РЕШЕНИЕ
№ 4550 28.11.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На
двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на шести ноември 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Марина Кънева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6213 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128,
т.2 вр. с чл.245, ал.2 и чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.С.Б., ЕГН **********,***, твърди, че на 10.05.2018 г. бил назначен на трудов договор в ЕТ "*************",
ЕИК *******, представляван от **********, на длъжност „*****" с основно
трудово възнаграждение 510 лв. месечно. Добросъвестно и стриктно изпълнявал трудовите си задължения.
Работодателят му не изпълнявал своето задължение за заплащане
на положения от него труд. Видно от трудовия договор -
т. 5, месечното трудово възнаграждение в размер на 510 лв. следва да му бъде изплащано до 15-то число на всеки следващ
месец за предходния. Следователно за непълния месец май 2018 г. трябвало да
получи възнаграждение до 15 юни 2018 г. Като дошла датата за плащане, ********
се оправдала, че ищецът нямал пълен месец и затова ще получи заплата за
месеците май и юни следващия месец - на 15 юли. Той се
съгласил. На 15 юли 2018 г. тя обаче отново не му платила трудово
възнаграждение, като този пьт му казала, че фирмата е в затруднение и да изчака
известно време и ще му бъде изплатена цялата дължима сума. На
него му станало много неприятно, но се примирил, защото тя го успокоила, че ще
му бъде платено до седмица-две. Дошъл месец август и
той потърсил дължимите суми, като междувременно бил задлъжнял вече немалко пари
на приятели. ******** отново му дала уклончив
отговор. Ищецът сезирал Инспекцията по труда-Пловдив и подал
жалба за неизплатените му заплати. Продължил обаче да
ходи на работа и да изпълнява трудовите си задължения. Отново обаче не му било платено нищо и той решил да прекрати
трудовия договор по негова инициатива. Отишъл сутринта
на ******* г. в офиса на
фирмата на *******, за да си подаде писмено уведомление за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 от
КГ. ******** отново започнала да го убеждава да изчака
няколко дни и че ще му изплати всички пари, но той бил категоричен, че напуска,
още повече че си бил намерил работа в друга фирма. Като
разбрала на какво основание прекратява трудовия договор, тя отказала категорично да приеме
уведомлението. По тази причина отново отишъл в Инспекцията по труда
-Пловдив, за да ги уведоми, че работодателят отказва да приеме уведомлението на прекратяване. Посъветвали го при това положение да подаде заявлението в Инспекцията
по труда-Пловдив и го завели към образуваната вече преписка с вх. № *******
от ******* г. с дата ******* г. Впоследствие получил покана по пощата от *************,
че трябва в 3-дневен срок да даде обяснения за неявяване на работа за периода
от 24.07.2018 г. до 16.08.2018 г. Той не дал обяснения, защото вече бил
прекратил трудовия си договор по негова инициатива на ******* г., поради
неизплащане на трудовите му възнаграждения. На ********* г. получил ново писмо, с което ******** в качеството
си на представляваща на бившия ми работодател ЕТ "*************" му
връчва Заповед № ******* г., с която му прекратява
трудовото правоотношение. Посочената причина за прекратяване
на трудовия договор е дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа.
Той предявил иск пред съда за отмяна на
дисциплинарното уволнение. Било образувано гр. д. №
17066/2018 г. пред Пловдивския районен съд, XI гр. с.,
който отменил дисциплинарного уволнение като незаконно.
Предвид
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, заявява, че му се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
за срока на предизвестие от 30 дни, което възлиза на 510лв. брутен размер.
При
прекратяване на трудовото правоотношение останал неползван платен годишен
отпуск в размер на 5 дни, пропорционално на
времето на съществуване на трудовото правоотношение / ******* г. – ******* г./.
С оглед
изложеното, моли съда да осъди ответника ЕТ "*************", ЕИК *******
да му изплати:
-неизплатените
трудови възнаграждения за периода 10.05.2018 г. - ******* г., възлизащи на 2300
лв.- брутен размер, ведно с мораторната лихва от 22.08.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба в размер на 152,06 лв. и законната лихва от датата на предявяване на искова молба
до окончателното изплащане на сумата.
-обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на 510 лв., ведно с мораторната лихва от 22.08.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба в размер на 34 лв. и
законната лихва от датата на предявяване на искова молба до окончателното
изплащане на сумата и
-обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск за
периода от назначаването ми на трудов договор /****** г./ до неговото прекратяване
/******* г./ в размер на 150 лв., ведно с мораторната лихва от 22.08.2018 г. до
датата на предявяване на настоящата искова молба в размер на 10 лв. и законната лихва от датата на предявяване на искова молба
до окончателното изплащане на сумата.
