№ 16704
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110120852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищецът Т. Т. Ц. е предявил иск за прекратяване на брака с ответника А. А. Л. поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49 от СК.
Твърди, че бракът на страните е сключен на 15.12.2010г. в Руска Федерация и по време на
него имат родено едно малолетно дете – Т.а Т.ова Ц.а, родена на 18.10.2018г. В молбата за
развод се твърди, че съпругата пристигнала на територията на България и семейството
заживяло при родителите на ищец в жилище с адрес гр. София ул. „Шести септември“ №
48. Семейството живеело на този адрес от октомври 2011г. до май 2019г. В този период се
съпругата не полагала никакви грижи за домакинството нито с физически труд, нито с
парични средства. Заплащането на битовите сметки се извършвало от родителите на ищеца,
същите участвали активно и в отглеждането на детето. Грижите за детето, както и спорове
за парични средства на страните били чести поводи за скандали. Окончателно страните се
разделили след поредния скандал между страните, състоял се на 07. февруари 2019г. На
посочената дата съпругата ц;ял ден го предизвиквала по различни поводи, но той не се
поддавал на провокациите. Привечер съпругата му го напсувала на родния си руски език,
едновременно с това замервайки го с различни предмети и това пред очите на малолетното
им дете. Семейният скандал продължили е на следващата сутрин. След няколко дни му
поставила ултиматум да й бъде прехвърлена собствеността на семейното жилище, находящо
се в гр. София, по ул. Шести септември“ № 48 като дала няколко дни за размисъл върху
искането й. След като никой не й обърнал внимание, съпругата демонстративно напуснала
общата спалня и се изнесла в хола с детето. Успоредно с това продължили скандалите
между съпругата и майката на ищеца. Съпругата намерила жилище под наем, находящо се в
гр. София, по ул. „Ангел Кънчев“ № 10Б. След извършения оглед от съпрузите на това
жилище между тях избухнал скандал, при който съпругът заявил, че няма да напусне
жилището на своята майка ида се изнесе със съпругата си и детето им. Съпругата му се
изнесла на 18 май 2019г. ищецът лично помогнал да изнесе мебели и покъщнина в новия си
дом. От посочената дата до настоящия момент страните били във фактическа раздяла.
Съпрузите се договорили майката на ищеца да гледа детето през деня, защото и двамата
съпрузи работели на пълен работен ден. По това време според ищеца детето се развивало
1
съвсем нормално за възрастта си, направило първите си крачки пред него, произнесло
първите си думи. Ищецът твърди, че когато е извеждал детето на разхода навън то е
показвало добра пространствена ориентация и си играело без видими проблеми с останалите
деца на площадката. Твърди още, че детето без проблеми се занимавало в къщи с играчки,
книги и конструктори за неговата възраст, както и управлявало само детска тротинетка,
която бащата му бил закупил. Когато бащата я закупил детето много се зарадвало,
произнесло няколко думи от радост, което означава, че проявявало вече умение за водене на
диалог с друг човек. Ищецът твърди, че от напускане на детето и съпругата му на
семейното жилище до 18 октомври 2018г. ищецът почти всяка сутрин ходил да вземе детето
от дома на съпругата си, за да го доведе в къщи при неговата майка. Към настоящия момент
съпругата изцяло е ограничила контактите на бащата с детето. Налагало се съпругът и майка
му да ходят да издирват детето в детска градина, за да общуват с него. По изложените
съображения ищецът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на съпругата А. Л.. Ищецът претендира предоставяне на родителските права по
отношение на общото им дете Т.а Т.ова Ц.а, родена на 18.10.2018г., като на майката бъде
определен режим на лични отношения, подробно описан в исковата молба, както и същата
да бъде осъдена за заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно. В условията на
евентуалност в случай, че родителските права бъдат предоставени на майката претендира
широк режим на лични отношения с детето. Не претендира разноски, оспорва претенцията
за такива на съпругата.
Ответникът по първоначалния иск - ищец по насрещния А. А. Л. също намира брака
си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване по вина на
съпруга. Твърди още, че страните живеят разделени, не споделят взаимно уважение и общи
грижи, нямат общи ценности, разбирателство помежду им изобщо липсва – по какъвто и да
е въпрос, поради упорития отказ на ответника да разговаря с ищцата. Сочи, че всички
задължения и отговорности за детето им години наред са били диспропорционално
стоварени върху майката, към което положение бащата остана докрай безразличен. Брачната
връзка е само формална, лишена от естественото си съдържание и не може да бъде
възстановена, нито вече има такова желание и у съпрузите. Излага доводи, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругът. Той е приел
преместването на ищцата и детето като фактическа раздяла и не е положил никакви усилия
да запази семейството при липса на данни за вина на ищцата. Съпругът трайно и упорито
отказвал да комуникират за бъдещето на брачната си връзка и за грижите относно тяхното
общо дете. Твърди се още, че съпругът съвсем удобно за него оспорвал всичко, което
предполага ангажимент и разходи в семейството, в това число и относно лечението и
отглеждането на детето им. За него е удобно само съпругата да отглежда и издържа детето,
а когато същата го е търсила за съдействие /например за отпускане на целева помощ от
фондация или за записване на детето в детско заведение/, той е отказвал да говори и да
общува с нея, дори по важни поводи, свързани с детето. Това поведение на съпруга
продължавало и по време на процеса, когато съпругата се опитвала да постигне
споразумение за прекратяване на брака. Отказът на ищеца да носи каквато и да било
отговорност като съпруг и като родител в продължение на целия период от май 2019 г. до
лятото на 2022 г. било несъмнено доказателство за наличие на брачна вина. Съпругата Л.
намира себе си за по-пригодния родител и претендира упражняването на родителските права
върху роденото по време на брака малолетно дете, като на бащата бъде определен режим на
лични контакти съобразен с определения режим на привременни мерки, който се
изпълнявал в момента коректно от нена страна. Съпругата претендира ответникът да бъде
осъден да заплаща за бъдещ период издръжка в размер на 600 лв. на месец, считано от
датата на предявяване на иска (18.04.2022 г.) заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане или до настъпване на
законна причина за изменяване или прекратяване на издръжката, както и издръжка за
минало време (за една година назад до датата на исковата молба, т.е. от 18.04.2021 г. до
17.04.2022 г.) в общ размер на 6000 лв. (за 12 месеца по 500 лв. на месец), със законната
лихва върху сумата от 6000 лв. от датата на падежа до окончателното плащане; По
2
изложените съображения настоява за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, предоставяне на родителските права по отношение на
роденото по време на брака дете Т.а Т.ова Ц.а, определяне на бащата на режим на лични
отношения и осъждане на същия да заплаща месечна издръжка в претендирания размер.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови
брачни провинения, акцентира върху това, че другият с поведението си е довел до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, пледира за уважаване на исковите му
претенции, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Т. Т. Ц. и А. А. Л. са съпрузи, сключили са граждански брак на
15.12.2010г. в гр. Нижни Новгород, Руска Федерация, видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 3089/16.08.2011г. на
Столична Община, район Средец. При сключването на гражданския брак съпругата е
запазила предбрачното си фамилно име – Л.. От брака страните имат едно дете Т.а Т.ова
Ц.а, родена на 18.10.2018 г. в гр. София, с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1518/ 22.10.2018 г. в СО – район
„Средец“. По делото са представени медицински документи, от които се установява, че се
установяват дефицити във всички сфери на развитие и ниво на общо функциониране на
детето, значително под това, определено за неговата възраст.
По време на делото съпругата работи по трудово правоотношение в „Топливо“ АД
гр. София със средно месечно възнаграждение около 3100 лв. видно от приложено по делото
писмо от НАП София. О същия документ се установява, че съпругът работи по служебно
правоотношение в министерство на труда и социалната политика с месечно
възнаграждение в размер на 3100 лв.
Семейното жилище е напуснато от съпругата пред 2019г. Ползването му се
претендира само от ищеца. По делото са представени писмени доказателства, че то
представлява апартамент, находящ се в гр. София, по ул. „Шести септември“ № 48, ет. 3, ап.
3 и е собственост на родителите на ищеца.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Лозенец, изготвен след среща
със страните. Пред социалните работници ответникът Л. е заявила, че в момента сама се
грижи за детето. Не възразява то да общува с баща си, но желае да има преходен период
предвид обстоятелството, че дълго време бащата не се интересувал от детето. Условията и
при двамата родители са подходящи за отглеждане на детето. И двамата са заявили желание
да упражняват родителските права. Съветът на социалните с работници е родителите да
решат противоречията помежду си без да въвличат детето в конфликтна лоялност.
По делото са представени и приети писмени доказателства относно здравословното
състояние на общото на страните дете Т.а. В представената Епикриза от 01.04.2022 г. от
Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ е дадено заключение, че са установени
„характерните за аутистичното разстройство социо-когнитивни дефицити и стереотипни,
несъответни за възрастта интереси“, а познавателните възможности отговарят на по-ниска
от календарната възраст. Затова са дадени препоръки за провеждане на интензивна
специализирана работа, насочена към регулацията на поведение, уменията за социални
интеракции и споделено внимание, в която родителите са включени като партньори.
Посочено е и това, че състоянието на детето изисква непрекъснат контрол и подкрепа, както
и че има основание за статут на дете със специални потребности и допълнителна помощ.
По делото е прието като писмено доказателство Експертно решение на ТЕЛК № 0609/
038 от 02.03.2022 г., С него за Т.а Ц.а е признато 85 % увреждане, с нужда от чужда помощ
– за три години. Водещата диагноза е „аутистично разстройство“.
Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание ,проведено
3
на 07.03.2023г. Ищецът Т. Т. Ц. заявява, че е държавен служител, живее заедно със своята
майка. Твърди, че е нямал информация за детето, защото майката е отказвала достъп до него.
Ходили са с майка му да го търсят в детската градина. До тогава е нямал информация, че
детето е с проблеми в развитието. Когато живеело при тях в дома на майка му било добре.
Заявява, че може да отдела между 300-400 лв. месечно издръжка за детето.
При изслушването по реда на чл. 59, ал.6 от СК съпругата А. Л. заявява, че сама
гледа и издържа детето си. Работи и сама го издържа, покрива сама всички разходи по
лечението и рехабилитацията му. От бащата е срещала само спънки и пречки, никога
подкрепа. Счита, че детето трябва да общува с баща си ,но самата тя му няма доверие, че
може да се справи с този ангажимент. Притесненията й са базирани на досегашния й опит в
комуникацията с бащата.
По делото са събрани гласни доказателства. По делото е разпитана свидетелката
Негенцова, терапевт на детето Т.а. Тя разказа, че детето се нуждае от специална терапия -
ерготерапия, за да може да навакса с личностното си и физическо развитие. Според
свидетелката само майката си грижела за тази терапиа на детето, била много отговорна и
съзнавала значенето на грижите й за бъдещото развитие на детето.
По делото е изслушан и свидетелят Чобанов, близък приятел на съпругата. Същият
разказа впечатления от срещи със съпругата . От показанията му стана ясно, че свидетелят
познава изключително слабо Т. Ц.. По – голяма част от информацията, която разказа пред
съда бяха преразкази от неговата съпруга, която е общувала по –интензивно с ответника Л..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Чобанов в тази част, защото същите
представляват преразказ на чужди впечатления /на неговата съпруга/.
Пред съда е разпитана и свидетелката Наталия Ц.а – майка на мъжа. В показанията й
се съдържа подробна и последователна информация за съвместния живот на страните, от
които става ясно, че след раждането на детето са се породили проблеми между тях. Според
свидетелката съпругата не търпяла чуждо мнение, а същевременно с това не полагала
достатъчно грижи за детето. Според свидетелката Ц.а докато тя лично се грижела за
малолетното им дете то нямало проблеми в развитието си. Тези проблеми се породили след
като майката започнала да го отглежда сама и ограничила достъпа на бащата.
С показанията, дадени от тримата свидетели, кредитирани в съответните части, в
които почиват на техни преки впечатления и не споделят споделено им от страна по делото,
в която част показанията им са вторични и негодни да установят релевантни за спора факти,
се доказа, че след 2019 год. е започнало отчуждаване на съпрузите един от друг. По делото
се установи, че страните са разделени от началото на 2019г. когато съпругата напуска
семейното жилище заедно с малолетното дете Т.а. Семейното жилище е съсобствено между
съпруга и неговата майка. По време на брака съпрузите можели да разчитат в грижите за
детето на майката на съпруга – свидетелката Ц.а. Но тази помощ е довела до допълнителни
скандали и конфликти в семейството. С цел преодоляването и запазването на добрия тон
съпругата е предложила да се изнесат в собствено жилище, на което съпругът не се е
съгласил. Съпругът не е могъл да преодолее връзката си със своята майка и да не позволи
нейните внушения да влияят на брака на страните. В отношенията си един към друг /според
св. Чобанов и св. Ц.а/ двамата съпрузи показали емоционална и личностна незрялост, която
не им позволила да изградят хармонични семейни отношения, почиващи на взаимно
уважение и доверие иден към друг. Допълнително отношенията им били напрегнати от
здравословното състояние на общото им дете. Съпругът позволявайки на роднините от
близкия си кръг да му влияят, използвайки липсата на подпомагаща среда на съпругата,
чиито роднини са в друга държава, и да стават поводи на скандали двамата съпрузи са
изразили нежеланието си изградят едно хармонично семейство, в което да отглеждат своето
дете. В същото време съпругата е използвала ултимативен подход и се е изнесла от
семейното жилище с детето, прекъсвайки по този начин напълно връзките със своя съпруг.
