№ 91
гр. Варна, 13.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500045 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
Р. Н. П., Я. Р. П., В. Р. П. и „АКВА ВИАС“ ООД, гр. Варна, всички
представлявани от общия си процесуален представител адв. Д. П. от АК-
Варна, насочена против решение № 1292/27.11.2024г., постановено по
гражданско дело № 325/2024г. на Окръжен съд-Варна, с което по отношение
на С. С. М., Г. А. К. и С. С. М., и трите от **********, са били обявени за
относително недействителни следните договори:
-сключените между ответниците Р. Н. П. и Я. Р. П., договор за дарение
от 06.06.2019г., обективиран в НА 87, том IV, рег. № 6244, дело №
545/2019г. на нотариус № 214 - Жана Тикова, вписан в СВ дв. вх. рег. №
13793, вх. № 13899, Акт № 160, том ХХХVIII, дело №8291/2019г., с който Р.
Н. П. се е разпоредил в полза на Я. Р. П. с ½ (една втора) ид. част от
АПАРТАМЕНТ № 14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№***, находящ се в жилищна сграда в град ***, разположен на пети етаж, със
застроена площ 78.73 кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня и сервизни
помещения , при описани съседни самостоятелни обекти, заедно с
прилежащото му избено помещение №14 с полезна площ от 9.80 кв.м., както и
1.7816 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото; договор за дарение от 21.07.2020г., обективиран в НА №
176, том I, рег.№ 5140, д. № 170/2020 г. на нотариус № 316 - Александър
Александров, вписан в Службата по вписванията акт № 27, том XLIV, вх. рег.
№ 16804, дело № 9730/21.07.2020г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на
Я. Р. П.: с ¼ (една четвърт) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№*** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 04.03.2021г. с адрес
1
на поземления имот, гр. ***, с площ от 781 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
десет метра/, при описани съседи; с ½ /една втора/ ид. ч. от СГРАДА с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 04.03.2021г., с
административен адрес гр. ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №***, със застроена площ от 71кв. м., а по удостоверение за
данъчна оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с принадлежащото таванско
помещение с площ от 73.30 кв. м., брой етажи: два, брой на самостоятелните
обекти в сградата: няма, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна,
номер по предходен план: няма, на основание чл. 135 ЗЗД;
- сключените между ответниците Р. Н. П. и В. Р. П., договор за дарение
от 06.06.2019г., обективиран в НА 88, том IV, рег. № 6245, дело №546/2019г.
на нотариус № 214 - Жана Тикова, вписан в СВ дв. вх. рег. № 13789, вх. рег.
№ 13900, акт № 156, том XXXVIII, дело №8287/2019г., с който Р. Н. П. се е
разпоредил в полза на В. Р. П. с ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 37,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в
жилищна сграда в град ***, с площ от 66.26 кв.м., състоящ се от: две спални,
дневна с кухня бокс, сервизни помещения, при описани съседни
самостоятелни обекти по схема, заедно с избено помещение с непосочен
номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ
от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на сградата, и от
правото на строеж върху мястото; договор за дарение от 22.07.2020г. ,
обективиран в НА № 1, том III, рег. № 1621, дело № 376/2020г. на нотариус
№ 333 - Зоя Аврамова, вписан е СВ под Акт № 79, том VI, вх. рег.
№2331/23.07.2020г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на В. Р. П. с ½
/една втора/ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20599.24.13 по
КККР, одобрени със Заповед № РД 18-605/28.02.2018г. на Изп. директор на
АГКК, последно изменение от 17.08.2020г. с адрес на поземления имот с. ***,
с площ от 5 294 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска:
начин на трайно ползване -НИВА, категория на земята 4, на основание чл. 135
ЗЗД;
- извършените от Я. Р. П. разпоредителни действия по включване като
непарична вноска - апорт в капитала на „Аква виас“ ООД, ЕИК:
*********, гр. Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в
СВ-Варна с дв. вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том
XXV, дело 398 на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от
АПАРТАМЕНТ №14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№***, находящ се в жилищна сграда в град ***, разположен на пети етаж, със
застроена площ 78.73 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №14
с полезна площ от 9.80 кв.м., както и 1.7816% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото; ¼ (една четвърт) ид. част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, с адрес на
поземления имот, гр. ***, с площ от 781 кв. м.; ½ /една втора/ ид. ч. от
2
СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен
адрес гр. ***, със застроена площ от 71 кв. м., а по удостоверение за данъчна
оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с принадлежащото таванско помещение с
площ от 73.30 кв. м. на основание чл. 135 ЗЗД.
- извършените от В. Р. П. разпоредителни действия по включване като
непарична вноска - апорт в капитала „Аква виас“ ООД, ЕИК: *********, гр.
Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в СВ -Варна с дв.
вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том XXV, дело 398
на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 37,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в
жилищна сграда в град ***, с площ от 66.26 кв.м., заедно с избено помещение
с непосочен номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна
оценка с площ от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото; ½ /една втора/ ид. ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20599.24.13 по КККР, с адрес на
поземления имот с. ***, с площ от 5 294 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска: начин на трайно ползване - НИВА, категория на
земята 4, на основание чл. 135 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на съда, че ищците са имали качеството на
кредитори спрямо ответника Р. П. към датите на извършване на
разпоредителните действия от 06.06.19г., 21.07.20г. и 22.07.20г. Поддържа се,
че към посочените дати ищците не са имали изискуеми вземания, а
разпорежданията са били извършени преди възникване вземанията им и тези
действия не са били предназначени да увредят кредиторите. Дори и да се
приеме, че ищците са били кредитори към посочените дати спрямо дарителя Р.
П., то надарените не са знаели, че същият е длъжник на ищците.
Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително, а
само при доказано знание на приобретателите за увреждането. Отделно от
това, извършването на апортните вноски от Я. и В. П.и се явява последващо
разпореждане и затова не може да уврежда кредиторите на първоначалния
собственик Р. П.. Освен това дружеството „Аква виас“ ООД е трето
добросъвестно лице, което е станало собственик преди вписването на исковата
молба по настоящото дело. От свидетелските показания е било установено, че
децата на Р. П. са узнали за воденото срещу него наказателно производство
преди няколко месеца. Преценяването на гласните доказателства е станало в
нарушение на процесуалните правила. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение и всички предявени искове да бъдат отхвърлени, ведно
с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни С. С. М., Г. А. К. и С. С. М. чрез общите им процесуални
представители адв. П. П. и адв. Д. П. от АК-Варна. Въззивната жалба е
оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде
3
потвърдено като съответстващо на материалния закон и задължителната
съдебна практика, инкорпорирана в ТР № 5/29.12.14г. по т. д. № 5/13г. на
ОСГК на ВКС, ведно с присъждане на разноските за настоящото
производство. Поддържа се, че вземането на кредиторите е възникнало от
датата на осъществяване на деликта на 23.06.14г., когато е настъпила смъртта
на техния родственик, за което е налице осъдителна присъда спрямо ответника
Р. П., влязла в сила на 25.02.22г. Поради това към датите на разпоредителните
сделки длъжникът е имал знанието за осъщественото от него вредоносно
деяние, причинило смъртта на Сашо Калчев, а влизането в сила на
осъдителната присъда само е установило ликвидността на вземанията на всяка
една от ищците за обезщетенията за претърпените от тях неимуществени
вреди. С извършването на разпоредителните сделки е налице обективно
намаляване на имуществото на длъжника, което служи като обезпечение на
кредиторите. Отделно от това е било налице и знание на извършилите
непаричните вноски в капитала на ответното дружество съдружници, които са
и надлежните представители на „Аква виас“ ООД, относно увреждането на
кредиторите. Споделя се извода на съда, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД се прилага и по отношение на лицата, които представляват или са
собственици на юридическите лица – приобретатели. В случая собствениците
и управители на ответното дружество са децата на длъжника и имат
качеството на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Счита
се, че чрез събраните по делото гласни доказателства не е била оборена
презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Наведено е твърдението, че
ответникът Р. П. е бил привлечен като обвиняем в наказателното производство
и в качеството му на съдружник в „Ру Ви Ян“ ООД, чийто управител към
23.06.14г. (датата на деликта) е била съпругата му Ваня П. – факт, отразен в
мотивите на решението по ВНОХД № 404/20г. на ВАпС, а така също,
установим и от справката по партидата на дружеството в търговския регистър.
Поради това и тези обстоятелства изключват вероятността съпругата да е
нямала информация за качеството на длъжник на нейния съпруг. Освен това
Ваня П. и В. П. са били разпитвани по образуваното срещу Р. П. ДП №
1241/14г., което означава, че същите са знаели за инцидента от 23.06.14г. В
отговора е отправено искане да се приемат като доказателства извлечение от
ТР, включващо актуалното състояние и история на промените, касаещи „Ру
Ви Ян“ ООД; заверени копия от материали от ДП № 1241/14г. по описа на 03
РУП-Варна, а именно: копие от заглавната страница на том 1; копие от описа
на материалите по досъдебното производство в том 1; копие от протокол за
разпит на Ваня П. и на протокол за разпит на В. П.. Формулирано е и особено
искане – да се извърши служебна справка по НОХД № 1439/18г. на ВОС или
същото да бъде изискано и приобщено с цел да се оборят твърденията за
незнание от страна на съдружника и управител на ответното дружество – В.
П.; да се извърши служебна справка в НОИ относно регистрация на трудови
договори на В. П. и Я. П., с цел оборване на твърденията им за незнание при
извършване на апорта.
4
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същата се явява допустима.
Съдът намира доказателствените искания на въззиваемите за
неоснователни по следните съображения:
В отговорите на исковата молба, подадени от ответниците, е релевирано
възражението, че никой от приобретателите по процесните сделки не е знаел
за наличието на задължения на Р. П. към ищците, както и че чрез сделките се
стига до увреждане на кредиторите му. След разпределението на
доказателствената тежест чрез постановеното от съда определение по реда на
чл. 140 от ГПК, ответниците Я. П., В. П. и „Аква виас“ ООД са депозирали
молба с вх. № 21 401/27.08.24г., с която са отправили искане за допускане на
гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че към датата на
извършване на вписването на апортите, двамата съдружници не са знаели, че
баща им има задължения и че с извършените апорти се увреждат други лица.
В първото по делото съдебно заседание на 20.09.24г. процесуалните
представители на ищците са поддържали, че предвид роднинската връзка на
апортиращите имотите си в капитала на ответното дружество лица с длъжника
на ищците, е налице презумпцията за знание по чл. 135 от ЗЗД, тълкувана във
връзка с ТЗ. Съдът е допълнил доклада си по делото, указвайки на
ответниците Я. и В. П.и, че е тяхна доказателствената тежест да оборят
презумпцията за знание, разписана в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка е било
уважено и искането на тези ответници за събиране на гласни доказателства за
оборване на посочената презумпция. Процесуалните представители на
ищците не са отправили свои доказателствени искания.
След провеждането на разпита на водените от ответниците свидетели в
съдебно заседание на 15.11.24г., представителите на ищците са се позовали на
вписаните в публичния търговски регистър данни, касаещи прехвърлянето на
дружествените дялове от Ваня П. на своите деца Я. и В. П.и в „Аква виас“
ООД. Съдът е приел като доказателство снетата на хартиен носител
информация относно горното обстоятелство. Страните не са имали други
доказателствени искания.
Поради всичко гореизложено и предвид липсата на факти от хипотезите
на правните норми на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е налице хипотезата на чл.
266, ал. 1 от ГПК и искането за приемането като доказателства на посочените
документи, които ищците са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство (тъй като те са били граждански ищци в
наказателното производство и са им били известни), респективно за
изискването на посоченото наказателно дело, се явяват преклудирани.
Искането да се извърши служебна справка в НОИ относно регистрация
на трудови договори на В. П. и Я. П., с цел оборване на твърденията им за
незнание при извършване на апорта, се явява неоснователно освен като
преклудирано по посочените по-горе съображения, но и поради липсата на
5
посочена логическа обвързаност между евентуално наличие на трудови
правоотношения с „Ру Ви Ян“ ООД и знание за правнорелевантни факти по
делото.
При извършената служебна проверка относно заплащането на
дължимата ДТ за въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е
налице надвнесена сума от въззивниците в размер на 965.73 лв. по следните
съображения:
Налице са предявени от всеки от ищците искове за прогласяване
недействителността спрямо всеки един от тях на описаните по-горе
разпоредителни сделки. Цената на всеки един от предявените от всеки един от
ищците отделни облигационни искове се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4,
вр. т. 2 от ГПК, тъй като предмет на атакуваните сделки (дарения и апорти) са
вещни права върху имоти. Доказателства за данъчните оценки на
прехвърлените недвижими имоти са представени на л. 131-135 от
първоинстанционното дело, като в тази връзка следва да се съобрази и обема
от вещното право, което е предмет на разпореждането само от ответника Р. П.
(по ½ ид. ч. за всички имоти с изключение на тази за ПИ с идентификатор №
***, за който е разпоредена ¼ ид. ч. от този ответник). Размерът на дължимите
ДТ за първата инстанция се определя съобразно правилата на чл. 71, ал. 2 и чл.
72, ал. 2 от ГПК – ДТ е в размер на ¼ от цената на иска и се събира за всички
интереси. За исковете, имащи за предмет сделките с ПИ с идентификатор
20599.24.13, който е с данъчна оценка от 717.10 лв., дължимата ДТ е в размер
на 50 лв. за първата инстанция на осн. чл. 1 от Тарифата за ДТ, събирани от
съдилищата по ГПК. При това положение дължимите ДТ за всички предявени
от един ищец искове за първата инстанция възлизат на общо 2 302.88 лв., а на
осн. чл. 18, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа, дължимата ДТ за обжалването
на уважените искове на един ищец възлиза на 1 151.44 лв. Така общата
дължима ДТ за въззивното производство е в размер на 3 454.32 лв., а
внесената от въззивниците ДТ е в размер на общо 4 420.05 лв. На
въззивниците следва да се укаже, че имат възможност в срока по чл. 82 от
ГПК да поискат връщане на надвнесената сума.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивниците, че имат възможност в срока по чл. 82 от ГПК
да поискат връщане на надвнесената като ДТ сума в размер на 965.73 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемите С. С. М., Г. А.
К. и С. С. М.:
- за приемане като доказателства по делото на извадка от търговския
регистър, включващо актуалното състояние и история на промените, касаещи
„Ру Ви Ян“ ООД; на заверени копия от материали от ДП № 1241/14г. по описа
на 03 РУП-Варна, а именно: копие от заглавната страница на том 1; копие от
6
описа на материалите по досъдебното производство в том 1; копие от протокол
за разпит на Ваня П. и на протокол за разпит на В. П..
- за извършване на служебна справка по НОХД № 1439/18г. на ВОС или
същото да бъде изискано и приобщено с цел да се оборят твърденията за
незнание от страна на съдружника и управител на ответното дружество – В.
П.;
- за извършване на служебна справка в НОИ относно регистрация на
трудови договори на В. П. и Я. П., с цел оборване на твърденията им за
незнание при извършване на апорта.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито с.з. на 05.03.25г. от 10:00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (въззивниците Р. Н. П., Я. Р. П., В. Р. П. и „АКВА ВИАС“ ООД,
гр. Варна – чрез адв. Д. П., а въззиваемите – чрез адв. Д. П.)
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7