Р Е Ш
Е Н И Е № 82
гр.
Сливен, 17.02.20г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, III-ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
януари през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Илка Жекова, след като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1723 по описа за
Производството
е образувано по повод жалба на ЗП Р.М.В. с ЕИК *****против НП издадено Дирекция
„Инспекция по труда” – Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ налага
„Глоба” по чл. 415б от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение
на чл. 200 ал.1 т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във вр. чл. 267 ал.2 т.3 от Наредба 16-116 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата.
В съдебно заседание
административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща свой представител
– юрисконсулт, надлежно упълномощен.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство на 16.10.2019 г. на земеделския
производител Р.М.В. с обект на контрол представляващ животновъдна ферма с крави
и овце, намираща се на адрес: *****и по представени документи в Д
"ИТ" Сливен на 23.10.2019 г. е установено, че същия в качеството си на работодател по смисъла на
пар.1, т.1 от ДР на КТ не е осигурил безопасни условия на труд, като не е
организирал задължителни периодични измервания на съпротивлението на защитната
заземителна уредба на обект.
За извършената проверка е съставен
протокол ПР 1933863 от 23.10.19г., с които са дадени задължителни предписания ,
включително за отстраняване на нарушението предмет на настоящото производство
като е определен срок до 12.11.19г.
Въз основа на така установеното е
съставен АУАН и издадено НП , с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е
наложена „Глоба” по чл. 415б от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/ за нарушение на чл. 200 ал.1 т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване във вр. чл. 267 ал.2 т.3 от
Наредба 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането.
В хода на съдебното дирене са
представени протокол за контрол на импеданса № 484/10.11.19г.,протокол за
контрол на съпротивление на защитна заземителна уредба № № 484/10.11.19г. и
издаден ,въз основа на тях Сертификат за контрол№ 484/10.11.19г . от
които е видно, че даденото предписание е изпълнено,а процесното
нарушение отстранено в срок.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя и свидетелите, като последователни и напълно покриващи се с
останалите писмени и гласни доказателства. Дава вяра на писмените доказателства
приобщени по съответния процесуален ред към делото.
По делото е безспорно установено описаното
в АУАН и НП нарушение.
Така установената фактическа обстановка
е несъмнена и се доказва по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира свидетелските показания
на актосъставителя и свидетелите служители в контролния орган като безпротиворечиви и напълно допълващи се
както помежду си така и с останалия
писмен доказателствен материал .При изграждане на фактическите си
констатации съдът обсъди и приобщените по делото писмените доказателства , между които и протокол за контрол на импеданса №
484/10.11.19г.,протокол за контрол на съпротивление на защитна заземителна
уредба № № 484/10.11.19г. и издаден ,въз основа на тях Сертификат за контрол№
484/10.11.19г .
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество – основателна.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му . Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното облекло, издадена от министъра на
труда и социалните грижи и министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр.
88/1999г., изм. ДВ бр. 43/2003г., при проектирането, строежа и експлоатацията
на електрическите уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно
оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за
експлоатацията на енергопотребителите. Също така, съгласно ал.2 на чл.267 от
Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, издадена
от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването,
обн. ДВ № 26/2008г., посл. изм. ДВ бр. 24/2013г., за стационарните
електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен
проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с
периодичност, определена: 1. в проекта за електрическата уредба или за
съответната част от нея; 2. във вътрешни инструкции, които отразяват
специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и
след основен ремонт на уредбите и 3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет
години.
При извършени проверка в стопанисвания от
жалбоподателя обект по безспорен начин и
установено, че при осъществяване на дейността жалбоподателя в качеството му
на работодател не е изпълнило
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с
това, че не е осигурил извършването на измерване на импеданса „фаза – защитен
проводник“ и оценка на ефективността на зануляването на електрическите
съоръжения в проверявания обект от акредитирана лаборатория. В тази връзка с Протокол
за извършена проверка от 16.10.19г. ,приключила на 23.10.19г. е било дадено
задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, да се извърши
измерване на импеданса „фаза – защитен проводник“ и оценка на ефективността на
зануляването на електрическите консуматори, в съответствие с разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
облекло /обн. ДВ. бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за
техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./ в срок до
12.11.2019г.
Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно
заседание на актосъставителят. и на свидетеля К. и С., проверяващите длъжностни
лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
облекло, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на
енергообзавеждането /неизвършване на измерване на импеданса “фаза – защитен
проводник” и оценка на ефективността на зануляването на електрическите
консуматори/ на базата на представената им за проверка документация .
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства , съдът намира, че АНО правилно е приел за доказано по безспорен начин, че жалбоподателя, като не е осигурило
извършването на измерване на акредитирана лаборатория на импеданса на контура
“фаза-защитен проводник” и оценка ефективността на зануляването на ел.
съоръженията и ел. консуматорите на работните места в стопанисваните помещения
от предприятието, чрез бездействието си е осъществил от обективна и субективна
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение, визирано в чл.200, ал.1, т.2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр.
88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация
на енергообзавеждането /обн. ДВ бр. 26/2008г./.
Съдът счита ,че правната квалификация на извършеното е
правилна и в тази връзка не споделя
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за
неяснота и противоречивост на правната квалификация на извършеното нарушение.
Субективната страна на деянието се извлича от
конкретното поведение на нарушителя. В настоящия случай се касае за установено
по нормативен ред императивно задължение, неизпълнението на което представлява
административно нарушение от категорията на формалните такива на "просто извършване", като
наличието или липсата на вредоносни последици следва да се вземе предвид
единствено при определяне на наказанието за предвидената административно
наказателна отговорност.
Съдът ,обаче счита,че в конкретния
случай е налице отстраняване на допуснатото нарушение в срока на даденото
предписание,въпреки ,че жалбоподателят
не е уведомил за това АНО .Той от своя
страна на 19.11.19г. е съставил НП и е изпратил същото за връчване на
жалбоподателя без да извърши проверка или опит за събиране на информация дали
жалбоподателя е отстранил нарушението, съответно изпълнил даденото му
предписание в срок . Видно от протокола за извършена проверка и дадени
предписания липсва указание за
представяне на доказателства за отстраняване на нарушението пред АНО , а са
дадени само предписания за отстраняване на нарушението и срок
за изпълнението им.
По
делото се установи безспорно,че жалбоподателят е изпълнил предписанието досежно
процесното нарушение в срок ,въпреки което АНО е съставил процесното НП и вместо да
наложи санкция по чл. 415в от КТ е определил същата по чл. 413 от КТ .
Предвид горното ,съдът счита ,че обжалваното НП е незаконосъобразно
,доколкото разпоредбата на чл. 415в от НК е императивна и указва различно
наказание ,в случаите на отстраняване на допуснатите нарушения.
При
проверка на законосъобразността на НП , съдът установи още едно съществено
нарушение изразяващо се в това ,че при определяне на основанието за налагане на
глобата/дори да приемем противно на горните съждения ,че същото е наложено
правилно на основание чл. 413,ал.2 от КТ/ е допуснато процесуално нарушение изразяващо
се в посочването на две различни санкционни разпоредби ,за едно и също
нарушение. Видно от санкционната част на НП ,наказанието е определено на
основание чл.416,ал.5 в вр.чл.413,ал.2
от КТ в размер на 1500лв., след което е посоченото,че тази глоба е наложена „
по чл. 415б от КТ”.
Съгласно
разпоредбата на горепосочения текст от КТ” Работодател, длъжностно лице или
работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или
глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка за периода плюс 20 пункта.”, която норма не касае процесния казус.Това е
довело до несъответствие между
определената като нарушена правна норма и санкционна норма за това нарушение, което от
своя страна е нарушило правото на защита на жалбоподателя и налага безспорния извод незаконосъобразност на процесното НП .
Основателно и
своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Същото следва да
се определи на основание в размер на 300,00 лева, съобразно приложения по
делото договор за правна помощ .
Воден от горното и на основание чл. 63
от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-002592/19.11.2019 г. издадено Дирекция „Инспекция по труда”
– Сливен, с което на ЗП Р.М.В. с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ в в чл. 413,ал.2
от КТ е наложена „Глоба” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за
нарушение на чл. 200 ал.1 т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване във вр. чл. 267 ал.2 т.3 от Наредба 16-116
за техническата експлоатация на енергообзавеждането относно като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда” –
Сливен да заплати на Р.М.В. с ЕГН **********
като ЗП с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** е ЕГН сумата
от 300лв. представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Сливен в 14 –дневен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: