Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV
- „Г“ въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Трендафилов в. гр. дело № 16126
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 50692 от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 87144/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 148 с-в, са отхвърлени предявените от Н.С.Д. срещу Посолство
на А.Д.и Н.Р.искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ със заповед от 16.10.2017 г.; с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ за възстановяване на земаната от ищеца преди уволнението длъжност
"шофьор" и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 818.54 лв.,
представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното
уволнение за периода от 26.10.2017 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2017
г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 147.55 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 10 818.54 лв. за периода 26.10.2017 г. – 12.12.2017 г.
С решението ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски по делото в размер на 1000 лв.
Срещу
горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца
Н.С.Д.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел,
че на ищеца било надлежно връчено предизвестие за уволнение, обективирано в
писмо изх. № 167/АМВ/17. Твърди, че съдът не отчел и факта, че ответникът не
допускал ищеца до работа и отказвал на същия достъп до работното му място за
периода от 18.09.2017 г. до датата на връчване на заповедта му за уволнение. Сочи,
че първоинстанционният съд безкритично приел показанията на разпитаните
свидетели, като не отчел служебната и материалната им зависимост от техния
работодател. На следващо място, съдът не взел предвид и не обсъдил нотариалната
покана на нотариус А.Н., с която на 26.10.2017 г. била връчена на ищеца
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, където било записано, че
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не било връчвано на ищеца с
нотариалната покана. Законът изрично предвиждал писмената форма за прекратяване
на трудовия договор, а при хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ правото на
раоботодателя да прекрати трудовото правоотношение пораждало действие с
достигането на писменото изявление до адресата. Нямало надлежно връчване на
предизвестието за уволнение дори само поради факта, че въпросното писмо
/предизвестие/ било обективирано в документ, който бил предоставен на ищеца
само на френски език, като към този момент ищецът не разполагал с точния текст.
Първоинстанционният съд необосновано и неправилно приел, че това предизвестие
било надлежно мотивирано и отговаряло на изискванията на закона. Следвало да се
има предвид, също така, че за да били налице надлежно изготвени мотиви в акта
за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало да посочи
точно и конкретно липсващите качества, които следвало да са съобразени с
изискванията на длъжностната хакартеристика и да са в причинна връзка с
неизпълнението на конкретни трудови задължения. В действителност, във
въпросното писмо се съдържали бланкетни, общи понятия, като „дискретност“,
„подходящо отношение“, „крещящи пропуски“ и „неглижиране на задълженията“, като
в самото писмо изобщо не било уточнено какво точно следвало да се разбира под
тези понятия и дали тези „изисквания“ изобщо били съобразени с длъжностната
характеристика на ищеца. Не ставало ясно
и в какво точно се изразявали „крещящите пропуски в изпълнение на поставените
задачи“ и „неглижиране не задълженията“, какви конкретно били тези задачи,
респективно задължения. Не била посочена никаква пряка връзка между липсващите
качества и неизпълнението на конкретни трудови задължения на ищеца. Акцентира
се върху обстоятелството, че въпреки предоставения му срок, ответникът не
представил длъжностната характеристика на ищеца, която съдържала онези
професионални изисквания за изпълнение на длъжността, които представлявали
обективен критерий за прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. При липсата на
длъжностна характеристика било невъзможно да се приложи този обективен
критерий, поради което уволнението на ищеца на това основание се явявало един
явен и субективен произвол. Изтъква, че извършените от ищеца дисциплинарни
нарушения били заличени, като освен това същите не могли да послужат като
основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Във
всички случаи на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на
работника заповедта за уволнение трябвало да съдържа ясни мотиви за
основанието, на което то се извършва. В случая „мотивите“, които се съдържали в
писмо изх. № 167/АМВ/17 не отговаряли на горното изискване, тъй като изобщо не
били ясни за ищеца, като имало явно противоречие между твърдените факти, сочещи
на дисциплинарни нарушения на ищеца и правното основание, на което било
извършено уволнението. Мотивите, с които ответникът уволнил ищеца сочели на
дисцплинарни нарушения, които давали основание работодателят да наложи
дисциплинарно наказание, но не и да уволни ищеца на безвиновно основание по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ. Съдът неправилно бил приел, че конститутивният акт, с
който се прекратявал трудовия договор на ищеца бил „предизвестието,
обективирано с писмо изх. № 167/АМВ/17, а не връчената на 26.10.2017 г., чрез
нотариус А.Н., заповед за освобождаване от работа на 16.10.2017 г., която имала
само „констативен ефект“. Представените от ответника с отговора на исковата
молба „Аргументи в покрепа на тазата за професионална непригодност“ на ищеца не
били връчвани на същия към момента на връчването на заповедта за освобождаване
от работа – 26.10.2017 г., а били изготвени в отделен документ от ответника и
представени на ищеца едва с отговора на исковата молба при вече висящ процес по
повод незаконното уволнение. Ако заповедта за уволнение вместо изрично изложени
мотиви препращала към друг документ, последният следвало да бъде връчен на
уволнения работник най – късно със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поддържа също така, че първоинстанционният съд неправилно
приел, че ищецът не притежавал необходимите качества за ефективно изпълнение на
работата. Твърди се още, че било неправилно приетото от съда, че ищецът не се
ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ като лидер /председател/ на
синдикална секция към КТ „Подкрепа“. Предвид гореизложеното се иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата - Посолство на А.Д.и Народна Република,
не е подал отговор на въззивната жалба. В проведеното на 18.02.2020 г. открито
съдебно заседание ответникът по жалбата се представлява от адв. Т., който
изразява становище по същество и претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата
страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Н.С.Д. с искова молба, с която срещу Посолство на А.Д.и Н.Р.в
София са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността "шофьор“ при ответника,
извършено със заповед от 16.10.2017 г. на посланика на А.в България, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на сумата от 10 818.54 лв. - обезщетение за оставане на ищеца без работа поради
незаконното уволнение за периода от 26.10.2017 г. до 26.04.2018 г., както
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 147.55
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 818.54 лв. за
периода 26.10.2017 г. – 12.12.2017 г. В исковата молба се твърди, че не ищеца
не му е било връчвано предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а
заповедта за уволнение била немотивирана, както и че не било налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Ответникът
- Посолство на А.Д.и Народна Република, оспорва предявените искове и моли съда
да ги отхвърли.
По отношение на фактическата
обстановка:
Не
се спори между страните, а и това се установява от представените Договор за
работа от 16.08.2001 г. и Договор за ангажиране от 03.01.2011 г., че между тях
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността "шофьор" при ответника. Безспорно е по делото, че
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 1803.09
лв.
Съгласно
раздел III “Задължения“, чл. 12 от Договора от 03.01.2011 г.,
освен професионалните задължения, предвидени от местното трудово законодателство,
ищецът имал и следните задължения:
-
да се въздържа от всякакви действия, дори и извън службата, несъвместими с
достойноството свързано със службата;
-
да спазва, дори след прекратяване на договора, абсолютна дискретност по
отношение на всякакви факти, информация или документи, до които е имал достъп
във връзка с упражняването на своите функции;
-
да не упражнява никаква платена дейност от каквото и да било естество, под
заплахата от незабавно прекратяване на договора, без предизвестие и без обезщетения;
-
да се въздържа от накърняване на интересите и ценностите на А., на неговите
институции и на неговите представителства;
-
да се въздържа да изнася от местоработата си, под каквато и да е форма, каквито
и да е работни документи, освен с надлежно даденото разрешение от прекия
началник;
-
да спазва разпоредбите на правилника за вътрешен ред, който представлява
неразделна част от договора.
На
14.09.2017 г. на ищеца било връчено /при отказ/ предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, в което било посочено, че при наемането на работа ищецът бил
уведомен, че Посолството придава особено значение на длъжността „шофьор“ и
изисква от ищеца голяма дискретност и подходящо отношение по време на
изпълнението на тази функция. Било посочено още, че въпреки многобройните устни
и писмени забележки, които били отправяни към ищеца и които били вписани в
административното му досие, поради крещящите пропуски в изпълнението на
поставените на ищеца задачи, се констатирало неглижиране и неизпълнение на задълженията
му. На следващо място, било посочено, че независимо от санкциите, които били
наложени на ищеца в миналото, липсвала промяна в неадекватното му поведение при
изпълнение на задълженията му. Поради това с предизвестието ищецът бил
уведомен, че трудовият му договор с Посолството щял да бъде прекратен считано
от 15.10.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Цитираното предизвестие
било връчено на ищеца при отказ, за което бил съставен протокол /л.103 от
делото на СРС/, който бил подписан от трима служители на Посолството /А.А.– М.,
А.Е.– Х.и Ч.Д.Д./, които потвърдили с подписа си, че на 14.09.2017 г. ищецът
отказал да получи от г-жа Р.С./аташе по финансовите и административните въпроси
в Посолството/ отправеното му едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор с Посолството.
Установено
е, че със Заповед от 16.10.2017 г. на Посланика на А.Д.и Н.Р.в София трудовият
договор на ищеца бил прекратен, считано от 16.10.2017 г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ. Заповедта била връчена на ищеца с
нотариална покана, чрез нотариус А.Н. на 26.10.2017 г.
