РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Враца, 25.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 13.07.2023г. / тринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №314 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
във връзка с чл.32, ал.3 от Закон за опазване на селскостопанското
имущество /ЗОСИ/.
Образувано по жалба на „Х.“ ООД ***,
представлявано от * Я.Н.Н., действащ чрез процесуалния си представител – * М.С. против
Отказ на Кмета на Община Мездра, обективиран в писмо (без номер и дата) по
заявление с вх. № СД – 120/24.01.2023 г. за издаване на разрешение за отсичане
на 20 броя дървета в ПИ с идентификатор 12704.87.30, в местност „Б.“ в
землището на ***. Изложени
са съображения, че оспореният Отказ е нищожен, алтернативно неправилен и
незаконосъобразен. Прави се искане за прогласяване
нищожността на оспорения акт и в условията на евентуалност – за отмяната му
като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият се представлява от * М.С..
Моли за решение, с което да се уважи жалбата против процесния отказ на Кмета на
община Мездра, като същия се определи, като нищожен по изложени в жалбата
съображения, респективно да се отмени, като неоснователен и недоказан, отново
въз основа на изложени в жалбата подробни съображения. Претендират се разноски
по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Кметът на Община Мездра в
представен по делото писмен отговор изразява
становище за допустимост на жалбата и неоснователност на същата. Посочва се, че
твърденията на дружеството по отношение на имотите са неверни, тъй като част от тях са придобили характеристиките на
гори, което е видно от интегрираната информационна система за кадастър и имотен
регистър на АГКК. Моли подадената жалба да се остави без уважение.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие на административната преписка по оспорения отказ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление от В.И.В., представител на „Х.“
ООД до кмета на Община Мездра, вх. №СД-120/24.01.2023г. е заявено на основание чл.32,ал.3 от Закон за
опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/
да бъде издадено разрешение за отсичане
на над 5 броя дървета/лозя над 1дка на джанка, дъб, храсти - 20 броя, равняващи
се приблизително на 15 простр.куб. метра, в земеделска земя, находяща се в
местността “Б.“, землището на *** за имот с кадастрален номер 12704.87.30, с
аргумент да може да се обработва целия имот. Към заявлението е приложен договор
за наем на земеделска земя от 26.11.2022г. сключен между И.Д.М. - наемодател и
„Х.“ ЕООД –наемател, по силата на който наемодателя предоставя на наемателя за
временно ползване земеделска земя, като са посочени имотите,които се
предоставят, сред които е и имот
12704.87.30, нива с площ 2.925/л.13/. Приложено е удостоверение за
наследници изх.№ 681/14.01.2015г.,
издадено от Община Враца/л.15/ и скица на имота № 15-45502/17.01.2023г. на СГКК
гр.Враца, в която е посочен поземлен имот с идентификатор 12704.87.30, ***,
местност „Б.“ с площ от 2924 кв.м., земеделска нива, категория на земята-6 /л.16/.
По постъпилото заявление, Кметът на Община
Мездра се е произнесъл с Писмо/без номер и дата/ по реда на чл.32,ал.3 ЗОСИ, с
което отказал да издаде поисканото разрешение с аргумента, че при извършена
справка в официалната КИС и ИИС за кадастър и имотен регистър на АГКК е установено,
че имот с идентификатор 12704.87.30 с площ от 2,9 дка, попада в горска
територия, отразена като отдел 181, подотдел „с“. Посочено е, че имотът е
придобил характеристиката на гора по см. на чл.2,ал.1 от Закон за горите/ЗГ/ и
в този случай разпоредбите на чл.32 ЗОСИ са неприложими. За да бъде възможен добивът на дървесина от
земеделски земи, които притежават характеристиките на гора по см. на чл.2,ал.1
ЗГ, следва да бъдат изпълнени процедурите предвидени в ЗГ и да се приложи редът
по чл.81 и чл.82 или чл.84 ЗГ. Следва да се подаде заявление в РДГ по
местонахождение на имота за промяна на предназначението на имота от земеделска
в горска територия, като заяви че желае да го ползва като земеделска земя/л.11/.
