№ 889
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110212398 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административнитите нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Д. П. Г., ЕГН ********** чрез адв. Д. А. срещу
наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Д-24-25КС-537/06.08.2024 г.,
издадено от заместник - кмета на Столична община, с което на жалбоподателя
на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община /НОДТСО/ на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл. 29, ал. 1 т. 17 от НОДТСО.
В подадената жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. На първо
място се твърди, че в него е посочено неправилно ЕГН на жалбоподателя,
което препятства правото му на защита, тъй като се поражда неяснота кое
точно лице е било наказано. Поддържа се, че към момента на извършване на
проверката СМР на обекта не са били извършвани, строителна техника не е
била налична и не е имало риск от замърсяване. Твърди се, че е неясно дали
чл. 135 от НОДТСО е приложима в случая. Алтернативно се иска приложение
на чл. 28 от ЗАНН или намаляване размера на наложената глоба до
минималния предвиден в Наредбата. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
1
представлява се от адв. А., който пледира за отмяна на наказателното
постановление тъй като е сгрешена самоличността на лицето, което е било
наказано. Отделно от това сочи, че самият жалбоподател не е извършвал
лично СМР, нито такива изобщо са били извършвани, а се касае за
предположения. Моли съда за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – заместник- кметът на Столична община се
представлява от юрк. ***, който посочва, че макар действително ЕГН на
нарушителя да е сгрешено в наказателното постановление, то това е само един
от индивидуализиращите белези на лицата, а предвид посочените име и адрес,
то нарушителят е означен несъмнено. Намира, че обстоятелството, дали в
процесния ден на обекта е имало работници и какви действия са извършвали
към момента на проверката не освобождава техническия ръководител от
отговорността за липсата на изградено устройство за измиване на
строителната механизация, излизаща от обекта. Моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № 05/01.03.2021 г. на управителят на „****“ ЕООД, ЕИК
******** считано от същата дата длъжността „технически ръководител“ на
обект „Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини“ в УПИ V-741, 742,
762, 763, 764, 765- за жилищно строителство, обществено обслужване и
подземни гаражи с адрес на имота гр. София, район „****“, бул. „***“ № 182
била възложена да се изпълнява от жалбоподателя Д. П. Г., ЕГН **********.
На 13.05.2024 г. около 14:00 часа свидетелят **** – главен инспектор в
Столичен инспекторат, извършил проверка на горепосочения обект в
присъствието на жалбоподателя, в качеството му на технически ръководител.
При извършената проверка свидетелят констатирал, че на строителния обект
не е изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните
машини. Свидетелят не установил извършването на СМР на обекта, а
единствено, че от западната страна на обекта имало поставени контейнери със
строителни отпадъци и фургони. Би съставен констативен протокол от
проверката, изготвен бил снимков материал, вкл. и на информационната
табела на обекта.
На 22.05.2024 г. свидетелят **** съставил срещу жалбоподателя и в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 24-
25КС-537/22.05.2024 г. за това, че на 13.05.2024 г. жалбоподателят като
технически ръководител допуснал извършването на СМР без устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като
в графата предназначена за възражения посочил, че е съгласен да бъде
сключено споразумение.
2
На 06.08.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление,
препис от което бил връчен на жалбоподателя на 13.08.2024 г., а на 23.08.2024
г. била подадена и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетеля ****, заповед № СО724-РД09-2149/20.02.2024 г. на
кмета на Столична община, известие за доставяне, длъжностна
характеристика на длъжността главен инспектор към СИ, констативен
протокол.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ***, тъй като същите са
обективни, подробни, информативни и добросъвестно депозирани.
Свидетелят е лицето, което е извършило проверката на строителен обект,
находящ се на бул. „***“ № 182, като показанията му представляват източник
на преки доказателства относно осъществилите се факти и установеното от
него. Свидетелят е категоричен, че в обекта не е имало изградено устройство
за измиване на ходовата част на строителни машини. Същевременно, относно
втория съществен елемент от процесното нарушение, а именно извършването
на СМР свидетелят също еднопосочно заяви, че лично не е установил
извършването на каквито и да било СМР, проверяващият екип не е влизал в
сградата, не е установил в какво качество са присъствали лицата на обекта, не
е установил лично осъществяването на довършителни дейности – прокарване
на кабели, трасета и т.н., а изводът, че на обекта се извършват СМР е направил
на база присъствието на техническия ръководител на обекта.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, от които се установява компетентността на актосъставителя и
АНО, както и заеманата от жалбоподателя длъжност към датата на
проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.
Актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на
движението на територията на Столична община се съставят от посочените в
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица, сред които са и
3
служителите на Столичен инспекторат, каквото качество има
актосъставителят. Наказателното постановление е издадено от заместник –
кмет на Столична община, който е оправомощен от кмета на Столична
община да издава наказателни постановления, видно от приетата като
писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от Наредбата,
съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно чл. 22, ал. 5 от
ЗМСМА наказателните постановления (за нарушения на наредбите на
общинския съвет) се издават от кмета на общината или от негов заместник въз
основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата, какъвто е
и настоящия случай. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са
нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че самоличността на наказаното лице е неясна, тъй като в НП
е посочено неправилно ЕГН. В случая нарушителят е индивидуализиран с три
имена, адрес, месторабота и длъжност, които в своята съвкупност определят
по несъмнен начин лицето, чиято отговорност е била ангажирана със
съставеното НП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на правилата, изискващи ясно и точно описание
нарушението, вменено на жалбоподателя, поради следното:
Видно от словесното описание на нарушението, дадено в АУАН и НП на
Д. Г. е вменено, че „в качеството си на технически ръководител на строежа е
допуснал извършването на СМР без устройство за измиване на ходовата част
на строителните машини, излизащи от обекта“. В АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 29, ал. 1 т . 17 от НОДТСО, а при издаване
на НП на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН АНО е квалифицирал нарушението,
като е посочил и разпоредбата на чл. 135 от НОДТСО, предвиждаща
отговорност за допустителство. От текстовата част на АУАН и НП несъмнено
става ясно, че на жалбоподателя е вменена отговорност не за негови лични
действия, с които е осъществил състава на нарушението по чл. 29а, ал. 1 т.7 от
НОДТСО /тоест, че на 13.05.2024 г. той лично е извършил СМР без
посоченото устройство за измиване на ходовата част/, а за това, че е допуснал
друго лице да извърши такова нарушение тоест отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за допустителство.
По своята същност, допустителството представлява особен вид
нарушение, което се осъществява чрез бездействие, при което едно лице не се
противопоставя на определено противоправно поведение (престъпление или
нарушение), реализирано от другиго, въпреки че по закон е длъжно да стори
това. Съгласно правната доктрина и практиката, между проявите на
допустителя и извършителя на нарушението съществува определена връзка,
тъй като бездействието на първия субект улеснява реализирането на
противоправната дейност на втория. Бездействието, при установено законово
задължение за активно поведение, е неправомерно само ако съществува
4
обективна възможност допустителят да осуети нарушението на извършителя.
В административнонаказателния процес, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, е
установен принципът за личната административнонаказателна отговорност.
Член 24, ал. 2 от ЗАНН, от своя страна, предписва, че: „За административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия,
учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги
извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да
бъдат извършени“. Изрично с текста на чл. 10 ЗАНН обаче е установено, че
при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ. В случая в чл. 135 от НОДТСО, на който се е
позовал и АНО е уредено правило, въвеждащо възможност да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност и на допустителите
(собственици или длъжностни лица), които съзнателно допуснат техни
подчинени да извършат нарушение на някой от текстовете по Наредбата, като
в този случай тези лица /допустителите/ се санкционират с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение.
В случая законосъобразното ангажиране на отговорността на
жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на строителния
обект за допустителство на нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО
предполага в АУАН и НП да бъдат посочени и установени следните елементи:
че жалбоподателят притежава особено ръководно качество в определена
йерархия, пасивно негово поведение - бездействие, изразено посредством
съзнателно неупражнен контрол с цел да се предотврати нарушение на пряко
подчинени му лица, натоварени с физическото изпълнение на строително-
монтажни работи, ремонтни дейности или дейности по премахване на
строежи, които извършват своята дейност в противовес на забраната на чл.29а,
ал.1, т.17 от НОДТСО или непредприети конкретни действия за
преустановяване на вече извършвано нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от
НОДТСО, при наличие на съзнание у допустителя за извършването на това
нарушение от страна на подчинените му. В случая в нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1 т.5 от ЗАНН нито в АУАН, нито
в НП са отразени каквито и да било конкретни факти относно горепосочените
обстоятелства. Не е посочено кой е извършителят на нарушението на чл. 29,
ал. 1 т. 17 от НОДТСО, дали същият е бил подчинено на жалбоподателя
физическо лице или лица, съобразно изискването на чл.135 от НОДТСО. В
текстовата част на АУАН и НП е цитирана законовата разпоредба на чл.29а, ал.
1, т.17 от НОДТСО, с бланкетното твърдение, че е допуснато извършването на
строително-монтажни работи без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от обекта, но никъде не е посочено каква
точно дейност е била извършвана на обекта, за да може да бъде направена
преценка, дали тази дейност се включва в понятието строително - монтажни
работи, кой я е изпълнявал, в какви отношения се е намирал с жалбоподателя и
дали те са били такива на йерархия и контрол респ. дали жалбоподателят е
5
имал качеството ръководител на лицето, което е извършвало СМР в
нарушение на изискванията на чл. 29, ал. 1 т. 17 от НОДТСО. Ангажирането
на отговорността на допустителя, без да бъде установено и без изобщо да се
изложат твърдения за конкретно виновно поведението на подчинено нему
физическо лице недопустимо я превръща в обективна и дерогира субективния
елемент на вмененото му административно нарушение, а подобен подход се
намира в разрез с фундаменталните за всяка демократична и правова държава
принципи. Константна е съдебната практика, вкл. обективирана и в Решение
№ 6014 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8428/2023 г., Решение
№ 5012 от 24.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4615/2023 г. Решение №
4982 от 21.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4800/2023 г., Решение №
3125 от 11.05.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 1611/2023, че и при
допустителството, след като се ангажира отговорността на физическо лице-
допустител, то следва задължително се докаже несъмнено неговото виновно
поведение.
Дословното цитиране на разпоредбата, която се твърди да е нарушена, без
да се изложат конкретни твърдения за това какви точно дейности са били
извършвани, дали същите представляват СМР, от кого са били извършвани,
дали това лице е било подчинено на жалбоподателя съществено ограничава
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е изправено пред
неяснота срещу какви точно твърдения за осъществени факти се защитава.
Отделно от това бланкетното описание на нарушението, което не е надлежно
конкретизирано с определени факти препятства съда да извърши дължимата
преценка дали тези факти, така както са описани от АНО действително са се
осъществили. По изложените дотук аргументи, настоящият съдебен състав
застъпва разбирането, че така констатираните пропуски съществено са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление на формално основание.
Отделно от това съдът намира за нужно да посочи, че не се установи
нарушение действително да е извършено. Цитираната като нарушена
разпоредба забранява извършването на определени дейности - СМР,
ремонтни и премахване на строежи, без устройство за измиване на ходовата
част на строителните машини, излизащи от обекта. В процесния случай не се
установи на датата на извършване на проверката /13.05.2024г./ на проверения
от свидетеля *** обект да са били извършвани каквито и да било строително-
монтажни дейности. Свидетелят заяви пред съда, че той лично не е възприел
извършването на такива, не е влизал в сградата и не може да каже, дали СМР
са били извършвани. Изрично на въпрос на съда свидетелят посочи, че
изводът, че такива СМР са били извършвани е базиран единствено на
присъствието на техническия ръководител на обекта, но не и на реално
възприети дейности. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност на което и да е лице следва да се извършва на база реално
установени факти, които да сочат извършване на нарушение, а не на база
предположения. Неправилен е доводът на процесуалния представител на
6
АНО, че е ирелевнтно какви действия са се извършвали от намиращите се на
обекта лица, тъй като отговорността на жалбоподателя е за липса на измиващо
устройство. Сама по себе си обаче липсата на това устройство, ако не се
извършват СМР не осъществява състав на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от
НОДТСО. С оглед горното съдът намира, че в процесния случай
жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е извършил и това се явява
още едно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По разноските:
При този изход на делото e основателна и претенцията на адв. А. за
присъждане в полза на жалбоподателя на направените разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. А., видно от който
определеното възнаграждение на адвокат А. за процесуално представителство
на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 750 лева, платими по
банкова сметка. По делото е представено потвърждение за получен превод от
„П****“ ЕАД, видно от което уговореното възнаграждение е било заплатено
на 23.08.2024 г. по сметка на адв. А., поради което и сума в посочения размер
следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 от
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Д-24-25КС-
537/06.08.2024 г., издадено от заместник - кмета на Столична община, с което
на жалбоподателя Д. П. Г., ЕГН ********** на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл.
135 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29, ал. 1 т. 17 от
НОДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. П. Г., ЕГН **********
сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8