В писмените бележки
претендира сумите в размер, установен от експертизата, но предвид липсата на
изменение на исковете пореда на чл.214 от ГПК, то съдът дължи произнасяне по заявените с
исковата молба и уточняващата молба размери.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения му едномесечен срок. Счита предявените искове за
допустими за разглеждане. Относно основателността, признава, че
действително между ЕТ ******* ************* и ищеца е било налице трудово
правоотношение от ****** година, за което е сключен
трудов договор от същата дата с основно трудово възнаграждение от 510 лева и
при пълно работно време от 8 часов работен ден, пет дни в седмицата на длъжност
*****.
Оспорва основателността на всички останали твърдения,
изнесени в исковата молба, същите не кореспондират с обективна истина. Ищецът е
злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от
твърдяната в исковата молба дата ******* година, с единствената цел да избегне
налагането на дисциплинарно наказание за продължителното си неявяване на работа
от ******** до **********.
Обстоятелства в подкрепа на това твърдение са тези, че
дни преди ******** г. И.Б. се е обадил по
телефона в офиса на ЕТ да съобщи, че заминава по лични дела в ********* и няма да се явява на работа, като нито е
поискал разрешение от работодателя, нито е представил молба за отпуск. За
посочения по- горе период от време *************,
Б. няма нито един реализиран работен ден. Същият е бил
в самоотлъчка, поради което трудово възнаграждение не му се дължи. Според чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Трудовото възнаграждение представлява
насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна сила.
Работодателят е длъжен в установените срокове съгласно чл.128
от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
От горното следва, че в настоящата хипотеза, при която
И.Б. не е осъществявал трудова дейност и/или не е бил в платен отпуск, не е
предвидено изплащане на трудово възнаграждение.
Не отговаря на обективната истина и твърдението, че
„фирмата е в затруднение" и поради това не е в състояние да изплати
трудовото му възнаграждение. Във ведомостите на ЕТ „******* *************" за
месеците: май, юни, юли всички служители са положили подпис за получените им
възнаграждения.
Още преди да
изтече първият работен месец май на Б., същият е
получил трудовото си възнаграждение „на ръка" след многобройни молби от
него до работодателя, че е финансово затруднен, има да плаща издръжка на дете. както и да плаща вноски по кредити. За следващия работен
месец, (юни) Б. се явява при работодателя с поредната молба, че са му
необходими средства, за да си плати таксата за професионална квалификация в
размер от 300 лева, чийто срок изтича и без която професионална квалификация не
може да работи, изразил е съгласие със заплатата за месец юни да бъде покрита
таксата за споменатата професионална отговорност. След
изплащането на две трудови възнаграждение по този начин, Б. спира да се явява
на работа и да изпълнява трудовите си ангажименти към работодателя, считано от ******* година. Става неоткриваем и по телефон. Появява се
в офиса на дружеството на *******
година с искане да си получи заплатата и категоричен отказ да подпише
ведомостта за заплата за м. май и м. юни с оправданието, че получените от него
пари не отговарят на размера на заплатата му, а заплатата в размер от 282, 82
лева за м. юли, приготвена в момента от работодателя и отделно сума за платен
годишен отпуск и командировки, отказва да приеме. На
тази среща са поискани устни обяснения от Б. за отсъствието му от работа за
периода ************* с
предупреждение, че за такова нарушение може да бъде уволнен дисциплинарно.
Обяснения работникът не е дал. Със заявление № *******
година и пощенски запис от същата дата ответникът изпраща по пощата на Б.
трудовото му възнаграждение за м. юли в размер на 282,82
лева, което той отново отказва да приеме. Същевременно Б.
задържа пътните листове и тахошайби на автобус с per. № *******, за което
изнудване ответникът подава сигнал до Районна прокуратура- Пловдив, същата е
образувала преписка под № **********
година. Всичко изложено дотук сочи на злоупотреба от
страна на работника с правото по чл. 327 КТ,
направено с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването
си на работа от ****** до ****** година. Въз основа на изложеното в
отговора моли предявените искове на И.Б. бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се
спори между страните, а и от представеното доказателство – трудов договор № *******
г., се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “*****” до ******* г., когато
правоотношението било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради
забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение.
Ищецът твърди, че следва да му се изплатят обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 5 дни, както и обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, както и трудово
възнаграждение за целия период на съществуване на трудовото правоотношение.
Ищецът твърди, че тези суми не са му били заплатени.
Ответникът е навел възражение, че ищецът спрял самоволно да се явява на
работа, считано от 24.07.2018 г. За установяване на този факт бяха разпитани
двама свидетели.
От разпита на св.П.Л.Д. – **********, се установи, че И. работел при ЕТ „*******
– *************“ ****, но точно кога, в какъв период е работил, няма спомен.
Спомня си, че на **** му взели **** и до **** работел в ****. Във фирмата не му
е плащано почти през целия период. Той бил ***** във фирмата, карал работници.
След като му взели ****, той казал, че ходи до ****, където се намират *****. И.
карал този автобус и един ден му казали, че му взимат ******. Тя чула
телефонния разговор между И.Б. и бащата на *****, който му казал: „Няма да
идваш на работа“. Това било извън работното време. Св. заяви, че не може да се
сети два или колко месеца му плащали и след това вече спрели да му дават
възнаграждението, което си е заслужил.
От разпита на св.З. Д. А. – ********** се установи, че е назначен на
работа при ответника като **** и същевременно е упълномощено лице да се грижи
за техническата част и всичко останало, което е по ******. Познава И.Б.. Той
бил служител във фирмата ЕТ „******* – *************“, бил назначен като *****.
Трудовото му правоотношение във фирмата продължило някъде около два месеца и
половина. Причината да бъде прекратено трудовото правоотношение била, че той
отказал да извършва курсове и да се явява на работа. Наложило се св. да *********,
който ******* той по принцип. Мисли, че било ******. Разбрал, че той отказва да
извършва курсове в момента, в който се качил да ***** въпросния ******. Той
отишъл лично и ****** бил в отвратително състояние, както в хигиенно, така и в
техническо. Звъннал по телефона на **** Б., за да го попита защо е в това
състояние. Той му отговорил, че не е чистачка и нямало какво да се занимава.
Там, където стоял той, му било добре. Св. му казал, че елементарното, което се
изисква, е поне той да се грижи за хигиената вътре в **** цялостно, след като
го *****. Б. му казал, че не го интересува и че повече няма да идва на работа,
да си кара св. ******. Точно това му били думите. След **** Б. не се явявал на
работа.
Б. се е явявал в офиса на **********, за да си получи възнаграждението и
да положи подпис върху ведомостите за заплата. Това било след тази дата. При
тази среща ************* предложила на Б. да му заплати трудово възнаграждение
за месец юли. Предложила му също да му заплати период на отпуск, който му се
полага. На тази среща Б. бил с ****, който се е представил за негов ******.
Първоначално е бил съгласен да вземе възнаграждението, но получават есемес,
след което отказал да го приеме и да се подпише. Това било след датата, на
която св. ********** и той отказал вече да идва, но не на следващия ден,
известно време минало. Случвало се като пълномощник на ЕТ „******* – *************“
да дава пари на **** Б. по повод на това, че е трябвало да плаща издръжка на ****,
бил осъден, нямал пари, трябвало спешно да плаща издръжката на ***** и св. му
дал 300 лв. Уговорката била, че това се приспада от месечното възнаграждение.
Свидетелят се консултирал с ***** дали да му даде парите. Той никъде не положил
подпис. Били в гаража с други колеги и там му ги дал парите. Той го чакал пред
тях де факто, звънял му непрекъснато. По отношение на необходимата
правоспособност на **** Б. да ******, свидетелят бил наясно кой заплатил
необходимите суми за тази правоспособност. Дори той бил човекът, който
организирал изкарването на курса. Лично той платил документите, които му
изпратили, след като преминал курса. Изкарал курс за професионална
компетентност. Това е документ, който се изисква от всеки един от ***** да
притежава, за да може да управлява автобуса. Самият курс го платил св. директно
по „Еконт“. С обратна разписка изпратили документите. Платил директно на
„Еконт“ неговите документи. Той казал, че няма възможност да отиде и свидетелят
отишъл, заплатил лично и му връчил документите. След като протече курсът,
тогава се заплаща, не се заплаща предварително. Няма спомен точно от кое име
заплатил курса. Може от негово име, може и от името на ************* да е. Не
можа да каже точно, но парите ги платил той. Обадил се във фирмата на *************,
защото за всяко решение, което е по повод на плащане се консултира дали може да
ги плати. Парите били на фирмата. Нямал спомен ***** да е разговарял с Б., да
го е заплашвал и да му е отнемал ******. С тези ********* във фирмата основно
се занимава св. ***** е Д. З.в А.. Той е **** и на *************. С нея имат *********************.
