№ 92
гр. Перник, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.ова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201777 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление № 34-0000306 от 24.09.2024 г.,
издадено от Г. В. С. - Началник ОО "АА", *******, определен от министъра
на МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12
ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, на Б. Г. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
****, като жалбата е подадена чрез пълномощника си адв. Р. П. Р. с личен
номер: ******* към АК - Б. и с адрес за съдебна кореспонденция: *******, е
наложено административно наказание глоба, в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар.
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Б. Г. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, като жалбата
е подадена чрез пълномощника си адв. Р. П. Р. , с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че счита, че е АУАН е съставен в
противоречие с чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като не извършено в пълнота описанието
на нарушението и са допуснати множество несъответствия, които
противоречат на обективната действителност. Сочи се, че жалбоподателят е
управлявал МПС влекач Скания Г 410 с peг. № **** от кат. №3 (Приложение
№ 3), с две оси с прикачено към него полуремарке, с peг. № **** от кат. 04, с
три оси.В хода на проверката се е установило, че водачът управлява пътно
превозно средство с маса 41660 кг (41,660 тона), които надвишавало
допустимите максимални маси за движение по пътищата. Въпросното МПС се
сочи че не е измерено с електронна везна. Единственият източник, по който
се съди за въпросното претоварване е кантарна бележка № **** г.,
1
представляващ документ, издаден от пункта при натоварване на Кариера
Студена.
Кантарната бележка била единственият документ, доказващ масата
на процесното МПС, същият не е замерен с електронна везна, която да е
преминала през метрологична проверка. Съответно превишаването с 1,660
килограма над максималната допустима маса, е направено само и единствено
на база приложена кантарна Бележка № ****. Такова замерване не е
извършено, поради което счита, че така направената констатация може да не
отговаря на действителността, защото може кантарът, от който е издадена
бележката да не е точен, същата да е от друг курс и ред други причини, дори
наличието на количество гориво в резервоара, или да е разтоварил преди това
част от наличната инертна фракция. Излагат се допълнителни доводи с
позоваване на съдебна практика, като алтернативно се моли и за приемане, че
се казае за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично
представител му адв. Р. П. Р., се явява като в пледоарията доразвива доводите
си от жалбата, като сочи, че не ставало яснов констативната част на
наказателното постановление колко е била допустимата максимална маса на
процесното МПС, с която би трябвало да се движи въпросното МПС. В акта и
в наказателното постановление е посочена единствено и само масата по
кантарна бележка 41660 килограма, но никъде от описателната част на
съставеното наказателно постановление не е посочено колко трябва да бъде
максимално допустимата маса, с която е трябвало да се движи.. В конкретния
случай твърви липсва яснота каква релевантна стойност е трябвало да бъде
процесното МПС, за да може да се счете, че превоза е законосъобразен според
органите на реда. Другото, което е налице, е висящо Тълкувателно решение №
5/2024 г. на Общо събрание на наказателната колегия, доколко можело да се
съставят актове по Закона за движение по пътищата или трябва да е по Закона
за пътищата, което пък повдига друг въпрос за правната норма, на която
трябва да се съставя акта и наказателното постановление. Моли да бъде
отменено поради съществени процесуални нарушения, които нарушиват
правото на защита на моя доверител. Претендира разноски.
За административно наказващият орган, редовно призовани,
представител не се явява. В придружителното писмо с преписката, са били
изложени допълнителни доводи във връзка с вмененото нарушение, като се
моли НП да бъде потвърдено.
По делото в качеството на свидетели са били разпитани
актосъставителят Д. С. Д., и св. По акта А. Х. А., относно констатациите при
съставянето на акта, като същите поддържат описаното н акта, и сочат
обстоятелствата при които проверката е била извършена.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
Съгласно описаното в акта и НП, като фактическа обстановка,
поддържано и от актосъставителя и свидетеля по акта в с.з., то същите
поддържат, че по време на проверката, на 04.09.2024 г. около 14:32:28 часа,
на АМ Струма, разклона за с. Боснек, посока гр. София , водачът, установен
като жалбоподателят- управлява съчленено ППС в състав, влекач СКАНИЯ Г
2
410, с peг. № **** от кат. №3, с две оси с прикачено към него полуремарке
ВИЛТОН НВ 3, с peг. № **** от кат. 04, с три оси като извършва Обществен
превоз на товари на територията на Република България (скална фракция), по
маршрут с.Студена - гр.София, видно от пътен лист 950531 и при проверката
се установило, че:Водачът управлява пътното превозно средство с маса 41660
кг (41,660 тона), които надвишава допустимите максимални маси за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство
с две оси с полуремарке с три и му бил съставен АУАН бланков №
00245/04.09.2024 г. от св. Д. С. Д., в присъствието св. А. Х. А., за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка
с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Екземпляр от акта
бил връчен на водаача, като същият го е разписал без възражения. В срока по
чл. 44 ЗАНН са постъпили възражения, като АНО ги е счел за неоснователни
и е издала атакуваното НП, при дословно възпроизвеждане на фактическата
обстановка в акта. С атакуваното наказателно постановление № 34-0000306 от
24.09.2024 г., издадено от Г. В. С. - Началник ОО "АА", *******, определен от
министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, на Б. Г. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ****, като жалбата е подадена чрез пълномощника си адв.
Р. П. Р. с личен номер: ******* към АК - Б. и с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, е наложено административно наказание глоба, в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата за нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал.
1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В НП е посочено следното, а
имено, че на 04.09.2024 г. около 14:32:28 часа, на АМ Струма, разклона за с.
Боснек, посока гр. София, водачът управлява съчленено ППС в състав, влекач
СКАНИЯ Г 410 с peг. № **** от кат. №3, с две оси с прикачено към него
полуремарке ВИЛТОН НВ 3 с per. № **** от кат. 04, с три оси като извършва
Обществен превоз на товари на територията на Република България (скална
фракция), по маршрут с.Студена - гр.София, видно от пътен лист 950531 и
при проверката било установено, че:
1. Водачът управлява пътното превозно средство с маса 41660 кг
(41,660 тона), които надвишава допустимите максимални маси за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство
с две оси с полуремарке с три и Към АУАН бланков № 00245/04.09.2024 г. в
ОО АА? Перник е постъпило възражение per. № 52-00-21- 7476/12.09.2024 г.
На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като проверил акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, АНО е посочено, че преценил
събраните доказателства установил, че не са представени доказателства
опровергаващи констатираното нарушение. Представената в момента на
проверката кантарна бележка № **** г„ е посочено, че е документ издаден от
пункта при натоварване Кариера Студена, съдържаща действителни данни
след направено първо претегляне, второ претегляне и нето тегло, с която се
удостоверява, както превозвания товар, така и неговата действителна маса.
Предвид установената превишената обща маса на МПС по време на
извършената проверка, при определяне вида и размера на наказанието са
взети в предвид отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, е посочено че
жалбоподателят е нарушил:чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 2 от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
3
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите
актосъставителят Д. С. Д., и св. По акта А. Х. А., и двамата инспектори в ОО
„АА“-Перник, като изнесеното от същите, напълно копеспондира с останалия
събран по делото писмен доказателствен материал, в преписката, част от
който -по-голямата част, съдържащ се в приобщените писмени доказателства-
акта, НП, възражение по чл.44 ЗАНН, Свидетелство за регистрация част 1 на
МПС с peг. № ****;Възражение с вх. № 52-00-21-7476/12.09.2024 г. по описа
на ОО „АА“ Перник; заповеди за компетентост, пътен лист, кантарна бележка
/ стр11-12 от делото/, длъжностна характеристика и др. Видно от разпитите и
на двамата свидетели, същите еднозначно сочат, как е протекла процената
проверка, като св. Д. посочва, че – „..Във връзка с изпълнение на служебните
ни задължения извършвахме контрол на МПС-та, извършващи обществен
превоз на товари на територията на гр. Перник, като беше позиционирана
точка за проверка АМ „Струма“, отклонението за село Боснек, посока към
гр. София. Основно се набляга на тази точка на проверка на МПС-та,
извършващи превоз на инертни материали от кариера село Студена. На
04.02.2024 г. около 14:30 часа беше спряно за проверка съчленено пътно
превозно средство съставляващо се от влекач с цитиран в акта рег. номер,
както и полуремарке с цитиран в акта рег.номер. Влекача беше двуосен,
ремаркето - триосно. По време на проверката бяха предоставени
необходимите документи от страна на водача, като е предоставен един
от основните документи, а именно кантарна бележка, която е
официален документ, която съдържа изчислителните данни след
направено първо претегляне, второ претегляне, и нето тегло на цялото
моторно превозно средство, с която се удостоверява, както вида на
превозвания товар, така и неговия тонаж, неговата действителна маса.
