Р Е
Ш Е Н
И Е
№
210 27.02.2023 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 67 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО и е образувано по повод жалбата на И.П.Ц.,
с адрес: ***, против решение № 1012-02-385#1 от 16.12.2022 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ- Бургас. С оспореното решение е оставено в сила разпореждане № 6
от 21.10.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с
което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, вр. с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е определена пенсията му
като са взети предвид разпоредбите на чл.6 от Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 и чл.12 от Регламент на
Съвета (ЕО) №987/2009г., уреждащи принципите на сумиране на осигурителните
периоди. Иска се съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски. Депозира писмени
бележки.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Представя административната преписка. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в по-висок
размер от минималния предвиден по Наредба.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
от 01.07.2022 г. жалбоподателят е поискал да му бъде определена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е посочил, че има определена пенсия в чужбина. За
удостоверяване на придобития трудов и осигурителен стаж към заявлението е
приложил трудова книжка, военна книжка и служебна бележка. Допълнително е
представил Декларация с вх.№ 213-02-1665 от 19.10.2022г., в която е декларирал искане за определяне на
пенсия в минимален размер
След анализ
на представените документи и извършени справки в системата на НОИ, пенсионният
орган е достигнал до заключението, че към 30.06.2022г. жалбоподателят е на
възраст 66г 10м 10д, и е придобил следния действителен осигурителен стаж ІІІ
категория – 12г 00м 7дни; положен в чужбина – 24г 05м 00 дни или общо
осигурителен стаж от 36г 11м 00дни. Пенсионният орган на основание чл.70, ал.13
от КСО е определил пенсия в минимален размер от 314,50лв., която от
01.07.2022г. , съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО е 396,95 лв. След определяне на
този размер в съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 и Регламент на
Съвета (ЕО) №987/2009г., е посочено пенсията да се изплаща от 30.06.2022г., като
за сметка на РБ са определени 144/587 от 314,50лв.- 77,15лв. и съответно от
01.07.2022г. -97,38лв.
С жалба от 30.11.2022 г. жалбоподателят
е оспорил разпореждане по пенсионна преписка № ********** от 21.10.2022 г. пред
Директора на ТП на НОИ- Бургас. С решение № 1012-02-385#1 от 16.12.2022 г. горестоящият
орган е оставил в сила оспореното разпореждане. В обстоятелствената част на
решението е прието, че жалбоподателят е придобил право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО с чуждия осигурителен стаж, предвид което размера на пенсията, която
се изплаща от България следва да се определи в пропорция съответстваща на
осигурителния стаж в България и осигурителния стаж в Германия. При определяне
на пенсията ответникът е взел предвид подадената от жалбоподателя декларация, в
която е посочено, че желае пенсията да му бъде определена в минимален размер. При
съобразяване на посочената декларация и разпоредбата на чл. 70, ал. 13 и ал.12
от КСО е определен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, а
именно 85 на сто от минималния размер по Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване, който е 314.50 лв. до 30.06.2022г. и от 01.07. до 31
декември 2022 г. - 396.95 лв. При съобразяване на горните правила за
пропорционалност частта от пенсията, която се следва да се изплаща в България е
77.15 лв. до
30.06.2022г. и от 01.07. до 31 декември 2022 г. - 98.38 лв. В заключение е
прието, че пенсията е правилно определена в оспореното разпореждане, поради
което е оставено в сила.
При тези фактически данни
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е насочена против подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, подадена е от надлежна страна – адресат на акта, в
предвидения в чл. 118, ал.1 от КСО 14-дневен срок, доколкото оспореното решение
е връчено на 22.12.2022г., а жалбата е подадена с дата на пощенското клеймо на 05.01.2023
г. чрез административния органи.
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издадено е в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни
основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени
правила.
Според настоящия съдебен
състав решението е издадено в противоречие със закона.
Съгласно нормата на чл.
68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Към 2022г. изискването е за възръст навършени 66 години и 10
месеца и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж.
Към датата на подаване на
заявлението жалбоподателят е достигнал изискуемата възраст и зачетен български
осигурителен стаж 12 години, 0 месеца и 7 дни –ІІІ-та категория и осигурителен стаж, положен в чужбина – 24г
05м 00 дни.
При тези обстоятелства
българският осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като жалбоподателят няма 15 години
действителен осигурителен стаж в България.
Правилно решаващият орган
при недостатъчен стаж е приложил разпоредбата на чл.6 от Регламент № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 52, § 1 б.б
от Регламента, когато изискванията за получаване на обезщетения не са били
изпълнени изключително съгласно националното право обезщетението се изчислява
чрез определяне на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер
(пропорционално обезщетение), както следва:i) теоретичният размер на
обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да
претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване,
които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са
били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на
отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не
зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за
теоретичния размер;ii) компетентната институция определя след това
пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер
съотношението между продължителността на периодите, завършени преди
настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата
продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно
законодателствата на всички държави-членки по случая.
В настоящия случай не е
определен теоретичен размер на пенсията. Преди да се достигне до приложението
на чл.70, ал.13 от КСО, съгласно който размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от
минималния размер, определен със ЗДОО, ответникът е следвало да определи
размерът на пенсията при спазване на правилата в чл.70 от КСО и ако този размер
е под минималния, указан в чл.70, ал.12 от КСО да го приравни към него. Ако
определеният размер е по-висок от минималния тогава той ще е теоретичния размер
към който ще се отнесат продължителността на периодите от придобития
осигурителен стаж.
Разпоредбата на чл. 52, § 1 б.б от Регламента напълно
кореспондира с нормата на чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), според която при пенсии по европейски регламент,
когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от РБ, е по-малък
от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, само
когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с
осигурителния стаж, придобит в РБългария. Предвид на което при недостатъчен осигурителен
стаж в Република България на жалбоподателят не следва да получава пенсия в
пълния й минимален размер, а при съобразяване с принципа на пропорционално обезщетение .
При съобразяване на
въведения принцип за определяне на пропорционално обезщетение правилно
решаващият орган е определил съотношението между продължителността на периодите
на територията на Република България отнесен към цялата продължителност на
периодите, завършени преди настъпването на риска- в случая навършване на
възраст за пенсиониране. Това съотношение е определно като стажът от години е
превърнат в месеци, при което 144 месеца е придобития стаж в РБългария, а 587
месеца е общия стаж, в която цифра е включен стажът, придобит стаж в РБългария и стажът, придобит
стаж в РГермания, но теоретичния
размер на пенсията не е определен в съответствие с правилата в чл.70 от КСО. В
този смисъл принципът за определяне на пропорционално обезщетение е правилно
приложен, но при неправилно приложена методика за определяне на теоретичния
размер на пенсията, който би могъл да е различен от минималния, въз основа на
който е изчислена пенсията.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че оспореното решение е валидно, издадено от компетеннтен орган,
при спазване на изискванията за форма, процесуалните правила, но в нарушение на
материалния закон, което налага неговата
отмяна.
При този изход на спора,
а именно основателността на оспорването, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, но поради липса на направено
искане не се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.Ц., с адрес: ***,
решение № 1012-02-385#1 от 16.12.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-
Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 6 от 21.10.2022 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Бургас за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-02-1665/01.07.2022 г. на
И.П.Ц., за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
решението.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: