Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5 949 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1, б. „б” от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищцата – А.К.Т. твърди, че на 27.11.2016г. около 08.30 часа в с. Медовница, обл. Видин, е пътувала на предна дясна седалка в дясно в управлявания от Л.Н.М. лек автомобил „опел”, модел „Вектра” с рег. № *******. Движели са се по път Е 79 в посока от гр. Видин към гр. Монтана, когато на разклона за с. Воднянци, при навлизане в ляв завой с превишена скорост, под силно алкохолно въздействие и липса на правоспособност на управление на автомобил, водачът е изгубил контрол над лекия автомобил, като в резултат на това се удря в железебетонен стълб.  Ударът е настъпил в предна дясна врата. При този удар изключително тежко е пострадала ищцата. Посочва, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство №362/2016г. по описа на РУП – гр. Белоградчик. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП са й причинени следните увреждания:

- загуба на съзнание,

- контузия на главата,

- контузия на мозъка,

- съчетава травма – глава – гръден кош – корем и крайници,

- травматичен шок,

- пневмоцефалия,

- оток и кръвонасядане на ляво око,

- неразместено счупване  на лява слепоочна /темпорална/ кост,

- счупване на двете зигоматични кости на лицето,

- счупване на стените на двата максиларни синуса с дислокация на фрагменти и с излив на кръв в тях,

- счупване на двата клона на долната челюст,

- счупване на костите на скулите и на горната челюст,

- счупване на дясна пирамидна кост на черепната основа с изтичане на кръв и ликвор от дясното ухо,

- счупване на VI ребро в ляво,

- пневмоторакс в дясно,

- счупване на горните и долните клонове на пубисната /срамната/ кост двустранно и

- счупване на дясно бедро в средната трета с дислокация на фрагментите.

Ищцата посочва, че е претърпяла две операции:

- на 07.12.2016г. лицево – челюстна, при която е поставена метална плака, която е фиксирана с винтове и са поставени четири винта, по два на горната и два на долната челюст, с която захапката е възстановена и

- на 12.12.2016г. операция под ренгенов контрол, като е извършена репозиция на фрактурата на дясна бедрена кост. Ищцата посочва, че предвид описаните увреждания е ползвала чужда помощ при обслужването си в ежедневието, тъй като в продължение на месеци е била обездвижена. Предвид претърпените лицеви травми и силната деформираност на лицето и мускулите на лицето, не е можела да се храни, налагало се е да приема само течна храна, изпитвала е затруднения при говорене, съпроводени със силни болки в долната и горната челюст. След пътния инцидент са настъпили съществени промени в емоционалното състояние на ищцата: станала е силно раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и страх, нервна, неспокойна, изпада в паника, че няма да ходи нормално, отказва да се среща с хора извън семейството, избягва да излиза извън дома си, емоционално лабилна е, тревожна, с затруднена концентрация. Посочва, че и към настоящия момент не може да се предвижва нормално, все още изпитва силни болки в крака и главата, в гръдния кош и таза, изпитва затруднения при хранене и говорене. За проведеното лечение ищцата посочва, че е направила разходи общо в размер от 7 968, 40 лв., от които:

- 5 832 лв. – за плака, винтове, резектор, серклаж и пирон, необходими за извършените операции,

- 2 050 лв. – за избор на екип,

- 46, 40 лв. – за престой в болницата и

- 40 лв. за придружител.

Твърди, че към момента на произшествието виновният за ПТП водач на описания лек автомобил не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност”. Заявява, че с молба с вх. №24 – 01 – 42 от 22.06.2017г. е предявена претенция пред ответника за изплащане на дължимото обезщетение. Последният е определил обезщетение в размер на 125 000 лв. за неимуществени вреди и 7 968, 40 лв. за имуществени вреди. Така посочените суми са намалени с 50% поради твърдяно съпричиняване от страна на ищеца и на последната са изплатени: 62 500 лв. – за неимуществени вреди и 3 984, 20 лв. за имуществени вреди. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да й заплати:

- сумата от 137 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законна лихва от 27.11.2016г. до окончателното й изплащане и

- сумата 3 984, 20 лв. – представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законна лихва от 27.11.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото, за което е представен списък на страница 353 от делото, съгласно чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Г.Ф.в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е признал следните факти:

- сезиране от ищцата относно заплащане на обезщетение относно описаното ПТП,

- определяне от ответника на сумата от 132 968, 40 лв. – обезщетение за претърпените вреди,

- определяне от ответника на 50% съпричиняване от страна на ищцата и

- ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 66 484, 20 лв., от които 62 500 лв. – за претърпени неимуществени вреди и 3 984, 20 лв. за имуществени вреди на 27.03.2018г.

