РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. К., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510200219 по описа за 2025 година
М О Т И В И ;
Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********.
Недоволни от това останали жалб. от „Р. -** **“ ЕООД които го обжалват пред
съда.
Мотивират жалбата си обстоятелството,че не са извършили административно
нарушение, както и ,че при издаването на атакувания електронен фиш за
налагане на имуществена санкция са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Редовно призовани не изпращат представител в съдебното заседание.
Пълномощника на жалб. изпраща молба с която поддържа жалбата и моли
съдът да отмени обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена
санкция като незаконосъобразен. Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалвания електронен
фиш. Алтернативно молят ако съдът приеме, че е налице непропорционалност
да определи размер на санкцията който да има възпиращ ефект. Също
претендира за разноски.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството писмени
доказателства приема за установено следното;
1
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.
59 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От съдържанието на обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена
санкция се установява, че на 11.08.2024г. в 19.42 ч. е установено нарушение с
ППС товарен автомобил *** **.*** *** с регистрационен номер ******** с
технически допустима максимална маса 26000 брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 2 в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима маса на състава 40000 в община М. за движение по път *-* км.
***+*** с посока Нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна
мрежа като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата тъй като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването но платената категория е по-малка от
измерената.
Нарушението е установено с устройство № ***** представляващо елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата намиращо се на път *-* км. ***+ ***.
Собственик на когото е регистрирано ППС – „Р. -** **“ ЕООД със законен
представител Р. А. Т. .
Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
Възраженията на жалб.,че при издаването на електронния фиш за налагане на
имуществена санкция са допуснати съществени нарушения съдът приема.
С цитирания ЕФ е постановено жалбоподателят да заплати и съответната
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в
размер на 277. 00 лева, като е посочено и че може да се освободи от
административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от
получаване на настоящия ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП в размер на 750. 00 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДП.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДП предвижда на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в
настоящия случай.
Според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно
2
от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в
закон. С изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП, обн. в ДВ бр.
13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е регламентирана
възможността за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията на чл. 179,
ал. 3б от ЗДП, поради което съдът намира, че в случая не е нарушена
процедурата като е издаден процесния ЕФ и направените в тази насока
възражения за незаконосъобразност на ЕФ от жалбоподателя са
неоснователни.
По делото не се спори, че процесното ППС е преминало през платената пътна
мрежа, по републикански път, без да е заплатен сегмент от пътя, за който
дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗП Тол таксите се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП
Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки. Безспорно е, че за
посоченото ППС има подадена тол декларация за преминаването, но
платената категория е по – малка от измерената. Безспорно на база
представените доказателства, собственик на процесното ППС и наказаното
дружество жалбоподател, на което е наложена санкция по ЗДП, при което
дружеството се явява субект на нарушението.
Съгласно обаче, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за
използване на пътни инфраструктури държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби като установените наказания
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Съобразно съда член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство национална
правна уредба (на Унгария), която предвижда налагането на фиксирана глоба
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
Освен това с Решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело C-
61/23 по преюдициално запитване, отправено от Административен съд гр. Х.,
със същия по настоящото дело предмет, е прието, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
3
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Изрично е посочено в решението, че "единственото предвидено в тази система
адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада
съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите
му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с
поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по специално при
налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя
нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това
дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден
маршрут". Посочено е, че липсата на възможност за адаптиране на глобите
или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното
нарушение може да е в разрез с принципа на участие на ползвателите в
поддръжката на инфраструктурата.
В случая наказанието е наложено на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с
чл. 179, ал. 3б от ЗДП, която предвижда административно наказание
имуществена санкция в абсолютно определен размер на 2500, 00 лева.
Националната разпоредба, съдържаща административнонаказателния състав,
въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице,
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, което е в
противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г.
Постоянна е практиката на СЕС, че в такъв случай, макар и директивите да
нямат директен ефект приоритетът на общностното право изисква
компетентният орган да не приложи националната разпоредба, която
противоречи на директивата, вкл. и при неправилното и транспониране. В
този смисъл е и Решение на Съда по дело C 142/12, съобразно което "съгласно
постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция, доколкото
националното право й предоставя свобода на преценка, следва да тълкува и
прилага разпоредбите на вътрешното право по начин, съответстващ на
изискванията на правото на Съюза, а ако подобно тълкуване не е възможно,
запитващата юрисдикция следва да остави без приложение разпоредбите на
вътрешното право, които са в противоречие с тези изисквания".
В случая се касае за административнонаказателна разпоредба, предвиждаща
фиксиран размер на санкцията, като липсва възможност за прилагане на
4
разпоредбата чрез тълкуване или за прилагане чрез тълкуване на други
разпоредби.
Предвид горното административнонаказателната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на наказаното лице, не може да бъде
приложена.
Липсва административнонаказателен състав, въз основа на който да се
ангажира отговорността на лицето за неизпълнение на вмененото му
задължение, което обуславя незаконосъобразността на процесния фиш.
От друга страна, към датата на която се твърди, че е извършено процесното
нарушение е влязла в сила по-благоприятната разпоредба на чл. 10б, ал. 7 от
ЗП / ДВ. бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /, която предвижда, че в
случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по
ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство, а
по делото не бяха ангажирани доказателства жалбоподателят да е получил от
АПИ такова уведомление, при което съдът намира, че издадения ЕФ е
незаконосъобразен.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания
ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, в
претендирания размер от 400. 00 лева, съответства на предвидения в чл. 18, ал.
2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, като за заплащането на
същия са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие
, от който е видно, че сумата е заплатена, поради което АНО следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на наказаното дружество жалбоподател.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А. "П. и.", с
който на "Р. -** **" ЕООД, представлявано от Р. А. Т. ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление област П. община А. гр. А. ул. "А. **" № **
за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер
5
на 2500. 00 лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА А. "П. и." С. да заплати на "Р. -** **" ЕООД, представлявано от Р.
А. Т. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление област П. община А.
гр. А. ул. "А. **" № ** сумата от 400. 00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6