Така постановения отказ е оспорен в
настоящото производство и е предмет на делото.
Представена е от страна на ответника и
извадка от АГКК за ПИ с идентификатор 12704.87.30/л.44/.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, същата е подадена в срок. В писмото не е посочен срок за оспорване, нито е указано
къде следва да бъде реализирано това право. От страна на АО не е удостоверена
по надлежния ред датата на връчването на акта, поради което и съдът приема, че
срокът за обжалването на акта е бил спазен. По отношение на искането за обявяване на
нищожност, съгласно разпоредбата на
чл.149, ал.5 АПК административният акт може да се оспори без ограничение във
времето.
Обжалваното
писмо е издадено от кмета в качеството му на административен орган с обща
компетентност на територията на общината. Самото писмо има властнически
характер, защото, на практика, представлява отказ за издаване на благоприятен
административен акт за заявителя, по силата на който той би могъл да отсече
дърветата и храстите в имота. Действително, в писмото не е употребен изрично
израз, съдържащ отказ, но от текста е очевидно, че кметът на общината е приел,
че на "Х.“ ООД не следва да се издава разрешение, тъй като предвид
характеристиките на имота "гора" по смисъла на чл.2,ал.,т.1 ЗГ процедура
по чл.32,ал.3 ЗОСИ е неприложима. В този смисъл, писмото, като
властнически акт, засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя, а за него
е налице правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл.32 ЗОСИ, забранено е отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета
и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай
водните течения и пътищата. Разрешение за отсичане и изкореняване до пет
дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз
основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. Разрешение за
отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава
от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация
въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Отказът
да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по
реда на АПК пред кмета на общината в 7-дневен срок от
съобщението.
В случая
заявлението е за отсичане на 20 броя дървета, като безспорно е за повече от пет
броя. Касае се за селскостопански имот с площ, надхвърляща 1, 000 дка. Видно от
приложената скица на имота, същият е с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива. Затова компетентен орган да разреши
(или да откаже) отсичането на дървета е ръководителят на управление
"Земеделие" при съответната общинска администрация, а не кмета на
общината. Кметът на общината е компетентен в качеството си на горестоящ орган,
но само по отношение на отказите за издаване на разрешение, контролът върху
които му е възложен по силата на чл.32,ал.4 ЗОСИ.
Заявлението
е било подадено до кмета, като законен представител на общината и орган с обща
компетентност, а той е следвало да го препрати на органа по чл.32,ал.3 ЗОСИ в структурата на общинската администрация – за
преценка на нейната допустимост и основателност. Като не е изпълнил
предписанието на закона, а се е произнесъл вместо органа по чл.32,ал.3
ЗОСИ, кметът е издал нищожен административен акт – процесния отказ.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт, като
издаден от некомпетентен административен орган, следва да бъде обявен за
нищожен.
На основание
чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Община Мездра за
произнасяне от компетентния административен орган, определен по чл. 32, ал. 3 от
ЗОСИ. При новото разглеждане на заявлението, компетентният
административен орган следва да извърши преценка на искането в съответствие с
нормите на чл.32-34 ЗОСИ.
Изходът от
оспорването и своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
на основание чл.143, ал.1 от АПК обуславя основателност
на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатената от държавна такса от 50.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева, което видно от представения договор за
правна защита и съдействие е договорено и заплатено в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 172,ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ на Кмета на
Община Мездра, обективиран в писмо/без номер и дата/ за издаване на разрешение
по чл. 32, ал.3 от ЗОСИ за отсичане на 20 броя дървета в ПИ с идентификатор
12704.87.30, в местност
„Б.“ в землището на ***, по заявление вх.
№ СД-120/24.01.2023 г.
ИЗПРАЩА, на основание чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка на Община
Мездра за произнасяне от компетентния административен орган, определен по чл. 32, ал. 3 от
ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община Мездра да
заплати на „Х.“ ООД, ***, ЕИК *********,
представлявано от * Я.Н. разноски по делото в общ размер на 550.00/петстотин и петдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва, чрез Административен съд Враца пред
Върховен административен съд София в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМ.СЪДИЯ: