Решение по дело №2640/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20227180702640
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

 

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2429

гр. Пловдив, 19.12.2022 год.

Административен съдПловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА                                                                                                                                                                   ДАРИНА МАТЕЕВА        

         

при секретаря С. Ж. и с участието на прокурора Здравена Янева като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2640 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по касационни жалби на ГДИН и М.И.Т.  срещу Решение № 1307/ 04.07.2022 г. по АД № 1313/ 2022 г. по описа на Административен  съд – Пловдив, в съответните неблагоприятни за жалбоподателите части на решението.

В СЗ М.И.Т.  лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си.

ГДИН не се представлява  и не взема становище.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбите. 

          Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

         С цитираното решение  е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на М.И.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, понастоящем в Затвора Пловдив, сумата от 2 007,32 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 12.08.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, отхвърлена е исковата претенция до пълния й размер от 50 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.02.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл., както и е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на М.И.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса, а също да заплати по сметка на Административен съд - Пловдив за държавни такси направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 200 лв.

         Настоящият касационен състав намира, че въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма нужда да бъдат преповтаряни, а е достатъчно препращане към мотивите на решението.

Правилен е изводът на първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на иска за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения,  вследствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.

На следващо място настоящият касационен състав намира, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, включително и с последната такава,  съответно е справедливо определено, защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по случаи, близки на процесния, и в пълен обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1307/ 04.07.2022 г. по АД № 1313/ 2022 г. по описа на Административен  съд – Пловдив.

 

Решението  е  окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: