№ 94897
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110122071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
„Би Енд Джи Кредит“ ООД, срещу П. В. В. за вземания по запис на заповед, издаден на
14.07.2023г., предявен за плащане на 25.08.2023г.
С молба уточнение от 07.05.2024г. заявителят е посочил, че записът на заповед служи
като обезпечение на вземане, произтичащо от договор за кредит № МАХ-*********. Сочи,
че процесната сума е формирана, както следва: 1510,41 лева главница за периода от
25.08.2023г. до 08.03.2024г.; 108,15 лева, договорна лихва за периода от 25.08.2023г. до
08.03.2024г., 494,24 лева, такса бързо разглеждане, 747,28 лева, такса динамично плащане,
40 лева, разходи за събиране на просрочени вземания и 52,99 лева, законна лихва за периода
от 25.08.2023г. до 10.04.2024г. Към молбата е приложен препис от договор за кредит, СЕФ и
Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е издадена. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали
1
обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която
се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който
въпрос съдът намира следното:
В чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит от 14.07.2023г. е уговорено, че при
кандидатстването си за кредит кредитопоискателят изрично е заявил желание за бързо
разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел Пети от Общите
условия, като паричната сума за бързото разглеждане на искането е в размер на 1058,59 лева
и е дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Посочено е, че
кредитоискателят изрично е заявил желанието си да ползва динамично плащане по своя
кредит при условията на т.7.4 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
динамично плащане по кредита е в размер на 1587,97 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.3 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума да ползва бързо разглеждане по своя кредит. При ползване на
тази възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките
на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за
отпускането на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска
забавяне в обработката извън посочения в работното време на кредитора срок, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в
срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Уговорено е, че в случай, че
кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде
одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно
погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.
В чл. 7.4 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума, да ползва динамично плащане по своя кредит, при ползване на
тази възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия
адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие,
че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на
работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.
От така цитираните клаузи се установява, че претендираното възнаграждение за
допълнителната услуга „Динамично плащане“, представлява по своя характер такса за
събиране на вземането от адреса на длъжника или посочен от него адрес с предварително
определен размер, свързана с настъпване на бъдещо сигурно събитие – настъпването на
падежа на задължението на потребителя за плащане. В тази насока клаузата се явява в
противоречие с императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, установяваща забрана за
изискване заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. От своя страна, доколкото се касае за бъдещ разход с конкретно
определен размер, който не е свързан с поддържането на банкова сметка или платежен
инструмент по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, разходът е следвало да бъде включен в
годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възстановяването на разходите
по събиране на дълга поначало не може да се включва в ГПР, защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението, но уговарянето на бъдещи
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор съдът квалифицира като
уговорена отнапред договорна престация, която е следвало да намери своето отражение в
определения по договора ГПР. В случая това не е сторено, а съобразно изложеният по-горе
размер на разходите, при тяхното включване, годишният процент на разходите би
надхвърлил многократно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер. Предвид
2
гореизложеното съдът намира, че договорната клауза е нищожна, а претенцията за
заплащане на сумата по нея следва да бъде отхвърлена.
Другата уговорена услуга за бързо разглеждане на кредита е свързана с отношенията
между страните по сключването на договора и отпускането на кредита, поради което също
попада в обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга
свързана с договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно в
договора за потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата -
неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
е редовният срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно
какво преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането,
уредени в Тарифа за допълнителни доброволни действия и разходи за събиране, съгласно
която при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит и Общите
условия към него от страна на кредитополучателя, включително и задължението за редовно
плащане на дължимите по договора суми, което води до 45 дни просрочие, считано от 46-
тия ден просрочие кредитополучателят дължи направените разходи за събиране на вземания
в размер на 20 лева на месец.
Клаузите уреждат договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на
вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези
правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнително
обезщетение за вреди от забавено изпълнение, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ап. 2 ЗПК. Многократното
начисляване на такси/комисиони за едно и също действие на самостоятелно основание
противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 3 ЗКИ.
Следователно не се дължи плащането на гореописаните суми и по менителничния
ефект, издаден за обезпечаването на гореописаните вземания. С оглед на изложеното, съдът
намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част /сумите за
динамично плащане, бързо разглеждане и разходи/ следва да се отхвърли. Т.е. заявлението
следва да се отхвърли за разликата над 1671,55 лева до пълния размер от 2953,07 лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 33,43 лева за държавна такса и над 28,30 лева за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, с вх. № 120989/11.04.2024г., подадено от „Би Енд Джи Кредит“ ООД, срещу
П. В. В. над сумата от 1671,55 лева до пълния заявен размер от 2953,07 лева,
представляваща задължение по запис на заповед от 14.07.2023г., както и в частта за
разноските над 33,43 лева за държавна такса и над 28,30 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4