Р Е Ш Е Н И Е
№ 474/7.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XI
касационен
състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
Членове: ГЕОРГИ ВИДЕВ
ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при секретаря Р. Цоневска, и
с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия
Златева – Найденова КАНД № 450 по описа за 2022 година на Административен съд -
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба на „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от управителя М.И.М., срещу Решение № 47/08.03.2022 г., постановено
по АНД № 515/2021 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено наказателно
постановление № 13-2100040 на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон,
по които се претендира отмяната му. В съдебно заседание, процесуалните
представители на дружеството адвокат Х. и Н., поддържат жалбата, препращат към
подробно изложени съображения в касационната жалба и писмената защита
представена пред първоинстанционния съд. Твърдят, че работникът сам се бил
отказал да полага труд в тридневен срок от сключване на договора.
Ответникът – Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, в представено писмено становище чрез
процесуален представител юрисконсулт Р. Т., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, не изпраща представител в съдебно заседание, не
изразява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд-Пазарджик, ХI-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Производството пред
районния съд е образувано по жалбата на „Мид Биотрейд“ ЕООД, срещу наказателно
постановление № 13-2100040/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 416, ал. 5 във вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), във връзка с извършено административно
нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. ал. 1 КТ, му е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. В съответствие с представените доказателства е
прието за установено, че на дружеството е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 13-2100040/05.10.2021 г., затова че на
08.07.2021 г., около 10.30 часа, в обект на контрол „Цех за преработка на
диворастящи гъби и плодове“, гр. Ракитово, м. „Гърбът“, управителят е допуснал
до работа като „общ работник“ лицето Л.С.С.без да ѝ е предоставил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е
установено при извършена съвместна проверка от служители на ДИТ,
ОДМВР-Пазарджик, БАБХ и ЦУ на НАП, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол от 08.07.2021 г., към който е приложен списък на
установените на място лица, извършващи трудова дейност. От извършена в периода
20.09.-04.10.2021 г. проверка на документи от инспектори в дирекция „Инспекция
по труда“-Пазарджик е установено, че Л.С.С.е допусната до работа без
работодателят да ѝ е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, тъй като договорът на лицето е регистриран със справка на 09.07.2021 г. в
22.17:04 часа в ТД на НАП. Актът за установеното нарушение е подписан без
възражение от управителя на дружеството, като въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.
За изясняване на фактите по
делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е
изслушал показанията на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление
е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила в административнонаказателното производство. Счел за
безспорно извършеното нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От
показанията на актосъставителя и на свидетелите Д. и Д. при съставянето на
АУАН, кредитирани от съда като обективно и безпристрастно дадени, е прието за
доказано, че Л.С.С.е била допусната до работа без преди това да ѝ бъде
връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. По
делото е разпитана и С., която е заявила, че е работила в цеха за преработки на
гъби на 08.07.2021 г. и към момента на проверката не помни дали е подписвала
трудов договор.
От страна на управителя на
дружеството е подписана декларация, в която е заявил, че всички трудови
договори са подписани от работниците около 08.00 часа, преди започване на работния
процес – л. 16 от делото на районния съд. В допълнителна декларация – л. 17 от
делото на районния съд, законният представител на санкционираното дружество
изрично посочва, че във връзка с ПИП с изх. № ПР 21231004/05.10.2021 г., както
и с изброени АУАН, между които и процесният АУАН № 13-2100055/05.10.2021 г., всички трудови договори с лицата били
сключени около 08:00 часа сутринта, преди започване на проверката към 10:30
часа сутринта.
Съдът е приел за безспорно
установено извършеното нарушение, а именно, че трудовият договор е подписан на
08.07.2021 г. преди проверката, и че непосредствено след сключването му Л.С.С.е
започнала да престира труд в цеха за гъби без да ѝ е връчено
уведомлението по чл. 63, ал. 2 КТ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не може да намери приложение, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ.
В диспозитива на решението
обаче, съдът е потвърдил наказателно постановление с друга дата, а именно: № 13-2100040/12.10.2021 г., въпреки че е сезиран
с жалба срещу Наказателно постановление №
13-2100040/10.12.2021 г.
Доколкото по делото няма
данни на дружеството да е извършвана предхождаща проверка, настоящият състав не
разполага с възможността или правомощията служебно да провери дали действително
е налично друго наказателно постановление с номер № 13-2100040, но с дата
12.10.2021 г. Дори и да е имало, същото не е предмет на настоящото дело. Касационната
инстанция единствено разполага с възможност при направената служебна проверка
да констатира, че съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № 13-2100040/10.12.2021
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик“, но в диспозитива
на решението е потвърдено Наказателно постановление с номер № 13-2100040/12.10.2021
г. Касационната инстанция не може да заменя волята на първоинстанционния съд
или да прави тълкуване дали в съдържанието на мотивите или в диспозитива на
решението е изписан правилният акт, по който съдът се произнася. В този смисъл
следва да се изтъкне, че мотивите на съдебния акт представляват формираната
воля на съда, а диспозитивът-нейното външно изразяване. Следователно под
съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът
се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля.
Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по
съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на
тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са
задължителни за страните. За последните е задължително решението на съда
относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна
сила, каквато притежава решението, докато диспозитива, който е и същинското
решение по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява изрично изразената
воля.
Силата на прeсъдено нещо и
доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи
само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва
инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или
отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва
инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена
сила-мотивите. В този смисъл от съществено значение е точното и правилно
индивидуализиране на оспорения акт в диспозитива на решението, доколкото именно
с последния пряко се засягат правата на адресатите на акта.
Относно доказателствената
сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1
от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като
констатация относно спорното право, представлява източника на силата на
пресъдено нещо – изводи приложими и по отошение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването
на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а
е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не
иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно
доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния
предмет.
Нещо повече – дори
посочването на грешна дата да е техническа грешка на съда, тя няма как да бъде
изправена, защото НПК не предвижда такъв ред. Датата обаче има съществено
значение за давностните срокове по ЗАНН и НК. От друга страна, влязлото в сила
наказателно постановление е публично държавно или общинско вземане, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК и годно изпълнително основание. Безспорно датата
на издаването му има съществено значение за правилното изчисляване на
давностните срокове, разписани в чл. 171 от ДОПК.
С оглед на изложените
по-горе изводи и мотиви, Административният съд намира че делото следва да се
върне на Районен съд - Велинград за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Предвид изхода на спора,
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на осн.
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 47/08.03.2022 г. по АНД № 515/2021 г. на Районен съд-Велинград.
ВРЪЩА
делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/