Р Е Ш Е Н И Е
№ 660 17.05.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи април две хиляди двадесет
и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ
СТОЯНОВА
секретар: Д.
Ф.
прокурор: А.Ч.
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 528 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба от „Капри - 1“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Несебър, ул.„Г.С. Раковски” № 7А, представлявано
от управителя Х.Х.,
против Решение № 27 от 10.02.2022 г., постановено по НАХД № 1095 по описа на
Районен съд – Несебър за 2021 г., с което е потвърдено НП № 02-0003150/21.10.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414,
ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500
лв.
Иска
се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото НП. Излагат доводи за
приложение на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява се от
юрисконсулт С. Н., която оспорва жалбата, като счита че решението е правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че НП е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН и извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е обсъдил подробно възраженията на
жалбоподателят и е намерил, че деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил НП.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е
приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на Наказателно
постановление.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
Настоящата
касационна инстанция изцяло приема, че по категоричен начин е установено наличието
на полаган труд от непълнолетното лице, без да има предварително разрешение за
това от Дирекция "Инспекция по труда", град Бургас, като това
обстоятелство не се оспорва от санкционираното лице. В показанията си
служителят на инспекцията сочат по непротиворечив и еднозначен начин, че на
процесната дата са извършили проверка в обект на касатора. В хода на протеклата
проверка са установили непълнолетното лице Каролина Кирова, което попълнило
декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която
отразило длъжността си – сервитьор, работното време и съответстващото му
възнаграждение, които белези са присъщи на възникнало трудово правоотношение.
Контролните органи установили също, че Кирова е непълнолетна и че е приета на
работа в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, до
какъвто извод достига и касационната инстанция.
Фактическите
констатации не се оспорват от санкционираното лице, като единственото
възражение, релевирано в касационната жалба е във връзка с приложението на чл. 415в
от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. За квалифицирането на нарушението
като маловажно по горния текст е необходимо кумулативното наличие на три
предпоставки 1. извършено нарушение - т. е да е налице съставомерно деяние,
установено по реда на КТ; 2. нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и 3. от същото да не са произтекли вредни последици. В
конкретния случай не може да се приеме, че не са настъпили вредни последици за
работника, тъй като за да се сключи писмен трудов договор с работника, преди
това работодателят трябва да е получил разрешение от Дирекцията за приемането
на работа на непълнолетното лице. Даденото разрешение има действие само занапред,
с оглед на което за положения от непълнолетния труд на 06.07.2021 г.,
правоотношението на последния с работодателят му, нито може законосъобразно да
се обяви от тази дата с постановление по чл. 405а от КТ, нито законосъобразно
да се оформи от посочената дата в сключен писмен трудов договор. Последното
неизменно води до накърняване на трудовите права на работника и реално до
настъпване на вредни последици в правната сфера на последния. Отделно от това настоящият състав отчита и факта, че
заявлението за разрешение по чл. 303,
ал. 3 от КТ е подадено от работодателя на 05.07.2021 г., т. е. един ден преди извършената
от контролния орган проверка, респ. същото не е в следствие на нея. От това
следва, че дружеството е било наясно със задължението си по чл. 303, ал. 3 от НК, но въпреки това не го е изпълнило, тъй като не е изчакало издаването на
необходимото разрешение от инспекцията по труда.
В
случая установеното нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение
с други нарушения от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на
обществените отношения, обект на защита на нормите, систематично поставени в
Раздел I "Специална защита на непълнолетните" от КТ, където е и нормата
на чл. 303, ал. 3 от КТ, настоящата инстанция приема, че не са налице признаци
на "маловажен" случай, поради което
касационният съд приема, че не са били налице предвидените в специалната
норма на чл. 415в от КТ предпоставки.
С
оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 10.02.2022 г.,
постановено по НАХД № 1095 по описа на Районен съд – Несебър за 2021 г.
ОСЪЖДА „Капри
- 1“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Несебър,
ул.„Г.С. Раковски” № 7А, представлявано от управителя Х.Х., да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените
по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.