По
делото пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, а
именно: 1/ писмено предупреждение от 24.06.2005 г. /л.92/, в което се акцентира
на повтарящи се недискретности на ищеца и небрежно изпълнение на задълженията
му; 2/ временно отстраняване от
07.02.2006 г. /л.94/, в което се визира нарушение на изричните и ясни
нареждания на висшестоящите и присъщата недисциплинираност на ищеца; 3/ мъмрене
с вписване в трудовото досие от 14.01.2015 г. /л.96/, наложено за повтарящи се
поведенчески отклонения, неспазване на поверителността и дисциплината; 4/
последно предупреждение от 12.08.2016 г. /л.98/ относно небрежност, сериозни
професионални грешки, съпътствани от скандални прояви на неуважение към
субординацията, недостойно поведение и действия, които сериозно вредят на
служителите и 5/ мъмрене от 02.07.2017 г. /л.162/ поради небрежност и
професионални грешки на ищеца.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите С.Х.С./директор на Държавния протокол в Министерството на външните
работи/, А.Е.Х., М.К.П., И. П.П., Ч.Д.Д. и М.Б./служители при ответника/.
От
показанията на свидетеля С.Х.С., които съдът намира за достоверни и
кореспондиращи на останалите доказателства по делото, се установява, че същият се
срещнал с Посланика на А.в България на 28.09.2017 г. в МВнР по искане от А.ска
страна. По време на срещата на свид. С., в качеството му на директор, му била
връчена нота, с която му били предоставени личните документи на ищеца, като
свид. С.разбрал, че поводът за това бил свързан с предоставянето на
предизвестие от посолството на ищеца, който отказал да приеме предизвестието за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Свид. С., цитирайки Посланика на А.,
заявава, че прекратяването на трудовия договор на ищеца било свързано с
професионална непригодност на последния и невъзможност да изпълнява своите
служебни задължения като втори шофьор на посолството. Свид. С.си спомня още от
същия разговор, че Посланикът на А.заявил, че ищецът не знаел адреси, не можел
да бъде използван като шофьор, като се налагало да бъде ползвано такси за
конкретни случаи, както и че имало конфликтност в отношенията им.
От
показанията на свидетеля А.Е.Х., които преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът
намира за достоверни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, се
установява, че същият е присъствал на 14.09.2017 г. на връчването при отказ на
ищеца на предизвестието за прекратяването на трудовото му правоотношение. Свид.
Х.посочва още, че преди това е имало доста нарушения от страна на ищеца, които
били в неговото досие, като имало и предупреждения. Свид. Х.заявява, че
предизвестието за уволнението било връчено на ищеца на френски език, тъй като
същият четял и говорел отлично френски език, като след като го прочел, ищецът
отказал да го приеме и подпише.
Свидетелят Х.изяснява още, че основанието за цитираното предизвестие
било некачествено изпълнение на работата от ищеца и повтарящи се нарушения в
работата на последния.
От
показанията на свидетеля И. П.П., които преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът
намира за достоверни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, се
установява, че шофирането на ищеца било незадоволително, като същият допускал
елементарни технически грешки в начина, по който подхожал към пътя, като
управлявал автомобила опасно бавно и невнимателно. Случвало се ищецът да
управлявал първата кола, която след това свид. П.заварвал с „одрана“ броня и
врата. Свид. П.заявява още, че доста често управляваната от ищеца кола се
налагало да бъде вкарвана в сервиз. Твърди, че в посолството нямало синдикална
организация, като ищецът се опитвал да приобщи свид. П.към синдикална секция с
множество имейли, но свидетелят му отговарял, че е член на международен синдикат
на професионални шофьори. Свидетелят П.посочва още, че последният път, когато
ищецът управлявал автомобила, от средна колона, без да подаде мигач, засякал
друга кола, водачът на която започнал да натиска клаксона. Така ищецът допускал
такива елементарни грешки при потегляне и шофиране. Освен това, според
показанията на свидетеля, ищецът интригантствал, нямал „колегиално отношение“ и
говорел непрекъснато „за всички и за всеки“, което създавало напрежение, като
се държал предизвикателно и към посланиците.
От
показанията на свидетеля Ч.Д., преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява,
че същата е присъствала на 14.09.2017 г. на връчването на ищеца на
предизвестието за прекратяването на трудовото му правоотношение, като след
връчването на предизвестието е виждала ищеца извън посолството, на отсрещния
тротоар.
