Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица
Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело № 8574 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу
Е.Г.К. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца заплащането на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №7385/03.10.2018г. по ч.гр.д. №14989/2018г.
по описа на ВРС, 35с. : сумата от 991.73
(деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и три стотинки) лева,
формирана, както следва: сумата от 767.98 (седемстотин шестдесет и седем
лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща дължима главница за
периода от 27.03.2014 г. до 20.04.2017 г., за ползвани и неплатени В и К –
услуги по партида с
абонатен номер ***, за които са издадени фактури за периода от 29.05.2014 г. до
21.04.2017 г., за обект - имот, находящ се в гр.
Варна, ***;
сумата от 223.75 (двеста двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2014
г. до 26.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 2.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 410, т. 1 ГПК,
В исковата молба се излага,че ответницата е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр.Варна, ***, като
предоставяните услуги се отчитали по партида с абонатен номер ***, по която
били налице неизплатени задължения.
В срока по чл.131 ГПК назначеният
особен представител на ответницата
е депозирал отговор, в са изложени
съображения за неоснователност на претенцията. Посочено е, че липсват
доказателства ответницата да е потребител на ВиК
услуги, както че и липсват данни ищцовото дружество да е доставило претендираните ВиК услуги на
ответницата. Твърди, че не е спазен реда по чл.23,ал.2,3, 4 и 5 от ОУ
за начина и датите на отчитане на водомера, нито е представен протокол по
чл.24,ал.4 ОУ. Счита, че ищцовото дружество не е отчитало и фактурирало редовно
количествата вода и такава реално не е била доставяна. Излага се, че ответницата не е нарушавала
задълженията за осигуряване на достъп до водомера. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички начислени суми до 01.10.2015г. на основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД и съобразно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. Отправя
искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР за
одобряването им, както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението на
цените на „ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от
представената по делото разпечатка от СВ-Варна за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида
№141048 за лицето Е.Г.К. същата е собственик
на Ателие №6 в гр.Варна, ***, която е идентична на ул.“***.
Представена
е справка от недобора на абонатен №*** за периода от 29.05.2014г. до 26.09.2018г.
Представен
е карнетен лист за отчитане на абонатен №*** за периода месец декември 2014г. –месец април 2017г., като видно от
същия в графата подпис на абоната фигурира подпис до месец юли 2016г.
Съгласно
заключението по изготвената по делото ССчЕ общият
размер на месечните задължения по партида с абонатен №*** за ВиК услуги за периода 27.03.2014г. до 20.04.2017г. е в
размер на 767.98 лева и общият размер на
лихвата за забава за периода от падежа на всяка фактура до 26.09.2018г. е 23.75
лева. За абонат по партидата е вписана Е.Г.К., на
чието име са издавани фактурите.
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
По предявения положителен установителен
иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки :
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата си претенция.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата представлява
стойност на потребени от ответника и
доставяни от ищеца ВиК услуги.
Особеният
предствител на ответницата оспорва
последната да е в облигационни
правоотношения с ищеца по доставяне на ВиК услуги.
Съобразно
чл.2,ал.1 от ОУ потребител е всяко физическо или юридическо лице собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. По делото безспорно се
установявяа, че ответницата е придобила собствеността върху имота през 2008г.,
за който е открида партида и по отношение на който се предоставят ВиК услуги,
предвид на което съдът намира,че ответницата е
била обвързана валидно от
договор за предоставяне на ВиК услуги с ищеца за
процесния период.
Услугата
по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила на договора за
продажба на
движима вещ. Дължи се
само
стойността на доставена и потребена вода. От представените по делото карнетни листи се
установява,че за периода месец март 2014г. до април 2017г. водомерът в имота е
бил отчитан съобразно изискванията и по реда на чл.20 и чл.24,ал.4 от ОУ
ежемесечно, като част от отчитанията са били извършени в присъствието на
абоната/същият е положил подпис в съответната графа/, което не се оспорва от
последния. Предвид, че последното отчитане, което е осъществено в присъствието
на абоната е от 23.07.2016г. с вписани показания „934”, отразяващи общото
потребление съдът намира, че извършените
преди това вписвания в карнетните листи са достоверни
и последователни в отчитането и съдържат признание на абоната за получаване на услугата и консумиране на вода в посоченото от
дружеството количество. Количеството потребена вода, установено посредством
отчитане показанията на водомера отговаря на фактурираното такова и заявеното
за заплащане от “ВиК”ООД.
Ответникът
е отправил възражение за погасяване на претенцията по давност. Заплащането на стойността на доставените ВиК услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС) и същото се погасява с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №14989/2018г. описа на ВРС, 35с. и е издадена
заповед за изпълнение е подадено на 02.10.2018 год., т.е. след изтичане на три
години от падежа на задълженията по
фактурите, издадени в периода 29.05.2014г. до 27.08.2015г., поради и което исковата претенция за главница
в размер на 367.76 лева за период на потребление 27.03.2014г. до
01.10.2015г. следва да се отхвърли като погасена по давност.
За периода
от 23.07.2016г. до 20.04.2017г. при отчитанията на водомера липсва подпис за
абоната. В тази връзка не е спазено изискването на чл.23,
ал.4 от ОУ както по отношение на присъствието на абоната или на негов
представител, така и отчетът не е подписан от свидетел при отсъствието на
абоната или негов представител. Не са налице данни, а и твърдения на ищеца
отчитането да е извършвано при служебно начислено количество вода за този
период по реда на чл.49 ОУ. Издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено
средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът,
който следва да съдържа подписа на страната или неин представител или свидетел
при наличието на определени условия. Липсата на подпис на друго лице, освен на
инкасатора прави карнетът негоден да
установи факта на записаното в него потребление, поради което и при липса на
други доказателствени източници следва да се приеме,
че исковата претенция за периода 23.07.2016г. до 20.04.2017г., възлизаща в размер на
142.47 лева е недоказана в своето основание и следва да се отхвърли.
За периода 26.08.2015г. до 23.07.2016г. претенцията е доказана по своето основание и
следва да се уважи за размера от 257.75 лева. Върху тази сума се следва и
обезщетение за забава върху всяка от главниците, считано от датата на падежа на
всяка на фактура – 30 дни след издаването й до заявения от ищеца период
26.09.2018г., което възлиза в общ размер на 64.33 лева.
Предвид
всичо изложено основателна е претенцията на ищеца за сумата от 257.75 лева, представляваща стойността на доставени
ВиК услуги за периода 26.08.2015г. до 23.07.2016г., за които са издадени
фактури в периода 24.09.2016г. до 26.07.2016г., както за 64.33 лева, представляваща стойността на
дължимата лихва за забава за периода от 24.10.2015г. до 26.09.2018г., като
претенцията следва да се отхвърли за разликата до 767.98 лева за главница и за разликата до 223.75 лева за лихва.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ищеца се следват направените от него разноски съобразно уважената
част от претенцията му, на основание чл.78,ал.1 ГПК , както следва : 24.35 лева
– за заповедното производство и за
исковото производство : 24.35 лева за заплатена държавна такса; 97.41 лева за
внесен депозит за особен представител на ответника; 64.94 лева за депозит за ССчЕ и 97.41 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.и к.
„ООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.В., че Е.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** дължи на заплащането на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№7385/03.10.2018г. по ч.гр.д. №14989/2018г. по описа на ВРС, 35с. :
сумата от 257.75 /двеста петдесет и седем лева и седемдесет и
пет ст./ лева, представляваща дължима
главница за периода от 26.08.2015 г. до 23.07.2016 г., за ползвани и неплатени
В и К – услуги по партида с абонатен номер ***, за които са издадени фактури за
периода от 24.09.2016г.
до 26.07.2016г.,
за обект - имот, находящ се в гр. Варна, ***; сумата от 64.33 /шестдесет и четири лева и тридесет и
три ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.10.2015
г. до 26.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 2.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 410, т. 1 ГПК, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до 767.98 лева и за периодите 27.03.2014г. -25.08.2015г.
и 24.07.2016г. – 20.04.2017г. и за лихвата за забава за разликата до 223.75
лева, която разлика се претендира върху главници, начислени за периодите 27.03.2014г. -25.08.2015г. и 24.07.2016г.
– 20.04.2017г., за периода от падежа на всяка фактура до 26.09.2018г.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН: ********** с адрес
*** да заплати на “В.и к. „ООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.В.,
сумата от 308.46 /триста и осем лева и четиридесет
и шест ст./ лева, представляваща направените разноски в
заповедното и установителното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: