№ 1739
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215960 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Г. М., ЕГН ********** чрез адв. Б.З. срещу
наказателно постановление № 42-0001673/05.07.2021 г., издадено от
директора на РД „Автомобила администрация” – София, с което на основание
чл. 93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтПр.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено от
некомпетентен орган, при липса на посочване на правната норма, която се
твърди да е била нарушена от жалбоподателя и в нарушение на срока по чл.
52, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров
превоз на пътници, а превоз на физическо лице за собствена сметка и на
собствен риск. Според изложеното в жалбата всеки гражданин може да
извършва превоз с личното си МПС при условия, каквито намери за добре.
Счита, че осъществяването на превоз посредством използване на приложение
„Максим“ не съставлява общественоопасно деяние и административно
нарушение, тъй като по този начин се регулира конкуренцията в областта на
превоз на пътници и се препятства сключването на картел по отношение на
таксиметровите услуги. От съда се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
1
не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки от адв. З. се
иска преквалифициране на деянието, описано в наказателното постановление
като нарушение на чл. 18, ал.1 т. 4 от Наредба № 3406.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
Въззиваемата страна - директорът на РД "Автомобилна
администрация" - София - редовно призован не се явява и не се представлява.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.02.2021 г. свидетелят Н. ИВ. Г. поръчал през мобилно
приложение „Максим“ услуга, изразяваща се в извършването на превоз на
пътници от кв. „Студентски град“ в гр. София до МОЛ „София”, находящ се
на бул. „Александър Стамболийски“. За извършването на услугата свидетелят
следвало да заплати сумата от 7,20 лева. След като се съгласил с условията,
при които щял да бъде извършен превозът свидетелят получил потвърждение,
че превозът ще бъде извършен с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег. № 3716 от водач на име Евгени.
На същата дата, вечерта, жалбоподателят Е.Г. М. извършил превоз с лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***** на пътника Н. ИВ. Г.
в гр. София от кв. „Студентски град“ до МОЛ-София на бул. „Александър
Стамболийски“, за което последният заплатил предварително уговорената
цена от 7,20 лева. Автомобилът, с който бил извършен превозът бил син на
цвят, не бил означен и оборудван като таксиметров автомобил. След
заплащане на цената и при опит на пътника Г. да излезе от автомобила към
същия се приближили инспектори от РД „Автомобилна администрация“ и
служители на ГД „Национална полиция“. Била извършена съвместна
проверка на жалбоподателя, при която освен обстоятелствата, свързани с
извършения превоз било установено още, че за лекия автомобил, управляван
от жалбоподателя М. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***** не било
издавано разрешение от Столична община за извършване на таксиметров
превоз на пътници на територията на общината. За констатираното
нарушение на място свидетелят Д. Р. Б. – инспектор при РД „Автомобилна
администрация“ – София съставил срещу жалбоподателя Е.Г. М. акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 287896/10.02.2021 г.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който отказал да го
подпише. Отказът на М. бил удостоверен с подписа на Явор Иванов
Димитров. Срещу АУАН не постъпили възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното
наказателно постановление, с което на Е.Г. М. за извършеното нарушение на
чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози била наложена глоба в
размер на 2 000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно показанията на свидетелите Н. ИВ. Г., Д. Р. Б., разпечатка
от приложение „Максим“, заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед №
589/31.01.2020 г. на изпълнителния директора на ИА „Автомобилна
2
администрация”, длъжностна характеристика, писмо от Столична община.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка по
делото са показанията на свидетелите Н. ИВ. Г. и Д. Р. Б., които съдът
кредитира изцяло като подробни, обективни и информативни. Свидетелите
депозират показания за факти и обстоятелства, които непосредствено са
възприели и в осъществяването на които лично са участвали. Именно
свидетелят Н. ИВ. Г. е лицето, което е поръчало автомобил за извършване на
превоз срещу заплащане в мобилно приложение „Максим“. Същият потвърди
извършването на превоза срещу цена от 7,20 лева и посочи, че
непосредствено при приключване на превоза на водача е била извършена
проверка от контролните органи. Свидетелят е категоричен, че е било
уговорено заплащане на цена за извършване на превоза, че не е познавал
преди това водача и че той не му е приятел.
Показанията на свидетеля Д.Б. допринасят за изясняване на
релевантната фактическа обстановка и от същите се установяват фактите,
свързани с извършената проверка на жалбоподателя и резултатите от нея.
Свидетелят заяви, че жалбоподателят не представил за автомобила
разрешение от Столична община за извършване на таксиметров превоз на
пътници на територията на общината. Посоченото от свидетеля кореспондира
напълно с отразеното в писмото от Столична община, видно от което за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***** действително не е
издавано изискуемото от чл. 24, ал.1 от ЗАвтПр разрешение.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по
делото, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО -
от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията се установява компетентността
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
София да издава наказателни постановления за нарушения на ЗАвтПр, а от
заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директора на ИА
„Автомобилна администрация” се установява, че към датата на издаване на
НП лицето – издател е заемало длъжността „директор“ на РД „Автомобилна
администрация” – София.
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен
на 08.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 15.10.2021 г.), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал.1 от ЗАвтПр, тъй
като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91,
3
ал.1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава НП, а
видно от заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ към 05.07.2021 г. тази длъжност е изпълнявал
Чавдар Асенов Караджов. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на компетентност у АНО.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е
съставен в деня на извършване на проверката и извършване на нарушението, а
НП е издадено пет месеца по – късно. Не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АНО се е
произнесъл по преписката след изтичане на едномесечния срок по чл. 52, ал.1
ЗАНН. Срокът по чл. 52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не
опорочава издаденото НП, не накърнява правото на защита на наказаното
лице и би могло единствено да обоснове дисциплинарна отговорност на АНО.
Съставеният АУАН и наказателното постановление съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и
конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна
квалификация. Несъстоятелно е твърдението, изложено в жалбата, че в
наказателното постановление не е посочена правната норма, за която се
твърди да е нарушена. Изрично както в АУАН, така и в НП е посочено, че на
М. е вменено нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтПр
таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с
автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров
превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община,
на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на
изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници в чл. 2, ал.1 дефинира таксиметровия превоз
като обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до
седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут
и/или крайна точка на превоза.
Легалната дефиниция на понятието „обществен превоз” е дадена в
параграф 1, т. 1 от ЗАвтПр и това е всеки превоз с моторно превозно
средство срещу заплащане. По делото по несъмнен и категоричен начин беше
установено, че на инкриминираната дата Евгени М. е осъществил превоз на
пътник – свидетелят Н.Г. с лек автомобил марка „Опел” с рег. № ***** срещу
предварително уговорена цена, до предварително посочена от пътника крайна
точка, поради което извършената от жалбоподателя услуга несъмнено
представлява обществен превоз на пътници и попада в обхвата на
дефиницията за таксиметров превоз. Несподеляема е тезата, изложена в
жалбата, че М. е упражнил конституционното си право на собственост
извършвайки процесния превоз. Действително собственикът на МПС може да
избира кого да превози с него, но само ако този превоз е безвъзмезден.
Налице ли е насрещна престация за извършената превозна услуга, то тогава
превозът попада под регулацията на Закона за автомобилните превози, който
4
като специален закон урежда обществените отношения при извършване
превози срещу заплащане.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи,
че таксиметровият превоз, извършен на 10.02.2021 г. от жалбоподателя М. е
осъществен с лек автомобил марка „Опел” с рег. № ***** без за този
автомобил да е издадено разрешение от Столична община за извършване на
таксиметров превоз на територията на общината в нарушение на изискванията
на закона, с което от обективна страна е извършил нарушение на чл. 24, ал. 1
от ЗАвтПр.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че извършва обществен
превоз на пътник срещу заплащане, по предварително посочен маршрут и
уговорена цена, както и че за автомобила, с който се извършва превозът – лек
автомобил марка „Опел” с рег. № РК3716РХ няма издадено разрешение от
Столична община за извършване на таксиметров превоз на територията на
общината, но въпреки това е извършил превоза пряко целейки
общественоопасния резултат на своето деяние.
Извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от посочения вид, поради което
същото не следва да се квалифицира като маловажен случай.
За извършения обществен превоз без разрешението, изискуемо от
разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАвтПр разпоредбата на чл. 93, ал.1 т.1 от
закона предвижда, че на водача на МПС, с което е извършен превоза се налага
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева - при първо
нарушение. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи други
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя М., поради което
правилно на същия е наложена глоба в размер на 2 000 лева. Размерът на
същата е абсолютно определен от законодателя, поради което обсъждането на
нейната справедливост е безпредметно.
Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че извършеното деяние не е
общественоопасно, тъй като препятства образуването на картел в
таксиметровия бранш. Твърдението за преследвана легитимна цел не може да
оправдае нарушаването на закона.
В постъпили по делото писмени бележки процесуалния представител на
жалбоподателя претендира за преквалифициране на нарушението като такова
по чл. 18, ал. 1 т.4 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Цитираната правна норма урежда изискването към водачите на леки
таксиметрови автомобили да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. Установените в настоящия процес
факти, свързани с нарушението, предмет на наказателното постановление са
напълно различни и по никакъв начин не биха могли да бъдат отнесени към
посочената разпоредба, поради което съдът не може да уважи направеното
искане.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, вмененото на жалбоподателя
5
нарушение е безспорно доказано, а наложената глоба – в законоустановения
размер, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход от делото въззиваемата страна има право на разноски, но
доколкото такива не са претендирани, то не следва да се присъждат
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2 т.5 вр. ал. 9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001673/05.07.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобила администрация” – София, с което
на основание чл. 93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя Е.Г. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 24,
ал. 1 от ЗАвтПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6