РЕШЕНИЕ № 713
гр. Пловдив, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова въззивно гражданско дело № 698/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 вр. чл. 435, ал.2, т.7 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от „ЕРИМ
ФИШ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тодор
Хрулев“ № 7, представлявано от изпълнителния директор Л.Г., със съдебен адрес ***.
Обжалва се Постановление от
11.03.2019г., по изпълнително дело № 20199080400311 по описа на ЧСИ Бойка
Андреева, рег.№ 908, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с искане за
неговата отмяна.
С обжалваното постановление към
размера на задължението по изпълнителното дело са присъединени разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. в полза на взискателя „ТОМИКА
МЕТАЛ“ АД и 1290 лв. в полза на взискателя М.Х.Ц..
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се развиват доводи,
че е недопустимо съдебният изпълнител да приема за събиране разноски след
образуването на изпълнителното производство и след връчване на поканата за
доброволно изпълнение, тъй като посочените задължения не са включени в
поканата. Възразява се, че разноските за адвокатско възнаграждение са
претендирани от взискателите несвоевременно, тъй като договорите за правна
помощ и съдействие не са представени по изпълнителното дело при образуването
му. Сочи се, че претендираните адвокатски възнаграждения са в нарушение на
чл.36, ал.2 ЗАдв във вр. с Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Постъпило е възражение от М.Х.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, лично и като изпълнителен директор на „ТОМИКА – МЕТАЛ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“
№ 176, с което жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени доводи и
съображения, въз основа на които се иска същата да бъде оставена без уважение.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Бойка Андреева, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 22.02.2019г. на взискателя М.Х.Ц. срещу длъжника „ЕРИМ ФИШ“ АД,
въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2019г., издаден на основание Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.
гр. дело № 2767/ 2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, за парични вземания в
размер на 147 806.72 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2019г. до окончателното погасяване, и 2956,14 лв. разноски.
С молба, подадена на 25.02.2019г.
от „ТОМИКА – МЕТАЛ“ АД, е поискано да бъде присъединено
вземане, по изпълнителен лист от 22.01.2019г., издаден срещу длъжника
„ЕРИМ ФИШ“ АД на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, по ч. гр. дело № 2768/ 2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, за парични вземания в размер на 100 000 лв. главница,
ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. до окончателното погасяване,
и 2000 лв. разноски.
С молба от 11.03.2019г., подадена
от взискателите М.Х.Ц. и „ТОМИКА – МЕТАЛ“ АД е поискано да бъдат приети като разноски
по изпълнителното дело сумите за заплатено адвокатско възнаграждение. Към
молбата са представени договори за правна помощ и съдействие, сключени на
22.02.2019г., от всеки един от всизкателите, както и разписки от 28.02.2019г. за
заплатени в брой суми за адвокатско възнаграждение за сумата от 1500 лв.,
платена от „ТОМИКА – МЕТАЛ“ АД, и за сумата от 1290 лв., платена от взискателя М.Х.Ц..
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел
за събиране претендираните адвокатски възнаграждения като разноски по делото,
за което длъжникът е уведомен на 18.03.2019г., като жалбата е подадена чрез ЧСИ
Андреева на 21.03.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски, като с т.2
от ТР № 3/ 10.07.2017г., по т.д. № 3/ 2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,
в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Взискателят има право да ангажира
адвокатска защита за образуване на изпълнителното дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие по него с цел удовлетворяване на
вземанията, като заплатеното адвокатско възнаграждение представлява разноски по
изпълнението и на основание чл.79 ГПК е за сметка на длъжника. Необходима
предпоставка за събиране претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като разноски по
делото е да са представени доказателства, че такова е договорено и съответно за
неговия размер, както и че е реално заплатено. От данните по изпълнителното
дело се установява безспорно, че и двамата взискатели са ангажирали адвокатска
защита за образуване на изпълнителното производство и процесуално
представителство- по делото са налични пълномощни, както и са представени
договори за правна помощ и съдействие, от които се установява в какъв размер е
договорено адвокатското възнаграждение, както и са представени писмени
доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение (разписка за получена
сума). Като разноски по изпълнението са присъединени сумите, за които са
представени доказателства за тяхното реализиране, т.е. само заплатените към
момента суми по сключените договори за правна помощ и съдействие.
Неоснователно е възражението, че заплатените
адвокатски възнаграждения са несвоевременно претендирани като разноски по
изпълнителното производство, тъй като същите са предявени в рамките на висящо
изпълнително производство, което се явява единственото условие за допустимостта
на искането за приемане на разноски по изпълнението.
Представените от взискателите договори за правна
защита и съдействие, ведно с доказателства за платени суми за адвокатско
възнаграждение, обосновават основателността на искането на взискателите, същите
да бъдат приети като разноски по изпълнението, които следва да бъдат за сметка
на длъжника, на основание чл.79 ГПК.
Неотносимо срещу приемането на разноските се явява
възражението, че заплатените суми за адвокатско възнаграждение са под
минималните размери, които са нормативно определени, с оглед материалния
интерес по изпълнителното дело.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „ЕРИМ ФИШ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Тодор Хрулев“ № 7, представлявано от изпълнителния
директор Л.Г., със съдебен адрес ***, против Постановление от 11.03.2019г., по
изпълнително дело № 20199080400311 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908, с
район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което към размера на задължението по
изпълнителното дело са присъединени разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв. в полза на взискателя „ТОМИКА МЕТАЛ“ АД и 1290 лв. в полза
на взискателя М.Х.Ц..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.