Всички тези обстоятелства са довели до настоящото положение, при което всякакви
контакти между съпрузите са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им
трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. При така
4
установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е
абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
но в настоящия случай раздялата, макар и не с голяма давност е резултат на крайно
изострените съпружески отношения, през последните четири години бракът е съществувал
само формално, поради което и следва да бъде прекратен. Такова е и желанието на двамата
съпрузи.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено и от двете страни, поради което и следва съдът да
изследва въпроса за вината.
За отношенията на страните от запознаството им през 2010г. до фактическата им
раздяла през месец август 2019г. и тримата разпитани по делото свидетели дават
непротиворечиви показания, че преди раждането на детето страните са водили спокоен и
хармоничен живот. След раждането на детето Т.а на 18.10.2018г. и свързаните с това
задължения и отговорности като родители са изострили отношенията между страните.
Допълнително тези отношения са се влошили и от обстоятелството, че младите родители са
живеели в дома и с майката на съпруга. Нейното съжителство от една страна е подпомагало
съпрузите в отглеждането на детето, от друга е довело до напрежение, изход от който
съпругата е виждала само в отделянето в отделно жилище. В резултат на общо взето
решение страните избират жилище под наем, което да е в близост до семейното жилище.
Установи се по делото, че съпругът е отказал да напусне родния си дом и да последва
съпругата и детето си и е останал при майка си – св. Ц.а. Това обстоятелство е сложило край
на семейния живот на страните. От своя страна съпругата не е дала възможност на мъжа да
достигне до решението да подкрепи семейството си и да им осигури спокоен и
самостоятелен дом, в който да отглеждат общото си дете, а е напуснала преждевременно
семейното жилище. Изложеното мотивира съда да приеме, че поведението и на двамата
съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като нито един от двамата съпрузи
не само, че не е положил достатъчно усилия за запазването й, за преодоляване на
конфликтите между тях, както и за отстраняване на външното влияние върху семейния
живот (предвид обстоятелството,че са живели заедно с майката на съпруга, която и след
раздялата им продължава да се намесва в отношенията между страните), но е демонстрирал
нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и
непоправимо разстройство, тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства
страните да са положили необходимите усилия за запазване на семейната връзка, нито за
възстановяването й след раздялата. Липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения между тях, са направили брачната връзка само формална и несъответстваща на
закона и морала, което разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. Отношенията между съпрузите не съответстват на
правните принципи, установени в Семейния кодекс, а последвалото фактически разделно
живеене е последица от това. Или, и двете страни с поведението си са допринесли за
разстройството на брачната връзка, ето защо, съдебният състав приема, че вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна.
По изложените съображения развод следва да се допусне при вина и на двамата
съпрузи, тъй като нито един от тях не установи, че това се дължи само и единствено на
поведението на другия съпруг.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните имат родено по време на брака едно малолетно дете - Т.а Ц.а,
5
родена на 18.10.2018г., поради което и съдът дължи произнасяне по тези въпроси.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
двамата родители, емоционалната и доверителна връзка на детето Т.а с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, и най-вече с оглед
възрастта, в която се намират детето и заради която се нуждае от майчина грижа и ласка,
налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността на майката,
при която да се определи и местоживеенето на детето. По делото се установи, че майката
познава в дълбочина и се отнася внимателно и грижовно към нуждите на детето –
образование, здраве, осигуряване на емоционален комфорт. Поделото се установи, че детето
е с общо изоставане – двигателно, когнитивно, психическо и има нужда от постоянна
ерготерапия, препоръчана от психиатър, за да може да се подготви и да се адаптира в бъдеще
в училищна среда и изобщо. Според свидетелката Кр. Негенцова, която е работила като
терапевт с детето Т.а, единствено постоянството и усилията на макайта са довели до
напредък в неговото развитие. По делото се установи, че майката е всеотдайна,
последователна и стриктна в специфичните грижи да детето и че сама се справя с това
задължение. От изслушването на бащата по реда на чл. 56, ал. 9 от СК и от показанията на
св. Ц.а съдът установи, че бащата все още не приема диагнозата на своето дете и не е готов
за отговорностите и допълнителните задължения, с които това е свързано.
Поради обстоятелството, че майката ще упражнява родителските права по отношение
на общото им дете Т.а на бащата следва да се определи режим на лични отношения,
съобразно диспозитива на решението. С оглед всички установени по делото обстоятелства
съдът намира, че този режим не следва да бъде в по-разширени рамки , за да гарантира
пълноценни и регулярни контакти, чрез които да се запази така изградената връзка на детето
с бащата и да се даде възможност на последния активно да участва в ежедневието му. За
яснота съдът намира за необходимо да добави, че поддържането на подходящи лични
отношения на бащата с детето, може да става не само с лични окнатки, но и чрез водене на
кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, телефонни разговори и т. н.,
като в решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на
опосреден контакт. Тези допълнителни форми следва да бъдат договорени между
родителите, при съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим, учебни,
спортни и др. ангажименти.
За яснота на страните обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че последните
следва да разберат в достатъчна степен, че прекъсването на връзката на детето, с който е да
е от двамата родители ще се отрази неблагоприятно върху психическото и емоционално
развитие на детето им. За изграждането на Малолетната Т.а като личност двамата родители
имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между родителите не
следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и емоционалното състояние на
общото им дете. Те са хората, които следва да осигурят нормална и спокойна среда за
развитието на децата си, тъй като те съществува по волята и тяхното желание. Майката от
своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните
контакти на бащата с детето, като не допуска поведение насочено към отчуждаването на Т.а
от бащата и препятстване на контактите им. Чрез лични действия на всяка от страните по
делото, различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето, родителите
трябва да създадат необходимите спокойствие и увереност у него. По този начин,
съобразявайки се с предписанията на закона, добрите нрави и влязлото в сила съдебно
решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на живот на детето си, за да не
се чувства то разкъсано в търсенето на одобрение и подкрепа от своите
родители.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
6
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Нуждите на малолетната Т.а Ц.а са по- високи от дете за дете на нейната възраст. По
делото се установи от представените с исковата молба и допълнително писмени
доказателства, както и от свидетелските показания на св. Негенцова, че детето Т.а е
диагоностицирано с „детски аутизъм“. Това състояние се характеризира със забавяне в
езиковото развитие,се още няма социална реч, дефицити във всички сфери на развитие и на
ниво общо функциониране, значимо под очакваното за възрастта, хиперактивно поведение,
няма реч с цел комуникация, с умерена умствена изостаналост. С цел преодоляване на това
изоставяне на детето Т.а са препоръчани различни рехабилитационни и терапевтични
услуги, които майката съвестно изпълнява и заплаща сама, без подкрепа на бащата. които в
тази ранна възраст са ключови, за да се предотврати влошаване на състоянието и ищцата е
организирала и изпълнява всички необходими дейности в тази връзка.
От представените по делото писма от НАП се установява, че бащата реализира
месечен доход около 3100 лв. Установи се, че същият живее в собствено жилище заедно със
своята майка, на която може да разчита. По изложените съображения съдът намира, че в
следва да бъде определена месечна издръжка на малолетното дете Т.а от бащата в размер на
500 лева за всяко едно от децата, считано от 18.04.2022г. ведно със законната лихва за
просрочие (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС № 5/1970г.), като майката следва да
поеме останалата част от издръжката на детето, наред с преките и непосредствени грижи.
Размерът на издръжката е съобразен с нуждите на детето Следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и исковата претенция на майката за издръжка на детето Т.а до пълния
предявен размер от 600 лева месечно. Или, исковата претенция по чл.143, ал.2 от СК се
явява основателна и доказана по размер за сумата от 500 лева, считано от завеждане на
исковата молба в съда, а в останалата й част и до пълният предявен размер от 600 лева
месечно, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид гореизложеното, в това число и наличието на доказателства, че бащата не е
изпълнявал изобщо алиментните си задължения за минало време, а именно за времето от м.
