
принципно се дължат разноски по съразмерност, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ,
но изрично се заявява, че такива не се претендират, а това е видно и от договора за правна
защита и съдействие, според който страната се представлява безплатно от пълномощника
си, поради което на страната не следва да й се присъждат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на Р. Г. А., ЕГН: **********, от ************************, сумата от 3
500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- стрес, страх, срам, притеснения, безпокойство и тревоги в резултат
на незаконно повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1
от НК, по което е оправдан по н. о. х. дело № 6948/ 2014 г. на ПРС, XI нак. с-в, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата- 16.02.2017
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3 500 лева до пълния й
предявен такъв от 5 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8