РЕШЕНИЕ
№ 2379
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120103101 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Х. А.
М., ЕГН: **********, с адрес: *, чрез процесуален представител адв. Д. В., със
съдебен адрес: *, срещу Прокуратурата на Република България, с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 695,30
лева - обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на наложено
наказание глоба, впоследствие отменено, за периода 21.10.2016 г. – 27.01.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2020 г. до
окончателното издължаване. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба са изложени твърдения, че с Присъда № 9/15.07.2015 г.
на Военен съд – Сливен по н. о. х. д. № 103/2014 г., потвърдена с Решение №
32/08.02.2016 г. на Военно-апелативен съд по в. н. о. х. д. № 28/2015 г.,
изменено с Решение № 113/24.06.2016 г. по к. н. д. № 339/2016 г. на ВКС,
ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1,
б. „д“ НК и му са наложени наказания лишаване от свобода и глоба в размер
на 20 000 лв. Твърди се, че ищецът е платил наложената глоба, като сумата е
постъпила по сметка на ВСС на 21.10.2016 г.
В полза на ищеца е постановено Решение от 28.11.2019 г. на ЕСПЧ, с
което е установено, че процесът срещу него е воден в нарушение чл. 6, ал. 1 от
1
ЕКПЧОС, вследствие на което с Решение № 97/21.12.2020 г. на ВКС
производството е възобновено и върнато на досъдебната фаза.
Възобновеното наказателно производство е приключило с Решение №
27/10.01.2024 г. на ВКС, по н. д. № 812/2023 г., като на ищеца му е наложено
наказание лишаване от свобода, в размер на вече изтърпяното такова и не му е
наложено наказание глоба.
Твърди се, че заплатената от ищеца глоба е възстановена по банкова
сметка на неговата майка на 27.01.2022 г.
Сочи се, че със съдебния акт за възобновяване на наказателното
производство, са отменени наложените му наказания, поради което в периода
21.10.2016 г. – 27.01.2022 г. сумата за глоба в размер на 20 000 лв., е заплатена
на отпаднало основание.
В настоящото производство се претендира обезщетение за имуществени
вреди, представляващо пропуснати ползи в размер на законната лихва върху
сумата за глоба, в периода от 21.10.2016 г. /датата, на която е наложено
наказанието и сумата е платена/ до 27.01.2022 г. /датата на възстановяването
на ищеца/ и законната лихва върху нея от 21.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Така предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от
ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и
недоказан и се претендира отхвърлянето му. Твърди се, че ищецът не е
посочил конкретните незаконни действия, породили твърдените вреди,
съответно наличието на пряката и непосредствената им причинно-следствена
връзка с поведението на ответната страна, както и че същите не са подкрепени
с доказателства за това. Липсва и проявление на някоя от специалните
хипотези, предвидени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Посочва, че съда привежда в изпълнение наложеното наказание „глоба“,
а НАП го изпълнява, поради което Прокуратурата нито изпълнява, нито
контролира неговото изпълнение. Още повече, че наложеното наказание е
било изтърпяно на основание влязла в сила и неотменена присъда, поради
което не се касае до небрежно бездействие от страна на ответната страна.
Посочва, че макар наказателното производство срещу ищеца да е било
възобновено, същият е бил признат за виновен по обвинение, за което е бил
привлечен като обвиняем в досъдебното производство, т. е. основанието за
възобновяване не е породено от незаконосъобразно поведение или актове на
Прокуратурата. Тъй като липсва незаконно поведение на ответника по повод
наложеното наказание на ищеца „глоба“ не следва да бъде ангажирана и
отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.
Възразява се, че с налагане на наказание под законовия минимум и с
неналагане на алтернативно предвиденото наказание, ищецът е бил
компенсиран в адекватна степен.
2
Оспорва и акцесорната претенцията за законна лихва върху
претендираното обезщетение. В условията на евентуалност навежда
възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихва за 3-
годишния период, предхождащ подаването на исковата молба.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Попов,
която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е Решение №113/24.06.2016г., постановено по к.д
№339/2016г. на ВКС, с което е изменено решението на Военно-апелативен съд
№ 32/08.02.2016г. по ВНОХД №28/15г., като е оправдан единия от
подсъдимите – ищецът в настоящото производство за част от деянията, за
които му е повдигнато обвинение.
Представено е Решение №97/21.12.2020г., постановено по к.д
№339/2016г. на ВКС, с което е възобновено наказателното производство по
к.н.д. №339/2016г. по описа на ВКС, първо н.о; отменено е Решение
№113/24.06.2016г., както и Решение №32/08.02.2016г. на Военно-апелативен
съд на Република България по ВНОХД №28/2015г. и потвърдената с него
присъда №9/15.07.2015г. на Сливенски военен съд, в частта, с която ищецът в
настоящото производство е признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.242, ал.1, б „д“, вр.чл.20, ал.4, чл.18 от НК. Със същото решение е върнало
делото на Военноокръжна прокуратура – Сливен за изпълнение на указанията,
дадени в мотивите на решението.
Представено е и Решение №27/10.01.2024г., постановено по к.д
№812/2023г. на ВКС, с което е изменено Решение №53/13.07.2023г.,
постановено по внохд №94/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас, като на
основание чл.55, ал.3 от НК е отменено наложеното на подсъдимия Х. А. М.
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Представено е платежно нареждане от 22.10.2016г. от Първа
инвестиционна банка с наредител Военен съд Сливен и получател БНБ, за
преводи с дата 21.10.2016г.