Съдът възприема показанията на св.А. относно неявяването на ищеца на
работа като логични, последователни, кореспондиращи с писмените доказателства –
ведомости за заплати и присъствени форми, макар и заинтересовани / св. ***** на
ответницата/ и не кредитира показанията на св.Д. като заинтересовани, нелогични
и неосновани на преки впечатления. Същата заяви също така, че на ***** му взели
*****, но той продължил да работи в ****. В същото време твърдеше, че ***** на
ответницата му се обадил и му казал повече да не се явява на работа. Тази
нелогичност и непоследователност в показанията й, а и противоречието им с тези
на св.А., които съдът възприема, мотивира съда да не кредитира тези гласни
доказателства. С оглед изложеното, съдът намира, че на ищеца се дължи трудово
възнаграждение само за периода на полагане на труд – от 10.05.2018 г. до
23.07.2018 г. вкл. Съгласно основното и допълнителното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установяват дължимите суми. Макар ищецът да не е
представил на работодателя си документи, удостоверяващи трудовия му стаж, с
оглед начисляване на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, то същото се дължи на основание нормативен акт в размера, определен в
чл.12, ал.6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
в размер на 0,6% за всяка прослужена година или съгласно допълнителното
заключение – за три години в размер на 1,8% месечно.
Общият размер на неизплатеното нетно трудово възнаграждение възлиза на
998,04лв., изчислено на база основното плюс допълнителното възнаграждение за
ТСПО или за м.май 2018 г. – 302,16лв./ БТВ 389,39лв. минус 53,66лв. –
осигуровки и 33,57лв. – ДДФЛ/, 402,88лв. за м.юни 2018 г. /БТВ 519,18лв. минус
71,54лв. – осигуровки минус 44,76лв. – ДДФЛ/, 293лв. за м.юли 2018 г. – до
23.07.2018г. вкл./ БТВ 377,59лв. за 16дни минус 52,03лв. – осигуровки и
32,56лв. ДДФЛ/.
Ответникът е навел възражение, че е заплатил двукратно суми от по 300лв.
авансово на ищеца, който факт последният отрича. Предвид липсата на съгласие на
ищеца за установяване на това обстоятелство
с гласни доказателствени средства съдът не следва да обсъжда показанията
на св.А. в тази насока. От разпита на св.Д. обаче се установи, че работодателят
заплатил на Б. две възнаграждения, след което преустановил плащанията. Тези
показания от страна на заинтересования свидетел съдът кредитира напълно, като
те кореспондират с твърденията на работодателя. При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че след приспадане на заплатените трудови
възнаграждения в общ размер на 600лв., то на ищеца се дължи сумата от 398,04лв.
– неизплатено трудово възнаграждение отчасти за м.юни 2018 г. и за м.юли 2018
г. – до 23.07.2018 г. вкл. Ето защо исковете следва да се уважат до посочения
размер като основателни и доказани. В тази насока не се възприема възражението
на ищеца, че претенцията му е в брутен размер, тъй като от заключението на
съдебно- счетоводната експертиза се установи, че работодателят е начислил и
внесъл дължимите осигуровки и данъци, поради което и същите не следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Относно претенцията за заплащане на мораторно обезщетение за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, съдът намира, че същата е неоснователна.
Установи се от показанията на св.А., че сочените плащания в общ размер от
600лв. са били авансови такива за дължимите за м.май и м.юни 2018 г. трудови
възнаграждения, поради което и за същите работодателят не е изпаднал в забава.
По отношение на остатъка от трудовото възнаграждение за м.юни и съответно за
м.юли 2018 г. – от представения пощенски запис се установи, че работодателят е
изпратил за изплащане възнаграждението за м.юли 2018 г., но същото било върнато
като неполучено от ищеца. В писмената защита ищецът заявява, че по това време е
бил в чужбина и св.Д. отишла в пощенската станция, но не получила сумата, тъй
като ищецът не се явил поради пребиваване извън страната. Следователно,
ответникът е изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение, но
ищецът не дал съдействие като кредитор за получаването му, което освобождава
работодателя от последиците на забавата му. Ето защо искът за заплащане на
обезщетение за забава на неизплатеното трудово възнаграждение ще се отхвърли.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, тъй
като прекратил трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ
поради забавяне /неплащане/ на трудовото възнаграждение, което уведомление
завел в Инспекция по труда – Пловдив на ******* г./видно от приложеното такова
по гр.д. № 17066/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с./. С оглед посоченото основание
за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда, на основание чл.221, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, каквото е било и
правоотношението на ищеца.
В уведомлението, представено пред Инспекцията по труда, липсва посочване
кое трудово възнаграждение не е изплатено. Предвид оспорване на
законосъобразността на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
от страна на работодателя, то съдът следва да разгледа това възражение. Както
се установи от изложените по –горе съображения, към посочената дата е бил
настъпил падежът на задължението на работодателя за изплащане на трудовите
възнаграждения за м.май, юни и юли 2018 г., като към тази дата вече авасово
били изплатени 600лв. От показанията на св.А. се установи също така, че ищецът
се явил в офиса на работодателя, но отказал да получи дължимото му се трудово
възнаграждение и да положи подписи във ведомостта. Липсата на съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението на длъжника – работодател за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение, води до освобождаване на последния от
последиците на забавата. От друга страна, подаването на заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение при условие, че ищецът сам отказал
получаването на трудовото възнаграждение, е опит да се черпят благоприятни
правни последици от собственото недобросъвестно поведение на служителя. Ето
защо съдът намира, че работодотелят не се е явил в забава за заплащане на
дължимия остатък от трудови възнаграждения, поради което и прекратяването на
трудовото правоотношение от служителя на посоченото от него правно основание е
незаконосъобразно. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не дължи на
ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Поради отхвърляне на главния иск,
следва да се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, то съдът намира, че същата е доказана по основание.
Установи се от заключението на съдебно- счетоводната ексепритза, че ищецът не е
ползван полагащите му се 7 дни, като обезщетението възлиза на 170,03лв./брутен
размер/. Не се твърди и доказва същото да е изплатено от страна на
работодателя. Ето защо на ищеца ще се присъди обезщетение в претендирания
размер от 150лв. /макар в. л. да е установило по –висок размер на
обезщетението, то предвид диспозитивното начало в процеса, на същия ще се
присъди претендираната сума/.
Относно претендираното мораторно обезщетение за забава, съдът намира, че
същото е неоснователно. За обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ липсва
нормативно установен падеж, поради което и същото поставя длъжника в забава
след покана. В настоящия случай не се твърди и доказва преди подаване на
исковата молба служителят да е поканил работодателя да заплати това
обезщетение, поради което и претенцията за мораторно обезщетение ще се
отхвърли.
Главниците за неизплатени трудови възнаграждения и за обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ ще се присъдят наред със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 700лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от исковете на
същия ще се присъди сумата от 121,55лв./при уважен размер от 548,04лв. и
претендира размер от 3156,06лв./.
Ответникът претендира разноски, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете – 2608,02лв., от заплатеното от
него адвокатско възнаграждение от 800лв., следва да му се присъди сумата от
661,08лв.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на 100 лв. / по 50лв. за всеки от двата обективно съединени
искове за трудови възнаграждения и обезщетение/ и 140лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Едноличен търговец ***** ***** с
фирма „******* - *************“, ЕИК *******, със саделище и адрес на управление **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Б., ЕГН **********,***, неизплатените трудови
възнаграждения – съответно
неизплатена част за м.юни и трудово възнаграждение за
м.юли 2018 г./ до 23.07.2018 г. вкл./ в размер на 398,04лв. /триста деветдесет и осем лева и 4ст./- след приспадане
на нормативно установените удръжки, сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ - обезщетение в брутен размер по
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за останал неползван платен годишен отпуск от
7дни при прекратяване на трудовото правоотношение от И.С.Б. на ******* г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на искова молба – 16.04.2019 г., до
окончателното изплащане на
сумата и сумата от 121,55лв./сто двадесет и един лева и
55ст./ - разноски по делото, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на трудовите възнаграждения от 2300лв., както и за трудовите
възнаграждения за м.май 2018 г., както и за периода 24.07.2018 г. – ******* г.,
съответно за мораторната лихва от 22.08.2018 г. до датата на предявяване
на настоящата искова молба –
16.04.2019г. в размер на 152,06 лв., както и за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 510 лв., ведно с мораторната
лихва от 22.08.2018 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в
размер на 34 лв. и законната лихва от датата на
предявяване на искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и за
заплащане на мораторно обезщетение за обезщетението по чл. 224
от КТ за неизползван платен отпуск от 22.08.2018 г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба в размер на 10 лв., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Едноличен търговец ***** ***** с фирма „******* - *************“, ЕИК *******, със саделище и адрес на управление ********** сумата от
661,08лв./шестстотин шестдесет и
един лева и 8 ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Едноличен търговец ***** ***** с фирма „******* - *************“, ЕИК *******, със саделище и адрес на управление **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата 100лв./сто лева/ -
държавна такса, както и 140лв./сто и
четиридесет лева/ - разноски за съдебно- счетоводни експертизи.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок
от датата на връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