април 2021г. до предявяване на исковата молба – 18-.04.2022г., когато страните не спорят,
че бащата не е виждал детето и не е давал издръжка за него, то последният следва да бъде
осъден да заплати на малолетната си дъщеря издръжка за минало време, на основание чл.149
от СК, за дванадесет месеца по 500 лв. Като по делото не се спори и безспорно е установи,
че детето е имало нужда от допълнителни средства за рехабилитация и медицинско
обслужване от преди образуване на настоящата дело. По изложените съображения исковата
претенция по чл.149 от СК, следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер на 500
лв. месечно за период от една година назад.. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК
паричните издръжка се дължи ежемесечно, а при забава се дължи законна лихва.
Съпрузите не претендират издръжка, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос. Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за фамилното име на съпрузите след
развода, тъй като нито един от тях не го е променял при сключването на брака.
В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище е заявил само
съпругът, като по делото са налице данни, че семейното жилище на страните находящо се в
гр.София, ул. „Шести септември“ № 48, ет. 3, ап. 3 е съсобствено между съпруга и неговата
майка. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните
имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе
относно ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК). Съгласно §1 СК Семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
7
ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по делото се установява, че съпругата е
напуснала жилището и не е поискала предоставяне неговото ползване. По изложените
съображения неговото ползване следва да бъде възложено на съпруга.
Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, държавната такса
при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни по
равно, а ищецът Ц. дължи на съда и 480 лв. – държавна такса върху размера на присъдената
в полза на малолетното му дете издръжка.
Въпреки претенцията на страните за присъждане на разноски по делото, такива не
им се следват, именно предвид вината за брачното разстройство
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 15.12.2010г. в гр. Нижни
Новгород, Руска Федерация, за което е съставен Акт за граждански брак № 3089/16.08.2011г.
на Столична Община, район Средец между Т. Т. Ц., ЕГН ********** , и А. А. Л., родена на
05.07.1984г. гражданин на руска Федерация, ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ОБЩА ВИНА , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл.
49, ал.1 и ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето, родено по време
на брака – Т.А Т.ОВА Ц.А, ЕГН **********, на майката А. А. Л., родена на 05.07.1984г.
гражданин на Руска Федерация, ЕГН **********, при която определя местоживеенето на
детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Т. Ц., ЕГН ********** , с
адрес гр. София, ул. „Шести септември“ № 48, ет. 3, ап. 3 с детето Т.А Т.ОВА Ц.А, ЕГН
**********, както следва бащата има право да вижда и взема детето при себе си: всяка
сряда от 17 до 20 ч., през което време се задължава при необходимост да води детето на
терапии; както и до навършване на шест годишна възраст всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя; от
шест годишна вързаст до навършване на пълнолетие бащата има право да вижда и взема
детето при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от
19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя; всяка четна година - по време на Пролетната
ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето
от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна година
от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти
декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция на
децата, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от
10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и четиридесет дни през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на основание чл. 59, ал. 2
от СК.
ОСЪЖДА Т. Т. Ц., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ул. „Шести септември“ №
48, ет. 3, ап. 3 да заплаща на малолетното си дете Т.А Т.ОВА Ц.А, ЕГН ********** ,
действащо чрез неговата майка и законен представител А. А. Л., родена на 05.07.1984г.
гражданин на Руска Федерация, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500
(петстотин) лева, считано от 18.04.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК., като отхвърля исковата претенция до пълния
предявен размер от 600 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Т. Ц., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ул. „Шести септември“ №
48, ет. 3, ап. 3 да заплаща на малолетното си дете Т.А Т.ОВА Ц.А, ЕГН ********** ,
8
действащо чрез неговата майка и законен представител А. А. Л., родена на 05.07.1984г.
гражданин на Руска Федерация, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500
(петстотин) лева, считано за период от една година назад - от 18.04.2021г. до 17.04.2022г.
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 149 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ПРЕДОСТАВЯ на Т. Т. Ц., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ул. „Шести
септември“ № 48, ет. 3, ап. 3, ползването на семейното жилище представляващо апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Шести септември“ № 48, ет. 3, ап. 3 на основание чл. 56, ал. 1
от СК
ОСЪЖДА А. А. Л., родена на 05.07.1984г. гражданин на Руска Федерация, ЕГН
**********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Т. Ц., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ул. „Шести септември“ №
48, ет. 3, ап. 3, да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от
ГПК и сумата 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) – държавна такса върху
издръжката на малолетното дете, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9