Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Габрово, 28.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор СТОЯН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
адм. дело № 14 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е
сезиран с искова молба от И.Й.Г.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ – гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21, като се претендира
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца общо 4400 /четири хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода 19.01.2016 – 19.05.2018 година, посочени по пера както следва:
3000 лева заради постоянно светеща лампа, пречеща на съня; 600 лева заради
невъзможност за надлежно съхраняване на личните вещи и 800 лева заради ползването
на открит санитарен възел, в помещението, в което е бил настанен ищецът през
посочения период, ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба /л. 3 от адм. дело № 5218/2018 на АССГ/ ищецът твърди, че от 19.01.2016 до 19.05.2018 година /2 години и 4 месеца/ бил лишен от правото на 8-часов сън и било увредено зрението му поради постоянно светеща лампа. От 04.04.2018 година отново бил настанен в стая с открит санитарен възел, като счита, че е дискриминиран спрямо други лишени от свобода, чиито санитарни възли са закрити, а лампите им са свързани с т.нар. мързеливо ключе, от което да се изключват. Ищецът твърди, че 2/3 от личните му вещи и дрехи били по земята и в чанти, тъй като не му бил предоставен допълнителен шкаф, а наличният бил с малък капацитет.
В допълнение и уточнение на исковата молба /л. 64-66/ се съдържа посочване на претенцията по пера и се сочи, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в неосигуряване на хуманно отношение, минимално необходими условия за достоен и нормален живот, поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието – постоянно наличие на изкуствена светлина, пречеща на пълноценния сън, невъзможност за съхранение на лични вещи и принуждаване за използване на открит санитарен възел, като ищецът се позовава на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Сочи се, че ищецът е преживял психически стрес и повишаване нивата на кръвна захар, което е негативна последица за неговото здраве предвид заболяването му; преживял е психическа неудовлетвореност предвид нереализирането в необходимия обем на конкретни субективни права като лишен от свобода; уронено е човешкото му достойнство без това да е било реално необходимо. По отношение и на трите претенции, включително за открития санитарен възел, се сочи период от 19.01.2016 до 19.05.2018 година.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуален представител – адвокат, определен по реда на Закона за правната помощ, поддържа се исковата молба, както и искането по същество.
Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, в депозиран по делото писмен отговор /л. 83-87/ и писмено становище /л. 116-119/, чрез надлежно упълномощен процесуален представил – юрисконсулт, заема становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция по основание и размер, с оглед което се прави искане да бъде отхвърлена изцяло, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С отговора на исковата молба ответната страна представя писмени доказателства за относимите към предмета на спора обстоятелства. В писмено становище /л. 140-144/ се навеждат доводи за наличие на сила на пресъдено нещо с оглед адм. дело № 204/2017 година на Административен съд – Габрово, което страната прави искане за прилагане към настоящото. По същество се прави искане за прекратяване на производството, респ. отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана, като се поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово заявява становище за неоснователност и недоказаност на заявената от ищеца претенция, поради което счита, че същата следва да бъде отхвърлена изцяло.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Местната подсъдност на делото е определена в хипотезата на чл. 133, ал. 6 от АПК с Определение № 500 от 14.01.2019 година по адм. дело № 12311/2018 на ВАС, ІІІ отделение.
Искът се явява допустим, доколкото е предявен срещу легитимиран ответник - юридическото лице на администрацията, към която се числи длъжностното лице/лица, от чиято неправомерна дейност се твърди да са настъпили вреди /арг. от чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 205 от АПК/, в който смисъл е Определение № 189 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2017 г., III отд., Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I отд. и др.
Между страните не е спорно, а се установява и от представените по делото доказателства, че в процесния период ищецът И.Г. е пребивавал в Затвора гр. Ловеч, където е изтърпявал наложено му наказание лишаване от свобода.
От представената от ответната страна докладна записка с рег. № 1054 от 16.04.2019 година, подписана от С.Л.– ИСДВР ІІІ и ХІ група /л. 88/, в периода 19.01.2016 - 19.05.2018 година ищецът Г. е бил настанен в Режимен коридор спално помещение № 108, където е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в постоянно заключено помещение при специален режим. Осветлението в помещението не се гаси, тъй като лишените от свобода от тази зона изтърпяват наказанието си при насилен надзор и охрана, което включва постоянно наблюдение по всяко време на денонощието. В справката се сочи, че ищецът Г. е съхранявал личните си вещи в помещението, в което е настанен. В килията има един шкаф, като жилищната площ не позволява поставянето на допълнителен такъв. При желание на лицето, то е можело да остави част от вещите си в склада на Затвора, но проверката показала, че ищецът Г. не е изявил такова желание. Сочи се, че в килиите има изградени тоалетни помещения с преграда, идентични в целия коридор.
От представената по делото медицинска документация на ищеца /л. 31-40/ се установява, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет, датиращ от 2015 година, заради който приема предписани му медикаменти, има чести дневни и нощни хипогликемии, последвани от хипергликемии. През процесния период липсват данни за проведени очни прегледи и нива на кръвната захар. Такива данни има за след процесния период – консултация с офталмолог на 29.01.2019 година, при която са изписани очила и капки за очи /л. 134-136/, завишени стойности на кръвната захар на 27 и 29.08.2018 година /л. 34/, нормални към ниски стойности през м. март и април 2019 година /л. 134-135/; според посочено от ищеца, на 14.08.2018 година изпаднал в безсъзнание около 2 часа в резултат на хипогликемия, след което не е търсил медицинска помощ и няма отразен преглед, медицинските лица в Затвора – Ловеч не са констатирали хипогликемия у пациента /л. 38/.
Според медицинска справка рег. № 945 от 19.03.2019 година, подписана от Директора на Медицинския център при Затвора – Ловеч /л. 78/, по време на престоя си в Затвора – Ловеч ищецът е имал на разположение глюкомер за лично ползване и тест ленти, сам е измервал нивото на кръвната захар и не е предоставял резултатите на медицинските лица в Затвора, поради което последните не разполагат с данните.
По делото като свидетел, посочен от ищеца, е разпитан Г.В.В. /протокол от о.с.з. на 18.04.2019 година – л. 123-126/, който сочи, че е обитавал същото и подобно на обитаваното от ищеца в процесния период помещение за 2 месеца през 2018 година. Според свидетеля, помещението е с квадратура около 5 кв.м., от които около 1-2 кв.м. заема санитарният възел. Последният се намирал точно срещу вратата на килията, открит е, няма прегради, а на вратата на килията има шпионка, през която дежурният надзирател периодично наблюдава. Ищецът споделил на свидетеля, че имало случаи докато ползвал санитарния възел по голяма нужда, старшината да е на вратата, за да му съобщи или да го пита нещо, или отрядният да носи пощата и да разговарят, защото като питат, трябвало да отговори, или полицаи са нахлували внезапно за претърсване на килията. Свидетелят сочи и това, че в килията има луменисцентна лампа, която свети денонощно с много силна светлина; няма ключ за изгасяне; в други затвори не било така. Според свидетелските показания на В., в килията има легло, маса с размер 50/50 см, монтирана на стената, и стол с размери 20/20 см, захванат неподвижно към пода. Ако на масичката се сложи телевизор, не остава място за нищо друго; столът може да се ползва единствено за поставка на документи. Свидетелят сочи, че в килията имало едно шкафче, в което можело да се сложи малко храна, дрехи или документи – абсолютно недостатъчно за багаж; багажът стои в чанти под леглото, където пречел на почистването, или закачен на леглото. Относно състоянието на ищеца свидетелят сочи, че забелязал през 2017 или 2018 година петна по главата му, за които ищецът обяснил, че според лекарите са на нервна почва след изолирането му в наказателна килия за дълъг период от време; ищецът станал по-нервен и раздразнителен. На свидетеля било известно, че ищецът е с тежка форма на диабет, от който се разболял в затвора, и заради който е на инсулин, който си поставя по няколко пъти на ден. От ищеца свидетелят знаел, че няколко пъти е получавал припадъци поради хипогликемия и е изпадал в кома; припадъците ищецът получавал периодично от години; ищецът му казал, че това е много страшно, като получел припадък, не знаел какво прави, ходел като сомнамбул, падал, удрял се, ставал; оплаквал се на администрацията на Затвора да не е сам в килията, но мерки не били взети; ищецът се страхувал за живота си заради тези припадъци; налагало се сам да си коригира дозите на лекарствата.
Относно възражението на ответната страна за наличие на сила на пресъдено нещо за част от претенцията, съдът установи, че с Решение № 34 от 26.03.2018 година по адм. дело № 204/2017 година на Административен съд – Габрово /л. 148-154/ на И.Й.Г. е присъдено обезщетение за периода 01.01.2016 – 29.03.2017 година както следва: 800 /осемстотин/ лева за наличието на открит санитарен възел в килията и 200 /двеста/ лева за липса на маса и стол в килията, или общо 1000 /хиляда/ лева, както е посочено в диспозитива на решението. С Решение № 5894 от 18.04.2019 година по адм. дело № 6607/2018 година на ВАС, ІІІ отделение /л. 155-161/ решението на Административен съд – Габрово е отменено в частта за присъденото обезщетение за размера над 200 /двеста/ лева и искът в тази част е отхвърлен.
От горепосоченото следва, че по отношение на заявената претенция във връзка с наличието на открит санитарен възел в килията за периода 01.01.2016 – 29.03.2017 година е налице произнасяне, респ. формирана сила на пресъдено нещо, поради което в тази част следва да бъде отменен даденият ход по същество и производството следва да се прекрати на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Приложимостта на чл. 203 от АПК предпоставя вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона, според ал. 1 от който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от РБългария, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон.
