Решение по дело №782/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 36

 

гр. Пловдив, 31.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІI граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

                                                                               ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

при участието на секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев въззивно търговско дело № 782/2019 г., намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.А.Ч., ЕГН **********,*** против Решение № 572/17.10.2019г., постановено по търг.дело №697/2018 на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която се отхвърля като неоснователен иска му осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на П.А.Ч., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н.- запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“ с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., за разликата над уважения размер от 8000 лв, до пълния предявен размер от 60 000 лв.

В жалбата се твърди, че в посочената част, първоинстанционно решение е неправилно и необосновано, за които оплаквания са изложени конкретни съображения. Поддържа се, че при определяне на справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение, първоинстанционният съд не е съобразил принципа по чл.52 ЗЗД, като е присъдил на ищеца такова в размер на само 8000 лв. Оспорва се обосноваността и законосъобразността на тази преценка, като се излагат аргументи, че при определяне на същия, освен периодът от 2-3 месеца, през който травмата на ръката на ищеца му е причинила затруднения, следва да се вземе предвид и фактът, че ищецът се е подлагал и на физиотерапевтични процедури, който неправилно първоинстанционният съд приел за недоказан. Освен това, според жалбоподателя, получените вследствие ПТП частичен п. в дясно и п. излив в дясно не са протекли без усложнения, както неправилно приел окръжния съд, което се установявало от приетата по делото медицинска документация от рентгенографски изследвания на ищеца на 07.03.16г. и 09.03.19г. Жалбоподателят поддържа  също, че при определяне справедливи размер на дължимото обезщетение, следва да се съобразят и здравословните последици от причинените му увреждания, изразяващи се в непостоянна болка в гривнената става и гърдите при застудяване и физически натоварвания, възрастта му, липсата на предходни заболявания, физическото и емоционалното му състояние понастоящем, както и социално икономическата конюнктура.

В заключение, в жалбата се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявения срещу ответника иск до пълния му размер от 60000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и да се присъдят разноските по делото.

В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника З.“Б.И.“АД, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъдения на ищеца размер на обезщетение е адекватен и съответства на чл.52 ЗЗД и доказателства по делото.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата, Пловдивският апелативен съд прие следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца застрахователно обезщетение от 60000 лв за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен пневмотораск в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н. - запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“ с рег. № * РА, застрахован за риск „ГО“ при З. „Б.И.“ АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г.

По фактите относно настъпване на въпросното ПТП на посочените дата, място, с посочените участници, механизъм, относно получените като пряко следствие от същото телесни увреждания от ищеца, както и относно наличието на валидна застраховка ГО към датата на ПТП за виновния водач на л.а. О.К. М. Г. Й., с въззивната жалба не са направени възражения, поради което и същите не подлежат на преразглеждане от въззивната инстанция, така, както са установени в обжалваното решение.

С оглед възраженията в жалбата, спорен се явява въпросът относно справедливия размер на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който първоинстанционният съд е определил в размер на 8000 лв.

Във връзка с направените с жалбата възражения, съдът взе предвид, че според неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), прието пред първата инстанция, вследствие на претърпяното ПТП, на ищеца са причинени контузия на гръдния кош и корема, счупване на лявата л.к.на ръката, частичен пневмотораск в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията.

Съгласно заключението, счупването на лъчевата кост на типично място на лява ръка е довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок, по-голям от 30 дни. Посочено е, че консервативното лечение при счупване на лявата л.к.в дисталната част се извършва с гипсова превръзка за 30-35 дни, след свалянето на гипсовата превръзка за възстановяване на движенията и функциите е необходимо физиотерапия и раздвижване за около един до два месеца според конкретния случай.

Според СМЕ, частичният п. и п. излив вдясно са протекли без усложнения и се преценяват като разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Същите се възстановяват за около два месеца, като е необходимо приемане на антибиотици и аналгетици. По време на разстроеното здраве и възстановителния процес, пострадалият е временно нетрудоспособен, като продължителността на нетрудоспособността се определя от лекарска комисия, на която пострадалият трябва да се яви лично

Съгласно заключението, последица от причинените увреждания – счупване на лява л.к.в дисталната част, частичен п. и п. излив в дясно и охлузване на главата и шията, може да бъде непостоянна болка в гривнената става и гърдите, която се появява при физическо натоварване и при застудяване на времето, в които случаи се налага приемане на аналгетици и физиотерапия, като с времето болките изчезват.

Според СМЕ, останалите травматични увреждания (т.е. охлузванията по главата и по шията) са причинили на ищеца болки и страдания без разстройство на здравето. 