Ответникът поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, поради следните факти: съгласила се е да пътува в автомобил, управляван от водач, който преди ПТП е употребил алкохол, тоест със своите действия очевидно е застрашавала безопастността на пътниците, не е изпълнила изискването за поставяне на задължителен предпазен колан и е употребила алкохол непосредствено преди ПТП заедно с водача на лекия автомобил. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата преди датата на подаване на исковата молба, тъй като в определените от закона срокове се е произнесъл по искането на ищцата. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък, съгласно чл. 80 от ГПК, на претендираните разноски – страница 360 от делото/.

Третото лице помагач на страната на ответника – Л.Н.М. не изразява становище относно предявените искове.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание ч.. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- настъпване на процесното ПТП,

- към датата на ПТП – то описания в исковата молба лек автомобил не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност”,

- сезиране от ищцата относно заплащане на обезщетение относно описаното ПТП,

- определяне от ответника на сумата от 132 968, 40 лв. – обезщетение за претърпените вреди,

- определяне от ответника на 50% съпричиняване от страна на ищцата и

- ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер на 66 484, 20 лв., от които 62 500 лв. – за претърпени неимуществени вреди и 3 984, 20 лв. за имуществени вреди на 27.03.2018г.

         С присъда №29 от 07.02.2018г. постановена по нохд №74/2017г. по описа на Белоградчишкия районен съд е призна Л.Н.М. за виновен за настъпване на процесното ПТП, причинено в пияно състояние с концентрация на алкохола в кръвта 0, 79 промила, без да има необходимата правоспособност, при превишена скорост от 85 км/ч. при допустима в населено място – 50 км/ч, при което са причинени травматични увреждания на пътничката на предна дясна седалка – ищцата: травматичен шок, счупване на пирамидална кост вдясно , с изтичане на кръв и ликвор от дясното ухо, счупване на дясната зигоматична /ябълчна/ кост на лицето и счупване  на лява зигоматична кост на лицето, счупване на долна челюст на две места, счупване на двата клона на срамна кост – двустранно и счупване на дясна бедрена кост. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.02.2018г.

         На страници 44 – 50 са представени четири епикризи, за болничен престой на ищцата след процесното ПТП. Първоначално ищцата е постъпила в отделение „Хирургия” в МБАЛ „Света Петка” АД- гр. Видин за период от 27.11.2016г. – 05.12.2016г., след което в периода 05.12.2016г. – 08.12.2016г. е преместена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, Отделение по лицево – челюстна хирургия. На 07.12.2016г. е извършена операция на ищцата, при която са поставени метална плака и четири винта, с които е постигната фиксация на зигоматичната кост вляво и съответно на горна и долна челюст. И в периода 09.12.2016г. – 19.12.2016г. ищцата е била в Четвърта травматологична клиника, като е извършена втора операция на 12.12.2016г. относно фрактурата на дясна бедрена кост като са поставени интрамедуларен пирон с по два винта. С допълнителни молби ищецът е представил и други медицински документи – страници 123 – 284.

         На страници 50 – 56 са представени от ищеца шест фактури с техните касови бонове и една квитанция, относно извършените плащания от ищеца за медицински услуги. Общият сбор на сумите по тези документи е равен на посочената от ищеца сума за заплатени от него разходи по лечението му от процесното ПТП – 7 968, 40 лв. Съдът не описва конкретните документи, тъй като страните по делото не спорят относно този факт и същият е отделен като безспорен в настоящото производство.

На страници 61 - 62 са представени писма от ответника /с  дати: 05.07.2017г. и 13.09.2017г./, във връзка с предявената претенция от ищеца на 22.06.2017г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, в което са посочени документите, които допълнително следва да бъдат представени от ищцата /окончателен акт по досъдебното производство или влязла в сила присъда, банкова сметка, ***/. На 07.03.2018г. ищцата чрез свой представител е депозирала поисканите документи /страница 65 от делото/. С писмо от 15.03.2018г. ответникът се е произнесъл по претенциите на ищцата.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно.  В него е посочено, че ищцата вследствие на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания:

-         съчетава травма – глава, гърди, корем и крайници,

-         контузия на гръден кош и корема, със чупване на 7 – мо ребро в дясно по задна аксиларна линия и частичен /върхов/ плевмоторакс в дясно,

-         счупване на дясна бедрена кост с разместване, закрито.

В заключението е посочено, че възстановителният период за гръдната травма е 30 – 45 дни, а по отношение на бедрената кост 5 – 6 месеца. По отношение на последната травма първоначално крайникът е бил поставен на директна екстензия/теглене с тежести и след това на 12.12.2016г. ищцата е оперирана, като е извършено открито наместване на дясна бедрена кост с интрамедуларен със застопоряване с по два винта в горния и долния край. Вещото лице посочва, че в бъдеще при натоварване, промени във времето ищцата може да се оплаква от дискомфорт в местата на увредите. Относно процесните фактури вещото лице е дало заключение, че тези разходи са свързани с извършените медицински интервенции по отношение на ищцата в периода й на възстановяване от процесното ПТП. Заключението е изготвено както въз основа на представената по делото медицинска документация, така и е извършен личен преглед на ищцата. При последното е констатирано, че ищцата се движи самостоятелно, без функционален дефицит. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че действително в история на заболяването в МБАЛ – Видин е описано счупване на костите на таза, но при постъпване в „Пирогов” една седмица по –късно в травматологичната клиника при направения боди скенер на таза е установено, че не личат травматични увреждания, неубедителни данни за фрактура на дясна срамна кост с давност, което говори за застаряла, а не прясна фрактура. При извършения личен преглед ищцата няма оплаквания по отношение на тазовите кости, движи се самостоятелно. По отношение на пневмоторакс, същият е бил малък и се е резорбирал още по време на престоя на ищцата в болницата. 

По искане на ищеца е допусната и втора съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – специалист по орална и лицево – челюстна хирургия. То е изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата. В него е посочено, че ищцата от процесното ПТП е получила счупване на горната челюст по тип Васмунд I или Лефорт 2 /без засягане на носните кости/, при което се загубва контактът на зъбните редици, отваря се захапката, като има контакт само в областта на дъвкателните зъби. При този вид счупване синусите се напълват с кръв. Второто счупване е на ставния израстък на долната кост вдясно, което затруднява движението на долната челюст. Проведено е оперативно лечение, като поставената пластина остава трайно, а междучелюстната фиксация се сваля обичайно след 45 дни. Вещото лице е посочило, че ищцата е търпяла много силни болки до извършване на операцията, при което говоренето и храненето са били силно затруднени. След оперативната репозиция болките от отоците постепенно намаляват в следващите двадесет дни. През това време храненето е почти невъзможно, основно течности и венозни вливания. След сваляне на фиксацията на 45 тия ден от операцията има още един месец затруднено движение на челюстта в процеса на захранване. Освен личен преглед вещото лице е извършило и обзорна ренгенография на челюстите, която е приложена към заключението. Констатациите на вещото лице са, че не се установяват отклонения в движенията на челюстите, нито в захапката, синусите са чисти и просветлени, поради което изводите са, че няма основание за болки и страдания, съответно затруднение в говора и храненето, като е възможна чувствителност в областта на пластината при студ и вятър, както и изтръпване на лява лицева половина. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че фрактурата е една, триъгълна фрактура, а не са отделни счупвания на лява ябълчна кост, на дясна ябълчна кост и на горната челюст. Вещото лице в съдебно заседание е обяснило, че доколкото в болницата в гр. Видин нямат орален или лицево – челюстен хирург, това е и причината да се опишат раздробено като отделни фрактури. При този вид фрактура този среден етаж, заедно с носа и част от горната челюст хлътват и се засяга един подочен нерв и поради това изтръпването на лицевата част е завинаги. От прегледа, вещото лице е установило, че при ищцата не е много изявена тази последица. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че от представените медицински документи се установяват всички увреждания, които са описани в исковата молба като отделни фрактури в областта на лицето.

         По искане на страните по делото е допусната комплексна медико – автотехническа експретиза, чието заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е посочено, че ищцата няма травматични увреждания, които да сочат на коланна травма. С оглед на механизма на процесното ПТП изводът на вещите лица е, че поставения колан може да не предотврати настъпилите при ищцата травматични увреждания. В съдебно заседание вещото лице – ортопед посочва, че неговият извод е, че с или без колан могат да възникнат тези травми. На същото становище е и вещото лице автоинженер, като изрично посочва, че предпазния колан не е ефективен при удар от страна на пострадалата /какъвто е и механизма на настъпване на процесното ПТП/.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите: М.Н.Т. – майка на ищцата и М.К.Ц.. Първият свидетел посочва, че е била един месец заедно с ищцата в болница. През това време ищцата е била на подлога, а след като се прибрали в къщи е била на памперси почти два месеца и после постепенно е започнала да става, като е ползвала две патерици. Така е било още два месеца, след което е започнала да ходи полека. Сега свидетелят описва, че ищцата не се чувства добре – избухва, като й се каже нещо, започва да плаче, когато е студено или ходи дълго време крака я боли, ако яде твърда храна я боли. В началото ищцата често се е будела през нощта и започва да плаче. Ищцата е изпитвала притеснение, че е в това състояние и трябва някой да се грижи за нея. Вторият свидетел посочва, че е приятелят на ищцата.  Съпоставяйки преди поведението на ищцата и след катастрофата счита, че сега тя повече нервничи, но когато е студено я боли операцията и имплантите на лицето, когато се претовари чувства болки, понякога бълнува. След катастрофата е отказвала да излиза, сега понякога прави това с него, но предпочита да седи в къщи.

По искане на ищцата е допусната съдебно – психологическа експертиза. В заключението вещото лице е посочило, че към момента на изследването не се наблюдават данни за психотравма или реакция на стрес в минал период. Психоемоционалното състояние на ищцата се е съхранило до начина на функциониране преди процесното ПТП. Въз основа на това изводът на вещото лице е, че е налице пълно възстановяване т психоемоционалните разположения.

По искане на ищеца по делото е допусната и съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – неврохирург, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него е прието, въз основа на представената медицинска документация по делото, че е налице мозъчна контузия, вследствие на неразместено счупване на слепоочната кост, въпреки липсата на данни за травма на мозъка и липсата на огнищна неврологична симптоматика. Вещото лице приема, че поради липсата на травматични увреждания на мозъка и прилаганите обезболяващи медикаменти за другите травми,  ищцата е нямала оплаквания от страна на черепно – мозъчната травма. Посочено е, че обичайно при този вид травми пациентите нямат оплаквания, освен локална болка от травмата на главата. Липсват данни в представената медицинска документация по делото за настъпили усложнения или за оплаквания на ищеца от страна на черепно – мозъчната травма.    

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на  чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.  Видно от законовата разпоредба, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

         Настъпването на пътнотранспортното произшествие е факт, относно който страните не спорят по делото.

         От представената и описана по-горе присъда се установява и противоправното поведение и вина на водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата.

От представените по делото медицински документи и заключения на общо три медицински експертизи с вещи лица – ортопед, неврохирург и специалист по орална и лицево – челюстна хирургия се установяват претърпените от ищеца увреждания в резултат на процесното ПТП:

-         съчетава травма – глава, гърди, корем и крайници,

-         контузия на гръден кош и корема, със чупване на 7 – мо ребро в дясно по задна аксиларна линия и частичен /върхов/ плевмоторакс в дясно,

-         счупване на дясна бедрена кост с разместване, закрито,

-          счупване на горната челюст по тип Васмунд I или Лефорт 2 /без засягане на носните кости/, при което се загубва контактът на зъбните редици, отваря се захапката, като има контакт само в областта на дъвкателните зъби,

-         счупване на ставния израстък на долната кост вдясно, което затруднява движението на долната челюст и

-         черепно – мозъчна травма.

 За пълнота следва да се посочи, че в петото описано по –горе нараняване включва в себе си, описаните в исковата молба: оток и кръвонасядане на ляво око, неразместено счупване на лява слепоочна /темпорална кост/, счупване на двете зигоматични кости на лицето, счупване на стените на двата максиларни синуса с дислокация на фрагменти и излив на кръв в тях, счупване на костите и на скулите на горна челюст.

От събраните по делото доказателства не се установяват следните посочени в исковата молба увреждания:

-         загуба на съзнание,

-         пневмоцефалия,

-         счупване на двата клона на долна челюст,

-         счупване на дясна пирамидна кост на черепната основа с изтичане на кръв и ликвор от дясното ухо,

-         вместо счупване на 6 ребро в ляво е установено счупване на 7 ребро в дясно /което увреждане съдът ще съобрази при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди/,

-         счупване на горните и долните клонове на пубисна срамна кост /двустранно/ - като тази травма изрично е включена в представената присъда, но доколкото не се установява в настоящото производството, съдът няма да включва същата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

         Безспорно се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

По отношение на наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, което се изразява в:

-         непоставяне от нея на предпазен колан по време на пътуването си в лекия автомобил и

-         ищцата е употребила заедно с водача на лекия автомобил алкохол, преди да се качат в последния, настоящият съдебен състав приема следното.

От заключението на комплексната авто – техническа и съдебно – медицинска експертиза се установява, че действително ищцата няма причинени коланни травми, от което може да бъде направен извод, че същата не е поставила предпазен колан като пътник в лекия автомобил на предна дясна седалка. Но и двете вещи лица посочват, че предвид механизма на настъпване на процесното ПТП и мястото на удара, причинените на ищцата травми са могли да бъдат претърпени и при поставен предпазен колан. Обяснението е, че предпазният колан не е ефективен при страничен удар, какъвто е настъпил при процесното ПТП. С оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от нея, е неоснователно.

Относно второто възражение за съпричиняване съдът приема, че в частта относно това, че ищцата е употребила алкохол преди да пътува в автомобила, същото е неоснователно. От представената и описана по-горе по делото присъда се установява, че действително водачът на лекия автомобил е управлявал последния с алкохол в кръвта, който към момента на изследването е 0,79 промила, а следователно към момента на ПТП и по – висок. Предвид концентрацията на алкохол в кръвта на водача, логично е да се приеме, че ищцата – пътник е знаела или поне е могла да види, осъзнае и прецени, че същият е употребил такова количество алкохол, което е пречка същият да управлява превозно средство. Допълнително следва да се посочи, че в мотивите на присъда изрично е прието от фактическа страна, че ищцата и водача на лекия автомобил заедно са употребили алкохол, преди да се качат в автомобила. Предвид така посоченото, настоящият съдебен състав приема за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в предприемане на пътуване в лек автомобил с водач, който е в нетрезво състояние. При определяне на процента на съпричиняване, с който следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди, което да се заплати на ищцата, следва да се отчете високата степен на концентрация на алкохол в кръвта на водача /която към момента на изследването, което е доста по-късно от часа на настъпване на ПТП/ е 0, 79 промила и съответно, че същият е бил е неправоспособен да управлява лекия автомобил. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай процента на съпричиняване следва да бъде определен на 40%.

      Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В разглеждания случая следва да се вземе предвид:

-    възрастта на ищцата към датата на ПТП – 26 години, 

          - причинените телесни увреждания на ищцата /описани по-горе в мотивите/, 

          - последиците от тях – първоначално около 3 месеца същата е имала нужда от чужда помощ в ежедневните си нужди, тъй като е била на легло,

           - продължителния възстановителен период – общо за всички увреждания 5 – 6 месеца, като в първите 2 месеца болките са били много интензивни, поради счупванията на кости на лицето е било силно затруднено храненето и общуването в този период, 

          - предприетите медицински интервенции – две операции, при които са поставени метални плаки и винтове, 

          - последиците от претърпените травми, които не могат да бъдат преодолени – относно ортопедичните травми – болки при промяна на времето и при натоварване, а относно счупванията в областта на лицето – изтръпване на лява лицева половина и чувствителност в областта на пластината при студ и вятър,

          - емоционалните последици за ищеца – безсъние и кошмари, нежелание за общуване и излизане извън къщи, нервност и раздразнителност и

          - икономическите условия в страната към датата на ПТП.

            Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 130 000 лв., което ще представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, който размер съответства на критерия за справедливост. От тази сума следва да се приспаднат 40%, тоест 52 000 лв. В резултат на това крайният размер на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди е 78 000 лв. Страните по делото не спорят, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 62 500 лв. – обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от процесното ПТП. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 500 лв. – незаплатената част от определеното обезщетение, като над тази сума до предявения размер от 137 500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Аналогично и относно имуществените вреди, за които страните по делото не спорят, че същите са в общ размер на 7 968, 40 лв. След приспадане на 40% съприничяване /или 3 187, 36 лв./, общият дължим размер от ответника за имуществени вреди на ищцата от процесното ПТП е 4 781, 04 лв. Страните по делото не спорят, че ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 3 984, 20 лв. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 886, 84 лв. – незаплатената част от определеното обезщетение, като над тази сума до предявения размер от 3 984, 20 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

          

Относно предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 497 от КЗ.

Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху двете суми за обезщетения /имуществени и неимуществени вреди/ от датата на настъпване на процесното ПТП.

Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от Гаранционния фонд се изплащат съобразно чл. 497 от КЗ. В последната посочена правна норма е вписано, че законна лихва върху размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната от двете дати: или 15 работни дни от представяне на всички изискани от ответника документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Следователно, за да започне да тече срокът за ответника за произнасяне по чл. 497, т. 1 или т. 2 във всеки един от двата разгледани случая е необходимо увреденото лице да е представило всички изискани документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В разглеждания случай от описаната по-горе кореспонденция между страните се установява, че на 07.03.2018г. ищецът е представил на ответника банкова сметка, ***. Настоящият съдебен състав приема, че именно от тази дата следва да започне да тече 15 – дневния срок за произнасяне от страна на ответника и съответно последния е изпаднал в забава по отношение на ищеца от 29.03.2018г. и следователно от тази дата дължи заплащане на законна лихва върху определеното по-горе обезщетение до окончателното му изплащане, като за периода от 27.11.2016г. – 28.03.2018г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. 

 

Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Р.М., на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 503, 84 лв., съобразно уважената част от исковете и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която сума следва да се начисли ДДС, предвид представения документ, че адвокатът е регистриран по ДДС или общия размер на сумата е 604, 61 лв. с ДДС.

Ответникът е претендирал също разноски, които в настоящото производство са: 160 лв. – депозит за допуснатата комплексна съдебно авто – техническа и медицинска експертиза, 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение /стр. 321 от делото/ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя с оглед предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност и извършените процесуални действия на 200 лв. С оглед изхода на делото в полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 322, 99 лева, съразмерно отхвърлената част на исковете.

На основание чл. 84, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото. Заплатените от бюджета на съда разноски за настоящото производство са в общ размер на 1 500 лв., от които по 250 лв. – депозити за двете съдебно – медицински експертизи, едната с вещо лице –ортопед и втората с вещо лице – специалист по орална и лицево – челюстна хирургия, 400 лв. – депозит за двете вещи лица, които са изготвили комплексната съдебна авто – техническа и медицинска експертиза, 300 лв. – депозит за вещото лице по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза и 300 лв. – депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – неврохирург. Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС тази част от разноските, която съответства на уважената част от исковете - държавна такса в размер на 670 лв. и 172, 65 лв. разноски или общо сумата от 842, 65 лв.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати А.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Р.М., на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ сумата от 15 500 лева,  представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, цялото в размер на 78 000лв., последица на ПТП, настъпило на 27.11.2016г. около 08, 30 часа в с. Медовница, за което е постановена присъда по н.о.х.д. №74/2017г. по описа на Белоградчишкия районен съд, ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ сумата от 886, 84 лева,  представляваща част от обезщетение за претърпени имуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, от общ размер на 4 781, 04 лв., последица на ПТП, настъпило на 27.11.2016г. около 08, 30 часа в с. Медовница, за което е постановена присъда по н.о.х.д. №74/2017г. по описа на Белоградчишкия районен съд, ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до окончателното й изплащане,  като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 15 500 лв. до предявения размер от 137 500лв., вторият иск за сумата над 886, 84 лв. до предявения размер от 3 984, 20 лв. като неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху двете обезщетения за периода от 27.11.2016г. – 28.03.2018г.

          ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 842, 65 лв.

         ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Р.И.М., с номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №**********, с адрес: гр. София, ул. „*******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 604, 61 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.  

         ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Р.М. да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 322, 99 лв.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Л.Н.М., ЕГН – ********** с адрес: ***.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: