№ 7
гр. Пазарджик , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана И. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500263 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателката Р. Й. Х., редовно призована не се явява.
Ответникът по въззивната жалба Първа инвестиционна банка АД,
редовно призован, не изпраща представител.
Постъпила е молба от адв.М. в която посочва ,че поради насрочено за
днес заседание по НОХД по описа на Окръжен съд Пловдив при условия на
задължително явяване на подсъдимия и на адвоката, като негов защитник не
може да се яви в днешното съдебно заседание. Заявява ,че поддържа
въззивната жалба. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №260327 от 30.12.2020г., постановено по гр.д.№4940/2019
год., Пазарджишкия районен съд е признал за установено, на основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Р. Й. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Дунав” № 3, дължи на „Първа
1
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, следните суми по
Договор за банков кредит № 0461_Х)-К-000628/16.07.2012 г., а именно:
сумата от 1166,18 евро - просрочена главница и сумата от 263,29 евро -
договорна лихва, начислена съгласно раздел II, т. 4 от договора за кредит, за
периода от 20.06.2016 г. до 20.07.2019 г., включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.09.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за договорна лихва за
разликата над присъдения размер от 263,29 евро до претендирания размер от
316,95 евро, както и иска за наказателна лихва, начислена съгласно раздел II,
т. 10 от договора за кредит, в размер на 556,13 евро, за периода от 20.10.2015
г. до 04.09.2019 г., включително, за които суми в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
3560/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪДИЛ е Р. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Дунав” № 3, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на
379,39 лв. (триста седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки) -
разноски в заповедното производство и в исковото производство.
ОСЪДИЛ е „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, да
заплати на Р. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Дунав” № 3,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 254,17 лв. (двеста
петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) - разноски в исковото
производство.
Решението се обжалва в срок с въззивна жалба от Р. Й. Х., чрез
пълномощникът й адв.С.Н. М. в отхвърлителната част. На първо място счита,
че неправилно съдът е приел, че предходния договор за кредитна карта от
14.02.2007г и неговата твърдяна недействителност е неотносим към
действителността на Договор за банков креди от 16.07.2012 г въпрос, тъй като
това били отделни правоотношения и с договора от 2012г се рефинансирал
стария договор от 2007г. Съгласно легалното определение на договора за
2
банков кредит в разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ с този вид договор банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Въз основа на
тълкуването на разпоредбата на чл.430 от ТЗ се достига до извод, че по своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Цитира се съдебна
практика. Счита за неправилни изводите на първата инстанция, че двата
договора обуславят две различни правоотношения.
На следващо място недействителността на основание чл.14 от ЗПК
/отм/ поради неспазване на императивната разпоредба на чл.7 от ЗПК /отм/ на
договора за кредитна карта от 14.02.2007г обуславя и основателността на
направеното с отговора на исковата молба съдебно прихващане до размера на
2269 лева, представляващи платени без основание на кредитната институция
суми за погасяване на несъществуващи задължения по договор за кредитна
карта от 14.02.2007г на Р. Й. Х..Съгласно приетата по делото експертизата
/трета част от нея/ платеното от доверителката ми по договора за кредитна
карта възлиза на 2269 лева, която сума поради недействителността на
договора е получена без основание от ищеца и следва да бъде върната
обратно.
На следващо място счита за неправилни изводите на първата инстанция
за това, че в конкретния случай и в резултат на двата договора не е налице
анатоцизъм и нарушаване правата на потребителя съответно противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Първата инстанция е приела, че с договора от
16.07.2012г представлява договор за рефинансиране, който не е забранен от
закона и е често срещан в търговския оборот.
В обективното законодателство уредба на договор за рефинансиране
липсва, липсва и правна уредба, поради което и следва да се приеме, че това е
вид ненаименован договор.Начисляването на лихва върху лихва в конкретния
случай се обосновава с това, че с отпуснатата заемна сума с договора за
кредит са погасени задължения на потребителя към същата банка по договор
за кредитна карта от 14.02.2007г, които задължения не са и конкретизирани в
квалифицирания от съда договор за рефинансиране. Предвид използваното в
3
договора от 2012г множествено число - задължения, се достига до извод, че
задължението не е било само за главница, но и за натрупани лихви.
Последните в резултат на договора от 16.07.2012г се трансформират в
главница по новия договор, по който се олихвяват отново с възнаградителна и
евентуално наказателна лихва. Наличието на анатоцизъм се установява и от
експертното заключение, от което е видно, че задълженията за лихви е
преоформено в нов кредит /процесния/, по който кредит старите лихви са
преобразувани в главница и отново олихвявани. Счита за недължими
възнаградителни лихви по договора 2012г, а самото наличие на анатоцизъм и
недействителността на възнаградителните лихви по договора за банков
кредит от 2012г обосновават и основателността на евентуално заявеното
съдебно прихващане с вземането на Р. Й. Х., за платени без основание на
кредитната институция суми за погасяване на несъществуващи задължения за
възнаградителна лихва.
Искането е да се отмени решението и се отхвърлят исковете изцяло като
неоснователни. Претендират се разноски в пълен размер и за настоящата
въззивна инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор от “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД. Счита възраженията изложени във
въззивната жалба на ответника за неоснователни и необосновани и правилни
и законосъобразни изводите на първоинстанционни съд. Необосновани били
твърденията за недействителност на договора за кредит, предмет на
настоящето производство. Съгласно представените писмени доказателства и
съдебно счетоводна експертиза ясно се установило усвояването на
предоставената от Банката сума по разплащателната сметка на
Кредитополучателя. Счита изцяло правилни обосновани и законосъобразни
изводите на първоинстанционния съд относно наведеното от ответника
възражение, които подкрепям напълно. Твърди ,че договорът за кредит може
да бъде сключен с предмет погасяване на заемни задължения на
кредитополучателите или на трети лица в същата банкова институция, в друга
банка или към трети правен субект. Договорът, включително и когато е
сключен за погасяване на задължение към същата банка, представлява ново,
самостоятелно правоотношение, защото се отличава от предишното по
основание и предмет, и между страните се въвеждат нови договорки относно
съществените условия на правоотношението. В случая били налице две
4
различни облигационни правоотношения, по всяко от които
кредитополучателят на отделно основание дължи заплащане на
възнаграждение за предоставената финансова услуга. Твърди също така , че
делото не се установило по време на действие на договора за кредитна карта
да е променян едностранно от банката договореният в т. 6 от договора лихвен
процент. Същият не е прекомерен и доколкото няма спор, че ответницата е
усвоила кредитния лимит по договора за кредитна карта за нея е възникнало
задължението да плати възнаградителна лихва на банката за предоставения
овърдрафт, представляваща цената на предоставената финансова услуга по
сделка с потребител, която е една от основните характеристика на договора за
банков кредит, ето защо неоснователно и бланкетно е възражението за
нищожност на договора за кредитна карта.
Искането е да се отхвърли въззивна жалба, като неоснователна и
неосновата и се потвърди първоинстанционното решение като изцяло
правилно, обосновано и законосъобразно.
Постъпила е частна жалба от Р. Й. Х., чрез адв.
С.Н. против Определение № 260099 от 09.02.2021г по гр.дело № 4940 от
2019г. на Районен съд - Пазарджик, по силата на което е отказано изменение в
частта на разноските Решение № 260327 от 30.12.2020г по гр.дело № 4940 от
2019г. на Районен съд - Пазарджик за приемане пълния размер на
договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
както и за допълване в частта за разноските на Решение № 260327 от
30.12.2020г по гр.дело № 4940 от 2019г. на Районен съд - Пазарджик като
присъдите сторените от Р.Х. съдебни разноски в заповедното производство в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Счита за несправедливо с
оглед продължителността и с оглед на положения труд по делото
договореното и заплатеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено от
800 лева на 600 лева. По делото били проведени няколко съдебни заседания с
искания за допълнителни експертни заключения и допълване на същите,
поради което отлагането на делото не е само по причина поради
непредставяне на заключение в срок, но и поради възражения от страна на
ответника поради непълнота в същото. Освен това по делото са приети
фактически три експертни заключения, а в същото време са направени от
доверителката ми редица възражения против иска, включително и три
5
възражения за съдебна компенсация, поради което и делото се отличава с
усложненост относно предмета му, тъй като възражението за съдебно
прихващане се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита продължителността
на делото, поставените в него правни и фактически въпроси и направените
възражения за съдебна компенсация да обосновават справедливост и
обоснованост на заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 800
лева, което дори не е в двукратен размер на установеното в Наредбата
минимално такова. На следващо място се установява безспорно, че към
подаденото възражение по чл.414 от ГПК е поискано присъждане и на
адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 300
лева. Сочи се съдебна практика.
Искането е да се определи определението и се постанови ново такова,
по силата на което да измени в частта за разноските решеинето на РС, като
съдът присъди в пълен размер адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева и допълни в частта за разноските решението на РС и присъди платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното производство,
след което да определите отговорността за съдебни разноски по
съразмерност. Претендирам съдебни разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6
7