Според показанията на допуснатите пред първата инстанция свидетели А. Г. и А.Б., непосредствено след ПТП, ищецът е бил силно стресиран и неадекватен, изпитвал болки и страдания, причинени му от травматичните увреждания – счупена дясна ръка и контузия на гръдния кош. Свидетелите посочват, че след като е приключил възстановителния процес, ищецът е продължил да бъде стресиран, напрегнат и раздразнителен. Оплаквал се от болки в ръката и в гърдите, които се проявявали, когато времето застуди. Показанията им в тази част са в резултат на непосредствени впечатления, като се подкрепят и от заключението на СМЕ, според което, последица от причинените увреждания – счупване на лява л.к.в дисталната част, частичен п. и п. излив в дясно и охлузване на главата и шията, може да бъде непостоянна болка в гривнената става и гърдите, която се появява при физическо натоварване и при застудяване на времето. Затова, съдът ги кредитира като обективни и безпротиворечиви.

Съдът обаче не кредитира показанията им относно това, че ищецът имал пукната глава и шевове на главата, както и че цяла зима не ходи на работа и е в болнични заради болките, които изпитва от травмите от катастрофата, тъй като същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. От представената по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице по приетата СМЕ не се установява ищецът да е имал травматични увреждания на главата, които да са наложили поставяне на шевове, както и увреждания на долен крайник и на дясната ръка, които да са с по-интензивен характер, отличаващ ги от натъртвания и охлузвания. По делото също така не са ангажирани доказателства от ищеца, че по време на зимните периоди след инцидента, е бил временно неработоспособен и е ползвал отпуск за временна неработоспособност, заради претърпените от ПТП телесни увреждания. Не са представени нито издадени болнични листове на ищеца, нито други  медицински документи от лекарски комисии във връзка установена негова неработоспособност, както и нейната продължителност. Липсват доказателства и за извършени през първоначалния възстановителен период от 2-3 месеца след ПТП, както и след това, прегледи и изследвания на ищеца, свидетелстващи за по-дълъг период на възстановяване, както и за усложнения на претърпените травми. В тази връзка, приетата по делото медицинска документация от рентгенографски изследвания на ищеца на 07.03.16г. и 09.03.19г. касае състоянието на ищеца в около 7-8 дена след ПТП, поради което и не може да се възприеме тезата в жалбата, че същите доказват настъпили усложнения на получените от ищеца частичен п. вдясно и п. излив. До такъв извод не е стигнало и вещото лице, изготвило СМЕ, според което, ищецът е изписан на 11.03.2016г. в подобрено състояние.

По отношение въпроса за справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Критерият „справедливост“ по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото на пострадалите обезщетение не е абстрактен и следва да се преценя във всеки конкретен случай, с оглед обективно съществуващите, конкретни обстоятелства, за които са събрани доказателства по делото.

В настоящия случай, с оглед установената фактическа обстановка, при която ищецът е получил процесните телесни увреждания, съдът намира, че самото ПТП е било силно травмиращо и стресиращо за него. Според показанията на свидетелите, ищецът още не се е възстановил от преживяното, често е напрегнат и лесно се стряска, а при застудяване изпитва болки в лявата ръка и гърдите. Според неоспореното заключение на СМЕ, консервативното лечение при счупване на лявата л.к.в дисталната част се извършва с гипсова превръзка за 30-35 дни, а след свалянето на гипсовата превръзка, за възстановяването на движенията и функциите на ръката е необходима физиотерапия и раздвижване за около 1-2 месеца. Следователно, общият период на възстановяване на ищеца от претърпените телесни увреждания е бил около 3 месеца. В случая, следва да се има предвид обаче, че по делото се установява, че след като е приключил възстановителния процес, ищецът е продължил да бъде стресиран, напрегнат и раздразнителен, оплаквал се от болки в ръката и в гърдите, които се проявявали, когато времето застуди и за които няма данни да са отшумели. Следователно, негативните преживявания от претърпените телесни увреждания са продължили доста след 3 месечния период на възстановяване и което е по-лошо, очевидно окончателното отшумяване на болките в ръката и в гърдите още не е настъпило и може и въобще да не настъпи, при положение, че се проявяват при всяко застудяване. Това, от своя страна, означава, че макар болките и страданията на ищеца да са намалели като интензитет след приключване на 3-месечния възстановителен период, те още не са напълно отшумели. В случая, следва да се вземе предвид и факта, че по делото няма ангажирани доказателства, ищецът да е имал предходни увреждания на засегнатите зони от тялото вследствие ПТП, поради което и негативните, още незатихнали последици от претърпяните травми на ръката и гърдите неминуемо засягат по-нататъшния му начин на живот, който е съпътстван с болки в тези органи и затруднения в ежедневието и работния процес.

Предвид горното, съдът намира, че справедливият размер на дължимото се на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди е от 30000 лв, за която сума се явява основателен предявеният иск, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.03.2016г. до окончателното изплащане. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 60000 лв, искът е неоснователен. Както се посочи, интензитетът на претърпените неимуществени вреди е бил най-силен основно в периода непосредствено след ПТП, а от медицинска гледна точка, ищецът като цяло се е възстановил от уврежданията в рамките на 3 месеца след ПТП. След този период, невъзстановени са останали единствено проявяващите се при студ болки в областта на ръката и гърдите. Според съда, присъденият размер от 30000 лв съответства на обществено-икономическото положение в страна, както и на общественото разбиране за справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в подобни случаи, като обезщетение в по-голям размер не би било справедливо по см на чл.52 ЗЗД.

Ето защо, първоинстанционно решение ще бъде отменено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска на П.А.Ч. за осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н. - запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“, с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., за разликата над уважения размер от 8000 лв, до сумата от 30000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане, вместо което ще бъде осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на П.А.Ч., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н.- запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“ с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., в размер на 22000 лв, явяващи се за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 8000 лв, до общия размер на дължимото се на ищеца на П.А.Ч. обезщетение от 30000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане. За разликата над сумата от общо 30000 лв, до пълния предявен размер от 60 000 лв, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради което, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 30000 лв, до пълния предявен размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане, като правилно и законосъобразно.

Горното налага първоинстанционното решение да се отмени и в частта за разноските пред окръжния съд, които ищецът е осъден да заплати на ответника, за разликата над сумата от 1538 лв (50 % от разноските за адв. хонорар, депозити за екпертиза и за свидетел), до пълния присъден в полза на ответника размер от 2645,36 лв

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноските по делото съразмерно с уважената част от иска. Дължимото пред първата инстанция възнаграждение на представлявалия ищеца, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, мл. адвокат М.Б. е било в размер на 2330 лв, поради което, с оглед изхода на делото, й се следват 1165 лв. Тъй като окръжният съд й е присъдил 302,90 лв, следва да бъде осъден ответника да заплати на мл. адвокат М. Б., на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, още 862,10 лв адвокатско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция, ищецът е бил представляван от адв.Д.С., с която е сключил договор за правна защита съдействие, в който е уговорено, че защитата се осъществява безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Дължимото на адвоката на ищеца възнаграждение за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес от 52000 лв, е в размер на 2090 лв, определен към минимума по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С въззивното решение, на ищеца са присъдени още 22000 лв, а за остатъкът до 52000 лв, първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено. Следователно, на адв.Д.С., представлявала представлявала ищеца, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ще бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 884,23 лв, което ответникът З. „Б.И.“ АД, ЕИК * ще бъде осъден да й заплати. В тази връзка, направеното от последния възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението е определен към минимума по наредбата.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските съобразно отхвърлената част от исковете. По делото е представен е договор за правна защита и съдействие по в.т.дело №782/2019г. на Апелативен съд-Пловдив, в който между дружеството и адв.М. Г., осъществявал представителството на същото пред настоящата инстанция, е уговорено възнаграждение от 3000 лв без ДДС, с отразяване, че е платено изцяло в брой. От другата страна е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за основателно. Въззивното производство се е развило в едно заседание, без усложнение и събиране на доказателства, както и без особена фактическа и правна сложност на спор, който е касаел единствено справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение. При това положение, съдът намира възражението за прекомерност на платеното възнаграждение за основателно, поради което на ответника ще се присъди адвокатско възнаграждение съобразно минималния размер по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което, с оглед обжалваемия интерес, е от 2090 лв. Ето защо, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на ответникът ще се присъдят 1191,30 лв за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, които ищецът ще бъде осъден да му заплати.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ще бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, 880 лв допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство и 222 лв допълнително разноски за експертизи пред първата инстанция, платени от бюджета на съда, както и 436,80 лв държавна такса за въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

                                          РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 572/17.10.2019г., постановено по търг.дело №697/2018 на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска на П.А.Ч. за осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н. - запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“, с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., за разликата над уважения размер от 8000 лв, до сумата от 30000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, в която П.А.Ч., ЕГН **********,***, е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., разноски за производството по търг дело № 697/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, за разликата над сумата от 1538 лв (50 % от разноските за адв. Хонорар, депозити за САТЕ и за свидетел), до пълния присъден в полза на ответника размер от 2645,36 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на П.А.Ч., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н.- запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“ с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., в размер на 22000 лв, явяващи се за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 8000 лв, до общия размер на дължимото се на ищеца на П.А.Ч. обезщетение от 30000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572/17.10.2019г., постановено по търг.дело №697/2018 на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска на П.А.Ч. за осъждане на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на лявата л.к.на ръката, частичен п. в дясно, п. излив в дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП, състояло се на **********г., в гр. П., по ЖП н. - запад, на о.п. част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил марка и модел „О.К.“, с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „ГО“ при З.„Б.И.“АД, по застрахователна полица № **************, с покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г, за разликата над сумата от общо 30000 лв, до пълния предявен размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва от 01.03.2016г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П.А.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, сумата от 1191,30 лв за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

 ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на мл. адв. М.Б. от АК- К., със служебен адрес  гр. К., бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет.1, ап.1, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв  в размер на още 862,10 лв за производството по търг дело № 697/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на адв. Д.И.С. ***, ЕГН:**********, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на П.А.Ч. по в.търг.дело №782/2019г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв, в размер на 884,23 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, 880 лв допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство, 222 лв допълнително разноски за експертизи пред първата инстанция, платени от бюджета на съда, както и 436,80 лв държавна такса за въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: