РЕШЕНИЕ
№ 1149
гр. Варна, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20243110104059 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Ж. В. срещу
1. Я. К. П., ЕГН:**********
2. М. Й. М., ЕГН **********
3. Т. Д. Т., ЕГН **********
4. К. А. Ц., ЕГН **********
5. Б. В. М., ЕГН **********
6. С. В. Г., ЕГН **********
7. Д. С. С., ЕГН **********,
8. Т. С. П., ЕГН **********
9. А. А. Н., ЕГН **********
10. В. Г. В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. ***
с която е предявен иск с правно осн. чл.124 ГПК, за признаване за установено между
страните, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова ползва придобивна давност
след като започнал да владее имота през 1999 г., на недвижим имот находящ се в*** а
именно: 1279/1345 ид.ч. от ПИ с идент. ****по КККР на гр. Варна, одобрен със заповед РД-
18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 1345 кв.м., трайно
предназначение на територията- ирбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване,
номер по предходен план- ***, при съседи на имота: **** / съобразно уточнение на иска от
о.с.з. –л.203/
Ищеца в исковата молба сочи, че е снабдил с Констативен нотариален акт за
удостоверяване на правото му на собственост върху процесния имот по давност през 2023г.
Посочва, че той и семейството му притежават от 34г. съседния на процесния имот, а
процесния имот стопанисва спокойно и необезпокоявано от 1999г. /уточнителна молба от
13.05.2024г./, като имотът е ограден облагороден и той и семейството му го посещават
редовно. Бил учуден когато получил от Общината заявление подадено от един от
ответниците с искане за издаване на протокол за въвод във владение на имота, доколкото
никой не е нарушавал владението му от 25 години. Счита, че давност в негова ползва е могла
да тече от издаване на заповед от кмета на общината по реда на пар.4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, каквато в случая има в полза на ответниците. Счита, че именно тази заповед слага
край на реституционната процедура, като въвода във владение не е част от тази процедура, с
която обосновава правния си интерес.
1
В депозирания от ответниците отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
същата се оспорва. Ответниците оспорват ищецът да е осъществявал фактическа власт
върху имота през последните 25 години съотв. да е придобивал имота. Посочват, че те в
качеството на наследници на ***. /поч. през 1957г./ са собственици на процесния имот / при
съсобственост с Община Варна, собственик на 66/1345 кв.м.ид.ч./ на осн. възстановено
право на собственост с решение на ОСЗ на осн. чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ.
С молба от 26.02.2025г. ответниците чрез адв. Д. са заявили, че признават иска и не
желаят продължаване на делото. В откритото съдебно заседание от 14.03.2025г. адв. Д. от
името на всички ответници поддържа изразеното в молбата становище.
Съдът с мотивирано определение се е произнесъл за недопустимостта на произнасяне с
решение при признание на иск в производство, по което предмет на разглеждане е иск за
собственост, с оглед на което е проведено съдебно дирене по делото.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
От представено по делото решение №1171/01.12.2004 г. на Общинска служба по
земеделие и гори в гр. Варна се установява, че е признато правото на собственост на
наследниците на Параскева Я.ева В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на имот- нива от 6 дка, находяща се в терен по пар.4 на ***в местността ****, който имот
представлява пл. №2482.
Като безспорно е отделно, че процесния имот е възстановен на ответниците като
наследници на ***Я.***В. като част от нива 6 дка във *** възстановена в стари реални
граници с решение 1171/01.12.2004г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, наследници по закон на П***,
починала на 30.03.1957 г. са ответниците.
Със заповед 319/19.06.2012 г. издадена от кмета на ***„***“ на осн. пар 4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед 2317/15.11.2004 г., въз основа на влязъл в сила ПНИ за с.о. ***
одобрен със заповед от 25.11.2003 г. на областния управител на област с административен
център гр. Варна е наредено да се възстанови собствеността при условията на пар.4б, ал.1
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на *** / ищците по делото към момента на депозиране на
исковата молба/ върху имот с идент. ***по ПНИ на с.о. „***
От заповеди 299/03.08.2023 г. и 300/03.08.2023г., издадени от кмета на *** се
установява, че е одобрена оценка на подобренията в имот 668 по КП, попадаща в имота с
иден. ***по ПНИ на .со. *** в гр. Варна в размер на 0лв.
Видно от представения нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност от 01.02.2023 г., същият е издаден в полза на ищеца В.
Ж. В. за 1279/1345 ид.ч. от ПИ с иднтификатор ***по КККР за гр.***
По искане ищеца са разпитани двама свидетели-***
В показанията си свид. ***сочи, че познава ищеца от повече от 20 години и знае, че
той има два имота в „***- един в който има сграда и друг-земеделски. Подробно описва къде
се намира имота, неговата приблизителна площ и какво ищецът отглежда в имота- билки,
зеленчуци и дървета. Сочи, че ходи в имота предимно лятото. Не знае някой друг да е имал
претенции към имота.
Свидетелят ***сочи, че се занимава с почистване на дворове и ищецът го е
ангажирал да почиства процесния имот в*** Описва как се стига до имота и какво
представлява той. Сочи, че самият той е косил и изрязвал дървета в имота по поръчение на
ищеца, което върши от около 20 години всяка година / последно през 2022г./ Не е виждал
други хора на имота и не знае да има спор за него.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК.
Разпределена е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретните твърдения и възражения на страните, както следва:
Доколкото всяка от страните се легитимира с определен акт за собственост, то
разпределението на доказателствената тежест във връзка с оспорването на представения от
ищеца констативен нотариален акт ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на придобивното
2
основание / съобразно мотивите на ТР 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Указано е на ищеца, че в негова доказателствената тежест е да установи, че е
упражнявал давностно владение т.е осъществявана явно, спокойно и непрекъснато
фактическа власт в период от поне 10 години с намерение за своене на имота и конкретно, че
считано от 1999г. е оградил имота, стопанисвал го е, облагородил го и го е посещавал
редовно.
Указано е е на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат наведените възражение:
1.че са придобили имота по реституция като наследници на бивш собственик по реда на
ЗСПЗЗ, 2. че те са косили редовно имота., 3. че ищецът е декларирал и заплащал местни
данъци за имота едва от 2021г., 4. че ищецът на 28.10.2022г. е узнал, че те са собственици на
имота.
С оглед разпределената тежест по спора, за да се стигне до извод по отношение на
основателността на иска, съдът следва да формира извод дали е доказано наведеното от
ищеца придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност.
За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/
следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.
79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно
владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение
и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени
в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. За да е налице обективния
признак - упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си
с нея, употребява я, т. е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ.
Настоящият състав намира, че ищецът успешно е провел доказване на възражението
за упражнявано в продължение на повече от 10 години давностно владение.
От показанията на двамата свидетели, на които съдът дава вяра като последователни,
подробни, основаващи се на непосредствени възприятия и непротиворечиви съдът намира,
че се установява, че ищецът е осъществявал и продължава да осъществява фактическа власт
с намерение да свои имота от около 20 години за какъвто период лично впечатление имат и
двамата свидетели. Показанията на свидетелите за непротиворечиви по отношение
осъществяваната фактическа власт от страна на ищеца, как той е използвал имота като е
засял различни култури, съотв. го е поддържал, чрез извършване на необходимите дейности
по подрязване и косене. Единият свидетел е именно човека извършвал.
Упражняваното владение е било поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
От показанията на свидетелите се установява, че имотът е поддържат поС.но. Владението е
било явно, като имотът е ограден, т.е. с ограничен за трети лица достъп. Съдът намира
владението за спокойно, доколкото няма данни ответниците да са противопоставили права
на ищеца преди образуване на настоящото производство. Не е оборва презумпцията,
въведена с разпоредбата на чл. 69 ЗС, а именно, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 61/14.02.2012 г. по
гр.д. № 562/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 185/25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 204/15.07.2011 г. по гр.д. № 99/2011г. на ВКС, Решение №
112/05.03.2010 г. по гр.д. № 981/2009 г. на ВКС, Решение № 469/21.05.2009 г. по гр.д. №
905/2008 г. на ВКС, Решение № 584/25.09.2009 г. по гр.д. № 2949/2008 г. на ВКС, Решение №
547/12.01.2011 г. по гр.д. № 660/2010 г. на ВКС и др., изхождайки от принципа, че давност не
тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред, се приема, че началният
момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде
свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността.
Давността започва да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда
реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален
административен акт. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва
да се приеме, че придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на
3
собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета
на общината по §4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
В конкретния случай Заповед № 319/19.06.2012 г. по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
издадена на наследниците на *** – ищците в настоящото производство- за възстановяване
правото на собственост върху имот с ид. № ***по ПНИ на *** Следователно въз основа на
упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато, считано от 19.06.2012 г., същият е придобил на 19.06.2022 г. правото на
собственост върху имота, поради изтеклия 10-годишен давностен срок, предвиден в чл. 79,
ал. 1 ЗС.
При изложеното, доколкото ищецът е доказал, че е станал собственик по давност на
имота преди подаване на исковата молба, искът следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от спора право на разноски имат ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. В
последното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е
посочил, че от ищцовата страна не се претендират разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Ж. В., ЕГН:**********, адрес:
гр. *** срещу
1. Я. К. П., ЕГН:**********
2. М. Й. М., ЕГН **********
3. Т. Д. Т., ЕГН **********
4. К. А. Ц., ЕГН **********
5. Б. В. М., ЕГН **********
6. С. В. Г., ЕГН **********
7. Д. С. С., ЕГН **********,
8. Т. С. П., ЕГН **********
9. А. А. Н., ЕГН **********
10. В. Г. В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. ***
иск с правно осн. чл.124 ГПК, че ищецът В. Ж. В., ЕГН:********** е собственик на
основание изтекла в негова ползва придобивна давност след като започнал да владее имота
през 1999 г., на недвижим имот находящ се в гр. ***, а именно: 1279/1345 ид.ч. от ПИ с
идент. ***по КККР на гр. Варна, одобрен със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор
на АГКК, целият с площ от 1345 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план- ***,
при съседи на имота: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4