Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 934 по описа за 2017 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „П. К. Б." ЕООД чрез процесуалния
си представител излага в исковата си молба, че на 24.08.2016г. между него
и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *** при следните параметри: отпусната сума 950 лева, срок
на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 58,73 лв., дата на погасяване
на месечната вноска – 26-ти ден от
месеца и общо задължение по кредита 1409,52 лв. Ответникът закупил и пакет от
допълнителни услуги на стойност 949,92 лв. и общото задължение станало 2359,44
лв. при месечна вноска от 98,31 лв. Твърди, че ищецът като кредитодател е изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в
размер на 950лв. по посочената от длъжника К. Н. Н. банкова сметка, ***и и една непълна месечни
вноски, като последната е от 05.11.2016г., а общият размер на плащанията e 316.00лв. Излага,
че поради неизпълнението и съгласно т.12.3. от ОУ към Договор за
потребителски кредит същият е бил прекратен и е обявена предсрочна изискуемост
на дължимите по него суми на 07.03.2017г., за което ответникът бил уведомен с
писмо на 08.03.2017г. Ако съдът счете, че това не е сторено надлежно, моли
да счете, че същия е бил редовно уведомен
с получаването на препис от
исковата молба. След обявяване на изискуемостта била начислена лихва за забава.
Твърди, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми,
но последният е възразил, поради което моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към
него в размер на 2046,25 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **** от
***2016
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 91.06 лв. - разноски по заповедното
производство, за събирането на които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание отрича да е получавал сума в заем от ищеца и
изобщо да е сключвал договор с него. Заявява, че към датата на сключване на
договора личните му документи
са били откраднати и изразява съмнения, че трети лица са злоупотребили с тях и
са изтеглили кредит от негово име. Твърди, че никога не е имал адресна
регистрация на посочения в договора адрес в гр.***, не познава лицата, посочени в
договора като негови близки, не е ползвал мобилен телефон с номера, посочен
също там, не е работил в дружеството, отразено в договора като негов
работодател. Същевременно признава, че месеци преди кражбата е предоставил на
непознати за него лица личната си карта, за да го снабдят с фиктивен трудов
договор и да подпомогне пенсионирането си по болест. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Видно от представения по
делото договор за потребителски кредит №****, същият е със страни „П. К. Б.“ ЕООД и К.Н. Н. Договорът
се предхожда от Искане за отпускане на потребителски кредит от 22.08.2016г. /на л.27 от делото/, изходящо от клиента и
ответник по делото, в което е посочена исканата сума – 3000лв., закупуване на пакет
от допълнителни услуги „****“, срок на кредите 24 месеца и др. Клиентът е посочил
адрес в гр. ***, месторабота в с.гр., свой телефон и данни на трети
лица за контакт. Подписана е и
декларация за обработка на личните данни, стандартен европейски формуляр за
информация по потребителски кредит, декларация за запознаване с общите
условия., всички носещи трите имена и подписа на ответника, изписани ръкописно.
Договорът е сключен при условията на искането, но са заем от 950лв. и в него е
посочена банкова сметка ***. Допълнително е сключено споразумение за закупуване
на пакет от допълнителни услуги на стойност 949,92лв. при размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги от 39,58лв. месечно. Всички описани
документи носят на всяка от страниците подписи на кредитополучателя. Същият е
подписал и погасителен план, според който месечно следва да заплаща по 98,31лв.,
включващи вноска по кредита от 58,73лв. и по закупения пакет допълнителни
услуги – 39,58лв. Крайният падеж на дълга е 26.08.2018г. при 24 вноски на 26-то
число всеки месец. Доколкото коментираните писмени доказателства не са оспорени
от ответника досежно тяхната автентичност, съдът приема за безспорно, че
подписите, приписани но К.Н.Н. са положени лично от него.
Съгласно
т.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит, в случай, че клиентът
пресрочи плащането на месечна вноска, се начислява лихва за забава в размер на
ОЛП +10 % процента върху размера на просроченото плащане, а при просрочие на
една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
По отношение изпълнението на задълженията
на двете страни, видно от преводно нареждане №*** от 25.08.2016г. на А. б. Б., сумата от 950лв. е
преведена от ищца по банковата сметка на ответника в „Б. ДСК“, посочена в договора и изрично той е вписан като получател в
нареждането. Ответникът от своя страна не е изпълнил поетите с договора
задължения, като е изплатил само първите три пълни вноски и от четвъртата е
внесъл част от вноската на 26.12.2016г. в размер на 18.00лв.
Видно от представеното по делото
извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № ***, по кредита е извършено едно единствено плащане – на
сумата от 316лв. на дата 05.11.2016г., с което са погасени първите три вноски /забавени са първата и
втората съответно с 40 и 10 дни/, а от четвъртата са погасени 18,26лв. Общо за
погашения по кредита са отнесени 313,19лв., а остатъкът от 2,81лв. е погасил лихвите
за забава, начислени на основание т. 12.1 от ОУ, видно от справката за
начислени лихви за забава /на л.42 от делото/.
По делото е представено уведомително
писмо, адресирано от ищеца до ответника, в което на последния се съобщава, че
сумите по кредита са предсрочно изискуеми, начислена е лихва за забава, но няма
доказателства това писмо да е достигнало до ответника.
Във връзка с твърденията
на ответника, че е налице злоупотреба с личните му данни и с оглед дадените то
съда указания по делото са събрани доказателства, от което се установява, че
ответникът е подминел личните си документи –лична карта и СУМПС през м.*** 2016г., преди сключване на договора. Няма жалба за
извършено престъпление, няма данни за образувано наказателно производство във
връзка с кражба на документи, документна или друга измама, злоупотреба с лични
данни. Напротив, видно от писмо с изх. Номер ****/08.05.2018г. на РУ **** и приложеното към него Заявление
за издаване на документи за самоличност на Български гражданин с вх. Номер ***/***2016год., ответникът е
заявил, че е загубил личните си документи и желае издаване на нови такива. С
издаването на нова лична карта № **** на ***2016г., старата – цитирана в договора за кредит се
счита невалидна, т.е. била е такава към датата на сключване на договора.
Ответникът обаче сам признава, че впоследствие е подновил владението си върху
старата си лична карта, която му била подхвърлена, т.е. същият сам признава
възможността да е разполагал с личната си карта към датата на договора, а
нейната валидност не влияя на валидността на договора, доколкото в него
страните са ясно дефинирани.
Останалите доказателства,
чрез които ответникът се опитваше да установи, че личните му данни, отразени в
договора за кредит са неверни /като месторабота, телефон, близки и др./ не са
относими към предмета на доказване и дори установяване на такава неистинност,
не би опорочило договора. А от получените по делото данни за наличие на трудов
договор и дори трудова книжка в дружеството, цитирано в договора, потвърждават
верността на отразените в него обстоятелства.
По Ч. гр. дело № ***/ 2017г. и със Заповед № ***/***2017г. ответникът К.Н.Н. е осъден да заплати на ищеца
следните суми: 2046,25лв. /две хиляди и четиристотин лева и двадесет и пет
стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № ****, мораторна лихва от 6,83лв. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2017г. до
окончателното й изплащане
При така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания
за главница и законна лихва, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с
правна квалификация чл. 422, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД. Не е
предявен иск за присъдената в заповедта за изпълнение мораторна лихва от
6,83лв.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правният
интерес на ищеца е налице, предвид обстоятелството, че въз основа на негово Заявление
е издадена заповед за изпълнение, с която ответникът К.Н.Н. е осъден да заплати
процесните суми и е възразил по нея в срок.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен
по следните съображения:
Между страните е налице договорна връзка – договор за
потребителски кредит. Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД е финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което разполага със законовата
възможност да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор е такъв за потребителски
кредит, сключен в писмена форма, подписан от двете страни, на хартиен носител.
Кредитодателят и изпълнил своевременно и изцяло
главното си задължение – да предостави сумата в заем на ответника още на 25.08.2016г.
чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя.
Съдът въпреки липсата на възражения от страна на
ответника по валидността на договора, е длъжен служебно да следи за нищожност.
В този смисъл, като констатира, че т. VI от договора е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва от 41.17%, лихвен процент на ден в размер на
0.11% и ГПР 49,89%, счита за необходимо да провери противоречието на тези
клаузи с императивно законови разпоредби. Съдът приема, че цитираните уговорки противоречат
на добрите нрави и в този смисъл се явяват нищожни. Законодателно не е уреден
максимален размер на лихва по кредита, но свободата на волята на страните не е
безгранична, още повече при потребителски договор, при който едната
страна-потребителят е по-слабата икономически страна и се ползва със засилена
защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на договаряне са добрите нрави
като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно установена
практика на ВКС, според която предел за заплащане на възнаградителна лихва е
трикратният размер на законната лихва.(в този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г.
по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877
по т.д.№662/ 2012г. и др., според която съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва).
Процесната договорена лихва от 41,17% годишно в
цифрово изражение е 459,52лв. при заем от 950лв. за 24 месеца. Законната лихва върху
същата главница е 10% годишно, тъй като ОЛП е 0.00%., т.е. договорената възнаградителна
лихва надхвърля над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави. Коментираните клаузи накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД. Поради това,че нищожните уговорки нямат правно действие, следва
да се приеме, че лихва не е уговорена между страните. Претендираната сума за
възнаградителна лихва като част от общата сума по договора не се дължи.
Възнаградителната лихва не би могла да бъде заместена от законната лихва по
реда на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. Приложима спрямо процесното правоотношение е
специалната императивна разпоредба на чл. 23 от ЗПК, според която, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В т.VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949,92лв. Договорът
не съдържа описание на тези допълнителни услуги и конкретна насрещна престация
от страна на ищеца, за която да се дължи посочената сума. Същевременно е
подписано споразумение за допълнителни услуги, в което обаче няма договорена
цена. Липсата на изчерпателно изброяване в договора за потребителски кредит е
нарушение на императивните разпоредби на ЗПК, в допълнение - не е формирана
цена за всяка от услугите поотделно. /нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК/. В споразумение
няма препращане към договора или обратно, за да се приеме, че е изпълнено изискването
на ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или
комисионни и размера на съответната такса. С оглед характера на „услугите“
предвиденото заплащане се явява предварително, като де факто се дължи сума за
възможността за ползване на изброените услуги, като е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана реално. Размерът на стойността на тези услуги
е включен във всяка от 24 те месечни погасителни вноски по кредита, видно от представения
по делото погасителен план.
Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „***" в размер
на 949,92лв.. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми /
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от ЗПК/.
Самите допълнителни услуги и условията, при които се
ползват са подробно установени в Общите условия на ищеца. Пакет от допълнителни
услуги включва приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В 15.2 от ОУ е предвидено
правото клиентът да поиска отлагане на четири погасителни вноски след платена
трета вноска по договора и това е максималният брой, който може да бъде отложен
за целия срок на договора. Клиентът може да иска отлагане на допустимия брой
погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. Има и
изисквания за причините, поради които може се иска отлагането с
конкретни изисквания за документацията по установяване на всяко от тях. Изводът
е, че ползването на тази „услуга“ изисква представяне на допълнителни
документи, спазване на срокове /чл.15.2.2. от ОУ/ след съответните събития, като
в крайна сметка получаването на „услугата“ не е автоматично, а след одобрение
на кредитора. /както и за намаляване на погасителните вноски в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. от ОУ/. Така потребителят дължи предварително възнаграждение за услуга, която
кредиторът може да не бъда поискана или поискана, да бъде отказана.
Посочените клаузи от ОУ се явяват неравноправни на
основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП. Същите са изготвени предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание и същите не са
индивидуално договорени. Съгласно чл.143 от ЗЗП „ неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а настоящата не отговаря на това изискване. Тези
нормативни разрешения произтичат от Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993г.,
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между пра вата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Клаузите на 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 са
част от общите условия при предварително определени от едната страна- ответника и кредитор клаузи на
договора и същите не са били предмет на предварително договаряне между двете
страни. Ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед нижощността на договорената възнаградителна
лихва и на задължението за заплащане на допълнителни услуги, ответникът дължи
само заетата му сума от 950лв. Ответникът е заплатил на 05.11.2016г. сумата от 316лв.,
която следва да се отнесе за погасяване само на главницата, при което
неизплатената част от заема възлиза на 634лв. и за тази сума установителният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен, за разликата до 2046,25лв. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от делото, направените по настоящото
производство разноски, следва да бъдат заплатени от ответникът на ищцовото
дружество съразмерно на уважената част от иска /30%/ на основание чл. 78, ал.1
от ГПК или 102,23лв.
Съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода от спора приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати същата
част /30%/ от тези разноски или 27,31лв.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Н. с ЕГН **********,***, че съществува
вземане срещу него в полза на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление гр. ***, бул. ***, ***, ***, представлявано от С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., за сумата от 634 лв. /шестстотин тридесет и
четири лева/ главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № **/***2017г. по Ч.гр.дело № ***/ 2017 г. по описа на РС П., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 2046,25лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Н.Н. с ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ
на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление гр. ***, бул. *** **, ***, ***, представлявано от С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., разноски в хода на заповедното производство по Ч.гр.дело
номер ***/2017год., по описа на РС- П. в размер на 27,31лв./двадесет и седем лева и тридесет и една ст./, както и
разноски по настоящото дело в размер на 102,23лв./сто и два лева и двадесет и
три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.