МОТИВИ към
Присъда № 260025/20.10.2020г., постановена по НОХД № 1895/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:
Плевенска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.С.И. *** с ЕГН: **********
за това, че през периода
12.11.2019 година до 30.11.2019 година в **, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай отнел
чужди движими вещи, на обща стойност 588,00 лева от владението на собственика В.Д.В.
***, без негово съгласие, са намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
На
12.11.2019 година в **, отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лева от
владението на собственика В.Д.В. ***, без негово съгласие, са намерение
противозаконно да ги присвои;
На 30.11.2019 година в **, отнел чужди движими вещи - черна кожена
чанта, на стойност 24 лева, мобилен телефон „**10“, на стойност 140 лева, СИМ
карта, на стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, на стойност 8 лева,
външна батерия за телефон, на стойност 30 лева, светло кафяв кожен портфейл, на
стойност 10 лева, парична сума в размер на 150 лева, бонус за магазин, на
стойност 20 лева, всички вещи на обща стойност 388,00 лева, от владението на В.Д.В.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
До откриване на съдебното следствие по делото
не е предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Представителят на Р. подържа
повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение. Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин,
като моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата
инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда да
определи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода в размер от 6 месеца
като съобрази лошите му характеристични данни и миналите осъждания, които са
извън осъжданията допринесли за квалифицарен на престъплението п онастоящата
писъда като извършено при условията на повторнос. Счита, че след редуциране на
опроделеното наказание с 1/3 на осн. чл. 58а от НК, същото следва да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Назначеният служебен
защитник на подсъдимия С.С.И. - адв. Б. П. от ПлАК пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подзащитния му, като по отношение вида и размера на наказанието се солидаризира със становището
на прокурора.
Подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същиат
се призна за виновни
в извършване на престъплението, за които му е повдигнато
обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Поддържа изразеното от назначения му
служебен защитник становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че съжалява за извършеното.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.И. е роден на *** ***, *, български
гражданин, с основно образование, неженен, *, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по НОХД № 1849/2019 година по
описа на Районен съд - град Плевен било одобрено споразумение, с което подсъдимият С.И. се признал за виновен в това
че на неустановен ден през периода 31.07.2018
година до 23.09.2018 година
извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63,
ал.1,т. 3 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“. Определението влязло в сила на 23.10.2019
година.
Непълнолетният подсъдим С.И. живее с
родителите си в **. На 12.11.2019 година същият се намирал в центъра на селото
заедно със свои познати, между които и свидетелят **. Около 14.00 часа подсъдимият забелязал,
че свидетелят В.В., който живеел в
същото населено място, влиза в питейно заведение, намиращо се на центъра.
Поради липсата на финансови средства
решил да отиде до дома на В.,*** и възползвайки се от отсъствието му да извърши
кражба на вещи от жилището му. В изпълнение на намисленото веднага се отправил
към къщата му, влязъл в нея през незаключената входна врата, като от портфейл,
находящ се на масичка в хола взел сумата от 200,00 лева и незабавно напуснал жилището с отнетата парична сума.
Докато пресичал улицата бил забелязан от свидетеля В., който се прибирал към
дома си. Малко по - късно обвиняемият се върнал на центъра на селото, където
все още се намирал свидетелят **, на когото разказал за извършената кражба.
На
30.11.2019 година подсъдимият се намирал в близост до къщата на свидетеля В.,
като забелязал, че последният спира с автомобил
пред дома си, слиза от превозното средство, без да го заключва и се отправя към гаража си, за да отвори
врататата му. Подсъдимият решил да извърши кражба на вещи от автомобила. В
изпълнение на намисленото бързо се приближил до превозното средство, отворил
една от вратите му и от предната дясна седалка взел черна кожена чанта,
съдържаща мобилен телефон „**10“ заедно с намиращата се в него СИМ карта, кожен
калъф за мобилен телефон, външна батерия
за телефон, светло кафяв кожен портфейл, бонус за магазин на стойност 20,00
лева и парична сума в размер на 150,00
лева, собственост на В.. След това заедно с отнетите вещи се отправил към дома
си, като по пътя взел парите и бонуса за магазин, а чантата с останалите вещи
изхвърлил. Когато подсъдимият се отдалечавал от дома на свидетеля В. бил забелязан от последния, който малко след
това установил извършената кражба. Веднага след това свидетелят В. се отправил
към дома на подсъдимия, за да поиска връщането на отнетите вещи. Бащата на подсъдимия
обаче казал, че сина му го няма и по никакъв начин не оказал съдействие на
пострадалия, за да намери вещите си.
Няколко
дни след извършената кражба подсъдимият
разказал за нея на свидетеля **, като му казал къде е изхвърлил част от вещите.
Свидетелят **ги намерил и ги върнал на свидетеля В., който го бил помолил да му
окаже съдействие за намиране на вещите.
За
извършените кражби свидетелят В. ***.
По
случая била извършена проверка и образувано настоящето досъдебно производство.
