№ 588
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504197 по описа за 2020 година
С Решение № 260923 от 02.11.2020г., постановено по гр.д.№ 9825/
2018г., І-16 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил Прокуратурата на
Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Г. Н.
Х. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.06.2016г. до окончателното изплащане, и сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноски за
производството в размер на 10 лв., и адвокатско възна граждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 1 730лв. по реда на чл.38,
ал.2 ЗА, като е отхвърлил иска за обезщетение на неимущест вени вреди за
разликата до пълния претендиран размер от 35 000лв.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част
на иска за обезщетяване на неимуществените вреди, а от ответника – в
уважената част на иска за обезщетение на имуществените вреди, ведно с
присъдената законна лихва, с подробно изложени съображения в обстоятел
ствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде бен
акт.
1
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след
ното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно ос
нование чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за имуще
ствени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвине
ние в извършване на престъпление, за което воденото срещу ищеца наказа
телно производство е прекратено. В частта на присъденото обезщетение от
6 000 лв. за неимуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в си
ла.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро бен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са на лице
предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на дър
жавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение
срещу ищеца за престъпление от общ характер, производството по което е
прекратено поради недоказаност на обвинението. По възражението на ответ
ника за липса на влязъл в сила акт на обвинението, е прието, че от съдържа
нието на чл.243, ал.10 и чл.243, ал.6,т.1 и т.2 от НПК е изводимо, че про
курорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл.243, ал.3 НПК,
тъй като може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалван. Съгласно чл.412, ал.2 НПК същият не е сред актовете, които влизат
в сила. Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказа телното
производство в смисъла на т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
претендиращо вредите по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, и лицето да не е по- искало
наказателното производство да продължи и то да завърши с оправда телна
присъда, като от датата на прекратяването се дължи и законна лихва за
забава.
При обосноваване размера на претенцията за неимуществени вреди
съдът е съобразил вида и характера на обвинението, което е „тежко“ по сми
съла на чл.93,т.7 НК; продължителността на наказателното производство- три
години; периода на лишаване от свобода – общо 3 месеца и 21 дни; взе тите
мерки за процесуална принуда, както и показанията на св. Х.а, съпруга на
ищеца, ценени при условията на чл.172 ГПК. Отчетено е, че в същия период
срещу ищеца са водни няколко наказателни производства, като с присъда по
нохд № 9895/2001г. на СРС, в сила от 15.04.2005г. е приз нат за виновен за
престъпление по чл.213а ал.1 НК и е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е от ложено на
основание чл.66 от НК за срок от 3 години. За основателен и до казан по
размер е приет искът за обезщетяване на имуществени вреди, пред
ставляващи отнета в полза на държавата парична гаранция от 5 000 лв.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на данни, обосно
ваващи отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.
По делото категорично са установени елементите на фактическия със
тав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лицето
2
обвинение за умишлено престъпление, наказателното производство по кое то
е прекратено, поради недоказаност на обвиненията, което е предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ,
която е повдигнала обвинението.
По жалбата на ищеца срещу отхвърлителната част на претенцията за
обезщетение на неимуществените вреди, намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на при
чинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобразно дейст
вително претърпените вреди от ищеца, болки и страдания, преценени с ог лед
общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД /т.11 от ТР №3/2005 на
ОСГК/.
Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за
съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на нака
зателното производство.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелст ва:
тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъп ление
по чл. 220, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.20,ал.4 от НК – за това, че като по магач, в
качеството му на длъжностно лице, е участвал в сключването на неизгодна за
„Напоителни системи“ ЕАД сделка, за което е предвидено нака зание
„лишаване от свобода от 3 до 10 години“; посочената в исковата мол ба и
установена продължителност на наказателното преследване - от 30.09. 2013г.,
когато е образувано досъдебното производство, до 14.06.2016г., кога то е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното произ
водство, или около две години и десет месеца; взетите мерки за неотклоне
ние и тяхната продължителност – „задържане под стража – общо три месе ца
и 21 дни; наложената „забрана за напускане пределите на РБ“ в продъл жение
на два месеца и половина; медийното оповестяване на обвинението.
Свидетелката Х.а, съпруга на ищеца, сочи, че заради задържа нето му
под стража, е пропуснал важно изложение в Дюселдорф, касаещо предмета на
дейност на семейната им фирма; имал усещането, че всичко е целенасочено,
да се опетни името му; било кошмарно изживяване, бил за държан по време
на новогодишните празници, нечовешко отношение на слу жителите от
следствения арест; имали значителен отлив на клиенти; похар чили много
пари по гаранции и адвокати; след ареста бил неадекватен, сри нат,
отслабнал, стряскал се нощно време, променил се, станал нервен; статиите
също му се отразявали зле.
Настоящият състав кредитира свидетелските показания, тъй като оче
видно са преки и непосредствени, не са в противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал.
От представената от ответника справка от ЕИСПП се установява, че
3
срещу ищеца са водени още две наказателни производства. С присъда по
НОХД № 9895/2001г. на СРС, в сила от 15.04.2005г. е признат за виновен за
престъпление по чл.213а ал.1 НК и осъден на „лишаване от свобода за срок от
2 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 НК за срок
от 3 години“. В периода на процесното производство срещу ищеца са били
повдигнати обвинение по чл.196 а НК за кражба в особено големи раз мери,
по което е оправдан с влязла в сила присъда на 21.11.2014г. и по чл.144, ал.3
НК – закана с убийство, образувано на 19.09.2009г., за което в справката е
отразено, че е „активно“.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 33 години към
момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото обви
нение, което е за тежко престъпление от общ характер; общата продължи
телност на наказателното производство от; наложената и изтърпяна от ище
ца мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила три месеца и
21 дни, както и наложената „забрана за напускане пределите на РБ“ в про
дължение на два месеца и половина; продължителността от около две годи
ни и десет месеца на цялото производство, която съдът намира за разумна с
оглед фактическата и правна сложност на производството, по което са пов
дигнати обвинения срещу три лица; претърпените от ищеца тревоги, притес
нения и грижи във връзка с обвинението; факта на медийното оповестяване на
обвинението, споделя извода, че сумата от 6 000 лв. е справедливо обез
щетение на неимуществените вреди, получени вследствие на незаконното
обвинение. За да не уважи жалбата на ищеца, съдът съобрази, че няма твър
дения, съответно надлежни данни за влошаване на здравословното му съ
стояние в следствие на репресията; наказателното преследване е приключи
ло само в досъдебната фаза на наказателния процес и не е внасян обвини
телен акт в съда срещу ищеца, като същото е водено срещу няколко лица и
най-вече обстоятелството, че е бил осъден, макар и осем години преди про
цесното обвинение, което е злепоставящ личните му качества факт, както и
паралелните на настоящото други две наказателни производства, във връзка с
които ищецът неминуемо също е търпял притеснения и душевни страда ния,
като психическите изживявания от разглежданото обвинение не могат да се
разграничат от тези във връзка с останалите производства, които са за
почнали по-рано, което се отразява на размера на обезщетението.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението досежно
уважаването на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на
6 000 лв. следва да се потвърди.
По жалбата на Прокуратурата на РБ срещу решението в частта на при
съденото обезщетение за имуществени вреди, намира следното: Оплаква
нията във въззивната жалба на ответника са за неправилност на решението, с
което е уважена претенцията, поради несъобразяване, че отнемането на па
ричната гаранция не е в резултат на действия, извършени от Прокуратурата, а
се дължи на недобросъвестно поведение на обвиняемия и е наложена с цел да
4
се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление или да
осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.
Релевантни за спора са следните данни: С Постановление от 10.12.
2013г. прокурор при СРП е постановил принудителното довеждане на обв. Х.
в сградата на СРС на 11.12.2013г. с оглед внасяне на предложе ние по реда на
чл.66, ал.1 НПК. В мотивационната част е констатирано, че с Определение на
СГС от 15.10.2013г. спрямо обвиняемия е взета марка за не- отклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 5000 лв., която е внесена. Като об стоятелства,
обосноваващи искането по чл.66, ал.1 НПК за замяна на нало жената мярка за
неотклонение в по-тежка такава, а именно „Задържане под стража“, са
приложени към преписката доказателства – протокол за разпит на защитен
свидетел и два броя справки от ДАНС, с гриф „поверително“, от които било
видно, че обв. Х. възнамерява да осуети наказателното производство, като се
укрие от органите на досъдебното производство, като напусне пределите на
страната и се укрие в чужда държава – ЮАР, с която България няма взаимна
спогодба за екстрадиране. Същевременно е конста тирано, че обв. Х. е с
установен по делото адрес и се е явявал, кога то е бил призован от
разследващия орган. Внесеното в СРС на 11.12.2013г. искане на прокурора по
чл.66 ал.1 НПК е оставено без уважение с про токолно определение от с.з. на
11.12.2013г., на което ищецът, в качеството му на обвиняем, е присъствал. В
изложението си представителят на СРП отново е подчертал, че „до този
момент обвиняемият Х. има безу пречно процедурно поведение – същият не
се е укрил от органите на досъ дебно производство". За да остави искането
без уважение, съставът на СРС е приел, че паричната гаранция е внесена; че с
Постановление на СРП от 31.10.2013г. на обвиняемия е наложена забрана да
напуска пределите на Р България; че се е явявал лично и със защитника си във
всички случаи, ко гато е бил призоваван; че не се установява да е напускал
известния по де лото адрес. Досежно протокола за разпит на защитен
свидетел, на който се позовава прокурорът, е прието, че същият не съдържа
никакви конкретни факти, които да бъдат свързани с личността на
обвиняемия Х., как то и че само по себе си изразяването на намерение за
извършване на дейст вия, насочени към нарушаване на взетата спрямо
обвиняемото лице мярка за неотклонение не представлява нарушение на
същата, като предпоставка по чл.66, ал.1 от НПК. С протоколно определение
от 17.12.2013г., на което ище цът отново е присъствал лично, въззивен състав
на СГС е уважил подаде ния от прокуратурата частен протест, като е
постановил отменяне на Опре деление от 11.12.2013г. на СРС и е определил
вземане по отношение на обв. Х. мярка за неотклонение "Задържане под
стража“. Със същото е от нета в полза на Държавата определената по
отношение на обв. Х. парична гаранция в размер на 5 000 лв. Определението е
постановено при не променена фактическа обстановка досежно релевантните
за преценка пред поставките на чл.66, ал.1 данни. Съдът е приел наличието на
„сериозна ин диция за наличие на недобросъвестно процесуално поведение,
което се трансформира в реална опасност от укриване и препятстване
развитието на наказателното производство“. Обсъдената тежест на
повдигнатото обвине ние е мотивирало въззивният състав да приеме, че са
налице действия към неизпълнение на определената мярка за неотклонение и
наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие.
Жалбата е неоснователна по следните съображения: Незаконността на
повдигнатото обвинение, установена с влязъл в сила съдебен акт, обуславя
5
незаконност и на отделните процесуални действия. Ако увреждането е при
чинено изключително по вина на пострадалия, обезщетение не се дължи
/чл.5,ал.1 ЗОДОВ/. Предпоставките за отнемане на паричната гаранция в
полза на държавата по чл.66,ал.2 НПК са лимитативно изброени в ал.1 на
текста хипотези, а именно: - неявяване пред съответния орган без уважи телни
причини, или промяна на местоживеенето, без да го уведоми за това, или
нарушение на взетата мярка. По делото няма твърдения, съответно и
доказателства, ищецът, имащ качеството на обвиняем, да е реализирал ня кой
от фактическите състави на посочените хипотези на чл.66,ал.1 НПК. Такова
поведение не е установено и от съдебните състави, разглеждали ис кането на
прокуратурата по чл.66 НПК. Нещо повече, представителят на про куратурата
през цялото време е твърдял, че обвиняемият Х. има „бе зупречно
процесуално поведение“. Следователно, по делото липсва уста новено по
надлежен начин поведение от страна на ищеца, което обективно да е
причинило увреждането, изразяващо се в претърпяната имуществена вреда.
Отнемането на паричната сума безспорно представлява имуществена вреда
под формата на загуба в имуществото на ищеца, подлежаща на обез щетение.
При тези данни, настоящият състав споделя крайния извод на пър
востепенния съд за основателност на претенцията, поради което решението и
в тази част следва да се потвърди.
При този изход на спора, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 5.00
лв., и на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗА в размер на 228 лв., съобразно потвърдената, обжалвана от ответника част
от решението, а именно за 5000 лв. спрямо обжалвания размер на
претенциите за 34 000 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260923 от 02.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 9825/ 2018г., І-16 състав на Софийски градски съд, ГО.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на осно
вание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Н. Д. възнаграждение за въз зивното
производство в размер на 228 лв. и на Г. Н. Х. разноски в размер на 5.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
6
Председател: Членове : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7