№ 126
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002649 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на „БатПел“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.В.Т. от САК насочена против Решение №
1098/29.07.2020 г., постановено по т.д. № 390/2019 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с
която въззивното дружество е осъдено да заплати на „ПайпБГ-2“ЕООД на основание чл. 266
от ЗЗД сумата от 7 340,24 лв., представляваща неизплатената сума по фактура №
53/03.06.2016г. за СМР за обект бл. ***, ж.к.***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 223,15 лв., представляваща непогасената част от лихвата,
както и сумата от 12 034,20 лв., представляваща възнаграждение за СМР за обект
Зоологическа градина, по фактура № 100/08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила и
не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба на първо място се правят оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните му части, поради постановяването му при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон, както и за необоснованост.
Във връзка с първото оплакване се поддържа, че СГС едностранно и превратно е
ценил приобщените по делото доказателства – писмени и гласни, като неоснователно е
игнорирал и не е дал вяра на част от тях, а други – кредитирал.
1
Това нарушение довело и до неточно установяване на релевантните за предмета на
производството факти, а от там и до неправилно приложение относимия към спора
материален закон, вкл. - до необоснованост на акта му.
Във връзка с подробно изложените доводи за всяко едно от посочените оплаквания се
иска ревизиране на първоинстанционното решение и по съществото на спора отмяната му в
обжалваните части, респ. - отхвърляне на предявените срещу въззивника осъдителни искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в
същата и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване два иска с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ПайпБГ-
2“ЕООД против „БатПел“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са
били обвързани от общо два договора за строително-монтажни работи /СМР/, съответно – 1/
за извършване на такива за част ВиК на обект Блок ***, ***, гр.*** и 2/ за извършване на
такива по изграждане на част ВиК на обект „Зоологическа градина“ гр.***.
По последните ищцовото дружество, като изпълнител, изпълнило в срок и качествено
задълженията си, като завършило и предало договорените СМР на ответника-възложител.
Изработеното било прието надлежно и без забележки със съответните протоколи и актове,
подписани и от двете страни.
По отношение на първия от договорите за извършените и приети СМР била издадена
фактура№ 53/03.06.2016 г. в размер на 62 340,24 лв., осчетоводена при ответника, по която
били извършени частично общо три плащания, които обаче не покривали задължението на
възложителя до размер на 7 340,24 лв.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
посочената сума, ведно с лихвата за забава върху същата за периода 17.06.2016 г. /датата, на
която задължението станало ликвидно и изискуемо/ до 25.02.2019 г. – датата на предявяване
на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
По отношение на втория от договорите се твърди, че СМР били възложени на ищеца-
изпълнител с количествена сметка, а извършените от него работи – приети без забележки и
възражения със съответните актове. За същите „ПайпБГ-2“ЕООД издало и съответна
фактура - № 100/08.02.2017 г. на обща стойност 15 029,40 лв. с ДДС, която била
осчетоводена и при двете дружества, но задължението по която не било платено от
ответника.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди същия да заплати на
ищеца сумата от 15 029,740 лв., ведно със сумата от 3 064,32 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 22.02.2017 г. – 22.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му
изплащане.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените против
него искове по основание и размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца за наличието на договорна
обвързаност между страните по делото, основана на договор за изработка – СМР на част
2
ВиК на обект Блок ***, ***, както и че частично е изпълнило задължението си за плащане
на цената за изработеното.
На искането за изпълнение на останалата част от задължението – до размера на
предявения иск от 7 340,24 лв., е противопоставило правопогасяващо възражение за
неточно /некачествено/ изпълнение на възложените СМР и по изложени твърдения в
подкрепа на същото е поддържало неоснователност на предявения иск. Във връзка с него е
въвел и възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу ищеца на стойност от
10 223 лв., конкретизирано по описани констативни актове и представена количествено
стойностна сметка /КСС/ и представляваща разходи, направени за поправка на скритите
недостатъци, констатирани от възложителя.
Оспорило е надлежното приемане от своя страна на извършените от ищеца СМР с
твърдения, че лицата, приели работата от страна на възложителя са били оправомощени да
сторят това.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца за наличието на договорна обвързаност
на страните по делото, основана на договор за изработка – СМР на част ВиК на обект
„Зоологическа градина“ гр.***.
Въвело е твърдения от своя страна, че СМР на посочения обект са били възложени на
ответното дружество от Столична община с договор, сключен след проведена процедура по
ЗОП и то е изпълнило всички СМР на обекта, включени в предмета на договора, изцяло със
собствени ресурси.
Поддържало е, че нито е възлагало, нито е приемало извършени от ищеца работи за
посочения обект.
В допълнителните искова молба и отговор страните са допълнили първоначалните си
твърдения. Ищецът е оспорил доводите на ответника в подкрепа на въведените възражения
от ответника и е поддържал, че същите са преклудирани, като направени извън установения
срок за това.
Ответникът от своя страна е въвел допълнителни доводи в подкрепа на същите.
Страните взаимно са оспорили част от ангажираните от насрещната страна
доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във
въззивната жалби, приема следното:
Действията по частично обжалване на първоинстанционния акт са процесуално
допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това –
въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от
атакуваното решение в уважителната му част.
В последната обжалваното решение е валидно и допустимо, по арг. от чл.270, ал.4 ГПК
независимо, че в случая исковете са били подсъдни на районен съд. Това е така, защото още
с исковата молба ищецът е въвел като спорни две отделни договорни правоотношения ,
основани на два отделни договора за СМР – т.е. предявил е при условието на обективно
съединяване два отделни осъдителни иска, като цената на всеки един от тях /по първия иск,
т.к. е частичен/ е под 25 000 лв.
По въпроса за родовата подсъдност на делата с оглед цената на иска, е налице
3
непротиворечива съдебна практика, съобразно която искове по граждански и търговски деца
с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, по арг. от
чл. 104, т. 4 ГПК. При обективно съединяване на исковете за подсъдността е меродавна
цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове, като е важно да се
отбележи, че цената на предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се
включва в цената на главния иск.
В случая са предявени два обективно съединени иска, всеки с цена на иска под 25 000
лв. и обстоятелството, че сборът на претендираните суми надвишава 25 000 лева не може да
обоснове, че се касае за едни иск.
Ето защо като ги е приел за разглеждане, СГС е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, установени от чл.104, т.4, във вр. с чл.103 ГПК.
Същото обаче не се възприема от законодателя за толкова съществено, за да води до
обезсилване на постановения по делото съдебен акт, съобразно установеното правило от
чл.270, ал.4 ГПК.
В този смисъл и решаващият състав счита, че в обжалваната му част
първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и
е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:.
По отношение предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД касаещ
договора за СМР за обект Блок ***, ***.
Страните по делото не са спорили по релевантните за предмета на спора факти,
установени и от анализа на приобщените писмени доказателства, а именно: 1/ че са били
обвързани от валиден неформален договор за изработка – СМР на част ВиК на обект „Блок
***,“ кв.***, София; 2/ по същия въззиваемото дружество, като изпълнител и извършило и
предало в срок възложените му СМР на част ВиК; 3/ стойността на извършената работа е
посочена във фактура 53/03.06.2016 г., на обща стойност 62 340,24 лв., осчетоводена
надлежно в счетоводството и на двете дружества /съобразно неоспореното заключение на
изслушаната от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза/; 4/ че в
изпълнение на задължението си за заплащане на възложената и приета работа по договора
възложителят е извършил общо три частични плащания по посочената фактура, съответно –
на 24.06.2016 г. в размер на 20 000 лв., на 31.10.2016 г. в размер на 20 000 лв. и на
21.12.2016 г. в размер на 15 000 лв., или общо в размер на 55 000 лв.
Няма спор и че неизпълнението на задължението на възложителя за заплащане на
извършените СМР по обсъжданото договорно правоотношение е в размер на 7 340,24 лв.
Спорен по делото е въпросът дали въззиваемото дружество СМР е изпълнило в срок и
качествено задълженията си по процесния договор, вкл. дали изработеното от него е било
надлежно прието от възложителя и за да отговори на същия въззивната инстанция съобрази
следното:
Както и първоинстанцнният съд правилно е заключил, съдебната практика е единна в
разбирането си, че когато фактурата, издадена във връзка с твърдяно облигационно
правоотношение по договор за изработка, е заведена и надлежно осчетоводена в
счетоводните книги на възложителя, отразена е и в дневника му за покупките с ДДС за
възстановяване, и е взела участие при формирането на данъчния кредит за приспадане, но
няма плащане по нея, конклудентните действия на възложителя означават приемане не само
на извършената работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД, а и на разхода, поради което
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
4
Отнесено към настоящия казус изложеното предпоставя, че въззивникът е приел
извършената от въззиваемия работа по възложените му СМР за обекта Блок *** в кл.***,
както и разхода по нея, като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че същият и частично е заплатил този разход, а развитите от него доводи в
обратна насока, са несъстоятелни.
Такъв аргумент може да се почерпи и от анализа на останалите приобщени по делото
доказателства, вкл. неоспорената съдебно-техническа експертиза, изслушана от
първоинстанционния съд, както и съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства. Те еднозначно установяват, че обектът жилищна сграда - Блок ***, кв.***,
***, представляваща обект в УПИ П237, кв.№31А по плана на ж.к. *** - 9 м.р., е завършен
напълно и ползващ се по предназначение /населен е/, което обстоятелство е установено към
датата на извършения от вещото лице оглед на 18.06.2020 г.
Към посочения момент всички дефекти, ако е имало такива, са отстранени.
За сградата е съставен констативен протокол акт обр. 15 за установяване годността за
приемане на строежа, съобразно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, който акт е с дата 08.07.2016 г. /л.214 – л.223 от
първоинстанционното дело/.
Съобразно отразеното в него, страните по делото не фигурират като строители
/изпълнители на СМР/.
Независимо от това и доколкото същите не спорят относно договорната им
обвързаност по договор с предмет именно изпълнението на частта „ВиК“ от посочения по-
горе обект, релевантно за спора е отразеното в протокола, че тази част е изпълнена
съобразно проектната документация, на канализационната инсталация са проведени
необходимите проби за водоплътност, както и 72-часова проба при експлоатационни
условия.
Релевантно е и заключението на комисията, че строежът, вкл. в частта му относно
„ВиК,“ е изпълнен съобразно инвестиционните проекти, екзекутивната документация и
изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ и наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
В този смисъл и липсват каквито и да е предписания за отстраняване на недостатъци
по изпълнените СМР, вкл. в частта „ВиК“.
Изрично е посочено в акта, че с него се извършва предаване на строежа,
индивидуализиран като “Довършване строителството и преустройството на 9 ет. от
жилищна сграда за социални жилища за настаняване на уязвими и социално слаби групи от
населението и др.групи в неравностойно положение – бл.959“.
Константната съдебна практика приема за казуси като настоящия, че ако вкл. и след
датата на протокола обр.15 възложителят е констатирал наличието на скрити недостатъци
така, както се претендира в случая, които недостатъци не са могли да бъдат установени при
обикновен преглед на извършената работа или се появяват по-късно, правата на възложителя
по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 ЗЗД възникват веднага след откриването или
появата им, а той е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя също веднага след
откриването или появата им, или в уговорения по договора срок.
При знание у изпълнителя за недостатъците или отклоненията, уведомление за неточно
изпълнение не е необходимо.
Доколкото поради неформалния характер на договора между страните в
производството анализът на всички приобщени доказателства не установяват в казуса да е
бил уговорен срок за уведомяване на изпълнителя за установени скрити недостатъци, вкл. да
5
е било налице знание у същия за недостатъци или отклонение /не се и твърди от въззивника-
ищец/, то релевантен за предмета на производството е въпросът кога възложителят-
въззивник е открил твърдените от него скрити недостатъци/кога те са се появили и дали е
направил възраженията си пред изпълнителя веднага след това, за да реализира правата си
по чл.265 ЗЗД.
Тежестта да установи последните факти, при условието на пълно и главно доказване, е
за възложителя, като според настоящият въззивен състав съвкупният анализ на всички
приобщени по делото доказателства не сочат на извод за еднозначно и безсъмнено
установяване на горепосочените относими към спора факти.
Това е така, предвид че съобразно отразеното в представените осем броя констативни
протоколи /л.82 – л.97 от първоинстанционното дело/, ищецът-въззиваем не е участвал при
съставянето им.
Ето защо и при изрично въведеното оспорване на същите от негова страна, по арг. от
чл.181 ГПК, те не се ползват с достоверност относно датата им на съставяне по отношение
на същия.
Така въззивната инстанция приема, че доколкото съдържанието им не е
възпроизведено в друг официален документ преди датата на представянето им като
доказателства по делото, вкл. не се установи да са налице някои от останалите хипотези на
чл.181, ал.1 ГПК – то същите имат достоверна дата от деня на представянето им като
доказателства по делото с отговора по исковата молба – 10.04.2019 г.
Вън от горното тези документи са частни свидетелстващи такива и по същество
удостоверяват единствено изгодни за издателите му /вкл.въззивника/ факти, поради което и
не следва да се кредитират.
Установеното в тях не се доказва от анализа на останалите приобщени по делото
писмени и гласни доказателства, вкл. от заключението на изслушаната техническа
експертиза, която изрично е посочила, че към момента на извършения от нея оглед не са
констатирани каквито и да е недостатъци в сградата, а наличието на скрити такива към
минал момент може да се удостовери само документално.
От изложеното следва единствено обоснован извод, че ангажираните от страна на
възложителя-въззивник протоколи не установяват безсъмнено, че същият е открил
твърдените от него скрити недостатъци към посочените в тях дати, вкл. – че въззиваемият-
изпълнител е бил уведомен веднага след това.
Горният извод се отнася и до шестте броя констативни протоколи, приложени към
молбата на въззивника от 12.09.2019 г., приложена по първоинстанционното дело и
находящи се на л.185 – л.190 от първоинстанционното дело.
Решаващият състав изцяло се присъединява към възприетото и от първоинстанционния
съд становище, застъпвано и в трайната съдебна практика, че поради липсата на предписана
от закона писмена форма за действителност, уведомяването от страна на възложителя в
казуси като процесния може да бъде установено с всички доказателствени средства, вкл. и
чрез свидетелски показания.
Не споделя изводът на пръвоинстанционния съд обаче, че анализът на приобщените по
делото гласни доказателства в случая сочат на установеност на твърдения от въззивника-
ответник факт, че своевременно е уведомил изпълнителя по договора за СМР за
констатирани от него скрити недостатъци на вещта.
Последното, предвид че относно този факт данни се съдържат единствено показанията
на свидетеля И. Т..
6
Същият е заявил в разпита си пред първоинстанционния съд, че е работил в
дружествата „Унифактор“ и ДЗЗД“Унистрой 959“, като технически ръководител.
Заявил е още, че подизпълнител на обекта бл.959 в кл.*** е било дружеството
„БатПел“ и то довело работници на „ПайпБГ“. За констатираните от самия свидетел
недостатъци при изпълнение на СМР в частта „ВиК“ твърди, че е уведомявал „Пайп“
многократно в периода 2016 г. – м.октомври 2017 г., като е разговарял с лице, за което
твърди, че се казва А..
Заявил е, че кореспонденция с „Пайп“ не е водил, т.к. не са му били подизпълнители –
те били такива на „БатПел“ и последното дружество трябвало да си кореспондира с тях.
От гореизложеното от самия свидетел Т. следва, че той не е бил служител на
въззивното дружество към релевантния период от време, поради което и не би могъл от
негово име и за негова сметка да уведоми „ПайпБГ-2“ЕООД за констатирани/проявени
недостатъци на извършените от същото СМР.
Отделно от това според твърденията му той е уведомявал по телефона представител на
„Пайп“ с име А. за констатирани нередовности по изпълнени от негови работници работи.
Доказателства по делото, че лице с такова име е имало представителни правомощия по
отношение на „ПайпБГ-2“ЕООД към периода 2016 г. – м.октомври 2017 г. не са ангажирани,
от една страна.
От друга – извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТР при АВп
установява, че до 04.06.2018 г. нейн едноличен собственик на капитала и управител е А. Ж.
Д., а след това – А. Ж. Д..
Предвид изложеното настоящият състав приема, че вкл. анализът на събраните по
делото гласни доказателства не установяват твърдения от въззивника-ответник факт, че
същият, в качеството си на възложител по договора за СМР, сключен с въззиваемото
дружество, своевременно е упражнил правата си по чл.265 ЗЗД, поради което и същите
следва да се приемат за преклудирани.
Затова макар по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд,
крайният му извод за неоснователност на въведеното от въззивното дружество възражение
за прихващане в частта му до сумата от 10 223 лв. следва да се сподели, и обжалваното
решение в посочената му част – да се потвърди.
По отношение предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД касаещ
договора за СМР за обект „Зоологическа градина“, София.
В подкрепа на твърденията си за наличието на облигационна обвързаност по договор
за СМР за този обект ищецът-изпълнител, чиято е тежестта да установи при условието на
пълно и главно доказване наличие на валидно договорно правоотношение така, както е
твърдял в исковата молба, както и изпълнение на собствените си задължения по него и
стойността на изпълнените СМР, е ангажирал писмени и гласни доказателства.
Писмените доказателства са общо пет броя акт СМР , от които два под № 1 и два под
№ 2, както и един под № 3.
Според първия от актовете под № 1 от 20.10.2015 г. /л.24 от първоинстанционното
дело/, при възложител „БатПел“ и изпълнител „ПайпБГ-2“ЕООД, след проверка на място се
установило, че са завършени и подлежат на изплащане въз основа на протокола описаните в
него видове СМР в шест позиции. Актът е двустранно подписан, като за възложител е
посочено, че е подписан от лицето А.Д.. Не е посочено кой е изпълнил подписът за
изпълнител.
7
Вторият от актовете със същия номер и от същата дата /л.25 от първоинстанционното
дело/ съдържа отразяване на количеството, единичните цени и общата сума на извършените
СМР. Той изобщо не е подписан.
Приложенията на л.26 акт СМР 2/21.11.2015 г. с посочени идентични възложител и
изпълнител съдържа описание на извършени и подлежащи на изплащане въз основа на този
протокол видове СМР. За възложител този акт е подписан от инж.А.И., като липсва положен
подпис за изпълнител.
Вторият от актовете със същия номер и дата не е подписан от нито една от посочените
в него страни, като той съдържа описание на количеството, ед.цени и общата дължима сума
за описаните в него СМР.
По идентичен начин акт СМР 3/12.12.2016 г. /л.23/, касаещ остойностяване на
извършени СМР в ЗОО градина, също не е подписан.
За сбора от сумите, посочени в обсъдените три акта, касаещи остойностяване на
извършени СМР, въззиваемото дружество е издало фактура № **********/08.02.2017г. на
стойност 15029,40 лв., с вкл. ДДС.
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по първоинстанционното дело,
която, както вече се посочи, не се е оспорила от страните, е докладвала, че посочената
фактура е отразена в счетоводството на „ПайпБГ-2“ЕООД, но не е отразена в
счетоводството на „БатПел“ЕООД и по нея няма извършено плащане.
Изслушаните единична и тройна съдебно-почеркови експертизи от
пръвоинстанционния съд са установили по категоричен начин, че подписите за
„Възложител“ акта СМР 1/20.10.2015 г. и в акта СМР 2/21.11.2015 г., обсъдени по-горе, са
положени съответно от А. Д. и А. И.. Според приложените справки за актуалното състояние
на всички трудови договори на въззивното дружество към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г.,
лице с имена А. Д. не фигурира в тях. А. Ю. И. е бил служител на дружеството /и е такъм
към настоящия момент, доколкото няма данни трудовото му правоотношение да е
прекратено/, и е работел на длъжност „Ръководител отдел строителство“.
Разпитаните в о.с.з. свидетели Я. и С. – първият от които бивш работник на
въззиваемото дружество, а втория – работник и към настоящия момент, са заявили, че и
двамата лично са работили на обект „Зоологическа градина, на който „ПайпБГ“ бил
подизпълнител на „БатПел“, без обаче да уточнят периода от време на извършване на тази
работа. И двамата са категорични, че извършеното от тях е било винаги качествено и не
знаят да е имало оплаквания за наличие на течове.
От ангажирания от страна на въззивника договор № СОА16-ДГ55-422/25.07.2016 г. се
установява, че след проведена процедура по реда на ЗОП на 25.07.2016 г. Столична община
е възложила на „Бат Пел“ЕООД да извърши СМР на обект : „Преустройство на външната
дворна част с включване на допълнителни площи от алейната мрежа и паркова част в
Зоологическа градина гр.*** на сектор „Хищници и големи котки“.
Според чл.7 от договора срокът за изпълнение на възложените СМР е 120 календарни
дни от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и
осигуряване на финансиране, за което възложителят уведомява писмено изпълнителя.
В чл.6, ал.2 е уговорено също, че ако изпълнителят е сключил договор за
подизпълнение, възложителят извършва окончателно плащане към него, след като бъдат
представени доказателства, че изпълнителят е заплатил на подизпълнителя за изпълнените
от него работи.
Приложената и неоспорена от страните справка от Агенция за обществени поръчки /л.79
– л.81 от първоинстанционното дело/ установява, че договорът от 25.07.2016 г. е изпълнен
8
на 19.10.2017 г., в срок, като при изпълнението му не са участвали подизпълнители.
Решаващият състав не обсъжда по същество представените от въззиваемия два броя
„запитване“ от „БатПел“ до „Пайп-БГ“ЕООД във връзка с обект – Зоологическа градина
гр.***, предвид че същите не представляват документи – не е ясно от кого изхождат /не се
подписани/, вкл. и кога са съставени /нямат дата/.
Анализът на обсъдените доказателства, според въззивната инстанция, не установява
наличието на облигационна връзка по договор за СМР относно обект „Зоологическа
градина“ гр.*** между страните по делото.
Решаващият състав е запознат и изцяло споделя установената съдебна практика, че
двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са
посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове
работи.
По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него
факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може
да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му
по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя,
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя.
В случая, при съобразяване на така дадените разяснения, въззивната инстанция
съобрази на първо място, че обсъдените общо пет протокола за СМР не са двустранно
подписани.
Три от тях, както вече се посочи, тези с №№ 1, 2 и 3, изобщо не носят подпис на лица,
които да са ги издали, респ. не могат да се приемат за документи, които да се обсъждат по
съществото на спора.
От останалите протоколът с № 1/20.10.2015 г. не може да се приеме за двустранно
подписан, предвид че не се установи в хода на производството лицето А.Д. /или А. Д./ да е
било служител на въззивното дружество, или негов пълномощник. Ето защо и при
изричното противопоставяне на въззивника, че в лицето на А.Д. е учредена представителна
власт от името и за сметка на „БатПел“ЕООД, по арг.чл.301 ТЗ следва, че каквито и да са
били извършените действия от А.Д., те не са от името и за сметка на въззивното дружество.
Протоколът с № 2/21.11.2015 г., макар да съдържа описание на извършени и
подлежащи на изплащане видове СМР и да е подписан за възложител този от инж.А.И.,
който се установи от писмените и гласни доказателства, че към 2015 г. е бил и по настоящем
е служител на въззивното дружество, няма подпис за „изпълнител“.
Следователно – нито един от ангажираните актове за СМР от ищеца-въззиваем относно
обекта „Зоологическа градина“ не е двустранно подписан и по никакъв начин не установява
фактите твърдени от ищеца-въззиваем относно договорната обвързаност между страните по
делото по договор за СМР за този обект, изпълнението на задълженията на строителя по
този договор, както и стойността на изработеното от него.
Въззивната инстанция приема, че приобщените гласните доказателства за
установяване, респ. – за оборване на тези факти следва да се преценяват в светлината на
чл.172 ГПК – както тези на свидетелите Я. и С., така и тези на свидетеля И.. Това е така,
защото Я. и С. са били /а последният и към настоящия момент е/ работници при въззиваемия
и респ. – същите следва да се възприемат за заинтересовани от изхода на спора така, както и
свидетелят И. /служител на въззивника/, за който и първоинстанционния съд е приел, че се
9
намира в такава зависимост.
Ето защо показанията на всеки един от свидетелите следва да се кредитират само в
частта им, в която се подкрепят от анализа и на останалите приобщени по делото
доказателства касателно фактите, които се установяват с тях.
Писмени такива обаче не се установиха, предвид че и ангажираните от страна на
въззивника договор за строителство със Столична община, сключен след проведена
процедура по ЗОП, както и информация за изпълнение на договор за обществена поръчка
установяват, че на „БатПел“ЕООД е възложено изпълнението на конкретни СМР по обект
„Зоологическа градина“, които са били изпълнени, без дружеството да ползва
подизпълнители.
Не на последно място следва да се посочи, че издадената от въззиваемата страна
фактура № 100/08.02.2017 г., която според същата касае именно изпълнените СМР от него
на обект „Зоологическа градина“ не е осчетоводена в счетоводството на въззивника и по нея
не са извършвани каквито и да е плащания – т.е. конклудентните действия на
„БатПел“ЕООД са изцяло в насока отричане наличието на договорно правоотношение с
„ПайпБГ-2“ЕООД за посочения обект.
Този извод не може да се опровергае от приобщената пред първоинстанционния съд
електронна кореспонденция между страните, предвид наличието на данни за техни
дългогодишни търговски отношения и липсата на конкретизация в тази кореспондeнция
споменатата в нея фактура за кои обект се отнася. В този смисъл и от последната не може се
извлече приемане на процесните СМР по смисъла на чл. 301 от ТЗ така, както е сторил
първоинстанционния съд.
По изложените съображения решението му в частта, с която е уважил предявения иск
за сумата от 12 034,20 лв., представляваща възнаграждение за СМР за обект „Зоологическа
градина“, следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли.
Идентичен е изводът и за акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху
посочената гладница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските:
Съобразно изходът от спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
в частта, с която в тежест на въззивника са присъдени разноски по първоинстанционното
производство над сумата от 293,61 лв. за ДТ по уважения иск, както и над сумата от 495 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител /процентно общо
уважената част от исковете е 33%/.
Съответно – в полза на ответника за производството пред първоинстанционния съд,
съобразно изхода от спора, следва да се присъдят допълнително 623,60 лв.
Разноски пред въззивната инстанция също се дължат и на двете страни, предвид
изхода от спора и с оглед представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за
заплащането им към тях.
Така в тежест на въззивника, поради частичната неоснователност на въззивната му
жалба, следва да се поставят разноските на насрещната страна, възлизащи за тази част от
жалбата в размер на 492 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител.
Въззиваемата страна трябва да заплати на въззивната разноските пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от въззивната жалба, в
размер на 757 лева, както и 240,68 лв. за ДТ по производството, съобразно уважената част
от въззивната жалба.
10
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1098/29.07.2020 г., постановено по т.д. № 390/2019 г. по описа на
СГС, ТО в частта му, с която „БатПел“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. Л. И. е
осъдено да заплати на „ПайпБГ-2“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А. Ж. Д. на
основание чл. 266 от ЗЗД сумата от 12 034,20 лв., представляваща възнаграждение за СМР за
обект Зоологическа градина, по фактура № 100/08.02.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сторените по делото разноски над сумата от 293,61 лв. за държавна такса, съобразно
уважената част от исковете, както и над сумата от 495 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от „ПайпБГ-2“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от А. Ж. Д. против „БатПел“ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И. Л. И. за осъждане на последното да заплати на основание чл.266 ЗЗД
на ищеца сумата от 12 034,20 лв., представляваща възнаграждение за СМР за обект
Зоологическа градина, по фактура № 100/08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сторените по делото разноски над сумата от 293,61 лв. за държавна такса, съобразно
уважената част от исковете, както и над сумата от 495 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1098/29.07.2020 г., постановено по т.д. № 390/2019 г. по
описа на СГС, ТО в частта му, с която „БатПел“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
И. Л. И. е осъдено да заплати на „ПайпБГ-2“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.
Ж. Д. на основание чл. 266 от ЗЗД сумата от 7 340,24 лв., представляваща неизплатената
сума по фактура № 53/03.06.2016г. за СМР за обект бл. ***, ж.к.***, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 223,15 лв.,
представляваща непогасената част от лихвата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, с която е осъдено да заплати сторените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 293,61 лв. за държавна такса, съобразно уважената част
от исковете, както и сумата от 495 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител .
ОСЪЖДА „БатПел“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. Л. И. е осъдено да
заплати на „ПайпБГ-2“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А. Ж. Д. сумата от 492
лв., представляващи разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
ОСЪЖДА „ПайпБГ-2“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А. Ж. Д. да заплати
на „БатПел“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. Л. И. сумата от 757 лв. разноски
по делото, сторени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение за
процесуалния му представител, както и 240,68 лв. за държавна такса по въззивното
производство, съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението е окончателно, по арг. от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12