Представена е молба до Висшия съдебен съвет от 09.12.2021г., подадена
от ищеца, с която се иска възстановяване на сумата от 20000 лв., платена от
него по сметка на Военен съд Сливен като недължимо платена, поради
възобновяване на наказателното производство и отмяна на акта, с който е била
наложена същата.
Представено е платежно нареждане от 27.01.2022 г., за сумата от 20000
лв., с получател З.М.З и наредител Военен съд Сливен, с посочено основание
за плащане – възстановяване на глоба по НОХД 103/2014г.
3
Представена е и извадка от онлайн калкулатор /calculator.bg/, с който е
пресметната законната лихва върху сумата от 20000 лв. за периода 21.10.2016г.
– 27.01.2022г. – в размер на 10695,30 лв.
Представено е писмо от Военен съд-Сливен, с което са удостоверени
обстоятелства във връзка с наложеното наказание „глоба“, както и движението
на постъпилата сума от 20000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск следва ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: осъждането му по образувано наказателно производство с
влязла в сила присъда; вида и размера на наложеното наказание; изпълнение
на наложеното наказание над определения срок или размер; съществуващата
причинно-следствена връзка между незаконното изтърпяване на наказанието
над определения срок или размер и претъпените имуществени вреди.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че в разглеждания случай се установи наличието на необходимите за
уважаване на иска предпоставки. Установи се, че ищецът е бил осъден с
влязла в сила присъда, като едно от наказанията е било глоба в размер на
20000 лв., която е постъпила по сметка на Военен съд - Сливен, а оттам – и по
сметка на ВСС. Установи се и че впоследствие наказателното производство по
делото е било възобновено и делото върнато на прокуратурата с указания,
като са били отменени актовете, с което са наложени наказания на ищеца в
настоящото производство, включително и глобата в размер на 20000 лв.
Установи се и че по молба на ищеца, така заплатената сума е преведена по
сметка на майка му на дата 27.01.2022г.
При изложените аргументи съдът приема, че ищецът е доказал по
основание претенцията си относно претърпени неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че в
случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
прокуратурата на Република България, като следва да се има предвид, че този
въпрос е решен с ТР №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл.2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в
случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно“, а настоящият случай не е такъв. По аргумент от
противното следва, че в останалите случаи държавата отговаря чрез
прокуратурата по исковете по ЗОДОВ. В мотивите на горецитираното
тълкувателно решение е посочено, че без повдигане на неоснователно
4
обвинение от Прокуратурата на Република България не биха настъпили
каквито и да било вреди от съдебни актове.
С оглед на горното съдът намира за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди, за които следва да му бъде присъдено
обезщетение, платимо от ответника.
По отношение размера на обезщетението за претърпените вреди, съдът
намира следното:
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди.
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди
са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са
неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не
бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.
Според т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай.
Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична
сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва -
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е Решение №281/04.10.2011г. на ВКС, III-то
г.о. по гр.д. №16854/2010г. на ВКС. Ако увреденото лице претендира вреди
над законната лихва, той следва да ги докаже. В настоящия случай ищецът
претендира вреди в размер на законната лихва върху сумата от 20000 лв. за
периода 21.10.2016г.-21.01.2022г., в размер на 10 695,30 лв., като за този
размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи. Размерът на
законната лихва е изчислен правилно от ищеца, видно от изготвена справка от
онлайн калкулатор за законна лихва.
В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на
10695,30 лв., представляващо лихва от внесена и впоследствие върната глоба в
размер на 20000 лв. по наказателно производство за периода от 21.10.2016 г.
до 27.01.2022 г. През периода на нейното задържане ищецът е бил в
невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира
доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което
представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетения
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата. При
обезщетение за имуществени или неимуществени вреди се присъжда
законната лихва, считано от момента на установяване незаконността на акта,
действието или бездействието на държавния орган, съгласно приетото в т.4. от
5
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на ОСГК. По
тълкувателен ред ОСГК на ВКС е определил лихвата върху обезщетението от
посочения момент като законна лихва. В настоящия случай, началният момент
на забавата и съответно дължимостта на мораторната лихва е 21.12.2020г. –
датата, на която е влязло в сила решението на ВКС, с което е възобновено
наказателното производство.
Ответникът е направил своевременно възражение за изтекла
погасителна давност за това акцесорно вземане. Възражението е основателно.
Решението на ВКС, с което е възобновено наказателното производство е
влязло в сила на 21.12.2020г. От тази дата се дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения. Съгл. разпоредбата на чл.111, ал.1 б. „в“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
Обстоятелството, че в случая се отнася до компенсаторна лихва, претендирана
като акцесорна претенция, не дерогира посочената разпоредба.
Гореизложеното води до извод, че следва да присъди лихва за периода след
16.05.2021г., т.к. исковата молба е заведена на 16.05.2024г.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск бъде уважен ведно със законната лихва от 16.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и предвид изхода на спора по
делото ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1210 лв.,
представляваща сбор от платените от него държавна такса по делото в размер
на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС, като
сумата от 6 лв. – банкова такса за внасяне на държавната такса не следва да
бъде присъждана в тежест на ищеца, доколкото не представлява разноски по
смисъла на ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
в случая същото не надвишава минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес *, да заплати
на Х. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 10695,30 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на
наложено наказание „глоба“ в размер на 20000 лв., внесена по сметка на
Военен съд - Сливен, впоследствие отменено с Решение №97/21.12.2020г.,
постановено по к.д №339/2016г. на ВКС, за периода 21.10.2016 г. – 27.01.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес *, да заплати
6
на Х. А. М., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 1210 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7