Това е официален документ на базата на който впоследствие се извършва
осчетоводяване на превозения материал, както и заплащане, във връзка, с
което се приема за официален документ като доказателство. От тази
кантарна бележка стана ясно, че целия тонаж, общия тонаж на цялото
съчленено пътно превозно средство е 41660 килограма, като при
предявяване на актосъставителя Д. да бъде кантарната бележка,
находяща се на страница 12 от делото, същият е потвърдил, че това е -
кантарната бележка, която е е от кариерата. Ето това е второто
претегляне 41660 кг. На място ние не сме извършвали проверка на тонажа
на ППС-то. Ние се позоваваме на база на официалния документ, който ни
предостави водача. Също беше констатирано, че общата маса на пътното
превозно средство надвишава масата, която е определена за движение на
моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси по пътища
отворени за обществено ползване на територията на Република България, а
именно до 40000 кг или 40 тона. Превишението в случая е с 1660 килограма.
Беше съставен Акт за установяване на административно нарушение и
връчен на водача на място. Водачът не направи никакви възражения. Каза,
че не зависи от него колко е натоварил, това го преценявал фадромиста на
кариерата….“, като показанията на този свидетел, се потвърждават и от
разпита на св. По акта- А., който в своя разпит също посочва, че –„..За
процесния случай мога да кажа следното: на 04.09.2024 г. около два и
тридесет часа на АМ Струма, на разклон Боснек посока София, колегата Д.
спира самосвал Скания с рег. № **** категория №3 с прикачено към него
полуремарке Вилтон НВ 3 с рег. № **** от категория №4, извършващ
4
обществен превоз на товари на територията на Република България, като с
колегата тогава установихме, че е претоварен. Водачът ни представи
кантарна бележка от кариерата, където се издава. Ние не сме
извършвали замерване. Само по документи правихме проверка и
установихме, че е претоварен с 1.600 тона повече от разрешеното. Не съм
го питал на какво се дължи надвишаването. На място съставихме акта за
нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Имаме
компетентност по чл.139 от ЗДвП…“, като съдът кредитира показанията
и на двамата свидетели, като намира, че същите не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал и го допълват.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението
са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията
за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неяснота на
описаното нарушение и в частност относно кантарната бележка, на която са се
позовали служителите но ОО АА, като е видно от същата, че два пъти е
претеглян товарът и че е отчетена една и съща стойност, именно описаната в
акта и в НП, като се касае за проверка по документи и проверяващите нямат
изрично задължение да извършват и своя проверка като замерват те товара,
както се възразява от защитата. Стойността е правилно отчетена и описана и в
акта и в НП и е съответна на писмения доказателствен материал по делото,
ясно е и мястото и субектът на проверката.
Във връзка с останалите възражения в жалбата следва да се посочи,
че както акта, така и НП, са съответни на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, и са издадени от компетентни органи, видно и от представените по
делото –заповеди и длъжности характеристики. ЗДвП и ЗП са различни
нормативни актове, които регулират различни по вид обществени отношения.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, е предвидена санкция за
лицата, които, без да спазват установения за това ред, управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Закона за
пътищата регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Водачът
на ППС, управлява ППС което не притежава разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата. Следва да се посочи, че защитата в
пледоарията си се е позовала на Тълкувателно решение № 5/2024 г. на Общо
събрание на наказателната колегия, доколко може да се съставят актове по
Закона за движение по пътищата или трябва да е по Закона за пътищата,
което пък повдига друг въпрос за правната норма, на която трябва да се
5
съставя акта и наказателното постановление, като очевидно е имала
предвид –образуваното съгласно Разпореждане от 08.12.2023 г., на
основание чл. 128, ал. 2 във връзка с чл. 124, ал. 2 от ЗСВ и т. 6.1. и 7.2. от
Правилата за приемане на съвместни тълкувателни постановления от
колегиите на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния
административен съд, поради установена противоречива практика е
образувано тълкувателно дело №5/2023 г. по описа на Общото събрание на
съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос:
„Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от
Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за
движението на това пътно превозно средство?“, като е видно че не се
касае за процесната хипотеза, за която е делото, отделно от това е прието
в практиката, е в становище на на ВАдв съвет е посочено относно това
дело, че Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно
превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е
налице разрешение за движението на това пътно превозно средство
извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата, а не такова по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата.“, като в случая се
касае за надвишаваща маса на товара. Това възражение съдът намира зе
неотносимо в конкретната хипотеза.
От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят
неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение,
водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
предоставените доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която
не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. С Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определят
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни
превозни средства и техните ремаркета, съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както
следва: а) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече
оси - 40 t.
6
От приложеното по делото писмени доказателства, както и
изслушаните свидетелски показания по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят е управлявал е управлявал ППС, състоящо се от товарен
автомобил с две оси и прикачено към него полуремарке съчленено ППС в
състав, влекач СКАНИЯ Г 410 с peг. № **** от кат. №3, с две оси с прикачено
към него полуремарке ВИЛТОН НВ 3 с per. № **** от кат. №4, с три оси като
извършва Обществен превоз на товари на територията на Република България
(скална фракция), по маршрут с.Студена - гр.София, видно от пътен лист
950531 и при проверката било установено, че: Водачът управлява пътното
превозно средство с маса 41660 кг (41,660 тона), които надвишава
допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с
три оси, за което му е съставен акта и процесното НП. Правилно е определена
и санкционната разпоредба. От така изложеното по безспорен начин се
установява, че е извършено процесното нарушение.
Спорът между страните се състои в това налице ли е законово
задължение на контролния орган да измери масата именно с одобрено по ЗИзм
техническо средство. Съгласно чл. 166, ал. 2 т. 8 ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби на ИААА имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните
средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на
превозваните товари. Съдържанието на цитираната норма ясно показва, че се
касае за право, а не за задължение на контролните органи да ползват
технически средства за измерване на масата на проверените ППС. Съгласно
пък чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. действително предвижда, че
проверката се извършва със средства за измерване, отговарящи на
изискванията на Закона за измерванията. Но тази норма логически се отнася
до проверките, визирани в нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба,
които проверки са за съответствието между масата и габаритните размери на
извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по
чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3
от Наредбата. Тези проверки(по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата) се
извършват от администрацията, издала разрешителното или документа за
платена такса, а такива в настоящия случай не са били издадени. Ето защо по
отношение на процесния казус както ЗДвП, така и Наредба № 11/03.07.2001 г.,
не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно
превишаването й да става с техническо средство за измерване.
Установяването на масата на съчленната композиция въз основа на
документ, какъвто е товарителницата/ кантарна бележка в случая/ е
законосъобразно. Последната е частен свидетелстващ документ, установяващ
надлежно масата на ППС с превозвания товар. Същата е приложена и по
делото (л. 12).
След като е носил тази бележка, в която е посочена надвишаващата
40 тона маса на композицията, и след като не е разполагал с документ за
заплатена пътна такса за претоварване, жалбоподателят като водач е
управлявал тази композиция със знанието, че нарушава изискванията на
ЗДвП.
7
На основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, водач, който, без да
спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с
натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба в размер от
500 до 3000 лева. Глобата е наложена в законоустановения минимум от 500
лева.
Предвид изложеното НП се ямява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на
всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на
извършване, вредните последици, продължителността на противоправното
поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното от Петров нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. Деянието, обявено за наказуемо е осъществяване на
превоз при нарушаване на нормите относно допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. С деянието
се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред по
отношение допустимата максимална маса на ППС, който ред предвид
завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за
нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. В тази връзка
освен данните за наложени на жалбоподателя шест административни
наказания с влезли в сила НП, следва да се отбележи, че е налице едно тежко
нарушение, което би могло да доведе до опасност както до останалите
участници в движението, така и до опасност от разрушаване на асфалтовото
покритие на пътното платно, по което се е движило ППС. С оглед на това
определеният размер на наложеното административно наказание се явява
адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието
и съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства обсъдени от
съда.
По разноските:
По делото право за разноски, възниква за АНО, но същият не
претендира разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5,
вр.ал.1 и вр чл.58д, т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34-0000306 от
24.09.2024 г., издадено от Г. В. С. - Началник ОО "АА"- *******, определен от
министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Б. Г. М., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ****, като жалбата е подадена чрез пълномощника си
адв. Р. П. Р. с личен номер: ******* към АК - Б. и с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, е наложено административно наказание глоба в размер
8
на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б."а" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9