Дейността на администрацията на затвора е регламентирана в ЗИНЗС и Правилника за прилагането му. Целите на изпълнението на наказанията са посочени в чл. 2 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 3, ал. 1 от закона осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС въвежда оборима презумпция по отношение на неимуществените вреди, каквито се претендират в настоящето производство. В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че в килиите има изградени тоалетни помещения с преграда, идентични в целия коридор; в килията има един шкаф, като жилищната площ не позволява поставянето на допълнителен такъв; при желание на лицето, то е можело да остави част от вещите си в склада на Затвора, но проверката показала, че ищецът Г. не е изявил такова желание; по отношение на осветлението ответната страна не оспорва факта на наличие на постоянно светеща лампа в килията, като е посочила, че осветлението в помещението не се гаси, тъй като лишените от свобода от тази зона изтърпяват наказанието си при насилен надзор и охрана, което включва постоянно наблюдение по всяко време на денонощието. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля В. относно отражението на престоя в т.нар. наказателна килия върху здравословното състояние на ищеца, тъй като те не кореспондират с нито едно друго доказателство по делото – в частност с документите, съдържащи медицински данни за ищеца. Освен това, свидетелят в голяма част от своите показания говори за личните си преживявания и усещания, както и за факти и обстоятелства, на които ищецът не се позовава в исковата си претенция и които не са предмет на делото и не могат да докажат за целите на настоящото производство нито факта на незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, нито на причинена вреда на ищеца, нито на причинна връзка между твърдяни действие/бездействие и вреди. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство не се установява и намерение у затворническата администрация за унижаване или принизяване на лишения от свобода чрез поставянето му в неблагоприятни условия.
Освен това, съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. В чл. 54 от ППЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода на специален режим: изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана. Следователно, от всичко посочено до тук следва, че режимът, при който изтърпява наказанието си ищецът И.Г. през процесния период, изисква ищецът да е под постоянно наблюдение – засилен надзор. Именно поради това килията, която е обитавал ищецът, следва да е така пригодена, че органите към ГДИН /охраната/ да могат във всеки един момент да осъществяват изискващия се от закона надзор над лишения от свобода. Следователно, липсата на преградни стени на санитарното помещение и постоянно светеща лампа в килията, обитавана от Г., е следствие на специалния режим на изтърпяване на наказанието, наложено на ищеца, поради собственото му поведение в затвора, поради и което няма как от това по отношение на него да произтичат неимуществени вреди. В този смисъл са мотивите на Решение № 5894 от 18.04.2019 година по адм. дело № 6607/2018 година на ВАС, ІІІ отделение, постановено по идентична претенция на ищеца. Следва да се посочи и това, че не се установява който и да било да е наблюдавал безпричинно ищеца, пребиваващ в килията, дори и по време на ползване на санитарното помещение. Налични са само данни, че евентуално в подобен момент лица от охранителния състав на затвора може да са поглеждали в килията или да са отваряли вратата, но това не е било с цел да наблюдават и/или да смущават ищеца, а за да му съобщят нещо, да му предадат поща или да извършат обиск на помещението – все действия, които са в техните правомощия и задължения.
Относно оплакването за невъзможност за надлежно съхраняване на личните вещи в килията, се установява, че в килията е имало един шкаф, като площта на килията не е позволявала поставяне на допълнителен такъв, но пък ищецът е имал друга възможност – да остави част от вещите си в склада на Затвора, от която ищецът не се е възползвал единствено и само по собствено желание.
При съобразяване на установените факти и приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията ѝ по ЗИНЗС и Правилника за прилагането му. Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Възможно е определени обстоятелства действително да са се осъществили, но поради факта, че те са останали недоказани в производството пред настоящата инстанция, съдът намира, че ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. След като фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.
Относно искането на ответната страна за осъждане на ищеца да ѝ заплати юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно което в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо, въпреки недопустимостта в една част и неоснователността в друга на исковата претенция, и факта на осъществено представителство на ответната страна от юрисконсулт, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 299, ал. 2 и чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дадения по същество с определение, четено в съдебно заседание
на 30.05.2019 година, по отношение на претенцията на И.Й.Г. във връзка с
наличието на открит санитарен възел в килията за периода 01.01.2016 –
29.03.2017 година и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за заплащане на обезщетение поради постоянно светеща лампа, пречеща на съня за периода 01.01.2016 – 19.05.2018 година, поради невъзможност за надлежно съхраняване на личните вещи за същия период и поради ползването на открит санитарен възел, в помещението, в което е бил настанен ищецът през периода 30.03.2017 – 19.05.2018 година, ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: