№ 3757
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110105429 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „****”
ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.****, п.к. 1404,
бул."****" № 81В, ап.3, против А. Ц. К., ЕГН:********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Варна, бул."****" № 78 вх.Б, ет.5, с правно основание на чл.
422 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията по заповед за
изпълнение №**** от 18.11.2022г., издадена по ч.гр.д. № 14139/2022г. по
описа на ВРС, а именно, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
от 2152.58 лв., формирана както следва: сумата от 1200,00 лв./хиляда и двеста
лева/, представляваща главница по договор за кредит № **** от 18.08.2016г.,
сключен между длъжника и „****" ЕАД, като съгласно договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. вземането е прехвърлено на
„****“ ЕООД, с ЕИК ****, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 355,80 лв./триста петдесет и пет лева и осемдесет
ст./, представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена
за периода от 20.09.2016 г. до 20.11.2017 г., сумата от 596,78 лв./петстотин
деветдесет и шест лева и седемдесет и осем ст./, представляваща законна
лихва за забава по Договора за кредит за периода от 20.09.2016 г. до
23.02.2021г.
1
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2016 г. между „****” ЕАД, в
качеството си на кредитодател и А. Ц. К., с ЕГН **********, в качеството си
на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № **** на
18.08.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че
договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията
на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за
електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Твърди се, че по силата на договора ответникът е получил сумата от
1200 лв., срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски по 103,72 лева в
срок до 18.08.2016 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%.
Твърди се, че свВ Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит,
страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска
А. Ц. К., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането,
направени от „****" АД. Твърди се, че в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл.5 от
ОУ страните са постигнали съгласие А. Ц. К., с ЕГН ********** да заплаща
всички разноски, свързани с неизпълнението му.
Твърди се, че в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на
„****" АД да уведомява ответникът А. Ц. К., с ЕГН ********** за забавата
му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с
2
кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори,
да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „****" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към А.
Ц. К., с ЕГН ********** по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.****, п.к. 1404, бул.„****" № 81В, ап. 3. Твърди се, че ответникът А. Ц. К., с
ЕГН ********** е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 31.03.2021 г.
Твърди се, че ответникът А. Ц. К., с ЕГН ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита, като и към настоящия момент задължението все още
не е погасено.
Въз основа на изложеното ищецът моли за уважаване на предявените
искове, присъждане на направените разноски и прави искания по
доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който
оспорва исковите претенции като недопустими, а в условията на евентуалност
неоснователни.
Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между
страните, както и полагане на подписи от страна на ответника под процесните
Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски креди №
****/18.08.2016 г. и приложение 1 към него, Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.08.2016 г. и Приложение 1 към него, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити без дата. Оспорва се ответникът да е уведомен за прехвърлянето на
такова вземане. Релевира доводи за настъпване на погасителната давност на
всички вноски за главница и лихва.
Отправя доказателствени искания, а по същество - отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебно деловодни
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
3
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото бяха приети и приложени във вид на
заверени преписи: ОУ за предоставяне на кредити от „****“ АД, Приложение
№1 към Договор за потребителски кредит №****/ 18.08.2016 г., Приложение
№ 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, Договор за
поръчителство от 18.08.2016 г., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация потребителски кредити, договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021г., изисканото и предоставено
ч.гр.д. № 14139/2022г. по описа на ВРС, 49 състав, ведно с гр.д. № 16059/2022
г. по описа на ВРС, 49 състав, постъпил отговор от третото неучастващо по
делото лице И., че поради изтеклия срок от 5 години, не съхраняват исканата
по делото информация.
Представен е Договор за потребителски кредит №****/ 18.08.2016г. от
който се установява, че праводателят на ищеца /в качеството му на кредитор/
се е задължил да предостави на ответника /в качеството му на потребител/
кредит в размер на 1200 лв., като последният се задължава да върне сумата в
срок до 15 месеца, при фиксиран лихвен процент от 41.24% и ГПР 50 %.
Общата дължима сума по договора е 1555.80 лв.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г. между „****“ ЕАД, „****“ ЕООД и „****“ ЕООД,
Уведомление за цесия и Приложение № 1 към Договора, от които е видно, че
процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
Представени са Договор за поръчителство от 18.08.2016г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.08.2016г., които са неотносими към
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за реално изпълнение на
задължение за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за
кредит от разстояние.
4
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е
следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение
по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора; настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер;
валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на
длъжника. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са
изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл.
8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. В тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже
своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора за потребителски кредит.
Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този
закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на
потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10
ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен
носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на
доставчика.
В настоящия случай се твърди, че процесния договор между страните е
сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по
инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт
поддържан от ищеца.
С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за усвояване на отпуснатата на ответника сума по договора,
както и за начина на изчисляване на претендираните суми за възнаградителна
лихва. Ищецът не сочи доказателства и за изпълнение на задълженията му по
чл. 18 ЗПФУР.
Дори след подробните указания на съда с проекта за доклад и дадената
изрична възможност в открито съдебно заседание, ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване на тези факти. Не се установява по делото, че
отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на потребителя. Няма
5
данни за усвояването на сумата по някой от способите предвидени в Раздел VI
от Общите условия – превод по банкова сметка или предаване в брой в офис.
Не се установява и, че кредиторът е изпълнил задълженията си по чл. 18
ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и
че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Липсват положени
подписи (физически или електронни) от ответника под който и да е от
документите във връзка с кредита. Няма доказателства, че ответникът има
регистрация в платформата на „****“, че е кандидатствал за кредит, че е
поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил
необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са му изпращани
някакви имейли и т.н. Липсват доказателства за уведомяването на длъжника
за прехвърлянето на вземанията. Не са отправени доказателствени искания в
тази насока, въпреки указанията на съда. Всички представени от ищеца
документи са едностранно съставени.
Не може да намери приложение дори и чл. 23 ЗПК /за връщане на
чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото не се
доказа по делото, че сумата е била предоставена и усвоена от потребителя.
Ищецът можеше да отправи доказателствени искания за допускане на
съответните експертизи, които да установят тези факти (кандидатстването на
длъжника за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от
разстояние и усвояването на сумата), но това не беше сторено.
Ищецът не установи пълно и главно в процеса фактите, за които носи
доказателствена тежест, поради което и исковете следва да се отхвърлят
изцяло, като неоснователни.
Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА. Съдът намира, че ищцовото дружество следва да
заплати на адв.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПСБета ****" ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: град ****, бул. "****" № 81В, ап. 3, против
А. Ц. К., ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, бул."****"
6
№ 78 вх.Б, ет.5, с правно основание на чл. 422 ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение №**** от 18.11.2022г.,
издадена по ч.гр.д. № 14139/2022г. по описа на ВРС, а именно, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер от 2152.58 лв., формирана както следва:
сумата от 1200,00 лв./хиляда и двеста лева/, представляваща главница по
договор за кредит № **** от 18.08.2016г., сключен между А. Ц. К. и „****"
ЕАД, вземането по които са прехвърлени на ****" ЕООД, по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
26.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 355,80
лв./триста петдесет и пет лева и осемдесет ст./, представляваща договорна
възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 20.09.2016 г. до
20.11.2017 г., сумата от 596,78 лв./петстотин деветдесет и шест лева и
седемдесет и осем ст./, представляваща законна лихва за забава по Договора за
кредит за периода от 20.09.2016 г. до 23.02.2021г.
ОСЪЖДА "АПСБета ****" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: град ****, бул. "****" № 81В, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на адв. Р. Д. Д. с ЕГН:********** от АК-Варна, адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. на осн.чл.78, ал.3 ГПК и чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7