№ 4899
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:......
като разгледа докладваното от ...... Частно гражданско дело №
20231110115249 по описа за 2023 година
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение от 06.04.2023г., срещу която в
срок е постъпило възражение. Съдът е указал едномесечен срок, в който заявителя да
предяви иска си, което не е сторено и съдът е обезсилил заповедта, включително в частта за
разноските с разпореждане от 23.10.2023г., връчено на заявителя на 09.11.2023г. С
разпореждане от 23.10.2023г. съдът обезсилва заповедта, без да се произнася по
разноските. Самото разпореждане не е влязло в сила, доколкото не е връчено на длъжника.
На 21.11.2023г. е постъпила молба от длъжника за издаване на изпълнителен лист за
разноски, с представени доказателства.
Молбата е подадена преди изтичане на законоустановения срок, доколкото съдът е
прекратил производството в закрито заседание, като актът на съда не е връчен и на
длъжника.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение от 06.04.2023г., срещу която в
срок е постъпило възражение. Съдът е указал едномесечен срок, в който заявителя да
предяви иска си, което не е сторено и съдът е обезсилил заповедта, включително в частта за
разноските с разпореждане от 23.10.2023г., връчено на заявителя на 09.11.2023г. С
разпореждане от 23.10.2023г. съдът обезсилва заповедта, без да се произнася по
разноските. Самото разпореждане не е влязло в сила, доколкото не е връчено на длъжника.
На 21.11.2023г. е постъпила молба от длъжника за издаване на изпълнителен лист за
разноски, с представени доказателства.
Молбата е подадена преди изтичане на законоустановения срок, доколкото съдът е
прекратил производството в закрито заседание, като акта на съда не е връчен и на
длъжника.
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, доколкото представените доказателства се представят
със същата, поради липса на открито производство и даване ход на устните състезания.
1
и следва да бъде разгледана по същество.
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, доколкото представените доказателства се представят
със същата, поради липса на открито производство и даване ход на устните състезания. Това
е така, тъй като общото правило на чл. 80 ГПК налага отчитането като краен момент за
упражняване на защита по чл. 78 ГПК приключването на устните състезания в последно заседание
на съответна инстанция, сезирана с оспорването на заповедта. В заповедното производство в
случай на осуетена искова защита на кредитора и обезсилване на издадената по реда на чл. 410
ГПК заповед/какъвто е настоящия случай/, на основание чл. 415, ал.2 ГПК, устни състезания не
могат да бъдат провеждани, поради което най-късният момент, в който длъжникът следва да заяви
искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадена заповед е с първото
си процесуално действие непосредствено след узнаването на акта за приключване на
производството. В настоящия случай този акт - определението за прекратяване на
производството не е връчено на длъжника, поради което срокът за допълване на същото и
представяне на доказателства не е изтекъл, тъй като не е започвал да тече.
Разгледана по същество е основателна.
След указания, заявителят не е предявил иск, което е станало причина за прекратяване на
производството, поради което на длъжника се дължат разноски. Представени са
доказателства за реално изплащане на договорното възнаграждение.
По направеното становище на заявителя, съдът приема възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за допустимо ( доколкото производството е прекратено в
закрито заседание, то възражението е направено своевременно), но неоснователно. С оглед
вида на производството - заповедно, възнаграждението на адвоката следва да се определи в
размера предвиден според правилата на чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/2004г. ВАС. За защита в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен
лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми, поради което възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 485 лв., което е повече от претендирания, поради което възражението е
неоснователно.
Молбата следва да бъде уважена изцяло.
Мотивиран от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва Разпореждане от 23.10.2023г. по следния начин:
ОСЪЖДА ........ с ЕИК: ..... да заплати на ...... с ЕИК: ....... сумата в размер на 450 лв. -
разноски сторени в настоящото производство за възнаграждение на един адвокат.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване на съобщението с
частна жалба пред СГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3