В
съдебното заседание, проведено на 20.09.2018 г., СРС е направил констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че след
процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово
правоотношение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата
е необходимо да се добави и следното:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Фактическият
състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната наличност на следните
три елемента: 1/ липса на качества на съответния работник или служител, които
следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика; 2/ неефективно
изпълнение на работата и 3/ причинна връзка между тях /като не е необходимо да
е налице вина от страна на работника или служителя, тъй като основанието по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно/.
Липсата
на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние,
което може да се дължи на различни причини - недостатъчна образованост, /което
следва да се различава от липсата на образование/, липса на опит или природни
дадености - съобразителност, сръчност схватливост, концентрация, способност за
работа с хора и пр., които обаче следва да отразяват трайно състояние на
работника или служителя, а не да бъде единична проява или инцидентно негово
състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества
работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или
частично своите трудови задължения /така Решение № 291 от 02.04.2014 г. по гр.
д. № 2823/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Заповедта
за уволнение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана,
ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на
работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е
посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил
начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Доколкото
качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, тяхното наличие или
отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за тях може да
се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание
на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в
отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за
уволнение, стига да е доведен до знанието на работника или служителя. В никакъв
случай, обаче, работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите
качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно неефективността на
работата /така Решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2011 г.,
III г.о., Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г., на ВКС, ІV
г.о./.
Отделно
от това, възможно е в уволнителната заповед да са изложени факти и
обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения
/такива са обстоятелствата, касаещи неспазени срокове, допускане на технически
и фактически грешки/, а от друга - на липса на качества на работника или
служителя /липса на амбиция и мотивация за изпълнение на служебните му
задължения; липса на самостоятелност при обработка на щетите; трудност при изграждане
на добри взаимоотношения с клиентите; липса на умения за работа в екип/. В
такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (не и по чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни
нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание. Работодателят
е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на безвиновно основание -
поради липса на качества у работника за ефективно изпълнение на работата, а
уволненият служител не е въвел твърдения, че е извършил пропуските и грешките
умишлено. Затова без правно значение е дали част сочените в заповедта за
уволнение пропуски и грешки в работата съставляват основание за дисциплинарно
уволнение или за липса на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Преценката за причините, довели до
неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание
да прекрати трудовия договор. Така например, липсата на мотивация може да
доведе до извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, когато тя
пречи на работника или служителя да полага дължимата грижа. В зависимост от
тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно
уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата
на качества на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато нарушението не е
умишлено. /Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г., на ВКС, ІV
г.о./. С оглед на изложеното, проверката на настоящия съдебен състав следва да
се съсредоточи върху това дали констатациите на работодателя за липса на
качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти
/така Решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 267 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 818/2017 г. на ВКС, IV г.о./.
В
тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на
качества чрез доказване на положителните факти, имащи отношение към начина, по
който работникът/служителят се справя с възложената му работа /действията,
бездействията му, получените резултати/ и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Положителните факти се въвеждат и установяват от
работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото
основание, като са допустими всички доказателствени средства. При ангажирани от
работодателя доказателства в тази връзка, съдът има задължение да ги обсъди в
изпълнение на изискването на чл. 235 ал. 2 ГПК /в този смисъл Решение № 186 от
11.12.2015 г. по гр. д. № 295/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 320 от 07.03.2016
г. по гр. д. № 6501/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 163 от 12.07.2017 г. по
гр. д. № 4494/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
В
разглеждания случай мотивите за прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца, обосноваващи прилагането на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, са
обективирани в надлежно връченото при отказ на ищеца на 14.09.2017 г. писмено
предизвестие, в което са изложени съображения за това, че ищецът не притежава
необходимите професионални качества, за да се справя с работата си, а именно:
недискретност, неподходящо отношение по време на изпълнение на функциите,
неглижиране, неизпълнение на задълженията и неадекватно поведение по време на
изпълнение на същите. Безпротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че
липсващите качества или случаите на неизпълнение на трудовите задължения на
работника могат да бъдат посочени не само в изявлението, с което работодателят
прекратява трудовото правоотношение, но и в друг документ, който е известен на
работника или служителя /така Решение № 163/12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016
г., ІV г.о.; Решение № 54/21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011 г., ІІІ г.о.;
Решение № 150/11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г., ІІІ г.о./. Съобразно
раздел III от
договора за ангажиране от 03.01.2011 г. /който ищецът е представил с исковата
молба/, настоящият съдебен състав намира, че посочените в предизвестието за
уволнение липсващи качества са действително необходими за ефективно изпълнение
на възложената работа. Това е така, тъй като в посочения раздел III от договора
е предвидено, че ищецът следва: да се въздържа от всякакви действия, дори и
извън службата, несъвместими с достойноството свързано със службата; да спазва,
дори след прекратяване на договора, абсолютна дискретност по отношение на
всякакви факти, информация или документи, до които е имал достъп във връзка с
упражняването на своите функции; да се въздържа от накърняване на интересите и
ценностите на А., на неговите институции и на неговите представителства; да се
въздържа да изнася от местоработата си, под каквато и да е форма, каквито и да
е работни документи, освен с надлежно даденото разрешение от прекия началник; да
спазва разпоредбите на правилника за вътрешен ред, който представлява
неразделна част от договора. Така формулираното съдържание на предизвестието за
уволнение изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе яснота относно
причините за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Посоченият документ
съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на
уволнението и дават пълна възможност на уволнения служител да организира
защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението. С оглед на
гореизложеното следва да се приемат за неоснователни подробните възражения на
жалбоподателя за немотивираност на уволнението.
Доказано
е и конкретното неизпълнение на трудовите задължения въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
От
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, а именно: писмено
предупреждение от 24.06.2005 г. /л.92/; временно отстраняване от 07.02.2006 г.
/л.94/; мъмрене с вписване в трудовото досие от 14.01.2015 г. /л.96/; последно
предупреждение от 12.08.2016 г. /л.98/; мъмрене от 02.07.2017 г. /л.162/ се
обосновава индиция за трайната липса на качества на работника през периода, в
който е изпълнявал процесната длъжност.
Свидетелят
И. Панайотов, който има непосредствени впечатления от работата на ищеца подробно
и убедително обосновава липсата на качества на Д., като от показанията му може
да се изведе извод и за това, че е налице едно трайно състояние, а не
инцидентна проява. Така например от показанията на посочения свидетел се
установява, че ищецът шофирал незадоволително, като същият допускал елементарни
технически грешки в начина, по който подхожал към пътя, като управлявал автомобила
опасно бавно и невнимателно; случвало се да управлява първата кола, която след
това свид. П.заварвал с „одрана“ броня и врата; доста често управляваната от
ищеца кола се налагало да бъде вкарвана в сервиз; последният път, когато ищецът
управлявал автомобила, от средна колона, без да подаде мигач, засякал друга
кола, водачът на която започнал да натиска клаксона. Освен
това, според показанията на свидетеля, ищецът интригантствал, нямал „колегиално
отношение“ и говорел непрекъснато „за всички и за всеки“, което създавало
напрежение, като се държал предизвикателно и към посланиците. В подкрепа на
показанията на свид. П.са и показанията на свид. Х., от които се установява
също, че имало доста нарушения от страна на ищеца, които били в неговото досие,
като имало и предупреждения. На следващо място и от показанията на свид. С.се
установява, че от разговора си с Посланика на А.същият разбрал, че ищецът бил професионално
непригоден да изпълнява своите служебни задължения като втори шофьор на
посолството, като същият не знаел адреси, не можел да бъде използван като
шофьор и като се налагало да бъде ползвано такси за конкретни случаи.
Неоснователни
са възраженията на ищеца, че предизвестието за уволнението не му било връчено
надлежно. Както се изясни, същото му е било връчено при отказ, като това
обстоятелство се установява както от писмените доказателства по делото –
протокол за отказ от 14.09.2017 г. /л.103/, така и от гласните такива –
показанията на свидетелите Ч.Д. и Атман Х., които са присъствалите лично на връчването
и са подписали протокола за отказ.
Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че наличието на т.нар. „златен талон“
доказва, че ищецът не е бил наказван, но не и че не е извършвал нарушения или
че не допускал елементарни грешки.
Правилни
са и изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не се е ползвал със
закрилата при уволнение по смисъла на чл. 333 КТ, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.
Въз
основа на гореизложеното следва да се приеме, че работодателят е обосновал
подробно и аргументирано уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с едно
обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да
изпълнява ефективно възложените му трудови задължения - резултат от липсата на
изискуемите от характера на трудовата функция качества.
По
изложените съображения, процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, както
правилно е приел и първоинстанционния съд.
По
отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид
неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за възстановяване на
предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период,
както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради
съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въпреки направеното
искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени и на
въззиваемата страна - ответник, поради следното:
Разноските
са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени.
Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение /т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай, на първо място, в
представения договор за правна защита и съдействие, в раздел II „Основание и предмет“ е посочено:
Административен съд София – град, адм. дело 7381/2019 г., т.е. същият се отнася
до дело и производство, различно от настоящото. Отделно от това, в представения
договор за правна защита и съдействие не е посочен начинът на заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение, нито са представени доказателства за
заплащането му.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 50692 от 17.10.2018 г., постановено по гр. дело № 87144/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 148 с-в.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок, който тече от 04.03.2020 г.
на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 317 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.