В
хода на разследването била назначена
съдебно - стокова експертиза от заключението по която се установява, че
стойността на вещите предмет престъплението към момента на извършването му
възлиза на 588,00 лева.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана,
след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
а именно – протокол за разпит на свидетеля В.Д.В.; протокол за разпит на
свидетеля **; Заключение п оназначената и ивършена съдебно-стокова експертиза; справка за съдимост №679 от 24.02.2020
година; Характеристична справка. Депозираното от подсъдимия самопризнание
в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, изброени по-горе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита,
че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на съдебно
следствие доказателства.
При така изяснените
фактически обстоятелства се установява, че с извършеното
деяние подсъдимият С.С. **е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по престъпление по чл. 195 ал. І т. 7 вр. чл. 194 ал. І вр. чл. 28 ал. І р. с чл. 26, ал. І вр. с чл. 63, ал. І,
т.3 от НК, а именно: през периода 12.11.2019 година до 30.11.2019 година в **, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление и
повторност, в немаловажен случай отнел чужди движими вещи, на обща стойност
588,00 лева от владението на собственика В.Д.В. ***, без негово съгласие, са
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
На
12.11.2019 година в **, отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лева от
владението на собственика В.Д.В. ***, без негово съгласие, са намерение
противозаконно да ги присвои;
На 30.11.2019 година в **, отнел чужди движими вещи - черна кожена
чанта, на стойност 24 лева, мобилен телефон „**10“, на стойност 140 лева, СИМ
карта, на стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, на стойност 8 лева,
външна батерия за телефон, на стойност 30 лева, светло кафяв кожен портфейл, на
стойност 10 лева, парична сума в размер на 150 лева, бонус за магазин, на
стойност 20 лева, всички вещи на обща стойност 388,00 лева, от владението на В.Д.В.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК
- съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез действие - подсъдимият е прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е
осъществявала от собственика им, без негово съгласие и е установил своя такава
с отдалечаването си от местопрестъплението.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК – повторност. Подсъдимият е осъществил
престъпното деяние по настоящата присъда, след като с Определение, постановено по НОХД № 1849/2019г., Плевенският
районен съд е одобрил споразумение, влязло в сила на 23.10.2019г., с което на
основание чл.195 ал.І вр. чл. 20, ал. ІІ вр.чл.63 ал.І т.3 от НК на С.С.И. е било определено и наложено наказание „Пробация“.
Причини за извършване
на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин и липса на изградени трудови навици.
С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия С.С.И. - роден на *** ***, *, български гражданин,
с основно образование, неженен, *, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че през
периода 12.11.2019 година до 30.11.2019 година в **, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен
случай отнел чужди движими вещи, на обща стойност 588,00 лева от владението на
собственика В.Д.В. ***, без негово съгласие, са намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
На 12.11.2019
година в **, отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лева от владението на
собственика В.Д.В. ***, без негово съгласие, са намерение противозаконно да ги
присвои;
На
30.11.2019 година в **, отнел чужди движими вещи - черна кожена чанта, на
стойност 24 лева, мобилен телефон „**10“, на стойност 140 лева, СИМ карта, на
стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, на стойност 8 лева, външна
батерия за телефон, на стойност 30 лева, светло кафяв кожен портфейл, на
стойност 10 лева, парична сума в размер на 150 лева, бонус за магазин, на
стойност 20 лева, всички вещи на обща стойност 388,00 лева, от владението на В.Д.В.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл. 195, ал. 1, т.
7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 НК вр. чл. 54 НК му определя наказание в размер на шест месеца „лишаване от
свобода”, като след редуцирането му по реда на чл. 58а ал. 1 НК го осъди на
наказание четири месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание
чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 НК отложи с тригодишен изпитателен срок.
По индивидуализация на
наказанието.
При определяне вида и размер на наложеното наказание съдът взе
предвид санкционната разпоредба на чл. чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
която предвижда наказание лишаване от свобода до три години. След като прецени обществената опасност на
деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното
производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на
подсъдимия **следва да бъде определено и
наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. І от НК вр. с чл. 54 от НК.
Съдът съобрази наличието на отегчаващи вината обстоятелства
– проявената
дързост от страна на
подсъдимия при осъществяване на
изпълнителното деяние, обусловена от фактите, че обект на престъпното деяние е осъществено през
светлата част на денонощието, в чуждо жилище, респ. от чуждо моторно превозно
средство, лошите характеристични данни, а също така и високата степен на
интензивност на осъществяваната от подсъдимия престъпна дейност по арг. На
приложената от стр. 65 до 73 вкл. В ДП Справка за съдимост. Като смекчаващо
вината обстоятелства съдът прие лошото социално положение на подсъдимия. Съдът намери, че на подсъдимия И. следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода, като след
редуциране на същото с 1/3 съобразно правилото на чл. 58а, ал. І от НК на
подсъдимия И.
следва да бъде
наложено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери също така, че подсъдимият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително И. да изтърпи наказанието, отложи изтърпяването му с тригодишен
изпитателен срок на основание чл. 69, ал.1 вр. с чл. 66, ал.1 от НК. Съдът намери, че така определеното и наложено
наказание ще способства за постигане установените в чл. 36 от НК цели на
наказанието.
По направените разноски:
При този изход на
делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия С.С.И., със съгласието
на **Б.Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски в размер на 91,50 лева
по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :