№ 3688
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110200608 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от „*********“ ЕООД, ЕИК
********* чрез управителя С.С.С. срещу наказателно постановление /НП/ №
23-2200633 от 29.11.2022 г., издадено от и. д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област”/Д ИТ - СО/, с което на основание чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
128, т. 2 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се нарушения на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, тъй като АУАН и НП не съдържали всички изискуеми от закона
реквизити. Твърди се, че мястото на извършване на твърдяното нарушение би
следвало да е в гр. Русе, но същото не било посочено в двата процесуални
акта. Оспорва се компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган. Развиват се доводи за липса на
осъществено от страна на жалбоподателя нарушение. В тази връзка се
поддържа, че лицето И. В. И. не е полагало труд в полза на „*********“
ЕООД, поради което и дружеството не било длъжно да му изплати трудово
възнаграждение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. М., която моли за отмяна на наказателното
постановление по идентични на изложените в жалбата съображения. Счита,
1
че от събраните по делото доказателства не се доказва И. В. И. да е полагал
труд за „*********“ ЕООД през месец януари 2022 г. и че дружеството -
жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област”, се представлява от юрисконсулт И., надлежно
упълномощен. Същият пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Счита, че от доказателствата по делото по несъмнен начин
се установява, че дружеството не е изплатило на И. В. И. дължимото трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г., с което е извършило вмененото му
нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира юрисконсултско такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.10.2021 г. между „*********“ ЕООД в качеството на работодател
и свидетеля И. В. И. в качеството на работник бил сключен трудов договор №
1171/18.10.2021 г., по силата на който на свидетеля И. И. било възложено да
изпълнява длъжността „монтажник електрооборудване“, с месторабота: с. К.,
ул. „С.С.“ № 8, с продължителност на работния ден 2 /два/ часа и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 150 лева, което се изплаща от
20 до 30 число на месеца, следващ отработения месец.
Със заповед № 103/11.10.2021 г. на управителя на „*********“ ЕООД
бил определен състав от работници, сред които и свидетеля И. И., на който
било наредено от 11.10.2021 г. да извършва строително-монтажни работи на
обект в гр. Русе. Със същата заповед като отговорник за изпълнение на
договора за извършване на СМР бил определен инж. С.Д., технически
ръководител отдел „Строителство“. На 02.02.2022 г. последният изготвил
доклад, с който уведомил управителя на дружеството - жалбоподател, че от
месец октомври 2021 г. до месец януари 2022 г. включително работникът И.
В. И. не се е явявал на работа в обекта в гр. Русе и не е извършвал работа за
„*********“ ЕООД. Въпреки това, дружеството - жалбоподател начислило
във фиша за месец януари 2022 г. трудово възнаграждение на работника И. И.
в размер на 150 лева за извършена от него работа през този месец. На
28.06.2022 г. трудовият договор, сключен между дружеството - жалбоподател
и свидетеля И. И., бил прекратен.
Въз основа на подаден на 29.09.2022 г. сигнал от свидетеля И. И. до
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на 06.10.2022 г. била
извършена проверка на „*********“ ЕООД от свидетеля А. Г. и И.Г., главни
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на място в
офис на дружеството, находящ се в с. К., ул. „С.С.“ № 8. Проверката
продължила по документи и на 24.10.2022 г. в сградата на Д ИТ – СО, като
тогава било установено, че жалбоподателят „*********“ ЕООД в качеството
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е платил в пълен размер
уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на лицето И. В. И.,
назначено на длъжност „монтажник електрооборудване“, за положения от
него труд през месец януари 2022 г., в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2233490 от 24.10.2022 г., който на същата дата бил връчен на
упълномощен представител на „*********“ ЕООД.
2
За констатираното нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ свидетелят А. Г.
съставил срещу „*********“ ЕООД акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 23-2200633 от 24.10.2022 г., като приел, че
нарушението е извършено на 01.03.2022 г. в с. К., ул. „С.С.“ № 8. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението и
на представител на дружеството, на който актът бил предявен за запознаване
и който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-2200633 от 29.11.2022 г. от и. д. директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на основание чл.
414, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Препис от
НП бил връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., а на 14.12.2022 г. била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите А. П. Г. /актосъставител/, Б. Н. Н. и И. В. И.,
заповед № 103/11.10.2021 г. на управителя на „*********“ ЕООД и изготвен
във връзка със същата доклад от технически ръководител отдел
„Строителство“, протокол за извършена проверка № ПР2233490 от 24.10.2022
г., идентификационна карта на „*********“ ЕООД, призовка по чл. 45, ал. 1
от АПК, трудов договор № 1171/18.10.2021 г., ведомост за работната заплата
на И. В. И. за месец януари 2022 г., уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, сигнал
от 29.09.2022 г. до ИА „ГИТ“, присъствени форми на „*********“ ЕООД за
месец януари 2022 г., книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве
при работа за месец януари 2022 г., пълномощно, заповед № З-0024/
08.01.2019 г., заповед № З-0025/08.01.2019 г., заповед № З-1088/06.11.2019 г.,
заповед № З-0693/15.08.2022 г., заповед № З-0683/11.08.2022 г. и заповед №
З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Съдът се довери на показанията на свидетеля А. П. Г. /актосъставител/,
който е извършил проверката на „*********“ ЕООД. Свидетелят
добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.
Показанията на същия са подробни, логични и от тях се установяват
обстоятелствата, свързани с извършената проверка и съставянето на
процесния АУАН. В разпита си пред съда свидетелят Г. споделя, че от фиша
на работника И. И. и отчетната форма за месец януари 2022 г. е установил, че
за този месец на И. са били отчетени работни дни и му е било начислено
трудово възнаграждение, но не били представени доказателства,
установяващи заплащането на последното.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Б. Н. Н., като взе предвид обстоятелството, че същият е главен
счетоводител на дружеството - жалбоподател и в тази връзка би могъл да е
заинтересован от изхода на делото. След като съпостави неговите показания с
тези на останалите свидетели и писмените доказателствени източници, съдът
прецени, че следва да ги кредитира в цялост, доколкото са обективни,
последователни, логични, без вътрешни противоречия и в унисон с останалия
доказателствен материал, в т. ч. показанията на свидетеля И. И., заповед №
3
103/11.10.2021 г. на управителя на „*********“ ЕООД, доклад от технически
ръководител отдел „Строителство“, присъствени форми на „*********“
ЕООД за месец януари 2022 г., книга за ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве при работа за месец януари 2022 г., протокол за
извършена проверка № ПР2233490/24.10.2022 г., трудов договор
№ 1171/18.10.2021 г. и ведомост за работната заплата на И. И. за месец януари
2022 г. Показанията на свидетеля Н. дават информация на съда относно
извършената проверка, представените документи, възникването на трудово
правоотношение между „*********“ ЕООД и работника И. И. през месец
октомври 2021 г. и назначаването му на работа на обект в гр. Русе,
включително и за месец януари 2022 г. Свидетелят Н. признава, че на И. И. не
е било изплатено трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., но
споделя, че това се дължи на обстоятелството, че работникът не се е явявал на
работа на обекта в гр. Русе и не е полагал труд в полза на „*********“ ЕООД
за посочения период. Относно начисляването на заплата на И. за месец януари
2022 г. свидетелят Н. заявява, че счетоводната програма автоматично я
начислявала, тъй като работникът не бил в отпуск и не бил представил
болничен лист. Следва да се отбележи, че показанията на този свидетел
намират опора и в подадения сигнал от работника И. до ИА „ГИТ“, в който
същият твърди, че считал за негов работодател единствено ******** ЕООД
/поради което и не представил болничен лист пред това дружеството/, както и
че в платежните ведомости на „*********“ ЕООД било посочено, че през
месец януари 2022 г. И. е бил на работа при дружеството - жалбоподател,
което не отговаряло на истината.
Настоящият съдебен състав възприе с доверие и показанията на
свидетеля И. В. И., тъй като същите са добросъвестно депозирани,
последователни, информативни и съответстващи на събраните по делото
писмени доказателства и показанията на свидетеля Б. Н.. От показанията на
свидетеля И. се установява, че същият е работил в ******** ЕООД, като на
18.10.2021 г. сключил трудов договор и с „*********“ ЕООД с
продължителност на работния ден 2 часа. Свидетелят е категоричен, че през
процесния период фактически е полагал труд за основния си работодател
******** ЕООД, но няма информация дали е работил на обект на
жалбоподателя, тъй като основният му работодател му е нареждал на кой
обект да работи и пак той е уреждал отношенията с „*********“ ЕООД. Пред
съда свидетелят И. разказва, че за положения труд е получавал заплата от
дружеството ******** ЕООД, но не и от „*********“ ЕООД, като
категорично заявява, че му е изплатено изцяло възнаграждение за
извършената от него работа в периода от месец октомври 2021 г. до месец
януари 2022г.
Съдът намира, че протокол от 22.02.2023 г. на Районен съд – гр. Русе,
както и представените преписи от наказателни постановления, издадени
срещу „*********“ ЕООД, извън подлежащото на съдебен контрол в рамките
на настоящето производство, и съпроводителни писма във връзка с
последните са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело,
поради което и не следва да ги обсъжда.
Съставът на съда се довери на останалите писмени доказателства по
делото, надлежно приобщени на основание чл. 283 от НПК, доколкото
същите са относими към предмета на доказване по делото и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
4
От показанията на свидетелите Б. Н. и И. И. и приобщените като
писмени доказателства доклад от технически ръководител отдел
„Строителство“, сигнал от 29.09.2022 г. до ИА „ГИТ“, присъствени форми на
„*********“ ЕООД за месец януари 2022 г., както и книга за ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве при работа за месец януари 2022 г. се
установява по категоричен начин, че през месец януари 2022 г. И. В. И. не е
полагал труд в полза на „*********“ ЕООД. Видно от присъствените форми
на „*********“ ЕООД за месец януари 2022 г. всички работни дни през този
месец за свидетеля И. И. са отчетени като самоотлъчка. От представената
книга за ежедневен инструктаж се установява, че през месец януари 2022 г.
свидетеля И. И. не се е явявал на обекта в гр. Русе, поради което и не му е
провеждан ежедневен инструктаж.
Приетите по делото заповеди на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ установяват
компетентността на АНО и на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи при спазване на давностните срокове, визирани в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
С процесните АУАН и НП на жалбоподателя е вменено нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ, а именно, че не е изплатил уговореното трудово
възнаграждение в установения срок за извършената от И. И. работа през
месец януари 2022 г.
Видно от приобщения трудов договор № 1171 от 18.10.2021 г., сключен
между „*********“ ЕООД в качеството на работодател и свидетеля И. В. И. в
качеството на работник, на последния е било възложено да изпълнява
длъжността „монтажник електрооборудване“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 150 лева, което се изплаща от 20 до 30 число на
месеца, следващ отработения месец.
Съдът намира, че по делото не се установи през месец януари 2022 г.
свидетелят И. В. И. да е полагал труд при дружеството - жалбоподател
„*********“ ЕООД. Установи се, че в този период И. е полагал труд
единствено при другия си работодател ******** ЕООД – същият е получавал
задачите си от техническия ръководител на ******** ЕООД, заявява, че
винаги негови ръководител си бил от ******** ЕООД, дори разбрал, че
трудовия му договор с „*********“ ЕООД не е прекратен едва от писмото на
НОИ. Ето защо не може да се приеме, че дружеството - жалбоподател е
нарушило задълженията си, произтичащи от чл. 128, т. 2 от КТ, доколкото
съгласно цитираната разпоредба трудовото възнаграждение се дължи за
5
извършената работа, а през месец януари 2022 г. от страна на свидетеля И. В.
И. не е била извършвана работа за жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е извършено
нарушение /извод, който не се споделя от настоящия съдебен състав/, то
същото не е осъществено на посоченото в АУАН и НП място – с. К., ул.
„С.С.“ № 8. Нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ се осъществява чрез
бездействие по отношение задължението за изплащане на трудово
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от КТ изрично предвижда, че
трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата, а по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ „предприятие“ е всяко място –
предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други
подобни, където се полага наемен труд. Видно от представената заповед №
103/11.10.2021 г. на управителя на „*********“ ЕООД през процесния период
работникът И. И. е следвало да полага труд на обект в гр. Русе, с оглед на
което задължението на дружеството - жалбоподател да изплати трудовото
възнаграждение на работника И. за положения труд за месец януари 2022 г. е
следвало да бъде изпълнено в гр. Русе.
По изложените съображения и като прие, че дружеството -
жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение, съдът намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
разноски, в полза на дружеството - жалбоподател следва да се присъди на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено от него адвокатско
възнаграждение. Видно от представените договор за правна защита и
съдействие и банково извлечение посоченото възнаграждение е платено на
адв. М. по банков път.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско
възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на
имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лева, е в размер на 400 лева
+ 10 % за горницата над 1000 лева; както и действителната правна и
фактическа сложност на делото, провеждането на две съдебни заседания и
разпит на трима свидетели, съдът намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно и в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени в цялост претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да се уважи, с оглед
извода на съда за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и необходимостта от неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 1 и чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200633 от 29.11.2022 г.,
издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на
„*********“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” да заплати на
„*********“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща сторени от него разноски в производството за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7